№ 6615
гр. * 14.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПЕТЯ П. СТОЯНОВА
при участието на секретаря **
като разгледа докладваното от ПЕТЯ П. СТОЯНОВА Гражданско дело №
20241110128558 по описа за 2024 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е
№ 14.04.2025 година град София
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД IIІ ГО, сто петдесет и пети състав
На тринадесети март две хиляди двадесет и пета
година
В публично заседание
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ПЕТЯ П. СТОЯНОВА
Секретар: *
Прокурор
като разгледа докладваното от съдия Петя П. Стоянова
гражданско дело 28558 по описа за 2024 година на СРС, 155 състав,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на Х. И. Д., с ЕГН **********, със
съдебен адрес: гр. * бул. „*“ № **, против ЗЕАД „*“ ЕАД, с ЕИК *, със седалище и адрес на
1
управление: гр. * пл. „*” № 5, представлявано от изпълнителните директори *. В исковата
молба ищецът, чрез процесуалния си представител твърди, че на 28.10.2022 г. между
страните бил сключен договор за имуществена застраховка „*“ със застрахователна полица
№ * със срок на покритие от 29.10.2022 г. до 28.10.2023 г. по отношение на собствения на
ищеца лек автомобил „*“, модел „*“, с рег. № *. Също така твърди, че платил еднократно
дължимата застрахователна премия. По повод на настъпило застрахователно събитие на
22.06.2023 г., на 23.06.2023 г. ищецът подал уведомление до застрахователя, по което била
образувана преписка по щета № * като след извършен опис били описани констатираните
увреждания по лекия автомобил. Въз основа на предявената претенция ответникът изплатил
на ищеца обезщетение в размер на 248,85 лв., което ищецът оспорва като занижено по
размер. Излага подробни съображения, позовава се на съдебната практика. Моли съда да
осъди ответника за заплати на ищцата сумата от 1 283,55 лв., претендирана частично от сума
в общ размер на 40 000 лв., представляваща остатъка от дължимото, но незаплатено
обезщетение за настъпило застрахователно събитие по застрахователен договор с полица №
*, ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на исковата молба –
17.05.2024 г. до окончателното плащане на сумата, както и направените по делото разноски.
Ангажира доказателства.
В съдебно заседание ищцовото дружество, чрез процесуалния си представител,
поддържа исковата молба. По делото е депозирано становище по съществото на спора.
В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба от ответното
дружество ЗЕАД „*“ ЕАД, с който предявената искова претенция се оспорва като
неоснователна. Оспорва размера на претендираното от ищеца обезщетение, като сочи, че
същото значително надвишава действително претърпените вреди. Оспорва твърдените
увреждания, както и наличието на причинно-следствена връзка между твърдяното събитие,
реализирано на 22.06.2023 г. и претендираните от ищеца вреди. Позовава се на платено
обезщетение въз основа на изготвена експертна оценка, в каквато насока е било направеното
от ищеца искане. Оспорва размера на претенцията. Излага подробни съображения. Моли
съда да отхвърли исковата претенция, претендира направените по делото разноски, прави
възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК. Ангажира доказателства.
В съдебно заседание ответното дружество, чрез процесуалния си представител,
поддържа отговора на исковата молба. Моли съда да отхвърли исковите претенции по
съображения, изложени в отговора на исковата молба, претендира направените по делото
разноски, прави възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК.
Така предявените искови претенции са с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ.
Направено е искане по реда на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК.
Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени съобразно
разпоредбата на чл. 12 от ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:
От приетия по делото като писмено доказателство заверен препис от застрахователна
полица № * от 28.10.2022 г., е видно, че между ищеца, в качеството му на собственик на лек
автомобил „*“, с рег. № *, и ответното дружество, е бил сключен договор за застраховка “*”
със срок на покритие от 29.10.2022 г. до 28.10.2023 г.
От приетите по делото писмени доказателства се установява, че при ЗЕАД „*“ ЕАД е
била образувана преписка по щета № 51-01300-7315/23 по подадено уведомление от
собственика на увредения лек автомобил.
Като доказателства по делото е приета образуваната по ищеца преписка по щета, от
която се установява, че същата е образувана по подадено от ищеца уведомление на
23.06.2023 г., като на 27.06.2023 г. застрахователят е определил обезщетение в размер на
248,85 лв. По делото са приети и представените от ответника Общи условия по застраховка
*.
2
От приетото по делото заключение на вещото лице по назначената съдебна
автотехническа експертиза, неоспорено от страните, което съдът възприема като обективно
и безпристрастно, се установява стойността на причинените щети към датата на настъпване
на застрахователното събитие по средни пазарни цени на материалите и труда, необходим за
отстраняване на повредите по лек автомобил „*“, с рег. № *, при ремонт с нови части без
начислен ДДС в размер на 1277 лв., а с начислен ДДС – 1 532,40 лв.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
По делото е безспорно установено и не се спори, че към момента на настъпване на
застрахователното събитие е било налице валидно застрахователно правоотношение по
отношение на лек автомобил „*“, с рег. № *, и ответното дружество, като последното е било
застраховател по имуществена застраховка „Каско“, настъпило на 22.06.2023 г. увреждане,
образувана при ответника преписка по щета, по която на ищеца е била определена сумата от
248,85 лв., платена от ответника. Спори се относно размера на претендираното обезщетение.
От събраните в хода на делото писмени доказателства се установява, че увреденият
лек автомобил е собственост на ищеца.
Съгласно чл. 432, ал. 1 от КЗ, увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен,
има право да иска обезщетението пряко от застрахователя. За да се уважи претенцията за
присъждане на дължимо застрахователно обезщетение от застраховател следва да са налице
няколко предпоставки – наличие на ПТП, в резултат на което са причинени вреди от водач на
МПС със сключена имуществена застраховка, която да е в сила към момента на процесното
ПТП. Съдът намира, че в конкретния случай са налице изискуемите предпоставки.
От събраните по делото доказателства се установи, че процесният лек автомобил е
бил паркиран, като е намерен от ищеца с увреждане по лявата страна, за което е подал
уведомление до ответника, въз основа на което е била образувана преписка по щета. По
делото не се спори, че във връзка с образуваната преписка по щета ответното дружество е
определило на увреденото лице сумата от 248,85 лв. По делото според е въпросът за размера
на причиненото увреждане. От заключението на вещото лице по назначената съдебна
автотехническа експертиза се установява, че размерът на причинените вреди възлизат на 1
532,40 лв. с начислен ДДС, от която сума следва да се приспадне платеното от ответника
обезщетение в размер на 248,85 лв. Ето защо предявената искова претенция се явява
основателна и доказана за претендирания размер от 1 283,55 лв., поради което следва да
бъде изцяло уважена.
С оглед основателността на главния иск, основателна се явява и претенцията за
присъждане на законната лихва върху главницата от 100 лв., считано от датата на
предявяване на исковата молба – 17.05.2024 г. до окончателното плащане, и върху
главницата от 1 183,55 лв., считано от искането за увеличаване на размера на предявения иск
– 13.02.2025 г. до окончателното плащане, поради което и същата следва да бъде уважена.
По отношение на искането за присъждане на направените по делото разноски от
процесуалния представител на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК съдът намира
същото за основателно, като в полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените от
ищеца разноски в размер на 256,35 лв., от които: сумата от 51,35 лв. – платена държавна
такса, сумата от 5,10 лв. – такса превод и сумата от 200 лв. – платено възнаграждение за
вещо лице. Ищецът има право на разноски на адвокат. От представения по делото договор за
правна защита и съдействие е видно, че адвокатът е предоставил на ищеца безплатна правна
помощ по реда на чл. 36, ал. 2 във връзка с чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗА. Ето защо на процесуалния
представител на ответника следва да бъде присъдено възнаграждение в размер на 400 лв.,
представляващо минималното такова към момента на сключване на договора и при
съобразяване на фактическата и правната сложност на делото.
По отношение на искането за присъждане на направените по делото разноски от
3
процесуалния представител на ответника, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК съдът
намира същото за неоснователно, поради което разноски в полза на ответника не следва да
бъдат присъждани.
С оглед на гореизложеното, Софийският районен съд, 155 състав,
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ЗЕАД „*“ ЕАД, с ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. * пл. „*”
№ 5, представлявано от изпълнителните директори *, ДА ЗАПЛАТИ на Х. И. Д., с ЕГН
**********, със съдебен адрес: гр. * бул. „*“ № **, на основание чл.432, ал. 1 от КЗ, сумата
от * лв. /хиляда двеста осемдесет и три лева и петдесет и пет стотинки/, претендирана
частично от сума в общ размер на 40 000 лв., представляваща остатъка от дължимото, но
незаплатено обезщетение за настъпило застрахователно събитие по застрахователен договор
с полица № *, ведно със законната лихва върху главницата от 100 лв., считано от датата на
предявяване на исковата молба – 17.05.2024 г. до окончателното плащане, и върху
главницата от 1183,55 лв., считано от искането за увеличаване на размера на предявения иск
– 13.02.2025 г. до окончателното плащане, а на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от
256,45 лв. /двеста петдесет и шест лева и четиридесет и пет стотинки/, представляваща
направени по делото разноски.
ОСЪЖДА ЗЕАД „*“ ЕАД, с ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. * пл. „*”
№ 5, представлявано от изпълнителните директори *, ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Д. Р. Т., от
САК, с личен № *, адрес: гр. * бул. „*“ № 32, вх. А, ет. 4, ап. 10А, сумата от 400 лв.
/четиристотин лева/, представляваща дължимо адвокатско възнаграждение по чл. 36, ал. 2
във връзка с чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗА.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчване на препис на
страните пред Софийски градски съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4