№ 350
гр. Варна, 05.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседА.е на осемнадесети юли
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Деница Добрева
при участието на секретаря Мая Т. Иванова
като разгледа докладваното от Деница Добрева Търговско дело №
20243100900113 по описа за 2024 година
за да се произнесе, съдът съобрази следното:
Производството е образувано по осъдителен частичен иск, предявен от
Д. Н. С. от гр. София срещу солидарно отговорните ответници
„Енергоснабдяване“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр. Шумен,
“Топлоснабдяване“ АД, ЕИК *********, със седалище гр. Шумен и Д. С. Д.,
ЕГН ****** от гр. Шумен за сумата от 200 000 лева от целия в размер на 232
498,84 лева, представляваща общия размер на погасен по реда на
принудителното изпълнение дълг на ответниците по договор за оборотни
средства овърдрафт № 324-131/06.04.2011г., обезпечен с договорна ипотека,
обективирана в НА № 7, том II, рег.№ 2318, дело № 172/07.04.2011г. в полза на
„МКБ Юнионбанк“ АД, на осн. чл. 155, ал. 2 от ЗЗД, ведно със законната
лихва считано от датата на исковата молба до окончателното удовлетворяване
на задължението.
Твърдяло се е в исковата молба, че ищецът е наследник по закон на Д. Я.
С.а, б.ж. на гр. София, починала на 07.03.2013г., чието наследство е приел по
опис съгласно решение № 20177735/28.08.2021г. по гр.д. № 11847/2021г. по
описа на СРС. Наследодателят на ищеца е учредила договорна ипотека,
обективирана в НА № 7, том II, рег.№ 2318, дело № 172/07.04.2011г. върху
недвижим имот с идентификатор 68134,104.20.6.6 по КККР на гр. София за
обезпечаване задълженията на ответниците по договор за оборотни средства
овърдрафт № 324-131/06.04.2011г. Същевременно трето лице, частен
правоприемник на обезпечения кредитор, се е снабдил с изпълнително
основА.е срещу ответниците- солидарни по отношение на него длъжници за
вземА.ята, произтичащи от договора за кредит. Взискателят е бил
удовлетворен до размер на сумата от 232 498,84 лева чрез насочване на
1
изпълнението върху собствения на ищеца недвижим имот, обременен с
ипотека.
Ищецът счита, че като претърпял принудително изпълнение ипотекарен
гарант е встъпил във всички права на удовлетворения взискател, включително
и по отношение на възможността да иска изпълнение при условията на
пасивна солидарност от всяко от задължилите се по договора за кредит лица.
Ответниците оспорват основА.ето за солидарно им задължаване спрямо
суброгиралия се ипотекарен гарант, като считат, че правното положение на
ищеца е различно от това на кредитора по материалното правоотношение, за
удовлетворяване на вземА.ята по което ищецът е претърпял принудително
изпълнение. Възразяват, че тъй като самият ищец има качеството на
солидарен длъжник по материалното правоотношение (договора за кредит),
последният не се ползва с регресни права по отношение на собствената си
припадащата се част от дълга от 1/3.
В производството е прието за съвместно разглеждане и възражение за
прихващане, въведено от ответника „Енергоснабдяване“ ООД с вземА.я за
сумата от 40 000 лева, представляваща главница по договор за паричен заем
18.04.2011 г., сключен между този ответник и праводателя на ищеца, за сумата
от 60 600 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от
21.04.2011г. до 07.12.2023 г., както и за сумата от 8000 лева, претендирана
като неустойка за пълно неизпълнение съгласно чл. 2 от договора за паричен
заем от 18.04.2011г.
Претенцията за вземането, с което се претендира прихващане се
основава на следните факти: между ответника „Енергоснабдяване“ ООД и
ищеца като правоприемник на Д. С.а е възникнало валидно облигационно
отношение по договор за заем. По силата на договора на заемателя е
предоставена сумата от 40 000 лева със задължение за връщане до 26.03.2012г.
на 6 вноски. Сумата е преведена на заемополучателя с два броя платежни
нареждА.я от 19 и 20 април. СтрА.те са уговорили възнаграждение за
използвА.я паричен ресурс в размер на 1% месечно върху отпуснатата
главница. Уговорена и неустойка за „нарушаване срока връщане на заема“ в
размер на 20% от заетата сума.
Ищецът оспорва възникването на заемно правоотношение. Оспорва
автентичността на подписа на Д. С.а по договора. Оспорва и предаването на
заемната сума. В тази връзка привежда аргументи, че вземА.ята не са отразени
в публикувА.те финансови отчети на “Енергоснабдяване“ ООД за 2014-2016 г.
Счита, че между предявеното с исковата молба и с компенсационното
изявление вземА.я не е налице насрещност, тъй като титуляр на задължението
по договора за заем е Д. С.а. Оспорва се ищецът, като наследник по закон на
заемополучателя, да е отговорен за задълженията, като счита, че
отговорността му се изчерпва до стойността на приетото по опис имущество.
Счита разпоредбите, с които се уговарят възнаградителна и мораторна лихва
за нищожни, като противоречащи на закона.
2
Евентуално се позовава, че вземА.ята по договора за заем са погасени по
давност. Прихващане не е могло да се извърши и преди погасяването на
активното вземане по давност (чл. 103, ал. 2 от ЗЗД), тъй като към най-късната
дата, на която активното вземане по договора за заем е било погасено по
давност -26.03.2017г., пасивното вземане не е било възникнало. Същото е
възникнало едва на 12.10.2021г. с изготвеното разпределение на ЧСИ.
В писмени бележки, депозирА. от ответниците се акцентира, че
задължението по договора за заем не погасено, като направеното в този
смисъл отразяване в счетоводството на ответника “Електроснабдяване” ООД е
погрешно. Аргументира се, че по реда на чл. 155, ал. 2 от ЗЗД ищецът може да
встъпи само срещу “Електроснабдяване” ООД, тъй като само това лице е
титуляр на задължението, за което се е суброгирала ипотекарния длъжник.
Обосновава още, че самият ищецът също е солидарен длъжник и при
евентуалното уважаване на иска следва да се приспадне частта, за която той
отговаря.
По предварителни въпроси, вкл. относно допустимостта на претенциите
и доказателствената тежест, съдът се е произнесъл с определение
№452/28.03.2024г., поради което по тези въпроси няма да излага
допълнителни съображения.
За да се произнесе, съдът съобрази следното от фактическа и правна
страна:
С договор за прехвърляне на недвижим имот от 01.07.2008 г., сключен по
нотариален акт № 151, том І, рег.№ 6660, дело № 8108/08г. на нотариус с рег.№
432 на регистъра на НК, Д. Я. С.а е придобила правото на собственост върху
апартамент №6, находящ се в гр. София, ******, заедно с прилежащите му
избено и таванско помещения и съответните идеални части върху дворното
място.
С нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 7, том II, рег.№
2318, дело № 172/07.04.2011г. на нотариус № 65 на регистъра на НК Д. Я. С.а е
учредила в полза на „МКБ Юнионбанк“ АД договорна ипотека за обезпечение
на всички вземА.я по договор за оборотни средства овърдрафт № 324-
131/06.04.2011г. до окончателното погасяване на всички задължения на
кредитополучателя “Електроснабдяване” ООД и съдлъжниците Д. С. Д., и
“Топлоснабдяване” АД върху собствения си недвижим имот с идентификатор
68134.104.20.06.06, представляващ-апартамент №6, находящ се в гр. София,
******, заедно с прилежащите му избено и таванско помещения и
съответните идеални части върху дворното място.
Не е спорно, че поради неизпълнение на задълженията по договора за
оборотни средства овърдрафт № 324-131/06.04.2011г. частен правоприемник
на кредитора „МКБ Юнионбанк“ АД, на когото банката е цедирала вземА.ята,
е пристъпил към принудително изпълнение въз основа на издадения в негова
полза изпълнителен лист по гр.д.№1311/2017г. по описа на РС- гр. Шумен
срещу солидарно задължените “Електроснабдяване” ООД, Д. С. Д. и
3
“Топлоснабдяване” АД.
Видно от представеното по делото разпореждане за разпределение на
суми по образуваното изпълнително дело № 20208510400719 на ЧСИ рег.851 е
извършена публична продан на ипотекирА.я в полза на кредитора И.И.Г.-
частен правоприемник на “Първа Инвестиционна банка” АД/ правоприемник
на „МКБ Юнионбанк“ АД/ недвижим имот с идентификатор
68134.104.20.06.06, представляващ апартамент №6, находящ се в гр. София,
******, заедно с прилежащите му избено и таванско помещения и
съответните идеални части върху дворното място. Не е спорно, че
постановлението за възлагане е влязло в сила, а имотът е възложен на
кредитора за сумата 232 498, 84 лева.
Не е спорно, че ищецът е наследник по закон на Д. Я. С.а, б.ж. на гр.
София, починала на 07.03.2013г.
Така посочените факти сочат, че ищецът Д. Н. С. е собственик на
ипотекиран имот, който не е лично задължен за дълга, за който върху имота е
насочено принудително изпълнение, поради което и на основА.е чл.155 ал.2
от ЗЗД с извършването на публичната продан върху собствения му недвижим
имот, той встъпва в правата на удовлетворения кредитор до погасената част от
дълга, равна на стойността на собствения му имот. С извършената публична
продан на недвижим имот за чуждо задължение е нарушен общия принцип в
облигационното право за недопустимост на неоснователното обогатяване,
поради което с въведената регресна отговорност се цели да се възстанови
нарушеното във вреда на незадължения ипотекарен длъжник имуществено
разместване.
Обемът на суброгацията обаче за собственика, ипотекирал имот за
обезпечение на чужд дълг, (чл. 155, ал. 2 от ЗЗД) се различава от този на
приобретателя на ипотекиран имот (чл. 155, ал. 1 от ЗЗД).За разлика от
приобретателят, който се суброгира изцяло в правата на удовлетворения
взискател, при ипотекарният гарант суброгацията е само до размера, до който
би имал иск, ако сам беше поръчител. Според М. М., “Ипотеката” из. „Сиби“
2008 стр. 358 доколкото обемът на суброгацията се определя от размера на
регресните права, законодателят в хипотезата на чл. 155, ал. 2 от ЗЗД е цялял
да огрА.чи именно тези права.
Не може да се подели довода на ищеца, че тъй като не е сключил лично
договора за ипотека, то може да се ползва от положение, идентично на това
на приобретател на имота, от който е отстранен в рамките на принудително
изпълнение, тоест да се суброгира изцяло/ чл. 155, ал. 1 от ЗЗД/.
Суброгиралият се ищец е наследник на лицето, учредило ипотеката за чужд
дълг, поради което и на осн. чл. 60 ал. 1 от ЗН отговаря по същия начин, по
който би отговарял неговия наследодател, тоест като претърпял изпълнение за
чужд дълг ипотекарен кредитор.
Както се посочи по-горе в отношенията между претърпелият
принудително изпълнение ипотекарен гарант и останалите задължени лица,
4
първият има положението, идентично на това на поръчител. Срещу
останалите задължени за същия дълг лица( поръчители/ учредили залог или
ипотека за задължението) поръчителят встъпва до размера на припадащите им
се части от общия дълг- чл. 155, ал. 2 изр. 2 и чл. 146, ал. 2 от ЗЗД/ в този
смисъл е Решение №187/10.05.2012 по гр. д №607/2009 г. на ВКС, Решение
№716/17.05.2022 г. на САС по гр.д№ 4785/22г., недопуснато до касационно
обжалване) Това е така, тъй като във вътрешните си отношения поръчителите
отговарят всеки за своя дял (чл. 145 от ЗЗД) и в зависимост от юридическите
факти, от които е възникнала отговорността им. Идентично е положението на
задължилите се общо съдлъжници(чл. 127, ал. 2 от ЗЗД).
В случая, доколкото от самия ипотечен акт не следва друго, следва да се
приеме, че дяловете на солидарно задължените лица по договора за овърдрафт
са равни/чл. 127, ал. 1 от ЗЗД/. Евентуално споразумение относно стойността
на дяловете на отделните съдлъжници не би било противопоставимо на
ипотекарния гарант, освен ако не е одобрено от него. В този смисъл не могат
да се споделят доводите на ответниците, развити в писмени бележки, че
единствено задължен по суброгационната претенция дружеството
кредитополучател “Енергоснабдяване” ООД.
Не следва да се сподели и съоръжението на ответниците, че при
определяне размер на задължението следва да се приспадне дължима от
ищеца квота. Макар разпределената в този смисъл доказателствена тежест,
ответната страна не ангажира доказателства за това, че ищецът е приел да
учреди лично обезпечение за дълга, задължавайки се като поръчител.
Целта на регресната отговорност е да се ликвидира неоснователното
обогатяване, като всяко от задължените лица понесе отговорност в зависимост
от фактите, от които произтича собствения му дълг. Ипотекарният длъжник
не е лично задължен по кредита, а е изпълнил чужд дълг. Следователно
същият следва да се суброгира срещу задължените по договора съдлъжници в
пълен обем, но при равни квоти на ответниците.
При това положение, суброгирайки се в правата на кредитора, за ищеца
възниква вземане срещу всеки от съдлъжниците до размер на ⅓ от 232 498,84
лева. При отхвърляне на претенцията за солидарно осъждане, съдът следва да
постанови нарочен диспозитив. /Решение №234/12.10.2017 по дело
№4348/2016 на ВКС, ГК, IV г.о./
С оглед уважаване на главната претенцията, се е сбъднало вътрешно
процесуалното условие за разглеждане на възражението за прихващане,
въведено от ответника „Енергоснабдяване“ ООД, по което съдът намира
следното:
По делото е представен договор за паричен заем 18.04.2011г., видно от
който „Енергоснабдяване“ ООД е предоставило на наследодателя на ищеца Д.
С.а заем за сумата от 40 000 лева срещу задължение за връщане на осем
вноски, последната от която с падеж 26.03.2012г. Уговорено е, че заетата сума
се предоставя по банков път, по сметка на заемополучателя. Уговорена е
5
възнаградителна лихва от 1650 лева(1% върху заетата сума съгл. чл. 3),
платима заедно със съответните вноски по главницата. Предвидена е и
неустойка за забава в размер на 20% от заетата сума при неизпълнение на
падежа (чл. 2).
Истинността на изявлението на кредитополучателя по договора е
своевременно оспорена. Съдът е открил производство по чл. 193, ал. 2 от ГПК
и е разпределил доказателствената тежест за установяване на истинността на
изявлението на ответника „Енергоснабдяване“ ООД( съгласно протоколно
определение от 20.05.2024г. и цитираната там съдебна практика).
Макар ответникът не е провел необходимото доказване за установяване
автентичността на оспорения подпис, останалите събрА. по делото
доказателства дават на съда основА.е да приеме, че заемното
правоотношение е възникнало с реалното представяне на уговорената сума
по банковата сметка на заемополучателя Д. С.а. От заключението на
назначената по делото ССчЕ, се установява, че банковата сметка на
наследодателя на ищеца е заверена на 19.04.2011г. и 20.04.2011г. със сумите от
20 000 лева(или общо 40 000 лева) с посочено основА.е за плащане “договор
от 18.04.2011г.” Предвид и приложените банкови бордера на л. 93 - 94,
съответстващи на счетоводно отразяване на вземА.ята в счетоводството на
ответника, на което законът също придава доказателствено значение съгласно
чл. 182 от ГПК, съдът приема, че заемната сума е в действителност
предоставена.
Изискването за насрещност по чл. 103 от ЗЗД на престациите, с които се
претендира да се извърши прихващане не е нарушено. Както се посочи по-
горе ищецът, като наследник на заемополучателя по договора за кредит,
встъпва в правоотношение вместо наследодателя си. Единствено относимо се
явява възражението относно стойността на наследствената маса, която е
приета по описа, но този въпрос касае размер на претенцията, до който би
отговарял ищец при основателност на това възражение.
Отново от заключението по ССчЕ, обаче след 1.08.2012 г. салдото по
счетоводната сметка, по която е водено вземането ( 498/1 други дебитори aн.п.
42 Д. С.а) е занулено. От публикувА.я ГФО на дружеството за 2011 г. е видно,
че към края на отчетния период 31.12.2011 г. дружеството води в регистрите
въпросното вземане, но на 1.08.2012 г., след начисляване на лихви, дългът е
отписан, като е отразено, че вземането е погасено чрез получаване на
недвижим имот в ******. На първо място отразяването на неизгодния факт
относно погасяване на вземането в счетоводството на заемодателя се ползва с
доказателствено значение срещу ответника. Въпросното отразяване в
счетоводните регистри съответства и на обективираната в нотариален акт за
продажба №13, том V, рег.№ 7995, дело № 725/2012 г. разпоредителна сделка,
по силата на която Д. Я. е прехвърлила на дружеството - жилищна сграда в
град София са сумата от 40 000 лева. Съответствието между продажната цена
и главницата по договора, както и обстоятелството, че дата на сключване на
6
договора покупко-продажбата /1. 08.2012г./ съвпада с дата на отписване на
вземането в счетоводството на „Енергоснабдяване“ ООД към Д. С.а, също
подкрепят общата фактическа съвкупност, от която съдът извежда, че
главницата по процесния договор за заем е погасена чрез даване вместо
изпълнение.
Дори и изводът за погасяване на заемния дълг поради изпълнение да не
бъде споделен, погасителният ефект би настъпил поради изтекла давност, за
което ищецът своевременно е възразил. Давността започва да тече от
изискуемостта на задължението съгласно чл. 113 от ЗЗД. В случая
изискуемостта на задълженията по договора е настъпила най-късно с падежа
на последната вноска 26.03.2012г. От тази дата до датата на подаване на
исковата молба е изтекла общата петгодишна давност по чл. 110 ЗЗД. С
погасяване на главницата се погасяват и произтичащите от нея допълнителни
вземА.я, на осн.119 от ЗЗД. Ответникът не е въвел в процеса факти, водещи до
спиране или прекъсване на давността. Ето защо следва да се приеме, че
вземА.ята по договор за паричен заем 18.04.2011г., са погасени поради изтекла
давност, съответно не следва да се извършва прихващане.
Съдът приема, че прихващането не е могло да се извърши и преди
погасяване на активното вземане, тоест преди 27.03.2017г. Чл. 103, ал. 2 ЗЗД
дава възможност за компенсиране на две насрещни, ликвидни и изискуеми
задължения и след изтичане на давностния срок, стига прихващането да е
било възможно преди изтичането на този срок. В случая активното вземане е
било погасено преди да възникне вземането, с което се претендира
прихващане. Регресното пасивно вземане в полза на ищеца е възникнало едва
след възлагане на ипотекирА.я имот в полза на взискателя през 2021г.
В заключение исковата претенция следва да се уважи, като ответниците
следва да се осъдят да заплати на ищеца по ⅓ от 200 000 лева, като се
отхвърли искането за солидарното им осъждане.
По разноските:
С оглед изхода от спора в полза на ищеца се следват сторените по делото
разноски. Съдът намира, че на същия следва да се присъдят сторените разходи
за държавна такса, адвокатско възнаграждение и експертиза в общ размер на
15 150 лева. Разноските за самолетни билети не представляват такива по
смисъла на чл. 78 от ГПК, а могат да се присъдят само в хипотезата на чл. 92а
от ГПК като санкция при неоснователно отлагане на делото, какъвто не е
случаят. Разноските следва да се понесат по равно между ответниците.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Енергоснабдяване“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
7
адрес на управление гр. Шумен, ул.”Съединение” №51 ДА ЗАПЛАТИ на Д.
Н. С., ЕГН ********** от ****** сумата от 66 666, 66 лева( шестдесет и
шест хиляди шестстотин шестдесет и шест лева и 66 ст.) по частичен иск от
целия в размер на 232 498,84 лева, представляваща припадащ се размер от
стойността на продаден на публична продан недвижими имот, собственост на
Д. Н. С., ЕГН ********** , върху които е учредена договорна ипотека с
нотариален акт № 7, том II, рег.№ 2318, дело № 172/07.04.2011г. за дълг на
„Енергоснабдяване“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Шумен, ул. ”Съединение” №51 по договор за оборотни
средства овърдрафт № 324-131/06.04.2011г., на осн. чл. 155, ал. 2 от ЗЗД, ведно
със законната лихва считано от датата на исковата молба -07.12.2023 г .до
окончателното издължаване на сумата, както и сумата от 5 050 (пет хиляди и
петдесет) лева, представляваща сторените по делото разноски, на осн. чл. 78,
ал 1 от ГПК.
ОСЪЖДА “Топлоснабдяване“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Шумен, ул. ”Съединение” №51 ДА ЗАПЛАТИ на Д.
Н. С., ЕГН ********** от ****** сумата от 66 666, 66 лева( шестдесет и
шест хиляди шестстотин шестдесет и шест лева и 66 ст.) по частичен иск от
целия в размер на 232 498,84 лева, представляваща припадащ се размер от
стойността на продаден на публична продан недвижими имот, собственост на
Д. Н. С., ЕГН ********** , върху които е учредена договорна ипотека с
нотариален акт № 7, том II, рег.№ 2318, дело № 172/07.04.2011г. за дълг на
“Топлоснабдяване“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. Шумен, ул. ”Съединение” №51 по договор за оборотни средства
овърдрафт № 324-131/06.04.2011г., на осн. чл. 155, ал. 2 от ЗЗД, ведно със
законната лихва считано от датата на исковата молба -07.12.2023 г .до
окончателното издължаване на сумата, както и сумата от 5 050 (пет хиляди
и петдесет) лева, представляваща сторените по делото разноски, на осн. чл.
78, ал 1 от ГПК.
ОСЪЖДА Д. С. Д., ЕГН ****** от ****** ДА ЗАПЛАТИ на Д. Н. С.,
ЕГН ********** от ****** сумата от 66 666, 66 лева( шестдесет и шест
хиляди шестстотин шестдесет и шест лева и 66 ст.) по частичен иск от
целия в размер на 232 498,84 лева, представляваща припадащ размер от
стойността на продаден на публична продан недвижими имот, собственост на
Д. Н. С., ЕГН ********** , върху които е учредена договорна ипотека с
нотариален акт № 7, том II, рег.№ 2318, дело № 172/07.04.2011г. за дълг на Д.
С. Д., ЕГН ****** от ****** по договор за оборотни средства овърдрафт №
324-131/06.04.2011г., на осн. чл. 155, ал. 2 от ЗЗД, ведно със законната лихва
считано от датата на исковата молба -07.12.2023 г .до окончателното
издължаване на сумата, както и сумата от 5 050 (пет хиляди и петдесет)
лева, представляваща сторените по делото разноски, на осн. чл. 78, ал 1 от
ГПК.
ОТХВЪРЛЯ претенцията за присъждане на горните суми при условията
на пасивна солидарност.
8
Решението подлежи на обжалване пред Варненски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на стрА.те.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
9