НОХД № 140/21г. МОТИВИ :
Подсъдимият
А.Д.А. *** е обвинен в това, че на 11.05.2020г. в ****, противозаконно отнел
чужди движими вещи – 2бр. силови греди от навесна система на колесен трактор, стари, 8бр. метални тръби 3 цола, с
дължина по 3м всяка, 1бр. ел.проводник ф 15мм, с дължина 10м, 120л дизелово
гориво, хидравлична бутилка за трактор ЮМЗ, хидравлична бутилка за сеялка СЗУ,
всичко на обща стойност 576лв, от владението на Л.Е.М. ***, негова собственост,
без съгласието му, с намерение противозаконно да ги присвои - престъпление по чл.194, ал.1 от НК.
Представителят на РП гр.Монтана, ТО гр.Лом в
с.з. поддържа повдигнатото обвинение, което намира за доказано по безспорен и
категоричен начин. Предлага на съда да постанови осъдителна присъда, с която да
признае подсъдимият за виновен в извършване на престъплението за което е предаден
на съд, като му наложи наказание при условията на чл.54 от НК „Една година
лишаване от свобода“, като оставя на преценка на съда дали да приложи
разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК.
Подсъдимият редовно призован не се явява.
Производството се разглежда в негово отсъствие при условията на чл.269, ал.3 от НПК, тъй като се намира в чужбина на неустановен адрес, известен е за
образуваното съдебно производство, редовно призован е и за разпоредителното
с.з., но не се явява като не сочи уважителни причини.
На осн. чл.94, ал.1,
т.8 от НПК съдът е назначил за защитник на подсъдимият, определеният от АС
гр.Монтана за такъв адв.П.П.
от МАК, който в пледоарията си моли съда да определи наказанието към минимума
предвиден закона, с приложение на разпоредбата на чл.66 от НК, тъй като се
касае за битова кражба, извършена от млад човек, с чисто съдебно минало.
Доказателствата
по делото са писмени и гласни.
По делото е приет за съвместно
разглеждане писмен граждански иск от пострадалия от престъпното деяние свидетел Л.Е.М. *** за сумата от 471лв
/четиристотин седемдесет и един лева/ представляващи невъзстановената част от причинените
му с престъплението имуществени вреди, ведно със законната лихва върху горната
сума, считано от датата на извършване на престъплението 11.05.2020г. до
окончателното изплащане на същата, като св.М. е конституиран в качеството на
граждански ищец и частен обвинител, който участва в процеса лично и с
процесуален представител – адв.С. П. от МАК.
Съдът, след като се запозна със събраните по
делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната взаимна връзка и
съвкупност, както и във връзка с доводите и становищата на страните, намери за
установено следното:
Подсъдимият през 2020г. живеел в с.****, обл.Монтана със семейството си. Същият бил с чисто съдебно
минало и без криминални прояви. Бил безработен и не получавал доходи от трудова
дейност.
Гражданският ищец живеел в съседство с
подсъдимия, като домовете им били разделени от оградна
мрежа.
На 11.05.2020г. подсъдимият имал нужда от финансови средства, и взел
решение да извърши кражба от дома на своя съсед на вещи, които впоследствие да
продаде. Така необезпокояван проникнал в двора на св.М. и от там извършил
кражба на 2бр. силови греди от навесна система на колесен
трактор, стари, 8бр. метални тръби 3 цола, с дължина по 3м всяка, 1бр.
ел.проводник ф 15мм, с дължина 10м, 120л дизелово гориво, хидравлична бутилка
за трактор ЮМЗ, хидравлична бутилка за сеялка СЗУ, които вещи натоварил в
каруца.
Впоследствие продал 7бр. от отнетите
общо 8бр. метални тръби на св.К.Ф. за сумата от 70лв, както и 60л дизелово
гориво за сумата от 72лв. След намесата на органите на МВР и разкриване на
кражбата св.Ф. върнал 7бр. тръби на подсъдимия, а той от своя страна с Протокол
за доброволно предаване ги предал на полицейските служители, които пък с
Разписка ги върнали на техния собственик.
На сн.П.В.
подсъдимият продал 50—60л дизелово гориво, за което получил сумата от 75лв.
Съгласно заключението на вещото лице О.С.,
изготвило назначената по делото Съдебно-оценителна експертиза, което съдът прие
в с.з. като обективно и безпристрастно, общата стойност на отнетите движими
вещи, предмет на кражбата възлиза на сумата от 576лв, от която са възстановени
105лв, и остават невъзстановени 471лв.
Горното се установява от фактическа страна
от събраните в хода на ДП № 496/20г. по описа на РУ Лом, респ. пр. преписка
вх.892/20г. по описа на ЛРП писмени доказателства, както следва: Експертна справка на л. 9; Протокол за доброволно
предаване на л. 11, 45; Разписка на л. 12; Справка за съдимост на л. 16, 52,
69; Характеристика на л. 28; Списък на откраднати вещи на л. 40, 41; Квитанция
на л. 42; Свидетелство за регистрация на горска техника на л. 43, 44; както и
служебно изисканата справка за съдимост, както и от събраните в хода на
съдебното следствие гласни доказателства – показанията на разпитаните свидетели
Л.Е.М., К.Г.Ф. и К.М.С., както и приобщените по реда на чл.281, ал.5 във вр. с ал.1, т.4, предложение последно и т.5 от НПК, чрез
прочитането им в с.з. показания на свидетелите П.Б.В., който не се явява в
с.з., тъй като е починал и показанията на редовно призования и неявил се
свидетел С.М.И., на чийто разпит в с.з. страните не държат, които съдът кредитира като обективни,
последователни и взаимносвързани с останалият приет
от съда доказателствен материал.
От събраните по делото писмени и гласни
доказателства безспорно е установено, че подсъдимият А.Д.А. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.194, ал.1 от НК,
а именно че на 11.05.2020г. в ****, противозаконно отнел чужди движими вещи –
2бр. силови греди от навесна система на колесен
трактор, стари, 8бр. метални тръби 3 цола, с дължина по 3м всяка, 1бр.
ел.проводник ф 15мм, с дължина 10м, 120л дизелово гориво, хидравлична бутилка
за трактор ЮМЗ, хидравлична бутилка за сеялка СЗУ, всичко на обща стойност
576лв, от владението на Л.Е.М. ***, негова собственост, без съгласието му, с
намерение противозаконно да ги присвои.
От обективна страна подсъдимият е
осъществил състава на престъплението против
собствеността „кражба“ – отнемане на чужди движими вещи от владението на
другиго, без съгласието му с намерение противозаконно да бъдат присвоени.
От субективна страна подсъдимият е
действал с пряк умисъл, като е съзнавал общественоопасния
характер на деянието, неговите последици и е искал тяхното настъпване.
Видно от приложената по делото справка за
съдимост подсъдимият не е осъждани и е с чисто съдебно минало.
При определяне на наказанието на подсъдимият,
съдът съобрази предвиденото от законодателя наказание в нормата на чл.194, ал.1
от НК „Лишаване от
свобода до осем години“, разпоредбите на общата част, касаещи материята, смекчаващите
отговорността обстоятелства свързани с младата възраст на подсъдимият, както и чистото
му съдебно минало. С оглед индивидуализиране наказателната отговорност на
дееца, съдът съобрази степента на обществена опасност на деянието и дееца, мотивите и подбудите за извършването
му, личността на извършителят. Спазвайки законовите изисквания съдът наложи на
подсъдимият наказание при условията на чл.54, ал.1 от НК в размер близък до
минималният предвиден такъв в общата част на НК, отностно
наказанието „лишаване от свобода“, а именно
„ОСЕМ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“.
Тъй като няма законова пречка за
приложение на института на „условното осъждане“ с оглед на чистото съдебно
минало на дееца, и тъй като съдът намира, че целите на наказанието ще бъдат постигнати
и без откъсване на А. от неговата обичайна семейна и социална среда на живот,
то съдът на осн. чл.66, ал.1 от НК отложи
изпълнението на така наложеното наказание с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ , считано от влизане на присъдата в
сила.
Така наложеното наказание на
подсъдимият, съдът намира, че е от вид и размер да постигне целите на
наказанието визирани в нормата на чл.36 от НК, както по отношение на
последният, като го превъзпита занапред да спазва законите в страната и
установеният правов ред, така и по отношение на останалите членове на
обществото да им въздействат възпитателно и предупредително.
С оглед на обстоятелството, че със своя
постановен съдебен акт съдът призна подсъдимият за виновен в извършване на
престъплението „кражба“ – отнемане на чужди движими вещи, от която са причинени
имуществени вреди на гражданския ищец Л. М. *** съдът намира, че са налице
законовите предпоставки за ангажиране на гражданската отговорност на А., с
оглед принципа, че всеки е длъжен да поправи причинените другиму със своето противоправно поведение имуществени вреди. Водим от тези съображения съдът уважи
предявеният от свидетелят против подсъдимия писмен граждански иск за
имуществени вреди, като основателен и
доказан, и осъди подсъдимият да заплати на гражданския ищец сумата от 471лв /четиристотин седемдесет и един лева/,
представляващи невъзстановената част от причинените с престъплението
имуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на
извършване на престъплението 11.05.2020г. до окончателното и изплащане, както и
направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400лв
/четиристотин лева/, а по сметка на ЛРС, в полза на бюджет на съдебната власт
50лв /петдесет лева/ държавна такса, върху уваженият размер на предявеният
граждански иск.
С оглед изхода на делото съдът на осн. чл.189, ал.1 от НПК осъди подсъдимият да заплати по
смета на ОД МВР Монтана направените в хода на ДП разноски в размер на 109,80лв
/сто и девет лева и осемдесет стотинки/- възнаграждение за вещо лице, а по
сметка на ЛРС, в полза на бюджета на съдебната власт 20лв /двадесет лева/ -
явяване на вещо лице и 5лв /пет лева/ - държавна такса за служебно издаване на
изпълнителен лист.
Водим от горното съдът постанови присъдата
си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :