Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. В.,18.09.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският районен съд, V-ти нак.състав в публичното заседание на пети септември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател:СТЕЛА КОЛЧЕВА
Съдебни заседатели:
при
секретаря Б.С.и в
присъствието на прокурора ......като разгледа докладваното от СЪДИЯТА НАХ дело № 784 по описа за 2019 год., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.59-63 от ЗАНН.Образувано е по жалба на Г.М. ***-0000111/31.05.2019 г. на
Началник ОО”АА”-В., с което на жалбоподателя за извършено нарушение по чл.27,
§.2, изр.1, пр.2 от Регламент №165/14 г. и на основание чл.93в, ал.5 ЗАПр. е
наложено административно наказание глоба в размер на 1500.00 лв. В жалбата се
релевират оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост на атакуваното
постановление поради допуснати нарушения на материалния и процесуален закон, с
искане за отмяната му на това основание.
Ответната страна поддържа
становище за неоснователност на жалбата, с искане за потвърждаване на
атакуваното НП.
След като взе предвид
доводите и възраженията на страните и извърши анализ и преценка на събраните по
делото доказателства, съдът намира следното:
Жалбата е процесуално
допустима като подадена при условията на чл.59 от ЗАНН. Разгледана по същество
е неоснователна, при следните съображения:
На 27.05.2019 г., около 15.20
ч., на път Е-79,
Фактическите констатации,
посочени в АУАН и в НП се доказват безспорно от показанията на двамата
свидетели имащи качество на актосъставител и на свидетел присъствал при
констатиране на нарушението и съставяне на акта, покрепени и с иззетите при
проверката разпечатка от дигитален тахограф и копие от използваната карта на
друг водач. Данните от тези доказателствени източници са еднопосочни,
безпротиворечиви, не са оборени от страна на жалбоподателя, поради което и съдът
ги кредитира изцяло.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира
от правна страна следното:
В административно-наказателното производство, започнало
със съставяне на АУАН и завършило с издаването на обжалваното НП не са
допуснати нарушения на процесуалните правила от категорията на “съществените” и
представляващи основание за отмяна на последното. АУАН и НП са издадени от
компетентни органи, съгласно представената по делото Заповед
№РД-08-249/15.05.15 г. на М-ра на ТИТС. Видно от АУАН и НП и противно на
твърденията в жалбата, същите съдържат всички задължителни реквизити по чл.42 и
чл.57 ЗАНН, в т.ч. изрично конкретизирани дата и място на извършване на
нарушението, всички релевантни обстоятелства, при които е извършено и
констатирано, нарушените законови разпоредби. Налице е и съответствие между
текстовото описание на нарушението и неговата цифрова квалификация. При тези съображения, съдът не възприема изложените
в жалбата доводи за липса на подобни данни, като формално основание за отмяна
на НП.
От материалноправна страна: предвид наличния и обсъден
по-горе доказателствен материал, необорен от страна на жалбоподателя, в случая
по делото безспорно се установи, че на инкриминираните време и място, същият в
качеството си на водач на МПС, извършващо международен превоз на товари, е
използвал чужда и издадена за друго лице карта на водач по време на превоза и
към момента на проверката от контролните органи. При това положение, същият е
осъществил нарушение на изискването на чл.27, §.2, изр.1, пр.2 от Регламент
№165/14 г. и следва да понесе административно-наказателна отговорност за това
нарушение, съобразно специалната разпоредба на чл.93в, ал.5 ЗАПр.
Съдът не възприема изложените в жалбата твърдения, че в
случая е бил осъществен състав на друг вид адм.нарушение, свързан с неправилно
използване на картата на водача, при екипно управление от двама водачи. Както
вече се посочи по-горе, в случая жалбоподателят не е направил никакви
възражения по акта, било при съставянето и връчването му, било в срока по
чл.44, ал.1 ЗАНН. В настоящето съдебно производство отново е проявено
процесуално бездействие, като не са ангажирани никакви доказателства, оборващи
тези в подкрепа на административното обвинение, съответно подкрепящи защитната
теза. В този смисъл и тази група коментирани твърдения и възражения остават
голословни и необосновани.
Конкретното нарушение е обикновен и типичен случай на
нарушение от този вид и в случая не са налице никакви специфични обстоятелства,
позволяващи квалификацията му като малозначително или маловажно, както правилно
е приел и АНО, отказвайки приложение на чл.28 ЗАНН. При определяне размера на
предвиденото наказание, същият законосъобразно е наложил и предвидената в
чл.93в, ал.5 ЗАПр. глоба в „прост”
размер от 1500.00 лв.
Водим от всичко гореизложено
и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно
постановление №26-0000111/31.05.19 г. на Началник ОО”АА”-В., с което на Г.М. ***,
с ЕГН:********** е наложено административно наказание глоба в размер на 1500.00
лв. на основание чл.93в, ал.2 ЗАПр. за извършено нарушение по чл.27, §.2, изр.1,
предл.2 от Регламент №165/14 г. на ЕС.
Решението подлежи на
обжалване пред Административен съд-В. в 14-дневен срок от уведомяването на
страните за изготвянето му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: