Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр.Русе, 11.11.2019
г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен
съд-Русе, IV-ти
състав, в открито
заседание на десети октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
ИНА РАЙЧЕВА
при
участието на секретаря ……… БИСЕРКА
ВАСИЛЕВА ……………….., като разгледа докладваното от съдията ……………………… адм.д. №
562 ………….по описа за 2019 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на Д.Т.М.-земеделски
производител от гр.Русе против уведомително писмо за извършена оторизация и
изплатено финансово подпомагане по мярка 11 „Биологично земеделие“ от
програмата за развитие на селските райони 2014-2020 г. за кампания 2016 г. изх.
№ 02-180-6500/3427 от 01.08.2019 г. на заместник изпълнителния директор на
Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ), с което по заявление за подпомагане на
жалбоподателя с УИН 18/090616/74972 е оторизирана субсидия по мярка 11 „Биологично
земеделие“ в размер на 0,00 лева. В жалбата и в представеното писмено становище
са развити подробни оплаквания относно незаконосъобразността на оспорения
административен акт като издаден в противоречие с материалния закон, при
съществени процесуални нарушения на административното производство и при несъответствие
с целта на закона. Изтъква и съображения, че оспореният акт е нищожен поради
липса на годно правно основание за повторния отказ за подпомагане. Направени са
искания съдът с решението си да обяви нищожността, а евентуално - да отмени
уведомителното писмо като незаконосъобразен акт и да реши въпроса по същество,
респ. чрез връщане на преписката на административния орган с изрични указания
за удовлетворяване на искането на жалбоподателя за отпускане на финансово
подпомагане. Претендират се направените деловодни разноски, за чийто размер
представя списък (л.75 от делото).
Ответникът по жалбата – заместник изпълнителния
директор на ДФЗ, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата като
неоснователна. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли същата. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност
на претендирания от жалбоподателя адвокатски хонорар.
След
като обсъди становищата на страните, приложените по делото писмени
доказателства в т.ч. досието по адм.д.№306/2019 г. и при направената служебна
проверка съгласно чл.168 АПК, съдът намира следното:
Жалбата е подадена в предвидения
законов срок(с
оглед лично получаване на уведомителното писмо на 14.08.19 г., л.29 от делото), от процесуално легитимирана страна,
против подлежащ на обжалване акт, при наличие на правен интерес, поради което производството
е допустимо.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
По делото е безспорно, че Д.М. е
регистрирана като земеделски производител в Интегрираната система за
административен контрол(ИСАК) с уникален регистрационен номер
414019.
На 20.04.2016 г. тя подава заявление за плащане
по мярка 11“Биологично земеделие“, направление „Биологично пчеларство“ за 240
пчелни семейства с УИН 18/090616/74972. Записан е код по Мярка 11-БПП6 – биологично
пчеларство в преход.
Не се спори, че 2016 г. е втора
година от поетия от жалбоподателя ангажимент по това направление.
На 12.11.2018 г. ответният
административен орган издава предходно уведомително писмо за извършена
оторизация и изплатено финансово подпомагане, отменено като незаконосъобразно с
влязло в сила решение №33/26.06.2019 г. на състав от АдмС-Русе по а.д.№306/2019
г.
На 01.08.2019 г., след връщане на
преписката на органа, е издадено сега оспореното уведомително писмо за извършена
оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 11 „Биологично земеделие“
от Програмата за развитие на селските райони(ПРСР) 2014-2020 г. за кампания
2016 г. изх. № 02-180-6500/3427 за оторизирана субсидия по мярка 11 „Биологично земеделие“ отново
в размер на 0,00 лева, което формира втори отказ от финансово подпомагане.
В уведомителното писмо се посочва, че
общата оторизирана сума за получаване е изчислена чрез Интегрираната система за
администриране и контрол (ИСАК) след извършването на задължителни
административни и/или проверки на място (съгласно чл.37 от ЗПЗП) на данните в
подаденото от жалбоподателя заявление като тези данни са сравнени със
съответната налична информация, съдържаща се в регистрите на ИСАК, поддържани
на основание чл.30 от ЗПЗП, както и с предоставените данни от контролиращите
лица във връзка с чл. 49 от Наредба № 4/2015 г. Конкретни мотиви за определяне
на този нулев размер на субсидията, представляващ фактически отказ за
подпомагане, са посочени в табличен вид - таблица на стр.2 от уведомителното писмо, л.22
от делото.
Посочената таблица е озаглавена
„Таблица – Пчелини с неспазени базови и други изисквания“. В същата са изброени
като отделни колони пет изисквания, както следва: 1. Спазено е изискването да
не се надвишават минималните периоди на преход, съгласно чл.11, ал.4 от Наредба
№ 4 от 24.02.2015 г.; 2. Заявената от кандидата биологична дейност не се различава
от тази, установена от контролиращото лице.; 3.Временни пчелини се настаняват
на места, отстоящи на повече от 300 м от съседни пчелини и на повече от 100 м
от републиканската пътна мрежа (чл. 16 от Закона за пчеларството).; 4.
Постоянни и временни пчели не се устройват на разстояние по-малко от 10 км, в
райони с регистрирани племенни пчелини за производство на елитни пчелни майки и
резерватни пчелини; разстояние, по-малко от 5 км, в райони с регистрирани
репродуктивни пчелини за производство на племенни пчелни майки и 5. Спазено е
изискването на чл. 14, ал. 1, т. 6 и/или ал. 2, т. 4 от Наредба № 4 от
24.02.2015г.
От петте посочени изисквания, по
отношение на пчелина с № 7081-0207, заявен за подпомагане от М. за кампания
2016 г., е посочено като неизпълнено единствено първото условие, т.е. прието е,
че не е спазено изискването да не се надвишават минималните периоди на преход,
съгласно чл.11, ал.4 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. В разяснения под тази
таблица е направено позоваване на т.ІV „Изчисляване и налагане на намаленията“,
втори абзац, от Методика за намаляване и отказване на плащания по мярка 11
“Биологично земеделие“ от ПРСР 2014-2020, утвърдена със Заповед РД
09-144/23.02.2017 г. на Министъра на земеделието и храните (за краткост
Методиката), в която практически е преповторен текста на чл.11, ал.4 от Наредба
№ 4 от 24.02.2015 г. Последната разпоредба предвижда, че след изтичане на минималните периоди на преход
към биологично производство съгласно чл.36, параграф 1, чл.37, параграф 1 и чл.38
от Регламент на Комисията (ЕО) № 889/2008 за определяне на подробни правила за
прилагането на Регламент (ЕО) № 834/2007 на Съвета относно биологичното
производство и етикетирането на биологични продукти по отношение на биологичното
производство, етикетирането и контрола не се предоставя финансово подпомагане
за площите, животните и пчелните семейства, заявени за подпомагане по дейност
за преминаване към биологично земеделие (периода на преход).
В таблицата на стр.3 от уведомителното
писмо(л.23 от делото), озаглавена „Таблица с изчисление на финансово
подпомагане по направление „Биологично пчеларство“, е посочено, че от заявените
за подпомагане 240 броя пчелни семейства са санкционирани всичките 240 броя,
като сумата на финансовото подпомагане за тези пчелни семейства – 16 428,72
лева е отразена в колона 7 от таблицата в раздела „Санкции и редукции на
субсидията“. Колона 7 е наименувана „Неспазени базови и други изисквания“, а в
поясненията под таблицата относно тази колона е вписан следният текст: „Санкция
за неспазени базови изисквания, съгласно раздел V „Намаления при неспазване на
базови и изисквания по управление за направленията от мярка 11 от ПРСР
2014-2020, б. b
„Направление „Биологично пчеларство““ от Методика за намаляване и отказване на
плащания по м. 11 „БЗ“ от ПСРС 2014-2020, утвърдена със Заповед № РД
09-144/23.02.2017 г., издадена от Министъра на земеделието и храните, на
основание чл. 13 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г.“.
С решение № 33/26.06.2019 г.,
постановено по адм.д. № 306/2019 г. по описа на АдмС – Русе, е отменено уведомително
писмо изх. № 02-180-6500/3435 от 12.11.2018 г. за извършена оторизация и
изплатено финансово подпомагане по Мярка 11 „Биологично земеделие“ от
Програмата за развитие на селските райони 2014 – 2020 г. за кампания 2016 г.,
издадено от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд ”Земеделие” –
Разплащателна агенция, потвърдено със заповед № РД 20-1164/19.03.2019 г. на Министъра
на земеделието, храните и горите. В мотивите на решението съдът приема, че в
отмененото уведомително писмо е незаконосъобразен акт, постановен в
противоречие с изискванията за форма (липсва посочване на фактическите
основания за постановяването му) и при неспазване на материалноправните
изисквания, ако се приеме, че такива са изложени в други документи по
преписката, включително и след издаването на акта предвид несъответствие между
фактически и правни основания (л.88, гръб от а.д.№306/19г.). Изводите на съда в
тази насока са аргументирани с обстоятелството, че констатираното от органа
надвишение на минималния период на преход, който за пчелните семейства е 12
месеца, не спада към базовите изисквания при биологично земеделие, които са
нормативно определени.
По тези съображения, съдът е отменил
предходното уведомително писмо на ответника, с което последният се е произнесъл
по заявлението за подпомагане на жалбоподателя за кампания 2016 г. по мярка 11,
като незаконосъобразен акт и е върнал преписката на административния орган за ново
произнасяне. Със съдебното решение са дадени задължителни указания за органа,
който следва при новото произнасяне да установи по надлежен начин всички
относими факти и обстоятелства, свързани с предоставянето на исканото финансово
подпомагане, респективно всички факти, които да са пряко относими и въз основа
на тях да прецени – налице ли е фактическият състав на някое конкретно
основание за отказ по Наредба № 4 от 24.02.2015 г., а ако не – да постанови
позитивен за заявителя административен акт.
С оспореното в настоящото
производство уведомително писмо, административният орган е извършил
разпореденото му със съдебното решение ново произнасяне, като изрично е
посочил, че това произнасяне е съобразено с указанията на съда. Видно от
данните по това дело и от съдържанието на обжалвания акт, оправомощеният зам. изпълнителен
директор на фонда, е приложил нова таблица (л.22 от делото), представляваща
различието с първото произнасяне, като този път е посочено неспазването на
изискването за ненадвишаване на минималните периоди на преход. В първи и втори абзац от поясненията към нея се
съдържа цитиране на текста от раздел ІV на Методиката за намаляване и отказване
на плащания по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР – л.51 от а.д.№306/19 г.
В тази си част Методиката предвижда, че след изтичане на минималните периоди за
преход към биологично производство, не се предоставя финансово подпомагане за
пчелните семейства, заявени за подпомагане по дейност за преминаване към
биологично земеделие (период на преход). Така изразеното правило е обосновано с
нормата на чл.11, ал.4 от Наредба №4/2015 г., която, препращайки към ал.1 на
нормативния текст, обаче изключва само плащането по 35 евро за пчелно семейство
– чл.11, ал.1, т.6. Тълкуването на последната не дава основание да се приеме,
че е налице разпоредба, по силата на която се постановява отказ от подпомагане
и такава хипотеза не е включена в нормите по чл.14, ал.2 и ал.3 от Наредба
№4/2015 г. В тази си част Методиката е неприложимо правило предвид разпоредбата
на чл.15, ал.1 от Закона за нормативните актове (ЗНА), тъй като е в
противоречие с нормативен акт от по-висш порядък. Това обоснована извод за
липса на правно основание за постановения отказ.
И в предходния, влязъл в сила съдебен
акт, е прието, че посочването на чл.11, ал.4 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г.,
не може да се приеме за надлежно основание за отказ, предвид обстоятелството,
че тази норма в редакцията си от Д.в. бр.16/2015 г., не обхваща периодите на
преход към биологично пчеларство по чл. 38, § 3 от регламент № 889/2008 г. за
кампания 2016 г. Предходният съдебен състав е приел, че с нормата на чл. 11,
ал. 4 от Наредба № 4/2015 г. изплащането на финансово подпомагане за
преминаване към биологично земеделие е ограничено до регламентираната
продължителност на периодите на преход съобразно Регламент (ЕО) № 889/2008 –
чл. 36, ал. 1, чл. 37, ал. 1 и чл. 38, ал. 1. Към този момент ограничението не
обхващало периода на преход за пчелни семейства, който е регламентиран в чл.
38, ал. 3 от Регламент № 889/2008.
При изричен диспозитив в съдебно
решение № 33/26.06.2019 г. на АдмС – Русе по а.д.№306/19 г., с който преписката
по заявлението на жалбоподателя за кампания 2016 г., е върната за ново
разглеждане със задължителни указанията по приложението на закона, дадени в
мотивите на решението, по настоящото дело не са посочени за установени такива
конкретни обективни факти, които да представляват фактически състав на някое от
основанията за отказ, регламентирани в Наредба № 4 от 24.02.2015 г. При това
положение, настоящият състав приема, че новото произнасяне на органа се явява
идентично по своите фактически и правни основания с това, което вече е било
отменено по съдебен ред, като не е изпълнено и друго указание от първото
решение – при липса на фактически установявания за отказ, да се постанови
позитивен за жалбоподателя акт.
От текста на сега оспореното
уведомително писмо, липсват данни административният орган да е установил нови или
допълнителни обстоятелства, или да е подвел вече установените факти под друго
правно основание, което счита, че е приложимо за конкретния случай. Именно за
тази хипотеза, съдът е указал на административния орган точно какъв акт следва
да постанови, а именно позитивен за заявителя, т.е. да му бъде отпуснато
търсеното финансово подпомагане. При това положение административният орган е
постановил своя административен акт в пряко противоречие с влязло в сила
съдебно решение. По силата на чл.177, ал.2 от АПК актове и действия на
административния орган, извършени в противоречие с влязло в сила решение на
съда, са нищожни. Това налага настоящият съдебен състав да обяви нищожността на
оспореното в настоящото производство уведомително писмо.
Въпреки възраженията
на жалбоподателя, с които същият иска въпросът да бъде решен по същество с
настоящото съдебно решение, съдът счита, че искането му не може да бъде
удовлетворено, тъй като заплащането на сумата по финансовото подпомагане е
действие по изпълнението на един положителен за жалбоподателката
административен акт, а не изразява самото съдържание на същия акт, при
издаването на който органът да може да бъде заместен от съда. По тези
съображения делото следва да се върне като преписка
на административния орган - заместник изпълнителния директор на Държавен
фонд "Земеделие за ново произнасяне по
заявлението на жалбоподателката и приложение за кандидатстване по Мярка 11 от
ПРСР 2014-2020 г. за кампания 2016 г., съобразно указанията, дадени с решение
№ 33/26.06.2019 г., постановено по адм.д. № 306/2019 г. по описа на АдмС – Русе.
Нищожният административен акт, съобразно
правната теория и практика, се счита за несъществуващ, поради което той изначално
не поражда и не би могъл да породи каквито и да е правни последици, което в
настоящия случай означава, че фактически липсва повторно произнасяне на
административния орган съобразно дадените с предходното съдебно решение
задължителни указания. Това налага преписката да бъде върната на ответника за
постановяване на административен акт, съобразно посоченото съдебно решение.
С оглед изхода на спора на основание
чл.143, ал.1 от АПК в полза на жалбоподателя се следва присъждане на
направените по делото разноски. Съобразно представения от пълномощника списък, те
са в общ размер на 1110 лв. лева, от които 10 лева държавна такса, такса банков
превод – 0,97 лв. (л.76 от делото) и 1100 лева – заплатен в брой адвокатски
хонорар, по приложен договор за правно съдействие и защита, л.77 от делото. Процесуалният
представител на ответника прави възражение за прекомерност на претендираното от
жалбоподателя адвокатско възнаграждение, чийто размер възлиза на 1 100 лв.,
но той е почти в минималния размер (минималният такъв възлиза на 1022,86 лева),
определен по чл.8, ал.1, т.4 от Наредба № 1/2004 год. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения при материален интерес от 16 428,72 лв. лева, сума
равна на отказаното на Д.М. финансово подпомагане. Следва да се отбележи, че
макар и адвокатът-пълномощник да не е присъствал в открито съдебно заседание, е
изготвил много подробна жалба и писмени бележки по съществото на спора, навреме
са отстранени недостатъци в приложенията, поради което не е налице забавяне на
процедурата, което да обоснова уважаване на възражението. Разноските следва да
бъдат възложени в тежест на ответника по жалбата, който като юридическо лице –
чл.11, ал.1 от ЗПЗП, разполага с гражданска правосубектност и може да отговаря
за тях.
Мотивиран така и на основание чл.172,
ал.2, пр.1, чл.177, ал.2 и чл.173, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОБЯВЯВА
по жалба на Д.Т.М.,***,
ЕГН **********, нищожността на уведомително писмо за извършена оторизация и
изплатено финансово подпомагане по мярка 11 „Биологично земеделие“ от
програмата за развитие на селските райони 2014-2020 г. за кампания 2016 г. с изх.
№ 02-180-6500/3427 от 01.08.2019 г. на заместник изпълнителния директор на
Държавен фонд „Земеделие“, с което по заявление за подпомагане на
жалбоподателката с УИН: 18/090616/74972 е оторизирана субсидия по мярка 11
„Биологично земеделие“ за кампания 2016 г. в размер на 0,00 лева.
ВРЪЩА преписката на заместник изпълнителния директор на
Държавен фонд "Земеделие” за ново произнасяне по
заявление за подпомагане с УИН: 18/090616/74972 на Д.Т. М., с ЕГН **********, и приложение за кандидатстване по Мярка 11 от ПРСР
2014-2020 г. за кампания 2016 г., съобразно указанията, дадени с решение
№ 33/26.06.2019 г., постановено по адм.д. № 306/2019 г. по описа на АдмС – Русе.
ОСЪЖДА Държавен фонд "Земеделие”, с
адрес гр.София, бул. "Цар Борис III" № 136, представляван от
изпълнителния директор В. Г., да заплати на Д.Т.М.,***, ЕГН **********,***, сумата от общо 1 110 лева (хиляда сто и десет)
деловодни разноски.
Решението
подлежи
на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: