№ 1912
гр. Варна , 01.06.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IVА СЪСТАВ в закрито заседание на първи
юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Мая Недкова
Ивелина Д. Чавдарова
като разгледа докладваното от Ивелина Д. Чавдарова Въззивно гражданско
дело № 20213100501210 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба с вх. № 280663/29.03.2021г. , подадена от
.................., чрез Едуард Кехецикян – прокурор при Районна прокуратура – Варна, срещу
Решение № 260928/15.03.2021г., постановено по гр. д. № 3915/2020г. по описа на ВРС,
гражданско отделение, 50-ти състав, в частта, с която по предявения от О. Н. Л., ЕГН
**********, иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ .................. е осъдена да
заплати на ищеца сумата от 4000 лева, представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди от незаконно обвинение в извършване на престъпление по чл.149,
ал.4, т.2, вр. ал.2 т.4, вр. ал.1, вр. 26 ал.1 от НК и престъпление по чл.150, ал.З, пр.1, вр.
чл.26 ал. 1 от НК, за което О.Л. е бил оправдан с влязла в сила на 28.09.2019г. присъда №
203/12.09.2019г., постановена по НОХД №2204/2018г., по описа на ВРС, 36-ти с-в, ведно със
законната лихва върху сумата от 28.09.2019г. (дата на влизане в сила на оправдателната
присъда) до окончателното ѝ изплащане.
Жалбоподателят твърди, че решението на ВРС е неправилно. Излага, че по делото
липсват преки доказателства за това ищецът да е претърпял неимуществени вреди, които да
са пряка и непосредствена последица от воденото срещу него наказателното производство,
поради което счита, че не на последния не следва да се присъжда обезщетение. Наред с това
сочи, че присъденият от съда размер на обезщетението е завишен, тъй като не съответства
на критериите за справедливост по чл.52 от ЗЗД, към който препраща разпоредбата на § 1 на
ЗР на ЗОДОВ, на разумният срок, в който е протекло наказателното производство, а също и
на взетата най-лека мярка за неотклонение спрямо ищеца. Моли се за отмяна на
първоинстанционното решение в обжалваната част и постановяване на ново, с което
предявеният иск да бъде отхвърлен изцяло.
1
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от
насрещната страна.
Първоинстанционното решение е атакувано и с въззивна жалба с вх. №
281472/02.04.2021г., депозирана от О. Н. Л., ЕГН **********, с адрес: г.............. действащ
чрез пълномощника си адв. Д.Й. от ВАК, в частта, с която предявеният иск е отхвърлен за
разликата над присъдените 4000 лева до претендираните от ищеца 22000 лева.
Твърди се, че в обжалваната част решението на ВРС е неправилно, немотивирано и
незаконосъобразно. По-конкретно се излага, че анализът на събраните по делото
доказателства от първоинстанционния съд е едностранен и неправилен, като в резултат на
това определеният размер на обезщетение за неимуществени вреди е сериозно занижен и не
отговаря както на критерия за справедливост, която не е абстрактно понятие, така и на
константната практика на съдилищата и ВКС. Оспорва се като погрешен изводът на съда, че
за ищеца не са настъпили вреди над обичайните такива.
Моли се за отмяна на решението в обжалваната отхвърлителна част и постановяване на
ново, с което на ищеца да бъде присъдено обезщетение в пълния претендиран размер от
22000 лева, ведно със законната лихва, считано от 28.09.2019г. до окончателното изплащане
на сумата. Претендират се разноски за производството пред въззивната инстанция.
В законоустановения срок по чл. 263, ал.1 от ГПК от насрещната страна не е депозиран
отговор на въззивната жалба.
По допустимостта на обжалването:
Въззивните жалби са подадени в срока по чл. 259, ал.1 от ГПК, съдържат изискуемите
по чл.260 ГПК реквизити и приложенията по чл. 261 ГПК, с оглед на което са редовни.
Дължимата авансово от ищеца О. Н. Л. държавна такса за разглеждане на жалбата е
внесена, а съгласно Тълкувателно решение № 7/2014г. от 16.11.2015г. по тълк. д. № 7/2014г.
на ОСГК на ВКС, .................. е освободена от внасянето на такава.
Легитимацията на страните съответства на произнасянето по обжалваното
първоинстанционно решение. Сезиран е компетентен въззивен съд за проверка на
подлежащ на обжалване съдебен акт. Съдът приема, че въззивното производството е
допустимо.
С въззивните жалби доказателствени искания не са направени.
По тези съображения и на основание чл. 267, ал. 1 от ГПК, съдът
2
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба с вх. № 280663/29.03.2021г., подадена
от .................., чрез Едуард Кехецикян – прокурор при Районна прокуратура – Варна, срещу
Решение № 260928/15.03.2021г., постановено по гр. д. № 3915/2020г. по описа на ВРС,
гражданско отделение, 50-ти състав, в частта, с която по предявения от О. Н. Л., ЕГН
**********, иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ .................. е осъдена да
заплати на ищеца сумата от 4000 лева, представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди от незаконно обвинение в извършване на престъпление по чл.149,
ал.4, т.2, вр. ал.2 т.4, вр. ал.1, вр. 26 ал.1 от НК и престъпление по чл.150, ал.З, пр.1, вр.
чл.26 ал. 1 от НК, за което О.Л. е бил оправдан с влязла в сила на 28.09.2019г. присъда №
203/12.09.2019г., постановена по НОХД №2204/2018г., по описа на ВРС, 36-ти с-в, ведно със
законната лихва върху сумата от 28.09.2019г. (дата на влизане в сила на оправдателната
присъда) до окончателното изплащане, както и въззивна жалба с вх. №
281472/02.04.2021г., депозирана от О. Н. Л., ЕГН **********, с адрес: г.............. действащ
чрез пълномощника си адв. Д.Й. от ВАК, срещу първоинстанционното решение в частта, с
която предявеният иск е отхвърлен за разликата над присъдените 4000 лева до
претендираните от ищеца 22000 лева.
НАСРОЧВА производството по в. г. д. № 1210/2021г. за разглеждане в открито
съдебно заседание на 21.06.2021г. от 14:00 часа, за която дата и час да се призоват страните,
ведно с препис от настоящото определение.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3