РЕШЕНИЕ
гр.Ловеч, 11.06.2009 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, първи наказателен състав в публично заседание на осемнадесети февруари две хиляди и девета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Г.Х.
при участието на секретаря Р.Б., като разгледа докладваното от съдията НАХ дело № 1547 по описа за 2008 година, за да се произнесе, съобрази следното :
Производство по реда чл.59 и сл. от ЗАНН.
С наказателно постановление № 3593 от 22.08.2008 г. на Началника на РПУ - Ловеч е наложено на Н.Б.К. ***, административно наказание на основание чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП - глоба в размер на 100 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец, за извършено от него нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП, а на основание Наредба № I - 1959 на МВР са му отнети 7 контролни точки.
Недоволен от постановлението останал жалбоподателят, който го е обжалвал в срок. Моли постановлението да бъде отменено, като сочи, че обстоятелствата изложени в АУАН не отговарят на истината. Твърди, че не се е движел с посочената скорост. Изтъква също така, че на две места в обжалваното постановление е изписано като негов адрес с.Дисевица с адреса му в гр.Плевен, което прави постановлението автоматично незаконосъобразно.
В съдебното заседание, в което е даден ход на делото по същество, не се явява и не изразява становище.
Въззиваемата страна, редовно призовани, не изпращат представител и не изразяват становище по делото. Писмено, в придружителното писмо молят жалбата да бъде оставена без уважение и се потвърди наказателното постановление.
От събраните по делото писмени и веществени доказателства и от показанията на свидетелите Г. Александров Георгиев иРадослав Едрев Вълчев, както и от изложеното в жалбата, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:
На 13.08.2008 г., жалбоподателят К. управлявал товарен автомобил „Пежо Боксер" с рег.№ ЕН 80-70 АМ по път 2, клас № 35, с посока на движение гр.Ловеч. На км.33 бил спрян за проверка от служители на РПУ - Ловеч - свидетелите Г. Георгиев -мл.автоконтрольор и Радослав Вълчев. Те обяснили на жалбоподателят, че се е движел с превишена скорост при въведено с пътен знак В-26 ограничение от 40 км/ч и му показали техническото средство, с което тя била засечена - радар ТР-4Д с № 522 и система за видеоконтрол ТРВ1-М, с клип № 577, показващ скорост от 77 км/ч., точната дата и час, в който засекли скоростта - 13.08.2008 г. в 10.39 часа. Свидетелят Георгиев съставил на жалбоподателя АУАН № 3593/13.08.2008 година (бланков № 348284). По съставеният акт жалбоподателят е вписал, че няма възражения и го подписал. В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН също не е представил писмени възражения. Въз основа на акта за нарушение било издадено обжалваното наказателно постановление, в което описаната в акта фактическа обстановка изцяло била отразена в него. Наказващият орган приел, че с действията си жалбоподателят К. е нарушил разпоредбата на чл.21, ал.2 от ЗДвП, за което му наложил санкция по чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП.
От тази фактическа обстановка и разглеждайки жалбата от правна страна съдът прие следното :
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна и е допустима.
Атакуваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, въз основа на АУАН, съставен от оправомощено за това лице, съгласно Заповед № 1з-189/08.02.2007 г. на Министъра на вътрешните работи.
АУАН и наказателното постановление съдържат предвидените в чл.42 и съответно чл.57 от ЗАНН задължителни реквизити и не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до отмяна на наказателното постановление на това основание. В тази връзка, правилно е възражението на жалбоподателя за допуснатата неточност в изписването на населеното място, в което живее - вместо гр.Плевен е посочено с.Дисевица. Точният адрес на нарушителя е един от реквизитите на НП по чл.57, ал.1, т.4 от ЗАНН. Изписването им цели да установи идентичността на извършителя на административнотожалбоподателя, в т.ч. и населеното място - гр.Плевен. В наказателното постановление адреса също е точен, но вместо гр.Плевен е изписано с.Дисевица. Но както в АУАН, така и в НП, точно и прецизно са изписани трите имена на жалбоподателя, както и ЕГН, поради което точното определяне на дееца е безспорно. Въз основа на това, следва да се приеме, че различията в АУАН и НП относно населеното място, в което живее жалбоподателят К., се дължат на техническа грешка при изписването на НП и допускането й не опорочава изцяло постановлението, в степен, че да е нарушило съществено правото на защита на жалбоподателя. Съгласно разпоредбите на Закона за гражданската регистрация, единния граждански номер е уникален номер за еднозначно определяне на лицата. Т.е. той е индивидуализиращ белег относно идентичността на лицето и в настоящия случай той, както и трите имена на жалбоподателя са точно и коректно отразени, както в АУАН, така и в НП и в това отношение между тях е налице пълна идентичност. Ето защо, предвид тези съображения, възражението на жалбоподателя, че неправилното изписване в НП на населеното място, в което живее го опорочава в степен, че да е незаконосъобразно, не може бъде споделено и кредитирано.
фактите по делото съдът прие за установени изцяло въз основа на приложения по делото акт за административно нарушение и показанията на свидетелите Георгиев и Вълчев, които са обективни, последователни и непротиворечащи, поради което съдът ги кредитира изцяло. Още повече, че изцяло кореспондират с приложеното към делото веществено доказателство - разпечатка от радар ТР-4Д, с № 522 (клип № 577, л.7). На него ясно се виждат автомобила управляван от жалбоподателя и регистрационния му номер, като фиксираната скорост е 77 км/ч. Следва да се отбележи, че техническото средство, с което е засечена скоростта - трафик радар ТР - 4Д е снабден с камера, която едновременно със засичането на скоростта, заснема и автомобила от която е. Ето защо съдът приема, че АУАН е съставен съобразно разпоредбите на ЗДвП и на ЗАНН и съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП има доказателствена сила до доказване на противното, още повече, че се подкрепя от показанията на цитираните по-горе свидетели и разпечатка от техническото средство, а жалбоподателя не ангажира доказателства, които убедително да ги оборват. При издаването на наказателното постановление процесуални нарушения или такива касаещи квалификацията на деянието, законовата разпоредба, която е нарушена, както и административнонаказателната разпоредба, въз основа на която е наложена санкция на жалбоподателя.
С оглед на това съдът счита, че наказанието е законосъобразно наложено и приема посочените в акта фактически констатации за реално отразяващи случилото се и постановлението следва да бъде потвърдено.
Наложеното на жалбоподателят наказание е съгласно предвиденото в разпоредбата на чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП - глоба в размер на 100 лева и лишаване от право да управлява МПС за един месец. Видно от представената справка за нарушител, жалбоподателят е нямал налагани наказания за нарушения по ЗДвП и това безспорно е смекчаващо отговорността обстоятелство, но размера на санкцията не може да бъде намален, тъй като е точно фиксиран в закона и няма предвидени минимум и максимум на наказанието. Правилно също така, наказващият орган е отнел за това нарушение 7 контролни точки на основание Наредба № 1-1959 на МВР, тъй като това отнемане е кумулативно при положение, че се налага санкция по чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП.
Предвид така изложените съображения съдът счете, че подадената от Н.Б.К. жалба против наказателното постановление № 3593/22.08.2008 г. на Началника на РПУ - Ловеч е неоснователна и постановлението следва да се потвърди.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН съдът
Р Е Ш И
ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 3593 от 22.08.2008 г. на НАЧАЛНИКА НА РПУ - ЛОВЕЧ, с която е наложено на Н.Б.К. ***, ЕГН : ********** административно наказание -глоба в размер на 100 лева и лишаване от правото да управлява МПС за един месец на основание чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Ловеч в 14 дневен срок от съобщението до страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :