Р Е Ш
Е Н И
Е
Гр.София,
27.08.2018г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ 11 св, открито съдебно заседание на тринадесети юни през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. ВРАНЕСКУ
като разгледа докладваното от съдията ВРАНЕСКУ д № 9425 по
описа за 2016г. и за да се произнесе взе в предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл.
79 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД от „Б.П.“ ООД срещу „Ч.Р.Б.“ АД.
ИЩЕЦЪТ твърди, че на 05.12.2005 г. въз основа на нотариален акт за
покупко-продажба на недвижими имоти е придобил собствеността на УПИ XXXIX-28 в кв. 1 по регулационния план на гр. Долна
баня, м-т „Ч.“, с площ 492 кв. м. и УПИ XXXVIII-28 в кв. 1 по регулационния план на гр. Долна
баня, м-т „Ч.“, с площ 9988 кв. м., както и проекта и свързаната с него
документация за изграждането на 56 броя къщи в жилищен комплекс „К.“. Твърди,
че на 02.12.2005 г. община Долна баня е издава разрешение за строеж №36 за
жилищно селище „К.“ в УПИ XXXVIII,
кв. 1 по плана на гр. Долна баня. Твърди, че на 22.12.2006 г. с „Е.Р.С.област“
е сключен договор за присъединяване на обекти на потребители №235(1) към електроразпределителната
мрежа на П „Е.Р.С.област“, а именно „Ваканционно селище К.“- гр. Долна баня.
Твърди изпълнение на подписания с „Е.Р.С.област“ договор. Твърди, че след
подписване на горния договор „Е.Р.С.област“
се е вляло в „Е.-С.“ АД, а с решение №21 от 29.01.2008 г. по ф. д. №6358/200 г.
по описа на СГС, ФО е вписана промяна в наименованието на „Е.-С.“ АД, като
същото е станало „Ч.Р.Б.“ АД.
Твърди, че на 29.12.2011 г. с ответника
като купувач на основание чл. 20, ал. 7 от Наредба №6/2004 за присъединяване на
производители и потребители на електрическа енергия към преносната и
разпределителните мрежи и договор за присъединяване на обект към
електроразпределителната мрежа №235(1)/22.12.2006 г., е сключен договор за
покупко-продажба на съоръжения за присъединяване ДП 60962/29.12.2011 г..
Твърди, че по силата на сключения договор е прехвърлил на ответника
собствеността върху следните движими вещи: 1.комплексен трансформатор пост
/КТП/800 кV/20 кV/ о.4 кV с
диспечерско наименование „К.“ с монтиран трансформатор 630 kV, 2.кабелни линии СрН 20 kV от ТП „Детска градина“ до КТП „К.“ с обща
дължина 2040 метра, 3.кабелни линии НН 0.4 kV от КТП „К.“ ж. с. „К. с обща дължина 907 метра и 4.12
броя разпределителни касетки с ЕТ за външно електрозахранване на жилищно селище
„К.“ в УПИ XXXVIII-30 /стар УПИ
XXXVIII-28, кв. 1, гр. Долна баня срещу задължението „Ч.Р.Б.“ АД да заплати
цена в общ размер на 112 210.80
лева, с ДДС. Твърди, че съгласно договора продавачът дължи на купувача цена за
присъединяване в общ размер на 43 380 лева, като цената за присъединяване
се прихваща от цената на съоръженията до размера на по-малкото от тях, а след
прихващането купувачът дължи на продавача 68 830.80 лева, с ДДС. Твърди,
че сумата следва да бъде изплатена на две равни вноски, първата от която ще
бъде заплатена в срок 15 работни дни, считано от датата на подписване на
протокола за прихващане, а втората вноска ще бъде заплатена в срок от 15
работни дни, считано от датата на подписване на договора, уговорен в чл. 12,
ал. 1 от договора. Твърди, че на 19.01.2012 г. ответникът е заплатил
34 415.40 лева, представляваща първата вноска от дължимата продажна цена,
но към настоящия момент не е заплатил втората вноска от дължимата продажна цена
на съоръженията в размер на 34 415.40 лева.
Твърди, че на 21.12.2011 г. между страните
е сключен договор за покупко-продажба на
недвижим имот- строително-конструктивна част, стоманобетонов фундамент за
площадков енергиен обект тип комплектен трансформаторен пост с площ 5.46 кв.
м., заедно с идеални части от правото на строеж върху земята- УПИ XXXIX-30, кв. 1 по плана на гр. Долна баня, м-т
„Ч.“, вилно селище „К.“, ведно със следващите се сервитутни права по чл. 64 ЗЕ
с минимално допустими размери на енергийни обекти съгласно Наредба №16 от
09.06.2004 г., за продажната цена в размер на 542.40 лева, с ДДС. Твърди, че на
27.12.2012 г. между собственици на самостоятелни обекти от жилищен комплекс „К.“
ведно с идеални части от УПИ XXXVIII-30, кв. 1 по регулационния план на гр. Долна баня и „Ч.Р.Б.“ АД, на осн.
64 и чл. 67 ЗЕ във вр. с чл. 192-193 ЗУТ, е сключен договор за учредяване на
право на преминаване и прокарване на отклонения от мрежи и съоръжения през чужд
недвижим имот.
Твърди, че енергийните съоръжения, предмет
на ДПЕРМ №235(1) от 22.12.2006 г. и договор за покупко-продажба на
съоръжения за присъединяване ДП60962 от
29.12.2011 г. са изградени със средства на „Б.П.“ ООД, разположени в УПИ XXXIX-30, кв. 1 по плана на гр. Долна баня и УПИ
XXXVIII-30, кв. 1 по плана на гр. Долна баня, за
които имоти има приет и влязъл в сила Подробен устройствен план. Навежда
подробни доводи, че операторите на услуги не могат да са страна по договор за
учредяване на сервитут по чл. 193, ал. 1 ЗУТ, а в полза на тях могат да
възникнат само посочените в чл. 64 ЗЕ законни сервивути. Твърди разпоредбата на
чл. 12 от договора за покупко-продажба на съоръжения за присъединяване на ДП
60962 от 29.12.2011 г., респ. разпоредбата на чл. 8, ал. 2 от същия договор да
са нищожни поради противоречие със закона, както и поради накърняване на
добрите нрави, водещи до нарушаване принципа на справедливостта,
нееквивалентност на престациите и до неоснователно обогатяване. Счита, че
ответната страна недобросъвестно е попречила за сбъдването на условието по чл.
8, ал. 2 от договора за покупко-продажба на съоръжения за присъединяване.
Твърди, че ответникът, възползвайки се от монополното си положение предлага
сключването на договори за покупко-продажба на съоръжения за присъединяване
изградени с чужди средства без да предостави възможност на съконтрагентите да
внесат промени в предлаганите клаузи на договора с оглед спазването на
императивните законови разпоредби. Твърди, че „Ч.Р.Б.“ АД не е заплатил
еднократно обезщетение по чл. 64, ал. 4, т. 2 ЗЕ и не е подал молба по чл. 64а
ЗЕ за вписване на влязлата в сила заповед на кмета на община Долна баня за
одобряване на ПУП-ПРЗ за процесните имоти. Посочва, че владението върху
енергийните съоръжения предмет на договора за покупко-продажба на съоръжения е
предадено от продавача на купувача преди сключването на договора и преди
пълното заплащане на продажната цена, а към момента ответникът генерира доходи
от процесните вещи. Претендира и обезщетение за забава върху сумата от
34 415.40 лева.
МОЛИ
ответникът да бъде осъден да заплати на „Б.П.“ ООД сумата в размер на 34 415.40
лева, представляваща втора вноска от продажна цена по сключен между страните
договор за покупко-продажба на съоръжения за присъединяване ДП 60962 от 29.12.2011
г., ведно със законната лихва за забава върху тази сума, считано от датата на
предявяване на иска до окончателното изплащане на главницата, както и за сумата
от 10 493.48 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на
законната мораторна лихва върху главницата, за периода 23.12.2013 г. до
22.12.2016 г.. Претендира направените в производството разноски.
ОТВЕТНИКЪТ
оспорва основателността на
предявените искове. Счита, че ищецът няма изискуемо вземане от Ч.Р.Б.“ АД, като
навежда доводи, че искът е преждевременно предявен. Твърди неизпълнение на
задълженията на ищеца по договор ДП 60962/29.12.2011 г., тъй като в полза
на Ч.Разпределение Б.“ АД не са учредени
необходимите за обслужване на съоръжението сервитутни права в пълен обем.
Посочва, че са учредени сервитутни права само на част от собствениците на
недвижимите имоти. Счита, че ищецът е следвало предварително да организира
собствениците на поземления имот, още преди изграждането на съоръженията, като
уредят вещни права във връзка с тях. Посочва, че „Б.П.“ ООД не е спазило
разпоредбата на чл. 20, ал. 5 от Наредба №6 и е изградил съоръженията преди учредяване на сервитутните права.
Счита, че учредяването на сервитутите преди заплащане пълната стойност на
съоръженията е задължително условие. Оспорва искането да се обявят за нищожни разпоредбите
на чл. 12 и чл. 8, ал. 2 от договора за покупко-продажба. Твърди неизпълнени на
задълженията на ищеца по глава V от
договора. На следващо място оспорва да е налице забава в плащането на втората
вноска по договора, тъй като ищецът не е изпълнил поетите от него договорни
задължения, поради което за ищеца не съществува вземане за лихва. Намира за
неоснователен и евентуално предявения иск, тъй като в настоящата хипотеза
страните са в облигационна връзка помежду си и не е налице причинена вреда,за която да дължи
обезщетение. Претендира
направените по делото разноски.
Съдът, като взе в предвид становищата на страните и събраните доказателства
в хода на производството намира за
установено следното:
Между страните не е спорно
обстоятелството, че ищецът е закупил правото на собственост върху УПИ –
УПИ ХХХІХ-28 и УПИ ХХХVІІІ-28 от кв.1, по плана на гр.Долна Баня, което се
установява и от нот. Акт № 172,д.№ 832 / 2005г. на нотариус С.В.при РС Ихтиман и е изградил жилищно селище К., уличен
водопровод и канализация и външно ел.захранване и КТП в тях. Изградените имоти
и частите на техническата инфраструктура като ел.захранване и ВиК са въведени в
експлоатация, видно от представеното по делото разрешение за ползване А-03-3-25
от 21.08.2007г. на ДНСК.
Не се спори и относно
обстоятелствата, че с договор за присъединяване на обекти на потребители към
електроразпределинетата мрежа на П „Е.С.област“ № 235/1/ от 22.12.2006г. е
предвидено изграждащото се от ищеца ваканционн селище К. ,гр.Долна Баня да се
присъедини към ел.мрежата на електроразпределнителното предприятие чрез
изграждане на трафопост и конкретно посочени кабелни линии описни в чл.2 от
този договор. От представените извлечения от ТР се установява че ответникът Ч.Разпределение
Б. АД е правоприемник на дружеството подписало така цитирания договор, като
между страните няма спор по това обстоятелство. Не се спори, че именно ищецът е
този, който е следвало да изгради ел.съоръженията посочени в този договор за
присъединяване на новоизграждащото се селище към техническата инфраструктура ,
като ЕРП, съответно ответникът в чл.22 от договора е поел задължение за изкупи
КТП/ трафопоста/ и отклонението за захранването му. Договорени са цени за
присъединяване към ел.мрежата на обектите, които се изграждат платими от
пръсъединяващия се потребител – строител, а цената за изкупуване на изградените
обекти е следвало да се определи след избиране на независим оценител от двете
страни по договора. Уговорките в договора са съответни с предвиденото в
чл.20,ал.5 и чл.23 от Наредба № 6 от 09.06.2004г. за присъединяване на
производители и потребители на ел.енергия към преносната и разпределителни
електрически мрежи в сила към момента на сключване и на двата договора. Тази
наредба е отменена през 2014г.
Видно от представения по делото
констативен протокол без дата, след изграждане на съоръженията собственика им,
ищец по делото Б.П. ООД ги е предал за експлоатация и поддържка на ответника/
неговия праводател/.
С процесния договор № 60962
/29.12.2011г. , в който изрично се посочва, че е в изпълнение уговорките на
горецитиряния първи договор от 2006г. за присъденияване, продавача е продал, а
купувачът е закупил при цените посочени в договора изградените от ищеца движими
съоръжения за присъединяване на селището към ел.мрежа на страната, конкретно
описани в договора по вид и метраж кабели, наименовани общо съоръжения за
присъединяване и комплектен
трансформаторен пост, срещу цена посочена в чл.3 от договора общо възлизаща в
размер на 112 210.80 лв. От друга страна изрично е посочено, че
продавачат, изградил продаваните движими вещи е задължен към ответника за цена
за пресъединяване в общ размер от 43 380 лв. Между двете насрещни вземания
е извършено прихващане до размера на по-малкото или в чл.8 от договора изрично
е посочено, че купувача дължи на продавача сумата от 68 830 лв. Видно от
чл.9 и чл.10 от договора, с подписване на този договор ответникът става
собственик на съоръженията за присъденияване, като ищецът следва да предаде
цялата документация в оригинал на купувача, ответник във връзка с изграждането
и въвеждането в експлоатация на съоръженията за присъденяване. Купувачът
полячава правото да владее и експлоатацира съоръженията без сградните
инсталации на продавача. Плащането на цената от 68 830.80 лв. съгласно
чл.8 от договора е предвидено да се извърши на две равни части – първата част следва
да се изплати 15 дена след подписване протокола за прихващане между страните и
не се спори, а и от приетата по делото съдебно техническа ексертиза се
установява, че първата част от 34 415.40 лв. е изплатена от ответникът на
ищеца.Уговорките в този договор също са в съответствие с действащата към този
момент Наредба № 6 от 09.06.2004г. за присъединяване на производители и потребители
на ел.енергия към преносната и разпределителни електрически мрежи, конкретно
предвиденото в чл.20,ал.5 и чл.23 от наредбата.
По делото е приета ССЕ,
неоспорена от страните, от която се установява, договора и разплащаията по него
са осчетоводени от страните, издадени са съответните данъчни фактури, които са
включени в дневниците за покупко-продажба и отразени в справките декларации по
ДДС. Вещото лице установява, че сумите
по първата вноска в размер на 34 415.40 лв. са реално платени с преводно
нареждане на 19.01.2012г.
Основния спор е, станало ли е
изискуемо вземането за втората част от приетата между страните цена за
прехвърлените движими вещи. Видно от ал.2 на чл.8 нейното плащане е обвързано с
изпълнение на уговорката в чл.12 от договора. Ищецът е поел задължение да
извърши в срок от 6 месеца от подписване на договора безвъзмездно учредяване
или прехвърляне на полза на ЧЕЗ Разпределенеие България АД на
следващите се от чл.64 от Закона за енергетиката сервитутни права като тежест
на поземлените имоти за прилежащите на енергийните обекти сервитутни зони, при
спазване на минимално допустимите размери на сервитутните зони съгласно Наредба
16 от 2004г.
Между страните няма спор, че
подписания договор в края на 2011, за изкупуване на трафопоста и кабелите не е
прекратен. Съдът намира, че за ищецът не е възникнало правото да получи втората
част от цената на изкупеното оборудване, тъй като плащането е договорено да се
извърши при сбъдването на едно бъдещо условие – учредяване на сервитутите за
обслужване на закупеното оборудване за ответника. Договорено е учредяването на
сервитутите да се извърши на договорно
основание, безвъзмездно, като ищецът е поел ангажимент да направи това и като
ангажира съгласието на останалите
собственици на недвижимите имоти в новоизграденото селище. Видно от
представените извлечения по партидата на дружеството от имотния регистър се
установява, че същия прехвърляйки недвижимите имоти от изградените сгради е
прехвърлял и съответната ид.част от дворното място на купувачите на отделни обекти в изградените
сгради в различни периоди от време след изграждане на имотите. Условието
относно сервититути залегнало в договора е от значение, доколкото те
способстват за пълноценно осъществяване на функциите на ответника за поддръжка
и развитие на техническата инфраструктура касателно доставката и потребление на
електроенергия. Касае се за цяло селище и съответно възможността за свободен
достъп до съоръженията на тази инфраструктура е от значение за упражняване
дейността на ответника, поради което явно е застъпена и тази уговорка в
договора, а и това както се посочи по-горе е в съответствие с действащата към
ози момент наредба № 6 от 2004г. уреждаща възможността за присъединяване към
ел.мрежи. От друга страна ищецът като строител и продавач на обектите в
селището има данните на купувачите.
Видно от представените от ищеца нот.акт
№ 49,т.ІІІ,рег.№ 3244,д.№364 от 21.12.2011г. . ищецът е изпълнил част от поетия
с договора ангажимент, като сам е прехвърлил на ответникът фундамента на
трафопоста и част от собствениците също
са учредили сервитути на ответника с договор с нотариална заверка на подписите.
Независимо от това, след като другата част от собствениците не са учредили
сервитути не може да се приеме, че е изпълнено договорното задължение. От друта
страна с изменението на чл.64 от ЗЕ през м.юли 2012г. е изяснен режима на този тип
сервитути и изрично е предвидено как се учредяват такива сервитути на трети
лица като ел.дружества, доставчици на газ и топлоенергия и др. Съдебната
практика приема, че това не е типичния сервитут между служещ и господстващ имот,
тъй като лицето получило сервитут не притежава нито един от двата имота и
правото на преминаване или друг необходим сервитут, той получава с оглед
дейността, която упражнява, която е обществено значима, като доставката на
ел.енергия. Той се явава изцяло трето лице спрямо правото на собственост върху
имотите, върху които се учредяват сервитутите. Съдебната практика определя този
тип сервитути като законни такива – ТР№ 7 от 25.04.2013г. на ОСГТК на ВКС –т.4
и опр. на ВКС №415 от 06.07.2017г. на ВКС . Следователно страните след изменението на
закона е следвало да съобразят договорките си и изпълнението по договора
със закона, за да постигнат целта, която са заложили с тези договорки.
Тези договорки са били в съответствие с нормативната база към момента на
сключване на договора, но предвид, че изпълнението е продължило значително
по-дълго от предвиденото в него и законодателството се е променяло, съответно
предвид, че това са изисквания за присъединяване към техническата
инфраструктура, която се използва и е в полза на цялото общество, и уредбата й
се дава с императивни разпоредби, съответно уговорките на страните следва да се
съобразяват с императивните законови и подзаконови разпоредби към момента на
конкретното изпълнение на задълженията по договора.
От начина по който след
изменението е предвидено възникване на сервитутите
т.е. след изменението на нормата
на чл.64 ЗЕ през 2012г. може да се направи извод, че учредяването на сервитута е извън волята на собствениците на имотите,
върху които се учредява сервитута т.е.
става по силата на закона. Следователно след изменение на закона отпада
необходимостта, а и възможността този тип сервитути да се учредяват доброволно
т.е. чрез сделка и безвъзмездно. Може по взаимно съгласие да се определя след
оценка на лицензиран оценител цената за учредения сервитут Предвид на това
настоящия състав намира, че този тип сервитути се определят като законни
такива, тъй като са различни от общото понятие за сервитут между господстващ и
обслужващ имот и са изрично уредени в закона. Законът обаче изрично предвижда за тези имоти – т.е. за
сервитутите, сложен фактически състав за
да възникнат, а именно : да се изготви
ПУП, който следва да се одобри от кмета на съответната община по местонахождението на имота или друг
компетентен орган и съответно да се изплати обезщетение на собствениците –
лично или да се депозира в банка на тяхно име. Изготвения ПУП за сервитутите
подлежи на вписване по реда на ПВ до изготвяне на имотните партиди, съгласно
чл.64а от ЗЕ. Изработването на ПУП за сервитутните зони е предвидено и в чл.5
от Наредба № 16 от 09.06.2004г. за
сервитутите на енергийните обекти издадена на осн.чл.64,ал.9 от ЗЕ. Поради това
съдът приема, че това е ПУП различен от този, с който е предвидена регулацията
и застрояването на селище К. през 2005г.
Видно от приетите две единични съдебно
технически експертизи, като първата е оспорена се установява, че в изготвените
и одобрени от кмена на община Долна Баня ПУП – ве през 2005г. няма обозначение
на сервитути за техническата инфраструктура вкл. и за електричеството. Планът предвижда
регулацията и застрояването на селище К.. Вещото лице П., изготвило повторно
единично заклучение във връзка с оспореното първо, изрично сочи, че към този
момент не е могло да се изработи ПУП за сервитутите, тъй като не е могло да се
предвидят доколкото ел.връзките и инсталациите не са изградени. Същото е изразило становище, че сервитутите
могат да се определят едва след застрояването и това следва да се извърши от
строителя, съответно негови специалисти съобразно изискванията уредени в
Наредба № 16 от 2004г. , като изчислят отстоянията необходими за да се
упражнява дейността, т.е. да възникнат сервитутите. Предвид на това съдът
приема, че доколкото изготвянето на ПУП за регулация и застрояване е започнал с
изготвен план и по искане на праводателя на строителя ищец , то ПУП за
сервитутите на техническата инфраструктура на осн.чл.46а и чл.5 от Наредба
16/14 г. също следва да се подготви и
внесе за одобряване от строителя извършил строителството. Настоящия състав
намира, че при липса на съдействие от строителя и при необходимост от учредяване
на сервитут и доколкото това е законов
сервитут, то след като е изкупил
съоръженията, които следва да обслужва
съответното енергийно предприятие може само да инициира изработката и одобряването на ПУП.
Той би имал такова право и в хипотезата ако сам е изградил техническите
съоръжения. Съответно оценката на сервитутите и тяхното изплащане е следващия
елемент от фактическия състав за да се приеме, че сервитута е възникнал. За да може обаче тази оценка да се извърши те
първо следва да се индивидуализират по местоположение и площ. Определяне и изплащане
на обезщетенията по критериите посочени в закона, на засегнатите от сервитута собственици, е
задължение и се извършва от придобилия сервитута т.е. от ответника. Изготвения
ПУП подлежи на вписване по реда на ПВ в имотния регистър до изготвяне на
имотните партиди, а след това се вписва в тях..
От показанията на изслушания
свидетел адв.К., представлявал ищеца при сключване на договора от 29.12.2011г.
с ответника се установява, че ответникът е предложил текста на договора и не е
отстъпил от него с изкл. добавеното прихващане между насрещните задължения т.е.
възможност за преговори и реална защита интересите на ищеца не е била
налице. Независимо от това съдът намира,
че по съществените уговорки относно предмета и ценитеа по договора няма спор и договора се е изпълнявал .
Уговорката във връзка със сервитута е предвид необходимостта от обслужване на
така изградените съоръжения и предвид установената практика между страните да
се урежда този въпрос на договорна основа, преди изменение разпоредбите на
закона за енергетиката. Както се посочи и по-горе уговорката е съобразена с
разпоредбите на чл.20,ал.5 и чл.23 от Наредба № 6 от 2004г. в сила към датата
на сключване на договора. След изменение
на чл.64 и сл. От ЗЕ през 2012г. ,
страните следва във връзка със сервитутите, предвид че поетите задължения за
доброволно и безвъзмездно учредяване не са изпълнени , то следва да се изпълнят императивните разпоредби както
са предвидени в закона и които съдът е обсъдил по-горе.
Доколкото се касае за отношения,
които засягат интересите на широк кръг потребители на ел.енергия и могат да се
определят като обществено значими, настоящия състав намира, че договорките между двете страни относно сервитутите са
важни и обвързаността на изплащане на втората част от цената с изпълнение на
задълженията във връзка с тяхното учредяване не противоречи на закона и добрите
нрави. Строителя е изградил цяло селище, като имотите
са продадени на трети лица. Това също е
дейност, която има отражение върху цялото общество и съществуването на
новоизградените обекти и тяхното пълноценно ползване от собствениците им не
може да стане без техническата инфраструктура, съответно изпълнение на всички
условия за нейното нормално функциониране. Долкото в конкретния случай се касае
за изграждане на цяло селище
учредяването на сервитутите е едно от
условията за това. Ответникът не
представи доказателства и съдът на осн.чл.161 ГПК прави извод, че устройствата
чрез които се доставя ел.енергия в в селището
не са въведени в експлоатация и не са
поставени под напрежение и съответно собствениците от селището ползват
промишлен ток, а не който им се следва за битови нужди, Т.е. те заплащат доставяната им ел.енергия с
качество различно от това за битово потребление, а я заплащат по-скъпо и това положение
продължа повече от 10 години след издаване разрешението за
ползване на новоизградените имоти, което е станало през 2007г.. Това в някаква
степен е последица от неизпълнение задължението поето с договора от ищеца до
м.юли 2012г., а след това и на двете
страни по договора съобразно чл.64 от ЗЕ да учредят сервитутите.
Предвид на гореизложеното и
доколкото договорът не е прекратен, и изплащане на втората част от цената на
прехвърлените движими вещи от техническата – ел инфраструктура на селището, е
поставено в зависимост от учредяване на сервитутите за тяхното ползване и това
условие не е изпълнено, като начина на изпълнение не е договрния, а следва да е
законово предвидения, то съдът намира, че за ищецът не е възникнало правото да получи
втората част от цената на движимите вещи, чиято собственост е прехвърлена на
ответника. Искът с пр.осн.чл.79 ЗЗД следва да се отхвърли като неоснователен,
предвид че се явява преждевременно заведен.
Акцесорния иск за мораторната
лихва и законна такава с пр.осн.чл.86 от ЗЗД предвид изходът по главния спор
също се явява неоснователен и като такъв следва да се отхвърли изцяло.
По предявения при условията на
евентуалност иск с правно основание чл. 59 от ЗЗД за изплащане обезщетение
предвид, че ответникът се обогатил неоснователно, предвид, че е получил вещ на по-голяма стойност от това,
което е заплатил като цена, съдът намира, че този евентуален иск също е
неоснователен. Отношенията между страните се уреждат с договор и по силата на
конкретни разпоредби на закона, безспорно е, че договорът не е прекратен и се
касае за неизпълнение на задължения от двете страни във връзка с учредяване на
сервитутите. След като отношенията между страните се уреждат на договорно
основание не е налице основание за присъждане на обезщетение, което се следва
при липса на всякакво друго основание. Договора е действащ, не е прекратен и
възможността да се изплати цената е поставена в зависимост от сбъдването на
едно бъдещо събитие т.е. тази възможност не е отпаднала при изпълнение на задълженията
съобразно законовите норми, независимо че договорения срок за това е изтекъл. Самите страни не са счели
това обстоятелство какъвто е срока за
важно и съответно не са прекратили договора. Условията за учредяване на
сервитутите са законово изменени, поради това и
предпоставките за учредяване на сервитута са различни. С оглед на горното и
евентуалния иск следва да се отхвърли като неоснователен.
Предвид изходът по спора ищецът
следва да заплати на ответника направените от него разноски в размер на 1500
лв. възнаграждение за вещи лица и 2500 лв. адв.възаграждение или общо 4 000 лв. Съдът намира, че направеното
възражение на ищеца за прекомерност на адв.възнаграждение е основателно,
доколкото минималния размер по Наредба № 1 от 2004г. е 1877 лв. при общата цена
на така предявените искове. Предвид на
това приема, че следващото се адв.вънаграждение следва да се намали до сумата
от 3 000 лв., предвид сложността на спора, проведените няколко съдебни
заседания и упражнена процесуална защита.
Водим от горното съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл. 79 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД
от „Б.П.“ ООД *** срещу
„Ч.Р. Б.“ АД *** за заплащане на сумата от
34 415 . 40 лв. представляваща втората част от цената по договор ДП
60962/29.12.2011г. ., както и за заплащане на сумата
от 10 493.48 лв. представляваща законна лихва за забава върху главницата
за периода 23.12.2013г. до 22.12.2016г. , както и за законната лихва от
предявяване на исковата молба, като
неоснователни.
ОСЪЖДА „Б.П.“ ООД *** да заплати на „Ч.Р. Б.“
АД *** сумата от
4 000 лв. / четири хиляди лева / разноски на осн.чл.78 ГПК .
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в
двуседмичен срок от уведомяването пред САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :