№ 2072
гр. София, 28.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-26 СЪСТАВ, в публично заседание
на седемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Вергиния Мичева
при участието на секретаря Кирилка Анг. Илиева
като разгледа докладваното от Вергиния Мичева Гражданско дело №
20211100114723 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.49 вр. чл.45 от ЗЗД, обективно съединен с
акцесорен иск с правно основание чл. 86 ал. 1 от ЗЗД.
Ищцата М. Д. ИВ. твърди, че на 7.02.2020г., около 8.00ч. в гр.София по десния
тротоар на ул.“Уилям Градстоун“ стъпала с десния си крак в несигнализирана и
необезопасена дупка на тротоара, в резултат на което паднала и контузила десен долен
крайник . Получила закрити счупвания на дясната подбедрица. Посочва, че почувствала
силна болка, преживяла страдания. Била приета по спешност в УМБАЛСМ „Пирогов“ ЕАД ,
където била хоспитализирана за периода 7.02.2020г. - 13.02.2020г. В лечебното заведение й
било поставена диагноза „счупване на подбедрицата-закрито“. На ищцата била извършена
оперативна интервенция с поставяне на вътрешна фиксация. След изписването от
болницата, ищцата се възстановявала в домашни условия, провеждала медикаментозно
лечение. Нуждаела се от подкрепата и помощта на своите близки, предвижвала се с
патерици в продължение на 3-4 месеца, а цялото възстановяване продължило около година.
Ищцата посочва, че е преживяла стрес и уплаха от инцидента, които са довели до проблеми
със съня, безпокойство, раздразнителност, напрегнатост. Ищцата посочва, че е ограничила
социалните си контакти, изпитва страх да ходи по улиците. Заради възстановяването се е
обездвижила, което рязко е влошило начина й на живот. Ищцата посочва, че страда от
диабет и хипертония, което допълнително е затруднило възстановяването й. Ищцата твърди,
че получените от нея увреждания са в пряка и непосредствена връзка с виновното
неизпълнение на задължението на С.о. да обезопаси и да поддържа в изправност и в цялост
участъци от пътя, които са нейна собственост съгласно пар.7 ал.1 от ПЗР на ЗМСМА и за
който път тя е длъжна да полага грижи за поддържането му в изправно състояние съгласно
чл.167 от ЗДвП и чл.30 ал.4 вр. чл.31 от ЗП. Ищцата моли съда да постанови решение, с
което осъди ответника С.о. да й заплати сумата 26 000лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, представляващи болки и страдания от причинените й телесни
увреждания от описания инцидент, ведно със законната лихва от 7.02.2020г. до
окончателното изплащане на сумата.
1
Ответникът С.о. не е депозирал отговор на иска, не изпраща свой представител в
съдебно заседание.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, установи следната
фактическа обстановка:
От разпита на св.Дора А., която работи при ищцата, се установява, че на 7.02.2020г.
имала среща с ищцата – двете щели да пият кафе, след което да посетят адвокат.
Свидетелката и ищцата се движели по Витошка, след това завили по ул. Гладстоун, минали
покрай бюрото за обмяна на валута и тръгнали по десния тротоар. Ищцата се движела с
равни и удобни обувки. След като минали пресечката с ул.“Цар Асен“ ищцата стъпила в
дупка, оформена от липсващи плочки на тротоара, и паднала. Според свидетелката, мястото
се е било оформило като дупка от дъждовете, при липсата на плочки. Падането било
неочаквано. Свидетелката не успяла да вдигне ищцата от земята, която се оплаквала от
силна болка в крака. Сигнализирали 112, но линейката дошла след 30 минути.
Междувременно кракът на ищцата се подул. Ищцата не можела да стъпва на него,
свидетелката и санитарят помагали на ищцата да се придвижва. Ищцата била откарана и
хоспитализирана в Пирогов. По-късно през деня, ищцата се обадила по телефона на
свидетелката и й съобщила, че след два дена ще й правят операция. След седмица ищцата се
прибрала в дома си, била много подтисната от лошите условия в болницата, от гледката на
болни хора, притеснявала се, че няма да може да ходи. Ищцата страдала от диабет и раните
й трудно заздравявали. След изписването от болницата ищцата се движела с две патерици и
ходела на един крак. Трудно се обслужвала. Свидетелката й пазарувала, помагала й с
обличането на дрехи. Посочва, че за ищцата основно се грижел мъжа, с когото тя живеела на
фактически начала. Посочва също, че случилото се се отразило негативно на психиката на
ищцата. Ищцата се оплаквала, че не може да спи, не искала да ходи на прегледи при лекари,
оплаквала се, че правителството не се грижи за хората, променила се като човек.
Свидетелката посочва, че ищцата се придвижвала с патерици 4-5 месеца, като и сега
продължава да накуцва.
Видно от представената епикриза на УМБАЛСМ Пирогов ЕАД, гр.София, ищцата,
на 55г., е била приета в 2-ра травматологична клиника на 07.02.2020г. , където след
извършване на необходимите прегледи, образни изследвания и консултации, е установено
закрито счупване на подбедрицата. Проведено е оперативно лечение на счупването,
изразяващо се в открито наместване на счупването и фиксиране на фрагментите с метална
остеосинтеза - плака и винтове. Ищцата е изписана на 13.02.2020г. Предписана й е терапия.
Назначената по делото съдебно медицинска експертиза дава заключение, че ищцата е
получила двуглезенно закрито счупване на десен долен крайник (Фрактура бималеоларис
дек.). Механизмът на получената травма е усукване на дясната глезенна става след
пропадане в тротоарната дупка, което съвпада с настъпилото процесно събитие. Лечението
на ищцата е било оперативно. Извършена е кръвна (открита) репозиция и метална
остеосинтеза. Вещото лице пояснява, че при такъв вид фрактури - вътреставни,
оперативното лечение е препоръчително. Болките и страданията през първите 15-20 дни,
когато започва процеса на зарастване, са били с много голям интензитет, като постепенно
във времето са намалявали. В бъдеще при промяна на времето и при по голямо физическо
натоварване на увредения крайник, могат да се появят болеви симптоми, които биха могли
да бъдат купирани с противовъзпалителни и аналгетични медикаменти. Експертът посочва,
че такъв вид фрактури зарастват за около 60 - 75 дни, след което се провежда рехабилитация
и физиотерапия. Възстановителният период трае около 6 месеца. Какво е конкретното
състояние на ищцата и дали се е възстановила вещото лице не може да установи, тъй като
ищцата е отказала да се яви на преглед при него.
Като неоспорено от страните, съдът изцяло възприема заключението по съдебно
медицинската експертиза.
Липсва медицинска документация по време на възстановителния период ищцата да е
провела физиотерапия и рехабилитация.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави следните правни
2
изводи:
Предявен е иск с правно основание чл.49 от ЗЗД, съединен с акцесорен иск по чл.86
от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл.49 от ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква
работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази
работа. Основателността на иска по чл.49 от ЗЗД изиска да се установи наличието на
противоправно поведение, извършено от лице, спрямо което ответникът има качеството на
възложител на работата, настъпили за ищеца вреди и причинно-следствена връзка между
настъпилите вреди и изпълнението на работата.
Ответникът, С.о., е правен субект, на когото законът в чл.30 ал.4 от Закон за
пътищата е възложил изграждането, ремонтът и поддържането на подземните съоръжения,
тротоарите, велосипедните алеи, паркингите, пешеходните подлези, осветлението и
крайпътното озеленяване по републиканските пътища в границите на урбанизираните
територии. Тротоарът е общинска собственост /съобразно пар.7 ал.1 т.4 и т.6 от ПЗР на
ЗМСМА/ и неговата поддръжка е било задължение на С.о.. Поддържането е свързано с
осигуряване на необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение през
цялата година /така пар.1 т.14 от ДВ на ЗП/. Съгласно разпоредбата на чл.47 ал.1 от ППЗП
поддържане на пътната инфраструктура включва полагането на системни грижи за
осигуряване на целогодишна нормална експлоатация.
Въз основа на събраните по делото гласни доказателства и представената по делото
медицинска документация съдът приема, че на 07.02.2020г. в гр.София, на ул.“Уилям
Гладстоун“, веднага след пресечката с ул.“Цар Асен“, докато се е движела по десния
тротоар, ищцата е стъпила с десен крак в необезопасена и несигнализирана дупка на
тротоара, в резултат на което е настъпило усукване на дясната глезенна става на ищцата,
която е паднала на тротоара и е получила телесно увреждане - двуглезенно закрито счупване
на десен долен крайник (Фрактура бималеоларис дек.).
Съдът възприема показанията на св.А., въпреки заинтересоваността й от изхода на
делото, като работеща при ищцата. Съобразно правилото на чл.172 от ГПК съдът прецени
показанията на тази свидетелка с оглед на останалите събрани по делото доказателства –
медицинска документация и заключение по съдебно медицинска експертиза. Показанията на
свидетелката не са в противоречие със заключението на вещото лице. Описаният от
свидетелката механизъм на получаване на телесното увреждане при ищцата се възприема от
вещото лице, който в съдебно заседание категорично заявява, че получената от ищцата
фактура не може да е получена при друг инцидент. При попадане на десния крак в дупка се
получава характерно усукване, след което се получава и тази фактура. Допустимо е
механизмът на увреждането да бъде установен чрез свидетелски показания. След като не са
оборени ангажираните от ищцата доказателства и съобразявайки правилата на
доказателствената тежест, съдът приема за доказани описаните време, място и механизъм на
настъпване на телесната увреда.
Ищцата се е подхлъзнала на тротоар, който се намира в урбанизираната част на града
и е общинска собственост. В случая служителите на С.о. не са положили грижи да осигурят
спокойно и безопасно движение по тротоара, като са допуснали по него да има липсващи
плочки, което е довело до образуване на дупки и е създало опасност за здравето на ищцата.
Ищцата е била с равни и удобни обувки, подходящи за сезона, т.е проявила е нужната грижа
при предвижването си в зимно време.
Настъпилите за ищцата вреди са пряка последица от стъпването в дупка, която не е
била обезопасена или сигнализирана, на тротоар, общинска собственост. Тези вреди се
установяват от медицинската документация и приетата по делото съдебно медицинска
експертиза.
На основание чл.49 от ЗЗД ответникът отговаря за причинените на ищцата
неимуществени вреди.
Съдът следва да определи обезщетението за търпените неимуществени вреди по
3
справедливост – чл. 52 ЗЗД. Съгласно практиката на ВКС понятието „неимуществени вреди”
включва всички онези телесни и психически увреждания на пострадалия и претърпените от
него болки и страдания, формиращи в своята цялост негативни емоционални изживявания
на лицето, ноторно намиращи не само отражение върху психиката, но и създаващи социален
дискомфорт за определен период от време. Критерият за справедливост по см. на чл.52 от
ЗЗД не е абстрактен, а винаги се определя от съществуващата в страната икономическа
конюнктура и от общественото му възприемане на даден етап от развитието на самото
общество в конкретната държава.
Към датата на непозволеното увреждане ищцата е била на 55г., активна и подвижна.
След деликта ищцата е била хоспитализирана за 6 дни, претърпяла е оперативна
интервенция, поставени са й метална плака и винтове, които фиксират счупените кости на
крака, била е трудноподвижна и се е нуждаела от чужда помощ в продължение на първите
два месеца – два месеца и половина. През това време ищцата е имала затруднения при
движение и самообслужване, движела се е с помощни средства. През възстановителния
период, който е продължил около 6 м., ищцата е изпитвала болки и страдания, които в
първите 15-20 дни са били с много голям интензитет и постепенно във времето са
намалявали. Няма медицински данни какво е състоянието на ищцата към настоящия момент
и дали се е възстановила напълно. Като е отказала да се яви на преглед при експерта, ищцата
е създала трудности да се изясни делото от фактическа страна. Според св.А. ищцата
продължава да куца и не се е възстановила към настоящия момент. При липса на
медицинска документация в тази насока, съдът не възприема твърдението на ищцата, че не
се е възстановила от инцидента. Възстановяването от физическо увреждане е въпрос от
компетентността на вещо лице със специални медицински знания, каквито нито съда, нито
свидетеля притежава. Често пъти физическото увреждане причинява психически травми,
които от своя страна се отразяват на физическото състояние, и независимо, че пострадалият
е физически възстановен, заради психическата травма продължава да изпитва болка и да се
чувства физически невъзстановен. Т.е. не може да се приеме за общоизвестен факт, който не
се нуждае от доказване по см. на чл.155 от ГПК, че физическия признак накуцване означава
липса на възстановяване от физическа травма. Обикновено накуцването е индиция за липса
на физическо възстановяване , но то може да има и други обяснения или да не е в пряка
причинно следствена връзка с индицента, поради което твърдението за липса на
възстановяване подлежи на доказване. При разпределяне на доказателствената тежест съдът
указа на ищцата, че е в нейна тежест да установи търпените от нея неимуществени вреди.
Вредите над нормалните, които средностатистическите хора обикновено търпят, не следва
да се установяват. Тези които са над обикновените вреди, подлежат на доказване. В случай,
че ищцата не се е възстановила в общоприетия срок от 6 месеца от физическата травма, то
тя следва да го установи. Ищцата е създала пречки за събиране на допуснато по нейно
искане доказателствено средство – установяване на остатъчни последици от получените
травматични последици чрез съдебно медицинска експертиза. В този случай съдът прилага
последиците на чл.161 от ГПК и приема, че остатъчни последици от получените
травматични последици при ищцата липсват. Съдът приема, че ищцата се е възстановила
напълно физически в рамките на средностатистическия 6 месечен възстановителен срок,
като в бъдеще, при промяна на времето и при по-голямо физическо натоварване на
увредения крайник, ищцата може да изпитва болки. Съдът отчита и негативни емоции,
които ищцата, като всеки пострадал при инцидент с телесно увреждане, е преживяла. Освен
страх и притеснение за състоянието си и за бъдещето, ищцата е била зависима от грижите на
трети лица за период от поне 2 месеца, изпитвала е неудобството да е ограничена в
движенията си, да не може да се обслужва самостоятелно, да се движи свободно. Била е
гневна на случилото се, на липсата на грижи от страна на институциите. Имала е негативни
и травмиращи преживявания по време на хоспитализацията си. Преценявайки преживяното
страдание от телесната повреда и прогнозата за бъдещото състояние на ищцата, която ще
продължи да изпитва болки при промяна на времето и при натоварване на крайника, във
връзка с критериите в ППВС №4/68г. и конюнктурата в страната към момента на
увреждането, съдът счита, че за репариране на търпените болки и страдания от увреждането,
4
на ищцата се следва справедливо обезщетение в размер на 15 000лв.
Искът за разликата до първоначално предявения размер от 26 000лв. следва да се
отхвърли като неоснователен и недоказан. Липсват и доказателства, че ищцата е положила
усилия да се възстанови физически и психически и така да намали размера на вредите.
Върху така определеното обезщетение за неимуществени вреди на основание чл.86 от
ЗЗД се дължи и законната лихва от датата на деликта 07.02.2020г. , когато ответникът е
изпаднал в забава.
По разноските:
Съобразно представения списък, ищцата е направила съдебни разноски за заплащане
на държавна такса, за експертиза и за съдебно удостоверение в размер на 1445лв.
Процесуалният й представител претендира адвокатски хонорар по чл.38 ал.2 от ЗА. По
делото е представен договор за правна защита и съдействие от 7.12.2021г. съгласно който
адв.М.Д. осъществява процесуално представителство на ищцата безплатно по реда на чл.38
ал.1 т.2 от ЗАдв. /л.6 от делото/.
На основание чл.78 ал.1 от ГПК, на ищцата се следват направените от нея разноски,
съобразно уважената част от иска /57,69%/ - 833,62лв.
Заради указаната безплатна правна защита на ищцата, на адв. М.Д. се следва
заплащане на адвокатско възнаграждение на основание чл.38 ал.2 от ЗАдв, което, съобразно
чл.7 ал.2 т.4 от Наредбата за минималните размери адвокатски възнаграждения, е 980лв.
Ответникът не е претендирал разноски, не е депозирал доказателства за направени
такива в хода на производството, поради което разноски не му се следват.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА С.о., адрес: гр.София, ул.“****, ЕИК **** да заплати на М. Д. ИВ., ЕГН
********** с адрес: гр.София, ул. ****, сумата 15 000лв., представляваща обезщетение за
търпени неимуществени вреди вследствие стъпване в необезопасена и несигнализирана
дупка, падане върху тротоар и получаване на телесни увреждания в областта на десен глезен
на 07.02.2020г. в гр.София, на ул.“Уилям Гладстоун“, след пресечката с ул.“Цар Асен“,
ведно с лихвата за забава върху сумата от 07.02.2020г. до окончателното изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до първоначално предявения размер от 26 000лв.
ОСЪЖДА С.о. да заплати на М. Д. ИВ., ЕГН ********** , на основание чл.78 ал.1 от
ГПК съдебни разноски в размер на 833,62лв., а на М.Д. Д., ЕГН **********, САК,
адвокатско възнаграждение в размер на 980 лв., на основание чл.38 ал.2 от Закона за
адвокатурата.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
5