Р Е Ш Е Н И Е
№ 404/20.05.2022 г.
гр. Пазарджик
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – Пазарджик – X – административен състав, в открито съдебно заседание на
двадесети април две хиляди двадесет и втора година в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
МАРИАНА
ШОТЕВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
1.
МАРИЯ КОЛЕВА 2.
НИКОЛАЙ ИНГИЛИЗОВ |
|
при секретар |
ЯНКА ВУКЕВА |
и с участието |
|
на прокурора |
ПЕТЪР НЕЙЧЕВА |
изслуша докладваното |
|
от съдия |
МАРИАНА
ШОТЕВА |
|
|
касационно адм.
дело № 209 по описа на съда за 2022 г. |
||
Производството
е по реда на чл. 63, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания
(ЗАНН), във вр. с чл. 348 от Назаказателно-процесуалния кодекс НПК) и чл. 208
и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на Община Пазарджик,
чрез гл. юриск. В. против решение № 29/17.01.2022 г. постановено по АНД №
1106/2021 г. по описа на Районен съд - Пазарджик.
В
касационната жалба се твърди, че първоинстанционното решение е
незаконосъобразно, поради неправилно приложение на материалния
закон и при съществено нарушение на процесуални правила. С касационната жалба се иска
атакуваното решение да бъде отменено, съответно да бъде потвърдено издаденото
наказателно постановление.
В съдебно заседание касаторът,
редовно призован, представлява се от гл. юриск. В.
поддържа касационната жалба. Претендира присъждане на разноски по делото по
приложен списък.
Ответникът по касационната жалба – Г.Т.К. – редовно
призован, не се явява, не се представлява.
Представителят на Окръжна прокуратура изразява становище, че
касационната жалба е неоснователна, а решението е правилно и обосновано и
следва да бъде оставено в сила.
Административен съд - Пазарджик, като взе предвид
доводите на страните, прие за установено следното:
С решението си Районен
съд Пазарджик отменя наказателно постановление № 27/01.07.2021 г. издадено от
Кмета на Община Пазарджик, с което на Г.Т.К., ЕГН **********, с адрес ***, офис
1, за нарушение на чл. 30в от Наредба за реда и условията за поставяне на
преместваеми обекти на територията на Община Пазарджик (Наредбата) във вр. с
чл. 157, ал. 7 във вр. с чл. 168, ал. 1, т. 4 и т. 5 от Закона за устройство на
територията (ЗУТ), на основание чл. 233 от ЗУТ е наложена глоба в размер
на 100,00 (сто) лева, като незаконосъобразно.
Въз
основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, първоинстанционният
съд е приел за установено следното:
Г.Т.К. е санкциониран в качеството му на управител на
дружество „Маркос Консулт 15“ ООД, упражняващ строителен надзор на строеж „Жилищна
сграда и междусъседска ограда“, находящ се в УПИ ХІV- 712, 713, кв. 1211 по
плана на гр. Пазарджик. В това си качество той е допуснал поставянето на
строителна ограда в общински терен - тротоар, публична общинска собственост,
без разрешение за поставяне (монтиране), съгласно изискванията на Наредбата и
ЗУТ.
Тези констатации били направени при извършената на
09.06.2021 г. проверка от служители на Община Пазарджик на място на
строежа и по документи за същия. При проверката било установено, че била
изпълнена жилищна сграда в груб строеж до кота +17,75 метра, както и че били
изпълнени зидовете по фасади и вътрешно разпределителни стени, както и че
дограмата е частично монтирана. При проверката бил представен протокол (образец
2), от който било видно, че строителството било стартирало на 02.01.2020 г.
Строежът бил четвърта категория съгласно чл. 137, ал. 1, т. 4 от ЗУТ.
Така направените констатации от проверяващите били
отразени в съставения Констативен протокол от 14.06.2021 г.
Поради всичко това на 25.06.2021 г. против Г.Т.К. бил
съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 18, след
което му бил предявен и връчен екземпляр срещу подпис. В акта К. записал
собственоръчни възражения, а именно че считал издадения АУАН за
незаконосъобразен.
Въз
основа на тези факти, първоинстанционният съд
е установил, че в хода на
административнонаказателното производство са допуснати съществени процесуални
нарушения, водещи до накърняване правото на защита на санкционираното лице.
Съдът е счел, че АУАН и НП не отговарят на императивните
изисквания на чл. 42, т. 3 и т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН (в редакцията
към съставяне на АУАН и издаване на НП), които правни норми въвеждат като
задължителен реквизит на акта и НП посочване на датата и мястото на извършване
на нарушението и пълно, точно и ясно описание на нарушението, като се посочат
обстоятелствата, при които е извършено.
Настоящият съдебен
състав на Административен съд – Пазарджик, при извършената служебна проверка за
редовност и допустимост на жалбата, с която е сезиран, намира, че касационната жалба
е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, съгласно
чл. 210, ал. 1 от АПК, приложим по силата на чл. 63 от ЗАНН.
С оглед на
изложеното съдът счита, че подадената жалба е процесуално допустима за
разглеждане в настоящото производство. Административният съд разглежда
касационните жалби срещу решенията на съответните районни съдилища по реда на
глава 12 от АПК. Нормата на чл. 218 от АПК свежда предмета на касационната
проверка до посочените в жалбата пороци на решението, но същевременно задължава
касационната инстанция да следи служебно за валидността, допустимостта и
съответствието на решението с материалния закон.
Разгледана по
същество жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а
обжалваното решение, постановено от Районен съд – Пазарджик, като валидно,
допустимо и правилно, постановено при правилно прилагане на материалния закон,
следва да бъде потвърдено. Съображенията на съда за този извод са следните:
Съдът изцяло
споделя аргументите, изложени в мотивите на обжалваното решение, че при
съставянето на акта и издаване на наказателното постановление са допуснати
нарушения на императивните разпоредби на закона, а именно на чл. 42, ал. 1, т.
3 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, като по аргумент от чл. 221, ал. 2, изр.
последно от АПК, не счита за необходимо да ги преповтаря.
Неоснователно е
възражението на касационния жалбоподател, че изводите на съда противоречат на
събраните писмени и гласни доказателства по делото. Погрешно в касационната
жалба се посочва, че в АУАН № 18, съставен на 25.06.2021 г. изрично е
посочено, че при извършване на 09.06.2021 г. на проверка на място и по
документи на строежа е установено, че в УПИ ХІV- 712, 713, кв. 1211 по плана на гр. Пазарджик е
монтирана (поставена) строителна ограда на строящата се жилищна сграда, както и
че са посочени мястото и времето на извършване на нарушението.
Видно от АУАН и
НП в тях е посочено, че при извършена на 09.06.2021 г. проверка на място на
извършвания строеж е констатирано на какъв етап е строежът и че строителството е
било стартирано на 01.01.2020 г. Същевременно се вменява нарушение, изразяващо
се в това, че жалбоподателят е допуснал поставяне на строителна ограда на
тротоара при упражняването на строителен надзор на строежа. В процесното
наказателно постановление и в акта, въз основа на който е издадено същото, не е
посочено кога е установено вмененото нарушение, нито е посочен актът, в който
това обстоятелство е отразено. В тази връзка неправилно се явява твърдяното в
касационната жалба, че в АУАН и в НП изрично е посочена датата на извършване на
проверката на място на строежа, с оглед на което датата на извършване на
нарушението е била достатъчно
конкретизирана.
Касационният
съд споделя и аргументите на първоинстанционния съд относно несъответствието
между словесното описание на нарушението и дадената правна квалификация. В
наказателното постановление не е посочено на какво правно основание е
ангажирана отговорността на осъществяващия строителен надзор. Разпоредбата на
чл. 30в от цитираната Наредба на Община Пазарджик описва реда и необходимите
документи за издаването на разрешенията за поставяне на материали (строително
скеле, площадки за складиране на строителни материали, временни огради,
строителни скелета и др.) на основание чл. 56 и чл. 157 от ЗУТ. Последната
правна норма пък разписва, че при липса на друга техническа възможност части от
тротоари, свободни обществени площи, както и части от улични платна могат да се
използват временно за строителни площадки при условия и по ред, определени с
наредба на общинския съвет и с инвестиционния проект. Строителните площадки се
ограждат с временни огради по указание на общинската администрация
(администрацията на района), поставят се информационни табели за разрешения
строеж с данни за строителя, проектанта, лицето, упражняващо строителен надзор,
и други. Казано с други думи тези две разпоредби регламентират реда и начина на
поставяне на временни огради при строителни площадки и по какъв ред се извършва
това. Никъде обаче в тези две норми не е посочено кое е лицето, което следва да
се снабди с разрешение за поставянето на такава ограда и да я постави, респ.
кой отговаря за поставянето на оградата. От разпоредбата на чл. 30г ал. 3 от
Наредбата става ясно, че след изтичане на срока на разрешението преместваемото
съоръжение се премахва от собственика, за негова сметка. От това следва, че
собственика на строежа, в случая неговият изпълнител е лицето, което следва да
постави оградата и да спази реда за нейното поставяне. В случая дружеството
изпълнител „Арт Строй ЗС“ ООД гр. Пазарджик, което в конкретния случай е
получило и разрешението впоследствие за ползване на общинския терен за поставяне
на строителна ограда.
Съгласно
разпоредбите на чл. 168, ал. 1, т. 4 и т. 5 от ЗУТ, с която е направена
привръзка при посочване на правната квалификация на нарушението, лицето,
упражняващо строителен надзор, носи отговорност за осъществяване на контрол
относно спазване на изискванията за здравословни и безопасни условия на труд в строителството
и недопускане на увреждане на трети лица и имоти вследствие на строителството.
В настоящия случай обстоятелства във връзка с така вменената разпоредба обаче
не са изложени нито в АУАН, нито в НП, т. е. не е посочено кои изисквания за
ЗБУТ в строителството не са спазени и по какъв начин е допуснато нарушаването
и, както и увреждане на кои лица или имоти е допуснато и в какво се изразява
това увреждане. В този смисъл липсата на тези обстоятелства не може да обоснове
връзката с поставянето на строителната ограда в общински терен и същевременно
защо тези обстоятелства са във връзка с нарушената разпоредба на Наредбата
относно реда за издаване на разрешение.
При
разглеждане на делото първоинстанционният съд не е допуснал съществени
нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяната на решението му.
Решението на Районен съд - Пазарджик следва да бъде оставено
в сила, а касационната жалба като неоснователна - без уважение.
Водим
от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Административен
съд гр. Пазарджик, X – състав,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА
решение № 29/17.01.2022
г., постановено по АНД № 1106/2021 г. по описа на Районен съд - Пазарджик.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /П/
ЧЛЕНОВЕ:
1. /П/
2.
/П/