Решение по дело №564/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/, вр. чл.104, ал.1 от Закона за държавния служител /ЗДСл/.

Образувано е по искова молба на П. Д. С., [ЕГН], от [населено място],**, [адрес], против Агенция „Митници“ да плати обезщетение за времето, през което не е бил на държавна служба за период от шест месеца, считано от 01.03.2023 г. до 31.08.2023 г. поради незаконосъобразното прекратяване на служебното му правоотношение със заповед №540 от 28.02.2023 г. на директора на Агенция „Митници“, отменена по съдебен ред, в размер на 14 868.00/четиринадесет хиляди осемстотин шестдесет и осем/ лева, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба-14.03.2023 г. до окончателното изплащане на сумата.

Ищецът, редовно уведомен, чрез процесуалния си представител, поддържа исковата молба. Иска да се уважи претенцията му в предявения размер. В съдебно заседание на 03.07.2024 г. е оттеглил иска относно изплатената на 24.06.2024 г. главница и го поддържа за законната лихва върху обезщетението, считано от датата на подаване на исковата молба-14.03.2023 г. до 24.06.2024 г. Не ангажира доказателства. Претендира разноски.

Ответникът Агенция „Митници“, чрез процесуалния си представител, оспорва исковата претенция. Представена е административната преписка. Не ангажира допълнителни доказателства. Моли за произнасяне по направеното изменение на иска като се съобрази Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по т. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд Бургас като взе предвид изложените доводи, съобрази доказателствата и закона, намира следното:

Искът за обезщетение за вреди, настъпили в резултат на незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица, може да се предяви след отмяната на административния акт по съответния ред/чл.204, ал.1 АПК/. В конкретния случай, заповедта за прекратяване на служебното правоотношение на С. е отменена от съда, поради което искът е допустим.

Разгледан по същество е частично основателен, при следните съображения:

На 28.02.2023 г. директорът на Агенция „Митници“ е издал заповед №540, с която на държавния служител П. Д. С.-главен инспектор в териториална дирекция/ТД/ Митница Бургас, митнически пункт /МП/ Лесово, с ранг ІV-ти старши, за нарушения по чл.89, ал.2, т.1 и т.5 ЗДСл е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ на основание чл.90, ал.1, т.5 ЗДСл и е прекратено служебното му правоотношение без предизвестие на основание чл.107, ал.1, т.3 ЗДСл като не запазва придобития ранг на държавна служба на основание чл.108, ал.2 ЗДСл/л.16-25 от делото/.

Заповед №540 от 28.02.2023 г. е отменена като незаконосъобразна с решение №740 от 10.07.2023 г. по адм.дело №536/2023 г. на Административен съд Бургас, оставено в сила с решение №1062 от 30.01.2024 г. по адм.дело №10231/2023 г. на ВАС/л.122-151 от делото/.

На 09.02.2024 г., на основание чл.122, ал.1 ЗДСл., в изпълнение на влязлото в сила на 30.01.2024 г. решение №740 от 10.07.2023 г. по адм.дело №536/2023 г. на Административен съд Бургас, с която е отменена заповед №540 от 28.02.2023 г. и подадено от С. заявление, директорът на Агенция „Митници“ е издал заповед №105, с която е възстановил П. Д. С. на длъжност „главен инспектор“ в териториална дирекция/ТД/ на Агенция „Митници“; длъжностно ниво 6; експертно ниво 2; ТД Митница Бургас, с ранг ІV-старши, считано от 07.02.2024 г., с ниво на основна месечна заплата-14; степен на основната месечна заплата-3 и основна месечна заплата-2 619.00 лева/л.189 от делото/.

На 24.06.2024 г. директорът на Агенция „Митници“ е издал заповед №764, с която на основание чл.104, ал.1 ЗДСл, във връзка с влязлото в сила решение №740 от 10.07.2023 г. по адм.дело №536/2023 г. на Административен съд Бургас и заявление на служителя от 15.02.204 г., е наредено на П. Д. С., [ЕГН], на длъжност „главен инспектор“ в ТД на Агенция „Митници“, ТД Митница Бургас, да се изплати обезщетение в размер на 13 389.22/тринадесет хиляди триста осемдесет и девет лева и двадесет и девет ст./, представляващо разликата между дължимото обезщетение по чл.104, ал.1 ЗДСл, за оставане без работа в периода, считано от 01.03.2023 г. до 31.08.2024 г., вкл. и получено трудово възнаграждение в периода 01.03.2023 г.-30.04.2023 г., вкл./л.392 от делото/.

Определеното със заповедта обезщетение, без начисления и удържан данък, е преведено на ищеца на 24.06.2024 г./л.408 от делото/.

При тези факти се налагат следните правни изводи:

Предявеният иск е с правно основание чл.121, ал 1., т.3, вр.чл.104, ал.1 ЗДСл.

Правото на обезщетение по чл. 104, ал. 1 ЗДСл е специален вид обезщетение, определено по вид /парично/ и размер /до 6 месечни основни заплати/ за вредите, които конкретно лице /държавен служител/ търпи от незаконосъобразното му уволнение. По този начин е създаден облекчен режим за обезщетяване, при който се презумира настъпването на вреди от незаконосъобразното лишаване от трудов доход, но и ограничаването му до за шест месеца и при съобразяване евентуално получено на друго възнаграждение от друга трудова дейност.

Според правилото на чл.104, ал.1 ЗДСл когато заповедта за прекратяване на служебното правоотношение бъде отменена от органа по назначаването или от съда, държавният служител има право на обезщетение в размер на основната си заплата, определена към момента на признаването на уволнението за незаконно или на неявяването му да заеме службата, за цялото време, през което не заема държавна служба, но не за повече от 6 месеца.

Следователно предпоставките за търсене на обезщетение в размер на основната заплата, но не за повече от 6 месеца са наличието на влязло в сила решение, с което прекратеното служебно правоотношение е признато за незаконно; лицето да не е било назначено на друга работа и да не получавало възнаграждение.

За да е изпълнена хипотезата на чл.104, ал.1 ЗДСл следва на първо място да е отменено с влязло в сила решение незаконното прекратяване на служебното правоотношение.

В конкретния случай, заповед № 540 от 28.02.2023 г. на директора на Агенция „Митници“, с която на П. Д. С. е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и е прекратено служебното му правоотношение като главен инспектор в ТД на Агенция „Митници“, ТД Митница Бургас, МП Лесово, с ранг ІV-ти старши, е отменена като незаконосъобразна с решение №740 от 10.07.2023 г. по адм.дело №536/2023 г. на Административен съд Бургас, оставено в сила с решение №1062 от 30.01.2024 г. по адм.дело №10231/2023 г. на ВАС/л.122-151 от делото/.

На второ място, незаконно уволненият служител не следва да е заемал друга длъжност, през периода, за който се търси обезщетението.

Данните по делото сочат обаче, че за месеците март и април 2023 г., в периода без работа, С. е получил трудово възнаграждение в общ размер на 1 478.78 лева/виж справка от ТД НАП Бургас, л.112 от делото/, приспаднато от дължимото и изплатено обезщетение по чл.104, ал.1 ЗДСл, съобразно заповед №764 от 24.06.2024 г./л.392 от делото/, в която част искът е оттеглен.

По отношение на иска за присъждане на законната лихва върху главницата/определеното със заповед №764 от 24.06.2024 г. обезщетение по чл.104, ал.1 ЗДСл/, считано от датата на подаване на исковата молба-14.03.2023 г. до 24.06.2024 г.-датата на плащане, съобразно направеното изменение на иска, следва да се съобрази т.4 от Тълкувателно решение/ТР/ №3 от 22.04.2005 г. по т.дело №3/2004 г. на ВКС, ОСГК, задължително по силата на чл.130, ал.2 от Закона за съдебната власт ЗСВ/.

Началният момент на законната лихва върху сумата на обезщетението е влизане в сила на решението по административно дело №536/2023 г. по описа на Административен съд Бургас, с което е отменена като незаконосъобразна заповед №540 от 28.02.2023 г. на директора на Агенция „Митници“, а именно: 30.01.2024 г., по арг. от т.4 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по т. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК. Следователно на ищеца следва да се присъди законната лихва върху определеното със заповед №764 от 24.06.2024 г. обезщетение по чл.104, ал.1 ЗДСл, считано от 30.01.2024 г. до 24.06.2024 г.

Претенцията относно законната лихва върху сумата от 13 389.22 лева за периода 14.03.2023 г.-30.01.2024 г. е неоснователна и следва да се отхвърли.

И двете страни са заявили искане за присъждане на разноски. Предвид този резултат такива им се следват.

Процесуалният представител на ответника е направил своевременно възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, платено от ищеца. Същото отговаря на фактическата и правна сложност на делото, не е прекомерно и следва да се присъди в цялост.

На ищеца се следват разноски в общ размер на 2 210.00/две хиляди двеста и десет/ лева, представляващи 10.00/десет/ лева дължима и платена за производството държавна такса и 2 200.00/две хиляди и двеста/ лева адвокатско възнаграждение, а на администрацията - юрисконсултско възнаграждение в размер на 360.00/триста и шестдесет/ лева, определено по реда на чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ/обн.ДВ,бр.5/2006 г./.

Мотивиран така и на основание чл.172, ал.2 АПК, Административен съд Бургас, осми състав

 

 

Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА Агенция „Митници“ да плати на П. Д. С., [ЕГН], от [населено място], **, [адрес], законната лихва върху обезщетението по чл.104, ал.1 ЗДСл в размер 13 389.22/тринадесет хиляди триста осемдесет и девет лева и двадесет и две ст./, определено със заповед №764 от 24.06.2024 г. на директора на Агенция „Митници“, считано от 30.01.2024 г. - датата на влизане в сила на решение №740 от 10.07.2023 г. по адм.дело №536/2023 г. по описа на Административен съд Бургас, с което е отменена като незаконосъобразна заповед №540 от 28.02.2023 г. на директора на Агенция „Митници“ до 24.06.2024 г.-датата на плащане на обезщетението.

ОТХВЪРЛЯ иска за законната лихва върху обезщетението в размер на 13 389.22 лева за периода 14.03.2023 г. до 30.01.2024 г.

ОСЪЖДА Агенция „Митници“ да плати на П. Д. С., [ЕГН], от [населено място],**, [адрес], разноски в размер на 2 210.00/две хиляди двеста и десет/ лева.

ОСЪЖДА П. Д. С., [ЕГН], от [населено място], **, [адрес], да плати на Агенция „Митници“ разноски в размер на 360.00/триста и шестдесет/ лева.

Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето пред Върховен административен съд на Република България.