№ 1235
гр. Варна, 17.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
мл.с. Симона Р. Донева
при участието на секретаря Галина Г. Славова
като разгледа докладваното от Наталия П. Неделчева Въззивно гражданско
дело № 20223100501971 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба вх. №49465/19.07.2022г. на Т. Т. Т. срещу
решение №2227/06.07.2022г., постановено по гр. дело
№20223110104885/2022г. по описа на ВРС, с което е уважена молбата на Д. Д.
Ж., ЕГН:********** за защита от домашно насилие против него, като е
задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие и му е
забранено да доближава молителката, жилището и местоработата й на по-
малко от петдесет метра за срок от четири месеца, осъден е да заплати
разноски в размер на 605 лв., а в полза на държавата - глоба в размер на 200
лв. и държавна такса в размер на 25 лв. Жалбоподателят счита решението за
неправилно и незаконосъобразно, поради което моли да бъде отменено. На
първо място счита, че съдът се е произнесъл по недопустим правен спор, тъй
като отношенията между страните не попадат в приложното поле на чл.3 от
ЗЗДН, доколкото по делото не е безспорно доказано, че страните са живели на
семейни начала. В случай, че съдът приеме молбата за допустима, то моли да
бъде прието, че решението е постановено в противоречие със закона. Твърди,
че в противоречие с практиката на ВКС, първоинстанционният съд е
кредитирал единствено показанията на свидетелите на едната страна. Излага,
че игнорирайки отделни части от показанията на свидетелите, разпитани в
хода на съдебното дирене, се наблюдава избирателно посочване и анализ на
1
събраните доказателства, което е довело до едностранни изводи, ползващи
само молителката. На следващо място счита, че в решението си, съдът
неправилно е приел, че е осъществен акт на домашно насилие, позовавайки се
единствено на подадената по делото декларация. Излага, че декларацията не
освобождава молителя от задължението да докаже твърдяното в нея при
условие, че може да се докаже с други доказателства. Счита, че предвид
тенденциозните и недостоверни показания на свидетелката и недоказаните
твърдения в оспорената декларация, постановеното решение е неправилно и
необосновано. На следващо място счита, че първоинстанционното решение е
и необосновано, тъй като преценката на доказателствения материал, събран в
хода на съдебното дирене, е направена хаотично и неясно, предвид което
решението е постановено в противоречие с практиката на ВКС. Според
жалбоподателя никъде в решението не става ясно какво точно е извършил,
какво домашно насилие съдът приема за доказано по отношение на
молителката, при какви обстоятелства е извършено и какво го е навело на
този извод. По изложените съображения се моли, обжалваното решение да
бъде отменено като недопустимо, неправилно поради нарушение на
материалния закон и необосновано, като вместо него бъде постановено друго,
с което молбата за защита от домашно насилие на молителката Д. Д. Ж.
срещу ответника Т. Т. Т. се отхвърли като неоснователна и недоказана. Моли
се за присъждане на разноски.
Въззиваемата страна – Д. Ж., чрез депозирания писмен отговор, излага
становище за допустимост, но неоснователност на въззивната жалба. Моли
същата да бъде оставена без уважение, а първ. решение –потвърдено като
валидно, допустимо, правилно и постановено в съответствие с материалния и
процесуалния закон. Счита, че след като първ. съд е обстойно е анализирал
всички събрани по делото доказателства, е достигна до правилния извод от
осъществен от ответника на 11.04.2022г. акт на домашно насилие спрямо
молителката. В заключение се моли за потвърждаване на първ. решение и
присъждане на разноски.
След съвкупна преценка на всички събрани по делото доказателства, с
оглед разпоредбата на чл. 235 от ГПК, съдът приема за установено следното:
Производството е образувано по молба с пр. осн. чл.7 и сл. от Закона за
защита от домашното насилие, депозирана от Д. Д. Ж., с ЕГН ********** и
адрес гр. В*********** срещу Т. Т. Т., с ЕГН ********** и адрес гр.
В************* съдържаща искане за налагане по отношение на ответника
на мерките предвидени в чл.5, ал.1, т.1 и т.3 от Закона за защита от домашно
насилие, а именно да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо
молителката и да му бъде забранено да доближава молителката, нейното
жилище, месторабота и вилна сграда. Молителката излага, че с ответника
живели на семейни начала от началото на 2019г. до началото на м. декември
2021г., като заедно с дъщеря , обитавали жилище, собственост на майката на
молителката. През м. август 2021г. докато били на гости в Швейцария, където
работела майката на молителката, последната лично и със свои средства си
2
закупила лек автомобил марка „Мерцедес“. Поради задълбочилите се
проблеми, в началото на м. декември 2021г. ответникът напуснал съвместно
обитаваното жилище, но започнал да осъществява психически тормоз върху
молителката чрез непрекъснати обаждания и съобщения по телефона.
Молителката твърди, че на 11.04.2022г. - около 17:10 часа след като
приключила работа, се запътила да се прибира. Пред нейния автомобил бил
спрян личния автомобил на ответника, което тя споделила със своя колежка.
Когато се приближила до автомобила, ответникът и казал, че иска да говорят,
но тя категорично му отказала. Той на висок тон казал, че тя трябва да му
върне сумата от 2400 лева свързана с пътуването им до Швейцария. За да
избегне публичния скандал, молителката влязла в автомобила си. През това
време се обадила нейна колежка за да я предупреди, че е видяла автомобила
на ответника, и която молителката помолила да се върне. Ответникът влязъл в
автомобила на молителката на седалката зад шофьорската такава, където се
намирал лаптопът . Ответникът казал, че стойността на лаптопа покривала
цялото задължение, но тя му отговорила, че това е кражба и не е съгласна.
Тогава ответникът успял да издърпа ключа на автомобила от дясната ръка и
от него извадил ключа за ръчно отключване. Молителката се притеснила още
повече, защото ответникът работел в автосалон, разбирал от автомобили и
можел да направи дубликат, с който да отключва ръчно автомобила й. През
цялото време в лекия автомобил ответникът държал молителката с двете си
ръце, през шофьорската седалка, за нейните две ръце, като я стискал силно и
болезнено. През това време колежката на молителката се върнала и попитала
дали всичко е наред, или да звъни на тел. 112 за да потърси помощ от
полицията. Ответникът започнал да повишава тон и казал, че не го
интересува и ще държи молителката и ще я притиска колкото си иска, но след
това излязъл от колата. Молителката го помолила да върне металната част от
ключа и да не се занимава повече с нея, но той отговорил, че ще го върне
след като молителката му плати задълженията. Освен това я заплашил, че ще
запали колата, къщата в която живее молителката и нейната вила. След това
продължил да отправя заплашителни думи. Молителката излага, че
ответникът ежедневно я тормози чрез телефонни обаждания и съобщения във
Вайбър, поради което тя изключително се притеснява за себе си и за детето
си.
Ответникът Т. Т. Т., лично и чрез процесуален представител, оспорва
изложените в молбата твърдения, като настоява, че не е бил във фактическо
съпружеско съжителство с молителката, поради което и ЗЗДН е неприложим
в отношенията помежду им. В условията на евентуалност оспорва да е
осъществявал акт на домашно насилие спрямо молителката, поради което
моли искането за защита да бъде отхвърлено.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните в
производството доказателства, установи следното от фактическа страна:
В приетата по делото декларация по чл. 9 от ЗЗДН, изходяща от Д. Д.
Ж., последната е декларирала, че на 11.04.2022г. Т. Т. е осъществил спрямо
3
нея описания акт на физическо и психическо насилие.
Пред първоинстанционния съд са разпитани водените от страните
свидетели.
Свидетелката Марийка А. Георгиева- баба на молителката, излага, че
страните живели заедно на семейни начала от пролетта-лятото на 2019г. до
края на 2021г. Молителката имала жилище в кв. Победа, гр. Варна, както и
къща в с. Кр.. Свидетелката често се събирала със страните в жилището в кв.
Победа и в къщата в Кр.. Свидетелката, като ходела на гости в апартамента,
приготвяла храна за 4-ма- включително и за Т.. След вечерята свидетелката се
прибирала в своя апартамент, а ответникът оставал при молителката. По
време на Ковида свидетелката живеела заедно със страните в къщата в с. Кр.
за около три месеца – готвела, перяла, посрещала и ги изпращала. Ответникът
имал две дъщери, като по-малката -Т. живяла в апартамента в Победа заедно с
молителката и нейната дъщеря Паула за известно време. Ответникът работел
в гараж на около 30-40 метра от блока на молителката. Свидетелката не знае
ответникът да е ползвал квартира докато бил с Д.. След раздялата между
страните, ответникът си взел квартира и взел малката си дъщеря да живее при
него.
Свидетелката Цв.Ив. излага, че с молителката са приятелки от дълги
години, а ответникът познава от 2019г., когато Д. се сприятелила с него.
Отношенията между тях били близки, емоционални, идентични с живеене на
семейни начала- живеели заедно в апартамент в кв. „Победа“, а свидетелката
и семейството , им ходели на гости. Около Коледа 2021г. страните били на
почивка, молителката може би очаквала да се развият отношенията между тях
и оттам нататък нещата тръгнали в лоша посока. На 11.04.2022г. свидетелката
имала уговорка да се види с молителката, но тя и звъннала. По телефона се
чувало откъслечно „не мога да дойда, ключа ми е взет, моля те елате с М.“,
все едно била възпирана. Разговорът продължил около 10 минути, като се
чували постоянно шупуркане и само това се разбрало от казаното от
молителката. Свидетелката пътувала към мястото, където била уговорката.
Звъннала на молителката, но последната не отговорила. След 10-15 минути,
около 17:30 часа молителката дошла в заведението. Била уплашена, веднага
скрила колата и казала: взет е ключа, взет е лаптопа. Разказала, че излизайки
от работното си място друг автомобил е препречил пътя. Автомобилът бил на
ответника, който се вмъкнал зад шофьорската седалка, взел лаптопа и казал,
че с него изчистват отношенията си. Тя казала, че лаптопът е подарък от
нейната майка и ответникът го върнал, не посегнал да го вземе неправомерно.
Ответникът грабнал ключовете и взел малкото ключе. С него не можел да
бъде запален двигателят, но можело да бъде отворена колата и да се нанесат
щети. Молителката се оплакала, че я болят раменете и китките на ръцете. На
китките ѝ личали бледи розови отпечатъци.
Свидетелят Кр. К. познава ответника отдавна като личен приятел, а
молителката – от по-скоро. Знае, че страните излизали заедно от време на
време. След като ответникът се развел, свидетелят му предоставил свое
жилище за да живее в него- за период от около 4-5 години, до зимата на
4
2021г., когато свидетелят прибрал дядо си в жилището и се наложило
ответникът да си намери квартира. Ответникът живеел там с малката си
дъщеря Т., след като последната с скарала с майка си- бившата жена на Т..
Молителката искала по-сериозни отношения с ответника, но той си бил взел
урока с брака и това било причина за влошаване на отношенията между тях.
Страните пътували заедно, но свидетелят не знае дали са имали общ бюджет.
Ответникът почти всяка събота и неделя ходел на село при баба си.
Ответникът оставал няколко пъти да спи при молителката в жилището в кв.
„Победа“. По време на ковид-епидемията ответникът живеел в жилището на
свидетеля. Когато нямало да се прибира да спи в жилището се обаждал на
свидетеля за да го предупреди. Ответникът се грижел за дъщеря си от
миналата година, може би година след развода си. Според свидетеля страните
били добри приятели, ако искали преспивали заедно и когато нещо не им
отърва всеки се гледал неговата работа.
От съдържанието на саморъчни писмени обяснения, дадени от Т. Т.
пред ВРП във връзка с инцидент през м. декември 2021г. /л.51/, се установява,
че той писмено е заявил, че към м. декември 2021г. е живеел с приятелката си
Д. на семейни начала.
На 14.04.2022г. молителката в настоящето производство е подала жалба
по Варненска районна прокуратура срещу ответника за извършен на
11.04.2022г. психически тормоз, отправяне на заплахи и отнемане на ключ на
лек автомобил
С оглед така събраните гласни и писмени доказателства, съдът приема за
установено, че молителката и ответника са живели на заедно в периода от
началото на 2019г. до декември края на 2021г.
Предвид коментираните гласни и писмени доказателства, настоящият
състав приема, че молбата е подадена от и против правен субект от кръга на
описаните в хипотезата на нормата на чл. 3 от ЗЗДН, с излагане на факти,
осъществили се в срока по чл. 10, ал. 1 от ЗЗДН, поради което производството
е допустимо. Доколкото се установява, че ответникът е лице, с което
молителката е живяла на семейни начала, то случаят попада в приложното
поле на хипотезата по чл.3, т.2 от ЗЗДН, поради което и ответникът е
процесуално легитимиран да отговаря по молбата.
С оглед специфичния характер на отношенията, чиято защита се
обезпечава чрез ЗЗДН, за молителя търсещ защита по този закон е
предоставен улеснен ред. Съобразно разпоредбата на чл.13, ал.3 от Закона,
когато няма други доказателства, съдът издава заповед за защита само на
основание приложената декларация. Т.е. на декларацията по чл. 9, ал. 3 от
ЗЗДН е придадено доказателствено значение и в случай на липса на други
доказателства, съдът следва да издаде заповед за защита от домашно насилие
5
само на основание приложената декларация, доколкото в нея се съдържа
конкретно и ясно описание, като посочване на датата, мястото, времето,
съответно и конкретните действия, с които е извършено действието на
насилие по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН.
Предвид изложеното, и с оглед съвкупния анализ на събраните писмени
и гласни доказателства, съдът намира за установено, че на 11.04.2022г.
спрямо молителката са били извършени твърдяните в молбата и декларацията
действия, които следва да се квалифицират като актове на домашно насилие
по смисъла на чл.2 от ЗЗДН, изразяващ се във физическо и психическо
насилие упражнено от ответника. Според настоящия състав извършеното –
влизането в личния автомобил на молителката, принудителното хващане за
китките и раменете, повишаване на тон, заплаха, че ще и отнеме лаптопа,
неправомерно вземане на ключа за автомобила, заплахи, че ще я запали и ще
разбие автомобила следва да се квалифицира като упражняване на домашно
насилие след като видно от свидетелските показания, молителката е
възприела осъществените от ответника действия като тормоз. За да се
произнесе в този смисъл, съдът съобрази изложеното в декларацията по чл.9,
ал.3 ЗЗДН, което кореспондира и на показанията на св. Цв.Ив., които съдът
преценява като обективни и последователни, тъй като именно на нея
молителката се е обадила по време и непосредствено след инцидентите и е
разказала за случилото се.
В доказателствена тежест на ответника - при оспорване твърдяното
извършване на акт на насилие- е да проведе успешно насрещно доказване,
което да доведе до оборване на изложеното в декларацията и разколебаване
нейната доказателствена сила. В тази насока ответникът не е провел успешно
такова насрещно доказване, като декларираните факти не са опровергани чрез
показанията на водения от него свидетел. Показанията на свидетеля К. не
съдържат никаква информация в тази връзка.
По изложените съображения и с оглед приетото за установено, че
ответникът е извършил твърдяните действия, квалифицирани от съда като
акт на домашно насилие, настоящият състав намира, че следва да му бъде
наложена посочената от молителя, и допустима от закона най-лека мярка, а
именно да се въздържа от извършване на домашно насилие.
Във връзка с изложеното във въззивната жалба, следва да се посочи, че
според разпоредбата на чл. 13 ЗЗДН, декларацията по чл. 9, ал. 3 от с.з. е
допустимо доказателствено средство по см. на ГПК, като според ал. 3, когато
няма други доказателства, съдът издава заповед за защита само на основание
приложената декларация.
Поради съвпадащите крайни изводи на двете инстанции, обжалваното
решение следва да бъде потвърдено.
Предвид неоснователността на въззивната жалба, въззиваемата страна
6
има право да бъдат присъдени разноски, които съдът с оглед представения
списък по чл. 80 ГПК и договор за правна защита, определя в размер на
600.00 лв.
На осн. чл. 17, ал.2 ЗЗДН, ответникът следва да бъде осъден да заплати
сумата от 12.50 лв. по сметка на ВОС.
Воден от горното и на осн. чл. 269 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №2227/06.07.2022г., постановено по гр.
дело №4885/2022 г. по описа на ВРС, 41-ви състав.
ОСЪЖДА Т. Т. Т., ЕГН **********, адрес гр. В************* ДА
ЗАПЛАТИ в полза на държавата по сметка на ВОС държавна такса в размер
на 12.50 лв. /дванадесет лв. и 50 ст./, на осн. чл.17, ал.2 ЗЗДН.
ОСЪЖДА Т. Т. Т., ЕГН ********** и адрес гр. В************* ДА
ЗАПЛАТИ на Д. Д. Ж., с ЕГН ********** и адрес гр. В*********** сумата от
600.00 /шестстотин/ лева, представляващ направени от молителката разноски
в производството, на основание чл.11, ал.2 от ЗЗДН вр. чл.78, ал.3 от ГПК.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7