Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1417
гр. Бургас, 21.07.2017 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд Бургас, ХIІ състав, в
открито съдебно заседание на двадесет и първи юни през две хиляди и седемнадесета година, в
състав:
Председател:
Диана Ганева
секретар Йовка Банкова
при прокурор Мануел Манев, като разгледа докладваното от съдия Ганева
административно дело № 1225/2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди
(ЗОДОВ), във вр. с чл. 203 и сл. от АПК.
Образувано е по искова
молба на И.С.Т. ***, с ЕГН **********, против ОДМВР– Бургас, като ищеца
претендира да получи сумата в размер на 150,00 лева, представляваща обезщетение
за причинени имуществени вреди – платено адвокатско възнаграждение за
осъществено процесуално представителство по НАХД № 26/2016 год. на Районен съд
- Бургас, с което е отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление №
16-0769-003795/23.11.2016 год., издадено от началник група в сектор „Пътна
полиция“ при ОДМВР Бургас, ведно със законната лихва върху тази сума, считано
от 28.03.2017 год. до нейното окончателно плащане. В съдебно заседание, ищеца, не се явява. По делото е постъпила молба от
процесуалния представител –адвокат К. ***, в която заявява, че поддържа
исковата претенция, ангажира допълнителни писмени доказателства и претендира
присъждане на разноски.
Ответникът по иска – редовно
призован, чрез процесуален представител оспорва иска по основание и размер.
Представителят на Окръжна
прокуратура - гр. Бургас изразява становище за основателност на иска .
След като прецени твърденията на страните и събрания по
делото доказателствен материал, Бургаският
административен съд намира за установено от фактическа страна следното:
С оглед предпоставките за процесуална допустимост на
исковете по чл. 1 ал. 1 ЗОДОВ, настоящия съдебен състав намира, че исковата
молба е процесуално допустима – същата е подадена от лице, което твърди
настъпили имуществени вреди в следствие на постановен незаконосъобразен
административен акт, а като ответник е посочено юридическото лице,
представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или
бездействие са причинени вредите в съответствие с чл. 205 от АПК.
Разгледана по същество, исковата претенция е частично основателна по
следните съображения:
С Наказателно постановление №16-0769-003795/23.11.2016
год., издадено от началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Бургас е ангажирана административнонаказателната
отговорност на И.Т. за това,че „на 06.10.2016г.,
в гр.Бургас, на кръстовището на бул.“Сан Стефано“ и бул.“Мария Луиза“ , управлява личния си лек автомобил Ауди 80, с рег.№
А1333КХ, като при преминаване през кръстовището отнема предимство на движещият
се от дясната му страна и движещ се по път с предимство лек автомобил Рено Канго,
с рег.№ А4827КТ и допуска ПТП с
материални щети. Водачът не се съобразява с пътен знак Б-1 с допълнителна
табела Т-13, с което е нарушил разпоредбата
на чл.50, ал.2 от ЗДвП“. С оглед констатираното нарушение на Т. е наложена
глоба в размер на 100 лв.
Наказателното постановление е било оспорено от ищеца
пред Районен съд гр. Бургас, където е образувано НАХД № 26/2017 год. по описа
на съда. Видно от доказателствата по делото, в производството пред Районен съд
гр. Бургас Т. е бил представляван от надлежно упълномощен процесуален
представител – адв. К. ***. По делото е представен договор за правна защита и
съдействие-л.25, по силата на който клиента възлага, а адв.К. приема да оказва правна защита и съдействие,
изразяващи се в обжалване на Наказателно постановление № 16-0769-003795/23.11.2016
год., издадено от началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Бургас.
Съгласно договора, за указаната услуга, клиента дължи на адв.К. възнаграждение
в размер на 150 лева, от която сума са
платени 100 лв.
С Решение № 424/10.03.2017г., състав на Районен съд
гр. Бургас е приел, че жалбата е
основателна, поради което е отменил Наказателно постановление №
16-0769-003795/23.11.2016 год., издадено от началник група в сектор „Пътна
полиция“ при ОДМВР Бургас. Решението не е обжалвано и е влязло в сила.
Предвид горното, със сезиращата съда искова молба се
претендира обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 150 лева,
изразяващи се в направените от ищеца разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение във връзка с водено съдебно производство по обжалване на
Наказателно постановление №16-0769-003795/23.11.2016 год., издадено от началник
група в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Бургас, ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от 28.03.2017 год. до нейното окончателно плащане.
При така установената фактическа обстановка съдът
направи следните правни изводи:
Производството по делото е по реда на чл. 203-207 от АПК, във връзка с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ
сочи, че държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и
юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни
органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна
дейност. Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК гражданите и юридическите лица
могат да предявят искове за обезщетение за вреди причинени от незаконосъобразни
актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица.
Исковата защита е възможна при условията на чл. 1 от ЗОДОВ. Фактическият състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ изисква
кумулативното наличие на следните предпоставки: незаконосъобразен акт, действие или
бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, (общината) при или по
повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; настъпила вреда от такъв административен акт
или от действието или бездействието и причинна връзка между постановения
незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен
резултат. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически
състав не може да се реализира отговорността на държавата и общините по реда на
чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
По своята същност, дейността по административно
наказване е форма на административна дейност и по-точно това е
правораздавателна или санкционна форма на административна дейност. Тя, заедно с
другите три форми на административна дейност - правоприлагаща (чрез издаване на
индивидуални и общи административни актове), нормотворческа (чрез издаване на
подзаконови нормативни актове) и договорно-правна (концесии, обществени поръчки,
споразумения и др.), осъществяват съдържанието на понятието изпълнителна или
административна дейност, която е израз на изпълнителната функция или власт като
част от държавната власт, съобразно принципа на разделението на властите.
Нормата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ не борави с понятието административен акт.
Нормата обаче е озаглавена „Отговорност за дейност на администрацията“, а
основно изискване в нея е вредите да са резултат (при или по повод) от
изпълнение на административна дейност. Ето защо обстоятелството, че
санкционната дейност е форма на административна дейност не дава основание
вредите от нея да се изключат от приложното поле на чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ,
единствено поради правораздавателния й характер.
В горния смисъл е и Тълкувателно постановление № 2 от
19.05.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2014 г., ОСГК и Първа и Втора колегия на
Върховния административен съд, в мотивите на което е прието, че за квалифициране на иска като такъв по
чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ
определяща е не правната природа на отменения акт, а основният характер на
дейността на органа, негов издател. Независимо че наказателното постановление
не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК,
определящо за квалификацията на иска за вреди по чл.
1, ал. 1 ЗОДОВ, е
обстоятелството, че актът се издава от административен орган, представлява
властнически акт и въпреки че поражда наказателноправни последици, е правен
резултат от санкционираща административна дейност. Неговото издаване е
последица от изпълнение на нормативно възложени задължения, упражнена
административнонаказателна компетентност, законово предоставена на органите в
рамките на административната им правосубектност, което по своето съдържание
представлява изпълнение на административна дейност.
В нормата на чл. 130, ал. 2 от ЗСВ е указано, че
тълкувателните решения и тълкувателните постановления са задължителни за
органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното
самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове.
С оглед на това, настоящия съдебен състав приема, че исковата претенция за
обезщетяване на имуществени вреди, претърпени в следствие на
незаконосъобразното Наказателно постановление №1228/29.02.2016 год., издадено
от Директор на РДГ-Бургас е процесуално допустима .
По отношение на доказването на елементите от
фактическия състав на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, настоящия съдебен състав приема,
че от събраните в хода на производството писмени и гласни доказателства следва
да се приеме, че безспорно в случая е налице незаконосъобразна дейност на
административен орган, претърпени от ищеца имуществени вреди и наличие на
причинно-следствена връзка между незаконосъобразната административна дейност и
настъпилия за Т. вредоносен резултат. Мотивите в подкрепа на този правен извод
са следните:
Наличието на постановено и влязло в сила Решение,
постановено по НАХД №26/2017 год. на
Районен съд - Бургас, с което е отменено като неправилно и незаконосъобразно Наказателно
постановление № 16-0769-003795/23.11.2016 год., издадено от началник група в
сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Бургас следва да се приеме като безспорно
доказателство за наличието на незаконосъобразна дейност на административния
орган.
По отношение на претендираното обезщетение в размер на
150,00 лева, съставляващи заплатената от ищеца сума за правна защита и съдействие
и за процесуално представителство по НАХД № 26/2017 год. по описа на Районен
съд гр. Бургас, от представените по делото писмени доказателства – договор за
правна защита и съдействие действително се установява заплащането на сумата от 100 лв. от страна на Т. на адв.К.. По отношение на
така заплатената сума следва да се има предвид, че разноските понесени от
лицата в производствата по отмяна на незаконосъобразните наказателни
постановления, подлежат на обезщетяване, но не по общия ред, а по реда на
специалното производство по ЗОДОВ. Тъй като искът по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е за
обезщетяване на вреди, настъпили вследствие от незаконосъобразността на
наказателно постановление, действия или бездействия в рамките на
административното наказване, то и производството по обезщетяване на направените
разноски следва да се проведе по същия ред. В този смисъл е и Тълкувателно
постановление № 2 от 19.05.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2014 г., ОСГК и Първа
и Втора колегия на Върховния административен съд, в мотивите на което е
посочено, че доколкото искът по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ
е за обезщетение за вреди, настъпили вследствие незаконосъобразно наказателно
постановление, действия или бездействия в рамките на административно наказване,
то и исканията за обезщетяване на направени разноски в производството по
обжалване подлежат на разглеждане по същия ред.
Предвид отмененото по съдебен път наказателно
постановление, то претърпените от Т. имуществени вреди, съставляващи
заплатеното адвокатско възнаграждение съставляват пряка и непосредствена
последица от постановеното незаконосъобразно наказателно постановление. В този
смисъл е и Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. на ВАС по т. д. № 2/2016 г.,
ОСС, I и II колегия, с което е постановено, че при предявяване пред
административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди
от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски
възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват
пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон.
С оглед на това, настоящия съдебен състав приема, че е налице и третата кумулативно
изискуема предпоставка от фактическия състав на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, а именно
наличие на причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие
или бездействие и настъпилия вредоносен резултат
По изложените мотиви,
настоящия съдебен състав намира така депозираната искова молба за основателна и
доказана за сумата от 100 лв. , поради което следва да бъде уважена, а
ответника по иска да бъде осъден да заплати обезщетение за претърпените от него
имуществени вреди. За разликата над сумата от 100 лв. до претендираните 150
лв., съдът намира иска за неоснователен, като съображенията за това са
следните:
По делото, приключило с
отмяна на обжалваното наказателно постановление, правната защита на ищеца е осъществена от адвокат К., чиято представителна
власт произтича от представено пълномощно /л.25
от НАХД №26/2017г./, в което е посочено договорено възнаграждение в
размер на 150 лв., но внесената сума в
брой е 100 лв. В настоящото производство
е представен договор за правна защита и
съдействие –л.5 с отбелязване,че на 5.02.2017г. е довнесена сумата от 50 лв. Представянето на договор за довнесена сума извън
рамките на производството, за което е сключен , след приключването му, когато
вече е постановено решение по спора, не основава наличие на реално причинена
вреда от отменения с това решение акт, съответно право на обезщетение по чл.1,
ал.1 от ЗОДОВ, поради което претенцията
за разликата над 100 лв. до претендираните 150 лв. следва да бъде отхвърлена. В
този смисъл е и практиката на ВАС –решение №8764/5.07.2017г. на ВАС по адм.д.№
10421/2015г., ІІІ отделение. За пълнота на изложение съдът намира за нужно да
отбележи, че довнасянето на сумата, съгласно направеното отбелязване в
договора е на 5.02.2017г. Съдебните заседания в РС –Бургас са с последващи
дати-съответно 8.02.2017г. и 1.03.2017г., но единствения договор за правна
защита и съдействие, който фигурира по делото, е този на лист 24 и е за внесена
сума от 100 лв.
Началният
момент на забавата и съответно на дължимостта на законната лихва върху сумата
на обезщетението за вреди, причинени от незаконосъобразен административен акт,
какъвто е настоящия случай, е влизане в сила на решението, с което се отменя
незаконния административен акт. В този смисъл са мотивите на т.4 от
Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2004г. на ВКС по тълк. гр. д. № 3/2004 г.,
ОСГК. В случая решението, с което е отменено като незаконосъобразно наказателното
постановление, е влязло в сила на 28.03.2017г., видно от отбелязването върху
представения по делото съдебния акт. С оглед изложеното исковата претенция за
присъждане на лихва върху присъденото обезщетение за периода от 28.03.2017г. до
окончателното изплащане на сумата е основателна.
С
оглед изхода на делото и на основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, в полза на ищеца
следва да бъде присъдена сумата в размер на 310 лева, представляваща
направените разноски в това производството, в това число платена държавна такса
в размер на 10 лева и платено адвокатско възнаграждение в размер на триста лева-сто и петдесет лева по договор за
правна защита и съдействие –л.3 и сто и петдесет по разписка –л.18. Съгласно
чл.78, ал.5 от ГПК, приложим на основание чл.144 от АПК, ако заплатеното от
страната възнаграждение за адвокат е прекомерно, съобразно действителната
правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната
страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко
от минимално определен ия размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата.
Анализът на разпоредбата на §2, от ДР от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения и на чл.78, ал.5 от ГПК
налага извода, че за прекомерно, при това съобразно фактическата и правна
сложност на делото, би могло да се приеме договорено адвокатско възнаграждение,
което надвишава двукратния размер на възнагражденията, посочени в наредбата.
Съгласно чл.8, ал.1, т.1 от НАРЕДБА № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за
процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела с
определен материален интерес възнаграждението, при интерес до 1000 лева, е 300
лева. С оглед и изложеното и предвид фактическата и правна сложност на делото съдът намира за неоснователно
възражението на ответника за прекомерност на адвокатския хонорар.
Мотивиран от изложеното и на
основание чл. 203 и сл. от АПК, Административен
съд гр. Бургас, дванадесети състав,
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ОДМВР– Бургас, ул.“Христо Ботев“ №46 да заплати на И.С.Т. ***, с ЕГН ********** сума в размер на
100 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно със
законната лихва от 28.03.2017г. до
окончателното изплащане на сумата, като за разликата над сумата от 100 лв. до
претендираните 150 отхвърля иска.
ОСЪЖДА ОДМВР– Бургас да заплати на И.С.Т.
***, с ЕГН ********** сума в размер на 310,00 (три и
десет) лева, разноски по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред Върховен административен съд.
СЪДИЯ: