Р
Е Ш Е Н И Е
№
158
гр.
П., 22.01.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско
отделение, Х-ти състав, в публично съдебно заседание, проведено на петнадесети януари, две
хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: КАМЕЛИЯ НЕНКОВА
при участието на секретаря Антония Стоева, като
разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 8425 по описа на съда за 2019
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 12 и
сл. от Закона за защита от домашното насилие /ЗЗДН/.
Образувано
е по молба с правно основание чл. 8 от Закона за защита от домашното насилие
/ЗЗДН/, подадена от Е.В.С., ЕГН **********, лично с адрес ***. В молбата
и в уточнителната такава, се сочи, както
и в декларацията по чл. 9, ал.3 ЗЗДН и в допълнително подадената такава в
срока, даден от съда с определението по насрочване на делото, се сочи, че лицата
молител и ответникът са били във фактическо съжителство близо седем години,
преди датата на сочения акт на насилия. С молбата е отправено искане за
издаване на заповед за незабавна защита против
М.К.С., ЕГН **********, с адрес ***– с когото същата се е намирала във
фактическо съпружеско съжителство от седем години поради осъществен от него акт на домашно
насилие на 24.12.2019 г..
В молбата се посочва, че
молителката Е.В.С., ЕГН **********, и
ответната страна М.К.С., ЕГН **********са живеели на семейни начала на адреса
на молителката. Посочва се, че на
24.12.2019 г. двамата следвало да празнуват заедно Бъдни вечер, като към 16 часа, ответникът се прибрал, пуснал
уредбата до край и казал на молителката, че е гладен. Същата била приготвила
ястията за празника и сложила масата, но ответникът изведнъж –„счупил масата,
счупил и телефона, в които тя си гледала
и обърнал всичко“. След това заповядал на молителката да седне на
леглото, да не мърда и да става и и казал, че –„ЩЕ Я УБИЕ“, започнал да я плюва
и да крещи. Прибрал й ключовете от колата и не я пускал да излезе. Към 05.30
сутринта и казал да сложи ядене и да се качи в неговия джип и да отидат в с. З.,
за да нахрани кучето. Молителката успяла да избяга и се приютила в съседите.
Подала жалба в полицията, които й помогноли да влезе впоследствие и в къщата й,
където всичко било изпочупено. Посочва, че агресивното поведение на ответника
продължава от месец август 2019 г.. Моли за издаване на зановед за незабавна
защита в първоначалната си молба, сезирала съда. Описания в молбата, твърдян
акт на насилие не е бил първоначално
описан в подадената декларация към чл.9,
ал.3 ЗЗДН, прикрепена към молбата, като е била приложена такава, но бланкетна,
с посочване имената на молителката, на ответника и техните адреси, без да се
опишат обстоятелствата по твърдяния акт на домашна насилие от 24.12.2019 г.
Впоследствие, след изрично дадени указания от страна на съда за депозиране на
допълнителна декларация по чл. 9, ал.3 ЗЗДН, в указания срок, такава е била
депозирана от молителката, като в същата молителката е изложила вече описаните
обстоятелства от първоначалната си молба, като всички така представени
доказателства са били приобщени към доказателствената съвкупност по делото.
Съдът при изготвяне на доклада си по
делото от 27.12.2019 г., се е произнесъл по искането в молбата за издаване на
заповед за незабавна защита по чл. 18 ЗЗДН, като и издал такава за защита на
молителката. В Заповедта, съдът е наложил следните мерки за защита- наложил е на Е.В.С.,
ЕГН **********, лично с адрес ***, срещу осъществен по отношение на
нея акт на домашно насилие на 24,12.2019 г.от М.К.С., ЕГН **********, с
адрес ***, с когото молителката., е била във фактическо съпружеско съжителство,
КАТО: е зедължил М.К.С., ЕГН **********, с адрес *** да се въздържа от
извършване на домашно насилие по отношение на Е.В.С., ЕГН **********, с адрес ***,
забранил е на М.К.С., ЕГН **********, с адрес *** да приближава Е.В.С., ЕГН **********, с адрес ***, жилището, което обитава- с адрес
с адрес гр. П., кв. „В.“, ул. „Ц.Г.“, №**всяко
друго жилище, на което се установи да живее, местоработата на молителката,
както и местата за социални контакти и отдих на молителката, на разстояние
по-малко от 150 /сто и петдесет/ метра. Предупредил е М.К.С., ЕГН **********, с
адрес ***, че при неизпълнение на Заповедта, полицейският орган, констатирал
нарушението, незабавно задържа нарушителя и уведомява органите на
Прокуратурата. Заповедта е била изпратена за спазване на нейното изпълнение на
компетентните органи. Следва да се посочи, че съдът в доклада си е изискал
представянета на допълнителни писмени доказателства по ЗЗДН, като е спазил
буквата на закона, досежно императивното изброяване кои доказателства по делото
съдът следва да изиска служибно- в това число дали лицето се води на диспансерен
отчет /ответника/, справка за съдимост на същото и дали на лицето са били
налагани мерки по ЗЗДН и е вписано в специалния регистър –по арг на чл.9, ал.4 от ЗЗДН. Още при първоначално подаденатаа
молба за защита, съдът при запознаване с изложените твърдения в молбата, е
намерил, че сезиращата го молба е подадена от легитимирани лица съгласно чл. 8,
вр. чл. 3 ЗЗДН, насочена е към постановяване на допустими мерки за защита по
чл. 5 ЗЗДН, срещу лице по чл. 3 ЗЗДН, в същата са изложени твърдения за осъществени
актове на психическо насилие спрямо
пострадалата, съдържа данни за връзката им с извършителя, приложена е и
декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, подписана от пълнолетната молителка. Молбата е
подадена в преклузивния срок по чл. 10, ал. 1 ЗЗДН, с оглед описаните актове на
домашно насилие с посочените дати на осъществяването им – 24.12.2019 г. Предвид
това, съдът я е приел и за процесуално допустима и редовна и като такава е била
приета за разглеждане в открито съдебно
заседание, като по делото е било проведено само едно открито с.з. преди
постановяване на решението по делото.
Предвид твърденията, изложени
от молителката съдържащи данни за непосредствена опасност за живота и
здравето й, и същевременно, с оглед
данните, съдържащи се в представените писмени доказателства и твърденията за
предходно такова поведение на ответника, съдът е издал и горепосочената заповед за незабавна защита по чл. 18 ЗЗДН по
отношение на първите две мерки – по чл.
5, ал. 1, т. 1 и т. 3 ЗЗДН, целящи да охраняват здравето и живота на
молителката, като ответникът бъде задължен да се въздържа от извършване на
домашно насилие спрямо молителката, както и да приближава до жилището където са живеели, както и всяко жилище, на което се установи същата да
живее, местоработата на молителката и местата за социални контакти и отдих на
молителите на разстояние по-малко от 150 м. до издаване на заповед за защита
или отказа на съда – арг. чл. 19 ЗЗДН. Допълнително при представяне на
допълнителната декларация по чл. 9, ал.3 ЗЗДН, съдът се е произнесъл и по
искането отправено от молителката, чрез нейната процесуална представителна
–адв. А., за събиране на гласни доказателства по делото чрез разпита на един
свидетел, като е допуснал събирането на такива, и по делото е била разпитана
като свидетел приятелкта на молителката- Н.А.Д.. В първото по делото съдебно
заседание, съдът е докладвал постъпили по делото множество писмени
доказателства и с нарочно определение е приел същите, а именно: приети по делото, като доказателства са-
молба от Е.В.С., с рег. № 361/07.01.2020 г., ведно с приложения към същата
изложени в ръкописен вид обстоятелства във връзка с допълване декларацията по
чл.9, ал.3 от ЗЗДН, във връзка с дадени указания от съдебния състав с
проекто-доклада; следните писмени доказателства, а именно: писмо от началник
Първо РУ – П. при ОД МВР - П. К.Д., ведно с представени към същото докладна
записка, изготвена от И.Р.; Заявление от Е.С. за процесната дата; сведения,
снети от Е.С. за сочения инцидент; докладна записка до началника на Първо РУ – П.,
изготвена от Г. Ж.; докладна записка за
извършена дейност във връзка с преписка с УРИ № 192000-15617/2019 г. по описа
на Първо РУ – П., изготвена от Ц.Л.- полицейски инспектор; постъпили по делото
под рег. № 324/07.01.2020 г. писмо от Изпълнителен Директор на МБАЛ „Рахила Ангелова“ АД – гр. П.,
Психиатрично отделение, д-р А.М.; постъпили по делото справки, дали спрямо
ответника в специалния регистър по ЗЗДН на РС – П., се водят други дела по ЗЗДН
и има мерки наложени по ЗЗДН; постъпила актуална справка за съдимост на М.К.С.,
ведно с приложените към същата бюлетини за съдимост; върната в цялост призовка
за страна – за ответника М.К.С..
Предвид уважено искане на молителката за
разпит на свидетел при режим на довеждане, съдът е разпитал досежно инцидента и
последващите действия и състояние на молителката свидетелката -Н.А.Д..
В съдебните заседания молителката В.,
редовно призована, не се явява лично, като се представлява от явяващия се упъэлномощен
представител на молителката –адв. А.. Същата поддържа изложеното в молбите си, в
декларацията и в допълнителната такава, отправяйки искане за нейното уважаване
и за издаване на Заповед за защита чрез налагане на мерките, допуснати с вече
издадената такава. Твърди, в пледоарията си по съществото на делото, че фактическата
обстановка по делото е доказана, така както е описана от молителката. Сочи, че е
налице хипотезата на чл.2 от закона, т.е. извършен акт на домашно насилие,
освен в посочените изчерпателно изброени прояви в същия член, така нареченото
вербално насилие, което е осъществено, чрез употребата на неприлични и
непристойни думи от страна на извършителя. Моли, с оглед на горното, съдът да
постанови своя съдебен акт и трансформира съдържанието на заповедта за
незабавна защита в мотивите на своето решение. Моли да й бъдат присъдетни и направените
пред първа инстанция разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, посочени
изрично в представеното по делото пълномощно. По делото се явява лично
ответникът С., който дава обяснение по случая във връзка с развилите се събития
на 24.12.2019 г., с негово участие и участието на молителката, като излага
своите твърдение за състоялите се събития, като отрича да е извършвал спрямо
молителката какъвто и да било акт на физическо или психическо насилие.
Процесуалният представител на ответника- адв. В., оспорва молбата и
декларациите по делото. Оспровна и че страните са били във фактическо
съжителства, както и че има доказан по делото акт на домашно насилие. Моли съда
да не кредитира показанията на разпитаната свидетелка, тъй като същата се
явявала приятелка от много години на молителката.
След
като прецени събраните по делото доказателства Пернишкият районен съд приема за
установено от фактическа страна следното:
Ответникът М.К.С., ЕГН ********** е ***/същият
е реабилитиран, видно и от представените към справка му за съдимост бюлетини за
съдимост/, не се води на отчет в „Психиатрично отделение“ на МБАЛ “Р. Ангелова“
- гр. П. и спрямо него няма налагани мерки по ЗЗДН.
От
изисканата от Първо РУ на МВР – П. се установява, че в регистрите на същото не
се съдържа информация за последните три години за сигнали и жалби за извършено
домашно насилие от М.К.С., ЕГН ********* спрямо В.С., ЕГН **********.
От
събраните гласни доказателства се установява, че молителката В.С., и ответникът М.К.С. са се намирали във
фактическо съжителство, като същото е траяло около седем години, като съдът не
намира възраженията на адв .В. в тази насока за основателни, още повече се
самият отвентик при дадените от него обяснение пред съда заявява, че –„Мога да кажа, че отидох на 24-ти Декември
вечерта на адреса на Е., с която имаме отношения от 4-5 години.
Последните 3 години нямаме постоянни отношения. Аз си седя повече на село в З..
Като отидох, след 18 часа, беше ме поканила за Бъдни вечер, отивам там, нищо
няма на масата, заспорихме заедно ли ще сме по принцип, дали ще живеем заедно.
Нищо нямаше на масата, заспорихме по каква работа сме заедно тази вечер тогава,
а няма нищо на софрата като за Бъдни вечер. Заспорихме и тръгнах. Стоял съм не
повече от 30 минути. Нищо не съм счупил, не съм обиждал Е., аз си тръгнах. След
това й звънях и казах, че телефона й е в нас, забравила го е, да дойде да си го
вземе. Аз казах, че не съм в П., в командировка съм и не мога да си взема
багажа. Това е което мога да добавя“. Следователно, съдът намира, че не
само гласните доказателста по делото, събрани чрез разпита на свидетелката А.
която сочи за отношенията между молителката и ответника, че –„Познавам Е. и М.. Нея я познавам от над 40
години. Те живееха заедно в гр. П., кв. „В.“ около 7 години, на ул. „Ц.Г.“ №**на
която улица се намира къща на Е., наследствена. Много пъти съм им ходила
на гости, за това знам, че те там живееха. Ние сме приятелки. Те бяха в
добри отношения първите години. Последната 1-2 години тя започна да се оплаква,
че я тормози, обижда я, кара се с нея и на 24.12.2019 г. вечерта той се е
прибрал, тя ми се обади на 25-ти Декември, и каза „Аз едва се спасих от
смъртта, бях приготвила масата за Бъдни вечер, а той като влезна хвърли всичко
на земята.“. Тя каза, че той започнал да чупи. Не знам какъв е бил поводът.
Счупил е масата, чаши. Нея я беше страх да отиде там. Ние като отидохме
видяхме, че всичко беше счупено. Цяла нощ тя каза, че не я пускал до тоалетна
да отиде даже. Той е казал: „Тук на кревата ще ходиш и тук ще умреш.“ Следоветално,
и при положение, че обстоятелства за фактическо съжителство между страните се съдържат и в представените молби и
декларации от самата молителка по делото, то съдът намира, че този факт се
явява доказан по делото. Следователно е налице подадена молба и декларация от
легитимирано лице по чл.3, т. 2 от ЗЗДН,
където дори се сочи, че „лице, с което
се намира или е било във фактическо съпружеско съжителство“ /тоест посочено е
дори и минало време/.
При така приетата за установена фактическа
обстановка, съдът достига до следните правни изводи:
Съдът намира молбата за допустима,
доколкото актът на домашно насилие, който се твърди, че е извършен от ответника (на 24.12.2019г.), попада в рамките на
преклузивния срок по чл.10, ал.1 ЗЗДН. Молбата е подадена от процесуално
легитимирано лице (чл.8, т.1 от ЗЗДН) и срещу лице, което е пасивно процесуално
легитимирано да отговаря по нея (чл.3, т. 2 от ЗЗДН).
Страните не оспорват
обстоятелството, че на процесната дата- 24.12.2019 г., на празника Бъдни вечер,
ответникът, като това сам той посочва и в обясненията си е отишъл в къщата,
където молителката към онзи момент е живеела на адрес: гр. П., кв. „В.“, ул. „Ц.Г.“, №13. Спорен по делото се явява
основният факт- имало ли е извършен спрямо молителката от страна на ответника
акт на домашно насилие процесната вечер, както твърди молителката, и което
изцяло, видно от гореизложеното се отрича от страна на ответника по делото.
Съдът намира, на първо място и във връзка и с възраженията на ответната страна,
че следва да посочи следното:
Съгласно
дефинитивната правна норма на чл. 2, ал. 1 ЗЗДН като домашно насилие се
определя всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или
икономическо насилие, както и опитът за такова, принудителното ограничаване на
личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се
намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във
фактическо съпружеско съжителство. В закона липсва легална дефиниция на
понятието „психическо насилие“, както и дефиниция за понятието „емоционално
насилие“, но като такива могат да бъдат окачествени всички действия, които имат
отрицателно или вредно въздействие върху психиката на едно лице - пораждат
отрицателни за него емоции и/или го принуждават да ги подтиска и да не ги
изразява. Актове на емоционално и психическо насилие могат да бъдат вербалното
насилие /крещене, обиждане, псуване/, отхвърляне на присъствието, унижение,
предизвикване на страх, изолация. Преценка дали е налице емоционално или
психическо насилие следва да се направи конкретно, като се изследват
отношенията между страните, техните физически и психически особености и
съответните следи, останали в съзнанието на пострадалото лице
Анализирайки
събраните в хода на производстото доказателства – в т. ч. 2 броя декларации по
чл. 9 ал. 3 от ЗЗДН
(която съгласно чл.**ал.3 от същия закон съставлява достатъчно доказателство за
основателността на молбата), съдът намира, че по делото е установено по
категоричен начин осъществяването на изложения в депозираната молба на Е.В.С., акт
на домашно насилие под формата на психическо, физическо и емоционално насилие
спрямо нея. Тук следва съдът да посочи във връзка с възраженията но ответната
страна досежно естеството на декларацията по чл.9, ал.3 ЗЗДН и допълнително
подадената така следното:ЗЗДН съдържа особеност и относно доказателствата,
които се представят в това производство. Съгласно чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН
молителят прилага декларация към молбата, с която търси защита от домашно насилие,
като в случая още първоначално молителката е приложила такава, като
впоследстдвие предвид обстоятелството, че е била бланкетна е допълнила същата с
допълнителна декларация. Относо практиката на съдилищата във връзка със задължението
за представяне на такава декларация, то следва да се посочи, че някои от тях я
считат за задължителна и дават указания за представянето й, като част от
необходимия доказателствен обем по делото, а други считат, че ако молителят не
желае да я представи, не може да бъде задължаван за това /като второто становище
е преобладаващото такова/. ЗЗДН не предвижда санкция за непредставяне на
декларацията. Дори и да се дадат указания от съда да се представи декларация по
чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН и същите не бъдат изпълнени, това не е основание молбата
да бъде върната или да не бъде уважена. Доколкото декларацията има характер на доказателство в процеса,
непредставянето й би лишило молителя от възможността да получи защита само въз основа
на представянето й (чл. **ал. 3 от ЗЗДН). Търсещият защита може да разполага с
други писмени документи или да ангажира гласни доказателства за доказване на
главния факт в процеса - извършването на посоченото в молбата насилие и поради
това да се откаже от правото си да представи декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН.
Освен това, той носи наказателна отговорност по чл. 313 от НК, поради което
може да бъде санкциониран, ако представи декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН и
по една или друга причина съдът счете молбата му за неоснователна. Заповедта за
защита може да бъде издадена и само въз основа на декларацията по чл. 9, ал. 3
от ЗЗДН, когато няма други доказателства. Разумът на закона е заповедта за
защита да се основава само на декларацията когато поради особеностите на случая
не могат да се ангажиратникакви други доказателства за насилието – то е извършено
в място, където други лица не са присъствали /каквато е и настоящата хипотеза,
като са самия тъврядн акт на насилие за присъствали само молителят и
ответникът, а ангажираните доказателства впоследствие- гласни и писмени-
сведения, докладни записки и разпита на св. А. допълват косвено картината на
деянието чрез последиците- в какво състояние е била къщата и в какво състояние
откъм емоция е била молителката/. Във всички останали случаи, съобразно твърденията
в молбата са налице доказателства, които пострадалият следва да ангажира, тъй
като тежестта за доказване на факта на насилието е негова, като съдът още с
доклада си е разпределил доказателствената тежест в процеса и извън
презумтивната доказателствена сила на декларацията, в случай, че същата не бъде
оборена от ответната страна, а в настоящата хипотеза, не са ангажирани
доказателства за оборване на твърденията в декларацията и съдът я кредитира,
както първоначалната, така и последстващата подадена такава от молителката.
Ответната страна не ангажира извън обясненията на ответника, които в случая
имат двойнствена правна природа, предвид естеството на производството, като
средство за защита и като доказателствено средство, други доказателства, които
да оборят тезата на молителката и заявеножто от нея в декларациите и молбата й.
Същевременно съдът не кредитира и обясненията на ответника, като намира, че в
случая, те се явяват изолирани като твърдяния на база останалия събран по
делото доказателствен материал, както и не кореспондират със същия. Освен това
и във връзка с разпределената й доказателствена тежест в процеса и извън
декларацията, молителката, ангажира допълнителни доказателства- гласни такива,
за установявяне на нейните твърдяние, че спрямо нея на дата 24.12.2019 г.
ответикът е извършил в дома й акт на домашна насилие, изразяващ се във вече
горепосочените действия. Съдът намира, че тези обстоятелства молителката е
заявели и непослредствено след самия инзидент при подаването от нейна страна на
сигнал в полицията, като това се установява, както и от приобщените докладни
записки, находящи се в полицейската преписка, така и в сведението, което В. и
депозирала в полицията, непоследствено след инцидента. Видно и от тези писмени
доказателства, се установява, че посочените данни в същите напълно
кореспондират с изложеното от молителката в молбата по делото и приложената
попълнета декларация по делото, като съдът вземайки предвид и заявеното при
разпита по време на делото на свидетелката А. относно споделеното пред нея от
страна на молителката след инцидента, и като съобрази, че изложеното от тази
свидетелка кореспондира напълно с описаното в писмените доказателста по делото,
то съдът кредитира показанията на тази свидителка и ги поставя и в основата на
своите решаващи изводи. Така свидетелката в разпита си посочва- „Ние сме приятелки. Те бяха в добри отношения
първите години. Последната 1-2 години тя започна да се оплаква, че я тормози,
обижда я, кара се с нея и на 24.12.2019 г. вечерта той се е прибрал, тя ми се
обади на 25-ти Декември, и каза „Аз едва се спасих от смъртта, бях
приготвила масата за Бъдни вечер, а той като влезна хвърли всичко на земята.“.
Тя каза, че той започнал да чупи. Не знам какъв е бил поводът. Счупил е
масата, чаши. Нея я беше страх да отиде там. Ние като отидохме видяхме, че
всичко беше счупено. Цяла нощ тя каза, че не я пускал до тоалетна да отиде
даже. Той е казал: „Тук на кревата ще ходиш и тук ще умреш.“. Това ми го казва
тя. На ръката имаше синина, каза че той я е ударил. Тя едва се е спасила и е
избягала сутринта на 25ти декември, скрила се е и е викнала полиция. Ответникът
не е бил там когато е дошла полицията. ….От 25ти - десет дни беше при мен.
Беше много разстроена и притеснена. Той й се обади по телефона след 2-3 дни,
преди нова година и тя каза той да си взима багажа. Ние заедно отидохме у тях,
за да дойде той да си вземе багажа. Когато отидохме видях, че всичко беше по
земята и в стъкла, в другата стая масичката и всичко беше счупено.
Изчистихме, а тя приготви багажа да дойде той да си го вземе. Тя много се
страхува, като тръгнахме за кв. „В.“ толкова беше притеснена и вика: „Изпитвам
ужас, като си помисля какво стана, едва се спасих от смъртта, не смея там да
ходя.“….. Когато се обади за багажа аз чух, че той каза: „Ти си вече чао.“. При
така изложената доказателствена съвкупност в посочения смисъл, съдът намира, че
по делото се доказа, че на процесната дата ответникът е извършил спрямо
молителката в дома й, твърдяния акт на домашно насилие, и че възраженията и
контрадоводите на ответната страна по делото са неоснователни и недоказани.
Съгласно разпоредбата
на чл. 16, ал. 1 ЗЗДН със заповедта за защита съдът налага една или повече
мерки за защита, което води до извод, че последният не е обвързан от искането на страните, както и от вече определените мерки с предходно издадената заповед за
незабавна защита.
С оглед
гореизложеното, съдът намира, че спрямо ответника следва да бъдат наложени
мерките по чл. 5, т. 1 и т. 3 от ЗЗДН за един средно продължителен срок от 6
месеца /чл. 5, ал. 2 от ЗЗДН/, през който период съдът намира, че същият би могъл
да свикне да съобразява поведението си със закона и правилата на морала.
С оглед императивната разпоредба на чл. 5 ал. 4 от ЗЗДН на ответника
задължително следва да бъде наложена и глоба, която съдът определя в минималния
посочен в закона размер от 200 лева, като взе предвид при определяне размера на
същата, че по делото няма данни за други жалби по ЗЗДН срещу това лице, че
същото е реабилитирано тоест неосъждано и че е по данни на ответната страна- ***/за
което обаче по делото изрични доказателства не се представиха/.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 11 ал. 2 от ЗЗДН в тежест на
ответника е и дължимата за производството държавна такса в размер на 25.00
лева, определен в съответствие със задължителните за съда
разяснения, дадени в т. 22 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС, вносима по
сметка на Районен съд – гр. П..
По
претендираните разноски от
молителката за заплатено адвокатско възнаграждение, съдът намира, че предвид уважаването
на молбата и по арг. на чл. 78, ал.1 ГПК, на молителката, следва да бъдат
присъдени направените от нея разноски, като същата е заплатила сумата от 400
лева, адвокатско възнаграждение по делото, видно от представините писмени
доказателства, поради което и ответникът следва да бъде осъден да заплати на
молителката посочената сума.
Предвид горното и на основание чл.
15, ал. 1 ЗЗДН, съдът
Р Е Ш И:
НАЛАГА МЕРКИ ЗА
НЕЗАБАВНА ЗАЩИТА на
Е.В.С., ЕГН **********, лично с адрес ***,
срещу осъществен по отношение на нея акт
на домашно насилие на 24,12.,2019 г. от М.К.С.,
ЕГН **********, с адрес ***, с когото молителката., е била във фактическо
съпружеско съжителство, КАТО:
ЗАДЪЛЖАВА М.К.С., ЕГН **********,
с адрес *** да се въздържа от извършване
на домашно насилие по отношение на Е.В.С.,
ЕГН **********, с адрес ***,
ЗАБРАНЯВА на М.К.С., ЕГН **********,
с адрес *** да приближава Е.В.С., ЕГН **********, с адрес ***, с която се е намирал във
фактическо съжителство, жилището, което обитава- с адрес с адрес гр. П., кв. „В.“, ул. „Ц.Г.“, №**всяко друго жилище, на което
се установи да живее, местоработата на молителката, както и местата за социални
контакти и отдих на молителката, на разстояние по-малко от 150 /сто и петдесет/ метра за срок от 6 /шест/ месеца.
ДА
СЕ ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА, съдържаща предупреждението за последиците от
неизпълнението ѝ по чл. 21, ал. 3 ЗЗДН, а именно, че при неизпълнението
ѝ М.К.С., ЕГН ********** ще бъде задържан от полицейския орган,
констатирал нарушението и ще бъдат уведомени незабавно органите на Прокуратурата.
ОСЪЖДА
М.К.С.,
ЕГН **********, с
адрес ***, на основание чл. 5, ал. 4 ЗЗДН, да заплати в полза на държавата
глоба в размер на сумата от 200 лв. като
му УКАЗВА, че може да заплати така
посочената сума в едноседмичен срок,
считано от влизане на решението в сила, като в противен случай съдът ще издаде
служебно изпълнителен лист и ще пристъпи към принудително събиране на
вземането.
ОСЪЖДА
М.К.С.,
ЕГН **********, с адрес ***, на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН, да заплати по
сметка на Районен съд – П. сумата от 25.00
лв., представляваща държавна такса, дължима по делото.
ОСЪЖДА М.К.С., ЕГН **********,
с адрес ***, да заплати на молителката Е.В.С.,
ЕГН **********, с адрес ***,
разноски в производството – 400 /четиристотин/ лева- заплатено адвокатско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО
и ЗАПОВЕДТА ЗА ЗАЩИТА подлежат на НЕЗАБАВНО ИЗПЪЛНЕНИЕ.
Препис от настоящото съдебно
решение и от заповедта да се изпрати
служебно на РУ на МВР по настоящия адрес на извършителя и на пострадалото лице.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба, пред Пернишкия окръжен съд, в
седемдневен срок от връчването на препис на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/П/
Вярно
с оригинала,
Б.А.