Р Е Ш Е Н И Е № 260007
14.08.2020 г., гр. Пловдив
В
И М Е Т О НА Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XXI наказателен състав, в открито съдебно заседание на двадесет
и втори юли две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГЕОРГИ ГЕТОВ
при
секретаря Ж. Колева, като разгледа
докладваното от съдията АНД № 1353/2020 г. по описа на съда, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от „Сладко изкушение при ***“
ЕООД, ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление: гр. Раковски, обл.
Пловдив, ул. „Евгени Босилков“ № 2, представлявано от *** Н. М. К., ЕГН: **********
против Наказателно постановление №
489911-F507564/15.01.2020 г., издадено от Ж. Н. М.– *** на отдел „Оперативни
дейности“-Пловдив в Централно управление на Национална агенция за приходите
(НАП), с което на основание чл. 185, ал. 2 вр. ал. 1 от Закона за данък върху
добавената стойност (ЗДДС) на жалбоподателя е наложена „имуществена санкция“
в размер на 600 (шестстотин) лева за нарушение по чл. 33, ал. 1 от
Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални
устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за
управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез
електронен магазин (загл. изм. ДВ брой 80 от 2018 г.) във вр. с чл. 118, ал. 4,
т. 1 от ЗДДС.
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на
атакуваното наказателно постановление (НП) и се моли за неговата отмяна. В
условията на евентуалност жалбоподателят претендира да е налице хипотеза на
маловажен случай на административно нарушение. С молба с вх. № 29152/03.06.2020
г. жалбоподателят поддържа жалбата си и искането за отмяна на НП. Излага
допълнителни съображения за маловажност на случая. В съдебно заседание, редовно
призован, жалбоподателят не се представлява.
Въззиваемата страна се представлява от **** Р. Е.,
която оспорва жалбата и поддържа наказателното постановление. Взема становище
извършването на нарушението да е категорично доказано по делото, поддържа да не
са допуснати съществени процесуални нарушения, а деянието да не представлява
маловажен случай. Моли наказателното постановление да бъде потвърдено.
СЪДЪТ, след като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателствени материали, поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата е подадена от „Сладко изкушение при ***“ ЕООД,
спрямо което юридическо лице е наложена „имуществената санкция“, следователно
от субект с надлежна процесуална легитимация. Екземпляр от наказателното
постановление е връчен на жалбоподателя на 05.02.2020 г., установено от
разписка за връчване на препис от НП, а жалбата е подадена чрез
административнонаказващия орган (АНО) на 12.02.2020 г., поради което
седемдневният срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН е спазен, а жалбата е допустима. Разгледана по същество,
същата е частично основателна,
поради което атакуваното наказателно постановление следва да бъде изменено по
следните съображения:
От фактическа
страна съдът приема за установено следното:
На 09.09.2019 г. свид. В.С.М. – **** в ЦУ на НАП,
извършил проверка в обект, представляващ павилион за бърза закуска, находящ се
в гр. Раковски, ул. „Никола Вапцаров“ № 2А и стопанисван от жалбоподателя „Сладко
изкушение при ***“ ЕООД. В обекта имало налично и въведено в експлоатация
фискално устройство Daisy Kompact M 02 с индивидуален номер DY518354 и ИН на ФП 36676827, което
конструктивно притежавало възможността да се извършват операциите „служебно
въведени“ и „служебно изведени“ суми. В началото на проверката бил изведен служебен
дневен финансов отчет с № 000734 от 09.09.2019 г., по който била засечена
касовата наличност, регистрирана във фискалното устройство, а именно 52,50
лева. След това в присъствието на *** на „Сладко изкушение при ***“ ЕООД било
извършено преброяване на наличните парични средства в касата, резултатите от
което били обективирани в Опис на паричните средства в касата към момента на
започване на проверката. Фактическата наличност в касата на процесното ФУ с ИН DY518354 била 79 лева, откъдето свид. М.
установил, че е налице разлика между регистрирана и фактическа наличност в
размер на 26,50 лева. Тази промяна на касовата наличност не била регистрирана
във фискалното устройство чрез операцията „служебно въведени“ суми. За
резултатите от проверката на място бил съставен протокол за извършена проверка
№ 0024787 от 09.09.2019 г.
При тези си констатации на 11.09.2019 г. свид. М.
съставил акт за установяване на административно нарушение (АУАН) с бл. № F507564
против жалбоподателя в присъствието на негов представител и на двама свидетели.
Препис от акта бил връчен срещу разписка на управителя на дружеството Н. М. К..
Въз основа на така съставения АУАН и на останалите
материали по административната преписка било издадено и обжалваното в
настоящото производство наказателно постановление.
По доказателствата:
Описаната фактическа обстановка съдът прие за
установена въз основа на събраните гласни доказателствени средства, както и на
писмените доказателства по делото.
Съдът дава вяра на показанията на свид. В.С.М.. От тях
се установяват фактът на извършената проверка в процесния обект, че той е бил в
работен режим, както и че в хода на проверката е била констатирана разлика
между разчетената касова наличност от фискалното устройство и фактическата
наличност в касата на дружеството. Свидетелят изяснява, че преди започването на
проверката е била извършена контролна покупка, след което е бил изведен дневен
финансов отчет, по който е засечена касовата наличност на фискалното
устройство, а след това е бил извършен и опис на наличните парични средства от присъствалия
по време на проверката управител на търговското дружество. Свидетелят пояснява,
че управителят е попълнил описа, вписал е направените обяснения и се е подписал.
Показанията на свидетеля М. са последователни и вътрешно непротиворечиви, в тях
той възпроизвежда обстоятелства, които непосредствено е възприел като очевидец
в хода на извършената проверка. Показанията му напълно се подкрепят и от
събраните по делото писмени доказателства, които се ценят като обективни и
служат за проверка на свидетелските показания. Не се констатираха и основания,
по които свидетелят да се счита за заинтересован или предубеден, като същият
възпроизвежда обстоятелства, които е възприел при изпълнение на служебните си
задължения. По тези съображения съдът изцяло дава вяра на показанията на свид. М..
От Протокол за извършена проверка № 0024787/09.09.2019
г. се изясняват датата и мястото на извършената проверка, както и че в обекта е
било въведено в експлоатация 1 брой фискално устройство Daisy Kompact M 02 с
индивидуален номер DY518354 и с индивидуален номер на фискалната памет 36676827.
От Опис на паричните средства в касата към момента на
започване на проверката от 09.09.2019 г. се изяснява, че фактическата наличност
в касата на процесното ФУ с ИН DY518354 е била 79 лева, като
установената сума е била изброена от **** на дружеството Н. М. К., която е
подписала документа.
От изведения дневен финансов отчет с № 000734 от 09.09.2019 г. се установява, че касовата
наличност на ФУ ИН DY518354 и с ИН на ФП 36676827 е била 52,50 лева, от
които 20 лева са били регистрирани като служебно въведени суми.
От Заповед № ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018 г. на изпълнителния
директор на НАП се установява, че процесните АУАН и НП са издадени от надлежно
оправомощени лица, действали в рамките на своята материална и териториална
компетентност.
При така установените факти съдът приема следното от правна страна:
При съставянето на АУАН са изпълнени изискванията по
чл. 42 от ЗАНН относно задължителното му съдържание. Актът е съставен от
оправомощено лице, предявен е за запознаване със съдържанието му на нарушителя
и му е връчен препис срещу разписка. В 6-месечния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН
е издадено и обжалваното НП. Същото отговаря на задължителните изисквания към
съдържанието на този вид актове съгласно чл. 57 от ЗАНН, издадено е от
материално и териториално компетентен орган. Съдът намери и че е налице съответствие
между установените факти и правни изводи в АУАН и НП.
Неоснователно е възражението актът за установяване на
административно нарушение и наказателното постановление да не са съставени от
оправомощени лица. То се оборва от приетата като доказателство по делото Заповед
№ ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018 г. на изпълнителния директор на НАП, от която се
установява, че и двата административни акта са издадени при стриктно
съблюдаване на правилото по чл. 193, ал. 2 от ЗДДС. Наказателното постановление
е издадено от длъжностно лице - *** „Оперативни дейности“-Пловдив в ЦУ на НАП,
оправомощено от изпълнителния директор на НАП с т. 1.1, б. „г“ от посочената
заповед. АУАН е съставен от свид. М., който е действал в качеството си на
инспектор по приходите. Следователно съобразно разпоредбата на чл. 7, ал. 1, т.
4 от ЗНАП и т. 2.1 от Заповед № ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018 г. на изпълнителния
директор на НАП актът също е съставен от надлежно оправомощено лице. По тези
съображения разгледаното възражение е неоснователно.
Не се споделят и твърденията по жалбата да е допуснато
съществено процесуално нарушение поради непосочване на наименованието на
подзаконовия нормативен акт, чиято разпоредба е приета за нарушена. В случая
нарушена е материалноправна норма от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за
регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските
обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата,
които извършват продажби чрез електронен магазин. В противовес на твърденията
по жалбата, пълното наименование на Наредбата е изписано в обстоятелствената
част на НП - от ред трети до ред шести. На останалите места в НП и АУАН
нормативният акт е посочен - „Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ“, което не
съставлява процесуално нарушение, нито ограничава правото на защита на нарушителя.
Обозначаването чрез вида на подзаконовия нормативен акт, номера му, датата на
издаване и издателя му позволяват ясната и недвусмислена индивидуализация на
процесната наредба. Поради това не е ограничено или нарушено правото на защита
на жалбоподателя и в частност правото му да узнае в кой нормативен акт е
регламентирано правилото за поведение, което му се вменява в обвинение да е
нарушил. В този смисъл е и трайната съдебна практика – така Решение от 21.11.2017 г. по к.а.н.д. №
161/2017 г. на Административен съд – Сливен; Решение от 14.05.2019 г. по к.а.н.д. № 120/2019 г. на Административен
съд – Стара Загора; Решение № 83 от
04.05.2012 г. по к.а.н.д. № 82/2012 г. на Административен съд – Ловеч.
Неоснователността на възражението е ясно демонстрирана и от самите доводи и
твърдения по жалбата. Жалбоподателят сам се позовава на процесната наредба и
цитира разпоредби от съдържанието й, което показва, че всъщност е узнал коя
разпоредба е приета за нарушена и е могъл да се защитава адекватно срещу това
административно обвинение. Възражението е недобросъвестно направено, а и
компрометирано от цялостното процесуално поведение на жалбоподателя. Последният
се е защитавал адекватно и с доводи по съществото на спора още от образуването
на административнонаказателния процес, като е подал писмено възражение на
датата на съставяне на АУАН. При тези факти не се доказа по делото
съществуването на никакво затруднение или ограничение пред санкционираното
дружество да разбере за какво нарушение е наказано и да организира защитата си.
Несъответстващо на обективната истина е и твърдението
по жалбата в АУАН и в НП да липсвала констатация, че нарушението не води до
неотразяване на приходи, което да обосновава налагането на санкция в размерите чл.
185, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДДС. Както в АУАН, така и в НП се съдържа изричната
констатация, че „извършеното нарушение не е довело до неотразяване на приходи“,
обективирана в предпоследното изречение от обстоятелствената част и на двата
акта, непосредствено преди посочването на датата на установяване на
нарушението. Следователно възражението е неоснователно.
На следващо място несподелимо е и твърдението по
жалбата да липсва правна квалификация на нарушението в съставения АУАН. В същия
процесното деяние е квалифицирано като нарушение по чл. 33, ал. 1 от Наредба №
Н-18/13.12.2006 г. във вр. чл. 118, ал. 4 от ЗДДС. Налице е надлежна правна
квалификация, осигуряваща изпълнение на изискването по чл. 42, т. 5 ЗАНН.
Непосочването единствено в АУАН на
приложимата точка от чл. 118, ал. 4 от ЗДДС не е нередовност на акта от
категорията на съществените процесуални нарушения. За да е налице такова, трябва
да е допуснат пропуск, който пряко и решително да се е отразил върху
адекватното упражняване правото на защита на наказаното лице, което включва
възможността нарушителят да разбере кое именно негово поведение бива
санкционирано и въз основа на кой закон. Тези обстоятелства обаче в случая са
пределно ясно предявени на жалбоподателя. Следва да се има предвид и че разпоредбата
на чл.118, ал.4 от ЗДДС препраща към Наредбата и с описването ѝ не се
въвежда като нарушена нова материалноправна разпоредба, а единствено се
отбелязва законовото основание за издаване на Наредбата. В съдебната практика
също е изяснено, че разгледаната нередовност в акта не съставлява съществено
процесуално нарушение и основание за отмяна на НП – така Решение № 64 от 29.01.2020 г. по к.а.н.д. № 1316/2019 г. на
Административен съд – Плевен; Решение
от 27.02.2012 г. по к.а.н.д. № 10045/2012 г. на Административен съд – Велико
Търново.
По приложението на материалния закон настоящият
съдебен състав намира, че от събраните и проверени по делото доказателствени
материали се установява по категоричен начин жалбоподателят „Сладко изкушение ****“
ЕООД да е осъществил административното нарушение, за което е санкциониран с
обжалваното наказателно постановление. Същият, в качеството си на лице по чл. 3
от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, на 09.09.2019 г. не е регистрирал чрез
операцията „служебно въведени суми“ промяна на касовата наличност на ФУ в
размер на 26,50 лева. Датата и мястото на извършване на нарушението – на 09.09.2019
г. в павилион за бърза закуска, находящ се в гр. Раковски, ул. „Никола
Вапцаров“ № 2А, се установиха по несъмнен начин по делото при съвместния анализ
на показанията на свид. М., който е очевидец при извършването на проверката,
както и на писмените доказателства – протокол за извършена проверка с № 0024787/09.09.2019
г., опис на паричните средства в касата. Безспорно установено е и авторството
на деянието от страна на жалбоподателя, който е стопанисвал проверявания обект.
Той е и годен субект на административното нарушение по чл. 33, ал. 1 от Наредба
№ Н-18/13.12.2006 г. От обективна страна от протокола за проверка и от
свидетелските показания съдът приема за доказан факта на налично и въведено в
експлоатация в обекта фискално устройство Daisy
Kompact M 02 с ИН DY518354 и ИН на ФП
36676827, което конструктивно е притежавало възможността да се извършват
операциите „служебно въведени“ и „служебно изведени“ суми. Установи се на
следващо място и фактът на съществуващата разлика между фактическата и
отчетената касовата наличност на процесното фискално устройство, както и
нейният размер от 26,50 лева. От обективна страна на първо място е бил изведен
междинен дневен финансов отчет с № 000734 от 09.09.2019 г. в 11:37 часа, по
който е била засечена касовата наличност на фискалното устройство в размер на 52,50
лева. Фактическата наличност от 79 лева е установена чрез извършения опис на
паричните средства в касата, които са били преброени от управителя на
дружеството, присъствал по време на проверката. При тяхната съпоставка се
установява разлика от 26,50 лева, чийто размер е правилно определен от
административнонаказващия орган. Неоснователно е възражението да не е установен
произходът на тази разлика. Тя се дължи на поставянето в касата на съответната
парична сума, която била предназначена за зареждане на стока, без обаче при
въвеждането на парите да се използва функцията „служебно въведени суми“. Това
обстоятелство е категорично изяснено по делото както от собственоръчно
вписаните обяснения от управителя на дружеството в описа на паричните средства,
така и от показанията на свид. М., пред когото **** К. е дала същото обяснения
за произхода на неотчетената разлика между фактическата и регистрираната
наличност в касата. По тези съображения неоснователно е възражението на
жалбоподателя да не е доказано по делото, че се касае за служебно въведена
сума, която обаче не е регистрирана по надлежния ред. Изпълнителното деяние е
осъществено чрез бездействие, когато е съществувало задължение за предприемане
на определено активно поведение. Нарушението е формално и от обективна страна е
довършено с факта на осъществяване на изпълнителното му деяние. С наказателното
постановление е ангажирана обективната отговорност на юридическо лице, поради
което въпросът за вината не подлежи на изследване в процеса. Нарушението се
явява доказано по делото. Същото правилно е квалифицирано по чл. 33, ал. 1 от
Наредба № Н-18/13.12.2006 г. във вр. чл. 118, ал. 4, т. 1 от ЗДДС. В тази
връзка неоснователно е и възражението в НП да не бил посочен състав на
нарушение. Трайна и безпротиворечива е съдебната практика на касационната
инстанция, че този вид административни нарушения се квалифицират по посочените
в НП за нарушени законови разпоредби. Не е допуснато процесуално нарушение по
чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН.
При доказано извършване на нарушението, за което е
ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, съдът
намира, че АНО правилно е приел, че извършеното деяние не представлява
маловажен случай на административно нарушение. За да бъде деянието маловажен
случай, то трябва да представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на нарушения от същия вид. Тази преценка се
прави с оглед липсата или незначителността на вредни последици или на други
смекчаващи обстоятелства, които обаче винаги представляват конкретни факти от
обективната действителност и поради това тяхното съществуване следва да бъде
установено по делото, както и по какъв начин тяхното проявление се отразява
върху степента на обществена опасност. Разпоредба на чл. 33 ал. 1 от Наредба №
Н-18 от 13.12.2006 г. е част от установения ред за регистрация и отчетност и
има за цел създаване на условия за съпоставимост на касовата наличност с
документираните със съответното фискално устройство суми от продажби и от
извършени служебно въвеждане и извеждане на суми във всеки един момент. Обществената
опасност на деянието произтича от това, че при разлика между наличните и
документираните средства в касата се препятства проследяването на паричния
поток в търговския обект и така се нарушават правилата за регистрация и
отчетност. В тази връзка стойността на констатираната разлика между фактическа
и регистрирана касова наличност не е единственото обстоятелство, въз основа на
което се определя дали конкретното деяние съставлява маловажен случай или не.
Касае се за комплексна преценка на всички относими обстоятелства. На първо
място в случая е налице „положителна разлика“, като в касата на дружеството
фактически присъстват пари, за постъпването на които не е създадена обективна
следа. Това обстоятелство е достатъчно да бъдат увредени защитаваните
обществени отношения, като се препятстват преследваните цели по регистрация и
отчетност. Нарушението е формално и както се посочи, е било довършено с факта
на осъществяване на изпълнителното му деяние. В тази връзка липсата на
настъпили вреди последици не го определя като по-ниска степен на обществена
опасност спрямо другите нарушения от този вид. На следващо място
обстоятелството, че не се е стигнало до неотразяване на приходи вече е отчетено
като смекчаващо от законодателя, като санкцията е наложена по привилегирования
състав на чл. 185, ал. 2 вр. ал. 1 ЗДДС. Поради това не може същото обстоятелство
да бъде повторно отчетено от съда и като такова, разкриващо по-ниска степен на
обществена опасност на конкретното деяние спрямо останалите нарушение от същия
вид. Бидейки първо по ред нарушение за жалбоподателя, също не води до
автоматичен извод за наличие на хипотеза по чл. 28 ЗАНН. Ако при констатация за
формално нарушение, което е първо по ред, то автоматично се приравнява на
маловажен случай, това би означавало винаги да отпада
административнонаказателната отговорност за виновно извършено нарушение, щом се
установи то да е първо по ред за нарушителя, което не намира законова подкрепа
и противоречи на принципа, че административното нарушение е наказуемо деяние
съгласно чл. 6 ЗАНН.
На следващо място в допълнително постъпилата си молба
по делото жалбоподателят сам сочи (в противовес на първоначалните си твърдения
по жалбата), че парите съзнателно са поставени в касата, но доколкото били
отделени - по неизяснен по делото начин, от оборота на дружеството, то
жалбоподателят поддържа, че не намирал за необходимо да се извършва операцията
„служебно въведени суми“ /абзац втори, лист 21 от делото/. Всичко това ясно
демонстрира желанието на жалбоподателя да организира дейността си по начин,
който сам е намерил за подходящ и удобен за него, но в действителност
препятства възможността за проследяването на паричния поток в обекта и пряко
нарушава отчетността. Желанието на дееца да държи суми в касата, за които
счита, че няма необходимост да регистрира като служебно въведени, по
съображения, че ги разграничавал и отделял от оборотните средства, според
настоящия състав сочи, че само с предупреждаване по реда на чл. 28 от ЗАНН не
биха се постигнали предупредителните цели и въздействието към спазване на
установения ред. Все в тази връзка следва да се обърне внимание, че част /20
лева/ от регистрираната във ФУ касова наличността е формирана именно чрез
операцията служебно въведени суми от същата дата. Това ясно индикира на умишлено
поведение при неотчитането на конкретната парична сума и нейното постъпване в
касата на дружеството.
В заключение досежно въпроса за значението на
стойността на самата установена разлика и дали тя обосновава маловажност на
случая съдът извърши обстоен преглед на актуалната практиката на касационната
инстанция по казуси, при които е констатиран сходен размер на промяна на
касовата наличност, която не е регистрирана чрез операциите служебно въведени
или служебно изведени суми. Съдът констатира, че най-близки до настоящия случай
се явяват казусите, разгледани в Решение
№ 371 от 11.02.2020 г. по к.а.н.д. № 3745/2019 г. на Административен съд –
Пловдив и в Решение № 113 от
14.01.2020 г. по к.а.н.д. № 3253/2019 г. на Административен съд – Пловдив.
В първото е разгледан случай на установена положителна разлика от 23,20 лева, а
във второто – положителна разлика от 24,90 лева. И в двата случая обаче съдът е
заключил, че не се касае за размер, който сам по себе си да води до маловажност
на случая. Настоящият състав обръща внимание, че и в двата казуса установената
разлика е по-малка от тази, констатирана в процесния случай. При тези хипотези
значението на относително ниската стойност на отчетената разлика между
фактическа и регистрирана касова наличност служи като основание за
индивидуализиране на санкцията в нейния минимален размер. Така в Решение № 2137 от 28.10.2019 г. по к.а.н.д.
№ 2266/2019 г. Административен съд – Пловдив е констатирана разлика в
по-висок размер – от 51,26 лева, а в Решение
№ 1419 от 30.07.2020 г. по к.а.н.д. № 1212/2020 г. на Административен съд –
Пловдив размерът ѝ е 65 лева, като и в двата случая завишените
размери са довели и до налагането на имуществена санкция от 600 лева, т.е. над
минималния размер. По тези съображения не може да се сподели, че значението на
факта, че стойността на установената разлика между фактическа и регистрирана
касова наличност е 26,50 лева, в настоящия случай е било игнорирано или недооценено
в достатъчна степен от АНО. Цитираното в молбата от жалбоподателя решение на
настоящия състав по АНД № 2522/2019 г. по описа на Районен съд – Пловдив,
оставено в сила с Решение № 2633 от 12.12.2019 г. по к.а.н.д. № 2916/2019 г. на
Административен съд – Пловдив, касае случай на нерегистрирана по надлежния ред
промяна в касовата наличност в размер на 2 лева. Същото е постановено при
различна фактическа обстановка, като не следва правните изводи да се пренасят
механично от един казус към друг. Досежно практиката на касационната инстанция
значението на малко по-високи размери на нерегистрирана промяна в касовата
наличност е разгледано и в Решение № 2130
от 23.10.2018 г. по к.а.н.д. № 2003/2018 г. на Административен съд – Пловдив
и в Решение № 2413 от 20.11.2018 г. по
к.а.н.д. № 2467/2018 г. на Административен съд – Пловдив, съответно е установена
разлика от 36 и от 39,07 лева, но и в двата случая отново е направен краен
извод за липса на маловажен случай, който да се обосновава от стойността на
установената разлика между фактическа и регистрирана касова наличност. В
заключение съдът отново посочва, че преценката за маловажност на случая е
комплексна и не се предопределя единствено от стойността на неотчетената
надлежно промяна в касовата наличност. При съобразяването на всички относими
обстоятелства настоящият съдебен състав приема, че процесното деяние не е
маловажен случай.
За така
извършеното административно нарушение от жалбоподателя – юридическо лице,
съгласно разпоредбата на чл. 185, ал. 2 вр. ал. 1 ЗДДС е предвидена имуществена
санкция в размер от 500 до 2 000 лева. При определяне на размера на
имуществената санкция съдът следва да вземе предвид тежестта на нарушението,
подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината
обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя по аргумент от чл. 27,
ал. 2 ЗАНН. В конкретния случай административнонаказващият орган (АНО) е
отмерил имуществена санкция в размер на 600 лева. Посочил е напълно абстрактно,
че този размер е определен след съобразяване на тежестта на нарушението, на
смекчаващите и отегчаващи обстоятелства, но без да е конкретизирал кои
обстоятелства всъщност приема за смекчаващи, кои за отегчаващи и как те се
съотнасят. Така дейността по индивидуализация на наложената санкция остава
скрита както за жалбоподателя, така и за съда. Настоящият съдебен състав намира,
че АНО не е мотивирал решението си да наложи санкция в съответния размер – 600
лева, която надвишава предвидения от закона минимум. Административнонаказващият
орган няма задължение във всеки случай на първо по ред нарушение да налага
най-лекото предвидено наказание, тъй като това би противоречало на правомощията
му по чл. 27 ЗАНН. Щом обаче наказващият орган счита, че следващото се
наказание за даденото нарушение трябва да бъде определено над минималния
предвиден размер, то следва да изложи мотиви за това си решение. В случая не се касае за допуснато процесуално
нарушение, което да е от категорията на съществените и правото на жалбоподателя
да разбере за извършването на какво административно нарушение е наказан, не е
било ограничено. Констатираният недостатък следва да бъде преодолян чрез
изменение на НП в частта му относно размера на наложената имуществена санкция,
която да бъде намалена до предвидения от закона минимум. Отделно от това в
случая съдът намира, че не се установяват отегчаващи обстоятелства, които да
налагат определяне на санкция в размер над минималния за този вид нарушение.
Макар съдът да прие обстоятелствата, че нарушението е първо по ред за
жалбоподателя и от него не са настъпили вредни последици, да не обосновават
маловажност на случая, то това не ги дисквалифицира като смекчаващи
отговорността обстоятелства. При отчитане на тяхното значение за определяне на
степента на обществена опасност на деянието се налага извод, че размерът на
имуществената санкция следва да бъде намален до предвидения в закона минимум.
Наложената с НП санкция в размер на 600 лева е несправедлива именно поради
несъответствието ѝ със степента на обществена опасност на конкретното
деяние. По делото не са ангажирани доказателства за предходни нарушавания от
жалбоподателя на установения ред на държавно управление в областта на данъчната
и фискалната политика на държавата. По тези съображения съдът приема, че
обжалваното наказателно постановление да бъде изменено в частта си относно
размера на наложената имуществена санкция, която да бъде намалена на 500
(петстотин) лева, а наказателното постановление да бъде потвърдено в останалата
си част.
По разноските:
По делото
присъждане на разноски е поискал единствено административнонаказващият орган,
като съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН в полза на юридически лица
се присъжда и възнаграждение в размер, определен
от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Съдът не е обвързан от
претендирания от страната размер на юрисконсултско възнаграждение. При
определяне на размера на възнаграждението следва да се съблюдава правилото на чл.
63, ал. 5, изр. 2-ро от ЗАНН, съгласно което размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Последната разпоредба
от своя страна при определянето на максималния размер на възнаграждението
препраща към Наредба за заплащането на правната помощ (Обн. ДВ бр. 5 от
17.01.2006 г.). Съгласно чл. 27е от Наредбата възнаграждението за защита в
производства по ЗАНН е от 80 до 120 лева. Препращането е единствено към максималния размер на възнаграждението, т.е. към
сумата от 120 лева, като съдът определя възнаграждението по справедливост и в
рамките на посочената максимална горна граница. Във въззивното производство
наказващият орган е защитаван от юрисконсулт. Съдът, като съобрази извършените
следствени действия в хода на проведеното въззивно съдебно следствие,
формулираните доказателствени искания на страните и проведените открити съдебни
заседания, намира, че справедливият размер на възнаграждението за защита от
юрисконсулт е 80 лева. Размерът е съобразен с правилата за определяне на
възнаграждението и с конкретната фактическа и правна сложност, която разкрива
настоящият казус.
Доколкото обаче
съдът намери претенцията на жалбоподателя за отмяна на наказателното
постановление за частично основателна, като намали размера на наложената
имуществена санкция, то съгласно препращащата норма на чл. 144 АПК приложение
намират общите правила на чл. 78 ГПК, в който е проведен принципът, че страните
имат право на разноски съразмерно с
уважената, респективно отхвърлената част от искането. Следователно по
съразмерност и на основание чл. 63, ал. 5 ЗАНН вр. чл. 144 АПК вр. чл. 78, ал.
3 ГПК на въззиваемата страна следва да се присъди възнаграждение в размер на
66,67 лева. За заплащане на същото следва да бъде осъдена ответната страна в
процеса – жалбоподателят „Сладко
изкушение при ***“ ЕООД. Разноските по аргумент и от т. 6 от допълнителните
разпоредби на АПК следва да бъдат присъдени в полза на това юридическо лице, от
което е част административнонаказващият орган, а в случая това е Националната
агенция за приходите.
Така мотивиран и
на основание чл. 63, ал. 1, изр. 1, предл. второ от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И:
ИЗМЕНЯ Наказателно
постановление № 489911-F507564/15.01.2020
г., издадено от Ж. Н. М.– *** „Оперативни дейности“-Пловдив в Централно
управление на Национална агенция за приходите, с което на „СЛАДКО ИЗКУШЕНИЕ ПРИ
****“ ЕООД, ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление: гр. Раковски, обл.
Пловдив, ул. „Евгени Босилков“ № 2, представлявано от *** Н. М. К., ЕГН: **********
на основание чл. 185, ал. 2 вр. ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност
е наложена „имуществена санкция“
в размер на 600 (шестстотин) лева за
нарушение по чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и
отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти,
изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които
извършват продажби чрез електронен магазин вр. с чл. 118, ал. 4, т. 1 от Закона
за данък върху добавената стойност, като НАМАЛЯВА
размера на „имуществената санкция“ на 500 (петстотин) лева и ПОТВЪРЖДАВА Наказателното постановление
в останала му част.
ОСЪЖДА „СЛАДКО ИЗКУШЕНИЕ ПРИ ****“ ЕООД,
ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление: гр. Раковски, обл. Пловдив, ул.
„Евгени Босилков“ № 2, представлявано от *** Н. М. К., ЕГН: ********** да заплати на НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА
ПРИХОДИТЕ сумата от 66,67 (шестдесет и
шест лева и шестдесет и седем стотинки) лева, представляваща разноски по
делото за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се
обжалва с касационна жалба на основанията, посочени в Наказателно-процесуалния
кодекс, по реда на Административнопроцесуалния кодекс пред Административен съд
– Пловдив в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че
решението е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/П/
Вярно с оригинала!
Е. К.