№ 2164
гр. Варна, 10.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 7 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Александър В. Цветков
при участието на секретаря Ивелина Ат. Атанасова
като разгледа докладваното от Александър В. Цветков Гражданско дело №
20243110101639 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по предявени обективно кумулативно
съединени искове от Р. В. К., ЕГН ********** срещу Областна администрация Варна, с
ЕИК *********, седалище в гр. Варна, ул.Преслав №26, с правно осн. чл. 344, ал.1, т. 1 и 2
от КТ за признаване на уволнението на ищеца от длъжността „изпълнител-оперативен
дежурен на ОСС" за незаконно, неговата отмяна и възстановяването му на предишната
длъжност.
В исковата молба се излагат твърдения, че по силата на валидно сключен трудов
договор №116/03.05.2012 г., ищецът е заемал длъжността „изпълнител-оперативен дежурен
на ОСС" при в Областна администрация - Варна, която била и негов работодател, при
основна заплата в размер на 270 лева. Трудовият договор бил сключен на основание чл. 67,
ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 70 от КТ. Със Заповед № РД - 16 -7711 - 7/01.06.2016 г. Областния
управител на област с административен център Варна наредил въвеждане на работа по
график на служителите, заемащи длъжност „изпълнител - оперативен дежурен на ОСС" при
сумарно изчисление на работното време с период 6 месеца. На 29.05.2020 г. трудов договор
№116/03.05.2012 г. бил прекратен, като на същата дата между страните се сключил нов
трудов договор с №127/29.05.2020 г. Прекратяването и повторното сключване на трудовия
договор, ищецът твърди, че било наложено от работодателя, поради желанието на последния
да не признае трудовия му стаж и професионален опит на сходна позиция и да не му
заплаща допълнително възнаграждение. Освободената от него позиция била заета от друг
служител, като със Заповед №РД-21-7711-6 била въведена работа по график на служителите,
заемащи длъжност „изпълнител - оперативен дежурен на ОСС" при сумарно изчисление на
работното време, с период на отчитане 4 месеца.
След завеждане на искова претенция за компенсиране на безплатна храна с парично
обезщетение от страна на ищеца, трудовото му правоотношение било прекратено без
предизвестие със Заповед №РД-23-7701-12/14.12.23 г. с посочено основанието по чл. 328, ал.
1, т. 10 от КТ. Ищецът счита,че не е налице твърдяната хипотеза от работодателя на т.10, а
тази на чл.328, ал.1, т.10б КТ, а двете почиват на различни фактически състави, тъй като е
придобил право на пенсия преди сключване на трудовия договор - от 23.10.04 г.
Позовавайки се на съдебна практика сочи, че правна възможност за прекратяване на
правоотношение с лице, което към момента на възникване на трудовото правоотношение
1
вече е пенсионер се предвижда с основанието по чл.328, ал.1, т.10б от КТ, съгласно което
трудовият договор се прекратява с предизвестие, когато трудовото правоотношение е
възникнало, след като работникът или служителят е придобил и упражнил правото си на
пенсия за осигурителен стаж и възраст. Тълкуването на нормите на чл.328, ал.1, т.10, т.10а,
т.10б, т.10в от КТ, налагало категоричния извод, че законодателят прави разлика за
основанието за уволнение, в зависимост от това, кога се е реализирал във времево
отношение юридическия факт придобиване право на пенсия.Нормата на т.10 на чл.328, ал.1
от КТ не се прилагала, когато работникът или служителят вече е придобил право на пенсия
преди възникване на трудовото правоотношение. По изложените съображения счита, че
прекратяването на правоотношение е незаконосъобразно, поради което моли за неговата
отмяна и възстановяването му на предходно заеманата длъжност.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника, с който
предявените искове се оспорват като недопустими, а условията на евентуалност –
неоснователни. Възразява за липса на правен интерес у ищеца, тъй като последният не
оспорвал основанието за освобождаването си от длъжност - придобито право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст, а основание е абсолютно. Поддържа възражения, че съобразно
приложимата редакция на чл. 328, ал.1, т.10 КТ за работодателя е предвидена възможност да
прекрати с предизвестие ТПО с работника или служителя при придобиване на правото на
пенсия за осигурителен стаж и възраст, включително и в хипотезата на т.нар. „ранно
пенсиониране“, не само при придобиване на правото на „пълна“ пенсия в общата хипотеза
на чл. 68 КСО. Същата била приложима в настоящия случай, тъй като било видно, че
съобразяването на професионалния опит на ищеца е извършено независимо от дейността на
Р. В. К. като военнослужещ. Съобразно чл, 68, ал. 1 и ал. 2 от КСО право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст се придобива от мъжете при навършване на възраст 63 години
и 10 месеца и осигурителен стаж 38 години и 2 месеца. От 31 декември 2016 г. възрастта се
увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с посочени в закона
стойности, поради което счита, че Р. В. К. не е имал изискуемата възраст за пенсиониране
по чл. 68 от КСО към момента на възникване на трудовото му правоотношение с Областна
администрация Варна. Ответникът обосновава становище, че различните хипотези на т. 10
от чл. 328 на КТ не следва да се тълкуват като принципно различни правни основания от
основното, визирано в чл. 10, а са проявления на една и съща законова воля. В чл. 328, ал. 1,
т. 10, предложение I от КТ, в приложимата редакция, дейставаща след 01.01.2016г, било
уредено право на работодателя да прекрати с предизвестие трудовото правоотношение във
всички хипотези на придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст,
включително в хипотезите на т. нар. "ранно пенсиониране", а и не само при придобиване на
право на "пълна" пенсия в общата хипотеза на чл. 68 от КСО. Позовавайки се на съдебна
практика излага твърдения, че след като т. 10 от цитираната правна норма визира
прекратяване на трудовото правоотношение при придобиване право на пенсия,
фактическият състав с нищо не се променя, ако това право е придобито по-рано. По
изложените съображения обосновава становището си за недопустимост, евентуално-
неоснователност на исковите претенции.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено от фактическа страна и правна страна следното:
Предмет на разглеждане в производството са обективно кумулативно съединени
искове с правно осн. чл. 344, ал.1, т. 1 и 2 от КТ.
Съдът намира възражението за недопустимост на исковете за неоснователно,
респективно същите за допустими, тъй като, в противоречие със становището на ищеца, не
са налице нормативно предвидени основания за прекратяване на ТПО, при които работникът
да е лишен от правно защитим интерес от тяхното оспорване. Само по себе си
обстоятелството, че са наведени възражения относно законосъобразността на конкретното
основание, на което е прекъсната трудовото правоотношение между страните обуславя
наличието на правен интерес от провеждане на исковата защита, като съществуването,
според ответника, на друго основание за уволнението е ирелевантно, доколкото последното
не е предмет на разглеждане в настоящото производството, тъй като не е послужило за
прекратяване на ТПО.
2
С изготвения по делото доклад е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване
на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК, че между страните валидно e възникнало ТПО, по
силата на което ищецът е заемал длъжността „изпълнител-оперативен дежурен на ОСС" при
ответника в качеството му на работодател, което трудово правоотношение (ТПО) е
прекратено със Заповед №РД 23-7701-12/14.12.23 г. на основанието по чл. 328, ал. 1, т. 10 от
КТ.
Видно от изисканите и представени по делото 29 на брой разпореждания от НОИ ТП
– Варна е, че Р. К. е получил пожизнена лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.
69, ал. 1 и 2 от КСО с начална дата на отпускане 23.10.2004г.
С оглед посочената фактическа установеност и приетите за безспорни между
страните факти и обстоятелства, предметът на правния спор е концентриран единствено
относно наличието на предпоставките, респективно пораждане на предвиденото правно
действие на визираното в разпоредбата на чл. 328, ал. 1, т. 10 от КТ основание за
прекратяване на трудовото правоотношение.
По посочения правен въпрос е натрупана константна съдебна практика, обективирана
например Решение № 275/14.10.2013 г., постановено по гр. д. № 23/2013 г. по описа на ВКС,
IV гр. о., Решение № 884/26.07.2010 г. по гр. д. № 381/2009 г., ІV г. о.; Решение №
838/17.12.2010 г. по гр. д. № 1739/2009 г., ІV г. о., както и Решение № 349/18.10.2011 г. по
гр. д. № 374/2010 г., ІV г. о., с които последователно се приема разрешението, че
разпоредбата на чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ е неприложима в случаите, при които правото на
пенсия за осигурителен стаж и възраст е придобито и упражнено от работника преди
възникване на трудово правоотношение, и което работодателят е прекратил на основание
чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ, тоест работодателят не може да го прекрати на това основание. В
никое от цитираните решения не се прави разлика в основанията, поради които работникът
или служителят е упражнил правото си на пенсия.
В настоящия случай трудовото правоотношение между страните е възникнало след
като ищецът вече е придобил пожизнено право на пенсия за изслужено времеи старост,
поради което, съобразявайки и изложените задължителни разрешения на ВКС, следва да се
приеме, че така извършеното уволнение от работодателя е незаконосъобразно. Напълно
основателно е изложеното от ищеца в исковата молба становище, че правна възможност за
прекратяване на правоотношение с лице, което към момента на възникване на трудовото
правоотношение е вече пенсионер, се предвижда в основанията по чл. 328, ал. 1, т. 10а – т.
10в КТ /в конкретния случай това е разпоредбата на чл. 328, ал. 1, т. 10б КТ, съгласно която
трудовият договор се прекратява с предизвестие, когато трудовото правоотношение е
възникнало, след като работникът или служителят е упражнил правото си на пенсия за
осигурителен стаж и възраст/.
Единствено с цел изчерпателност на изложението следва да се посочи, че цитираната
от ответника съдебна практика – решение № 220/16.01.2019 г. по гр. д. № 313/2018 г. по
описа на ВКС, III гр. о., е неотносима към настоящия спор. Действително, в това решение се
посочва, че в нормата на чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ не се съдържат ограничения във връзка с
времето на придобиване на правото на пенсия – преди, по време или след сключване на
трудовия договор. Разглежданият от ВКС в това производство случай обаче се отнася до
прекратяване на правоотношение, при което конкретният работник не е упражнил правото
си и не е получавал пенсия за осигурителен стаж и възраст, макар да е имал необходимите,
съгласно чл. 68, ал. 1 КСО, стаж и възраст, тоест не е имал положението на работещ
пенсионер. Изрично и в така посоченото от ответника съдебно решение се отбелязва, че
ВКС споделя цитираната по-горе съдебна практика, обективирана в решение № 349 от
18.10.2011 г. по гр. д. № 374/2010 г. на ІV г.о. /, че след установената с т. 10а /в настоящата
редакция - т. 10б/ правна възможност за прекратяване на правоотношението с лице, което
към възникване на трудовото правоотношение е придобило и упражнило правото си на
пенсия, се спазва принципа на законоустановеност на основанията, при наличието на които
уволнението може да бъде извършено.
По изложените съображения искът за отмяна на уволнение като незаконосъобразно е
основателен и следва да бъде уважен. С оглед неговия обуславящ характер, следва да се
приеме, че и обуслвеният втори кумулативно съединен иск по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за
възстановяване на ищеца на заеманата от него преди уволнението длъжност също подлежи
3
на уважаване.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
сторените съдебно-деловодни разноски за заплатено адвокатско възнаграждение. Съдът
намира възражението за прекомерност на претенцията в размер на 1866 лева за основателно,
предвид липсата на фактическа и правна сложност на производството, по чиито единствен
спорен въпрос е налична изобилна и константна съдебна практика. От друга страна,
произнасянето по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ е изцяло обусловено от
основателността на иска за отмяна на уволнението, поради което съдът намира, че
присъждането на възнаграждение в размер от общо 933 лева за цялото производство пред
първа съдебна инстанция съответства на сложността на спора и извършените процесуални
действия от пълномощника в неговия ход, като осъждането на ответника да възстанови
възнаграждение над определения размер би се явило прекомерно, предвид посочените
критерии.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза
на бюджета на съдебната власт, по сметка на ВРС, сумата 100 лв. - дължима държавна такса
върху уважените искове /по 50 лв. за всеки един от исковете с правно основание чл. 344, ал.
1, т. 1 и 2 КТ/.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ уволнението Р. В. К., ЕГН **********,
извършено на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ със Заповед №РД 23-7701-12/14.12.23 г.,
издадена от областния управител на Област Варна, на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ.
ВЪЗСТАНОВЯВА Р. В. К., ЕГН ********** на заеманата до уволнението длъжност
– „изпълнител-оперативен дежурен на ОСС" при Областна администрация Варна, на
основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ.
ОСЪЖДА Областна администрация Варна, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, ул. „Преслав“ № 26, да заплати на Р. В. К., ЕГН **********, сумата
933 лв. /деветстотин тридесет и три лева/, представляваща сторените в производството
съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Областна администрация Варна, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, ул. „Преслав“ № 26, да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт, по сметка на Варненски районен съд, сумата 100 лв. /сто лева/, представляваща
държавна такса върху уважените искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и 2, на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок,
считано от датата на постановяването му – 10.06.2024 г.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4