РЕШЕНИЕ
№ 20
гр. Силистра, 17.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на осми февруари
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Пламен Н. Димитров
Членове:Теодора В. Василева
Кремена Ив. Краева
при участието на секретаря Данаила Т. Г.а
като разгледа докладваното от Теодора В. Василева Въззивно гражданско
дело № 20223400500004 по описа за 2022 година
Предявена е въззивна жалба от от П. СТ. АРГ., ЕГН **********, от с. Минерални
бани, община Минерални бани, обл. Хасково, чрез адв. Р.Г. от СсАК, против Решение №
260070/03.11.2021 г, постановено по гр.д.№ 1803/2019г. по описа на Силистренския районен
съд, с което съдът Е ОТХВЪРЛИЛ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН предявения
от нея иск с правно основание чл.40 от ЗС, против Г. С. СТ. с ЕГН **********, с
адрес, гр. Димитровград, ул. Лиляна Димитрова № 2,вх. Б, ет.1, an.1 за обявяване на
относителнанедействителност по отношение на Г. С. СТ. поради споразумяване във вреда на
П. СТ. АРГ., на договор за договор за покупко - продажба, обективиран в НОТАРИАЛЕН
АКТ за покупко- продажба на недвижим имот № 195, т. 3, per. № 3342, н.д. № 343/2016 г. по
описа на Нотариус Никола Николов, вписан в НК под № 704, както и предявения от нея иск
против същата ответница съдът да признае за установено по отношение на Г. С. СТ., че П.
СТ. АРГ. е собственик на земеделски земи, намиращи се в землището на с. Бабук и с.
Казимир, обл. Силистра: 1. ПИ с идентификатор 02097.8.52, с площ от 15006 кв.м с трайно
предназначение н територията — земеделска, начин на трайно ползване - нива, трета
категория, в местността „АТИПОВ КЛАДЕНЕЦ“ в землището на с. Бабук, обл. Силистра; 2.
ПИ с идентификатор 02097.8.22, с площ от 6118 кв.м, с трайно предназначение н
територията - земеделска, начин на трайно ползване - нива, трета категория, в местността
„АТИПОВ КЛАДЕНЕЦ“ в землището на с. Бабук, обл. Силистра и 3. ПИ с идентификатор
35225.3.33, с площ от 9003 кв.м с трайно предназначение н територията — земеделска,
начин на трайно ползване - нива, пета категория, в местността „КАЛБУРДЖИЯТА“ в
1
землището на с. Казимир, обл. Силистра и да осъди Г. С. СТ. с ЕГН ********** да й
предадат владението на описаните имоти.Присъдил е и съответни разноски.
Жалбоподателката счита, че, постановеното решение изцяло е неправилно, изложени са
подробни съображения, моли въззивната инстанция да го отмени и постанови ново, с което
да уважи изцяло исковите и претенции, като претендира и разноски по делото за двете
инстанции. В с.з. пред тази инстанция се явява адв.С. от АК, гр. Силистра, преупълномощен
от адв. Г., който поддържа жалбата.
Ответницата по жалбата и по предявените пред районния съд искове - Г. С.
СТ. с ЕГН *********, от гр. Димитровград, чрез адв. В. от АК Силистра, е депозирала
писмен отговор по реда на чл. 263 ГПК, , като счита, че жалбата е неоснователна, а
обжалваното решение – правилно, поради което моли да бъде оставена без уважение със
законните последици, претендира разноски. В с.з. се явява адв .В., който поддържа
становището си по жалбата, заявено в отговора по чл. 263 ГПК.
ОС, като съобрази доводите на страните и данните по делото, прие за установено
следното:
Жалбата е предявена от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт, съобразена е с изискванията на чл.258 и сл. ГПК, поради което е допустима.
Пред районния съд е предявена искова претенция от настоящата въззивница П.А.,
чрез адв. Г., против ответницата Г.С., нейна племенница, с искане съдът да признае за
установено в отношенията и с послеедната, че на основание чл.40 ЗЗД, договорът за
покупко – продажба на недвижими имоти, оформен в нотариален акт за покупко- продажба
на недвижим имот № 195, т. 3, per. № 3342, н.д. № 343/2016 г. по описа на нтариус Никола
Николов, вписан в НК под № 704 и район на действие Силистренски районен съд, не
произвежда действие за представляваните от Г.С. лица, и въз основа на така постановения
правораздавателен акт, в тази му част , да осъди Г. С. СТ. да и предаде владението върху
площ от общо 30 115 дка - имоти с № 008052, № 008022 землището на с. Бабук, и имот №
003033 в землището на с. Казимир. Претендира и разноски по делото.
От събраните в първоинстанционния съд писмени доказателства, се установява,
че на 22.07.2016 г. пред нотариус Румяна Велева с per. № 398 на НК и район на действие РС
– Димитровград,въззивницата П. СТ. АРГ. и С С С, неин брат и баща на ответницата, са
упълномощили Г. С. СТ. с правото да ги представлява пред нотариус и други държавни
органи във връзка с извършване на разпоредителни сделки - продава, заменя, дарява
съсобствените им, описани по - горе в решението наследствени недвижими имоти, при цени
и условия каквито намери за добре, включително да договора с трети лица, фирми и сама със
себе си при условията на чл. 38 от ЗЗД, като купувач или дарен, да подписва предварителни
договори и да получава авансово суми, както и да получава вместо тях уговорената цена по
сделката. С аналогичен текст, но по отношение на други имоти е заверено пълномощно от
същите лица в същото качество пред същия нотариус и на 26.02.2013 г. От процесните три
имота, нивата с № 008052е визирана в пълномощното от 2013 г., а останалите два са
включени в пълномощното от 2016 г. Освен процесните ниви, представителната власт на
2
ответницата и дава право да се разпорежда и с доста повече имоти, които не са предмет на
настоящото производство.
Възползвайки се от предоставените й права по двете пълномощни, на 22.12.2016
г. Г. С. СТ. е продала част от имотите , описани в тях и които са предмет на настоящото
дело, на себе си за сумата от 3 500 лева, съгласно приложения по първоинстанционното
дело нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот № 195, т. 3, per. № 3342, н.д.
№ 343/2016 г. по описа на Нотариус Никола Николов, вписан в НК под № 704, който
нотариален акт е вписан в Службата по вписванията.
Според ищцата, визираната в чл. 40 ЗЗД вреда за нея като представлявана
произтича от това, че цената , на която е осъществена продажбата е десетократно по ниска
от пазарната.
П делото е установено със СЦЕ, че цената на имотите към дадата на продажбата е
около 39 000 лв., което действително е над 10 пъти повече от цената, на която са продадени.
Районният съд е констатирал че действително е налице сделка, сключена на цена,
значително по - ниска от пазарната, но това не противоречи на волята на
упълномощителката, респективно не може да се счете, че пълномощникът е договарял в
нейна вреда, защото пълномощното дава правото на ответницата да дари имотите,
включително и на себе си, което несъмнено би било още по – неизгодно за
упълномощителката , която тогава не би получила нищо . Районният съд счита, че волята й
не може да бъде преценена по различен начин, като се преценява продажната цена на
имотите, при условие, че упълномощителката изначално е дала на пълномощника мандат за
дарението, поради което е безпредметно да се обсъжда, че тя е предпочела да се възползва
от предоставената възможност и да изповяда сделка за покупко-продажба.
Акцентирайки върху този аспект на пълномощното и мотивите на РС,
въззивницата е изложила изцяло възражения, касаещи правната природа и цел на дарението
като сделка и е развила тезата, че на практика суверенният избор на дарителя на кого да
дари имота си не може да е предмет на упълномощителната сделка именно поради личния
си характер и не може да бъде подменен с избора, предоставен на представителя, тъй като
това не би съответствало на волята на дарителя и на законодателната уредба на дарението.
Тъй като все пак в случая се касае за покупко - продажба, настоящата инстанция
счита за уместно да се върне на конкретния договор, предмет на настоящото дело, а
съотнасянето с дарението като възможност за умълномощения да предпочете една напълно
безвъзмездна сделка като още по – ощетяваща интересите на упълмономощителя да се
приеме като косвен аргумент.
Механичното съотнасяне на продажната цена по договора и действителната
пазарна цена е изключително неправилен подход, който не отговоря на целите на чл.40 ЗЗД.
Според утвърдената многократно през годините съдебна практика, при преценка дали
договорът е сключен във вреда на упълномощителя се отчитат всички обстоятелства,
свързани с интереса на представлявания и мотивите на представителя да го сключи, взема се
предвид конкретната проява на увреда като в настоящия случай, според въззивницата тя се
3
състои в сключването му при неизгодни условия съобразно конкретната икономическа
обстановка. Друго важно условие е споразумяване между упълномощителя и третото лице
да е във вреда на представлявания, тъй като чл. 40 ЗЗД не се предполага недобросъвестност
на третото лице, поради което упълномощителят, позоваващ се на тази недобросъвестност
следва да я установи. В случая третото лице и пълномощника се припокриват, но въпреки
това, съвкупната преценка на доказателства следва да води до извода, че е налице вреда . В
този смисъл вж. Определение № 8 от 11.01.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2561/2021 г., II г. о.,
ГК и Определение № 60768 от 11.11.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2257/2021 г., III г. о., ГК и
цитираните в тях множество други съдебни решения на ВКС.
В крайна сметка, при преценка за наличие на вреда за упълномощителя по
смисъла на чл.40 ЗЗД, следва да се отчитат всички конкретни обстоятелства, а също и
принципа на свободата на договарянето. В този аспект следва да се има предвид, че пред
районния съд безспорно е установено, че между въззивницата, нейния брат и ответницата
има други облигационни взаимоотношения, в резултат на които тя се е задължила със сумата
от 5 000 лв., които и били предоставени за ремонт на къщата и през 2016 г., а преди това –
през 2003 г. синът и получил един тир с маслини от ответницата и св. С като не се издължил
за сумата от 3 500 лв. Именно тези задължения следвало да бъдат изчистени с
предоставянето на пълномощия на ответницата да се разпорежда с нивите, което тя сторила
по своя преценка чрез покупко – продажба. Тези обстоятелства, макар и опровергани от
ответницата при разпита и по делегация от районен съд гр. Хасково, съдът приема за
достоверни, защото са потвърдени от показанията на св. Стоянов, който съжителства с
ответницата. Въпреки близката си , макар и неродствена, връзка с нея, съдът приема
показанията му за достоверни, защото не са опровергани от други доказателства, а на
въпросния разпит по делегация в ХРС, въззивницата е отричала всичко, даже, че е
подписала пълномощните и декларациите по чл.264, ал.1 ДОПК, което е опровергано от
назначената впоследствие съдебно графологична експертиза. Така, че, имайки предвид
незаплатената цена на маслините, които през 2003 г. са стрували 3500 лв., а също и 5000 лв.,
дадени в заем на възизвницата през 2016 г., като се прибави и половината от цената, на
която все пак е извършена продажбата, съдът счита, че има баланс между задълженията и
дължимата и се половина от пазарната цена на нивите, възлизаща на около 20 000 лв.
Разбира се, тук е можело да се направи възражение за изтекла погасителна давност по
отношение на сумата от 3 500 лв., която се дължи от 2003 , към момента на сключване на
договора през 2016 г., но това не е сторено. Важен аргумент за липсата на
недобросъвестност е и факта, че въпреки, че е разполагала с пълномощно за част от нивите
още през 2013 г., ответницата не го е употребила до 2016 г., когато е била упълномощена за
разпореждане с още имоти през юли и е изповядала процесната сделка чак през декември
2016 г. и то само за част от имотите, споменати в двете пълномощни. Годината съвпада с
годината, в която е дадена сумата от 5 000 лв. на въззивницата за ремонт на къщата и и
подкрепя тезата на ответницата, че сделката има за цел да покрие натрупаните през годините
задължения на семейството на въззивницата към семейството на нейния брат. Открит остава
и въпроса, защо искът е предявен почти четири години след сключването му, като за това
4
ответницата изказва предположения, че въззивницата е подведена от сина си, а също и че
има психически проблеми на старостта, които така и не се доказаха, поради което и не се
вземат предвид.
Предвид гореизложеното исковата претенция по чл.40 ЗЗД е неоснователна,
поради което и правилно е отхвърлена от РС, макар и с други мотиви. Вещно –
прехвърлителното действие на сделката не е опорочено, поради което и искът за
ревандикация на процесните имоти е също неоснователен, както е постановено в
обжалваното решение. В заключение, жалбата е неоснователна, а решението на РС –
правилно, поради което следва да бъде потвърдено.
Въззиваемата претендира да и бъдат присъдени направените по делото разноски
в размер на 850 лв. за адв. хонорар, които, предвид изхода на делото, въззивницата следва да
бъде осъдена да и заплати.
Водим от горното ОС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260070/03.11.2021 г, постановено по гр.д.№
1803/2019г. по описа на Силистренския районен съд .
ОСЪЖДА П. СТ. АРГ. от с. Минерални бани, обл. Хасково да заплати на Г. С.
СТ. с ЕГН **********, с адрес, гр. Димитровград, ул. Лиляна Димитрова № 2, вх. Б, ет. 1, an.
1 сумата от 850 / осемстотин и петдесет / лева - разноски по делото за адв. хонорар пред тази
инстанция.
Решението може да се обжалва пред Върховния Касационен съд на РБългария в
едномесечен срок от получаването му от страните по делото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5