Р Е
Ш Е Н
И Е № 260326
гр.Сливен,16.12.2020 година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, граждански състав в съдебно заседание на осемнадесети
ноември през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЕТЯ СВЕТИЕВА
при секретаря ПЕНКА СТОЯНОВА, като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 1084 по описа на съда за 2020
година, за да се произнесе съобрази следното:
Производството
по делото е образувано по исковата молба на „ПРИМЕКС” ЕООД, против И.Г.И. за
осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 786,70 лева обезщетение
за неспазен срок на предизвестието за прекратяване на трудов договор, ведно със
законната лихва от завеждане на делото до окончателното й изплащането. Правната
квалификация на исковата претенция е чл. 220, ал. 1 от КТ.
В исковата молба се твърди, че между ищеца и ответника има
сключен трудов договор № 1149/31.07.2017 година, съгласно който И. е заемал
длъжността "общ работник" с код НКПД: 96220001. Обхвата на
длъжността е коректно и своевременно да извършва и подпомага общата дейност по
прием, подреждане и издаване на стоки от склада на обекта. Работникът е следвало
да изпълнява служебните си задължения в „ Примекс” ЕООД - с. Столник. обл.
София. Уговореното в договора основно месечно трудово възнаграждение е било в
размер на 500.00 лева с допълнително възнаграждение за професионален опит в
размер на 0.6% за всяка прослужена година върху основното възнаграждение. Сочи
се, че трудовият договор е сключен на основание чл. 67, ал. 1, т.1, във връзка
с чл. 70, ал. 1 от КТ. Същият е влязъл в сила на 01.07.2017 година. Уговорен е
срок за изпитване в полза на работодателя от 6 (шест) месеца. Договорът е
предвиден да може да бъде прекратен с писмено предизвестие от 30 (тридесет) дни
по време на срока на изпитване и 30 (тридесет) дни след изтичане на срока на
изпитване. Твърди се още, че с допълнително споразумение № 1938/20.09.2017 година към Трудовия договор е променен срока на предизвестие при прекратяване на
договора от страна на работника и работодателя - 60 дни по време на срока на
изпитване и 60 дни след неговото изтичане, а с Допълнително споразумение №
2334/25.01.2018 година към Трудовия договор е
променен размера на трудовото възнаграждение на 520.00 лева.
Сочи се, че с молба от 12.04.2019
година работникът е поискал да бъде освободен от работа на основание чл. 326, ал.
1 от КТ, считано от 15.04.2019 година. Изтъква се, че
в молбата е посочено, че е информиран, че при неспазване на предизвестието,
което дължи по договор, на основание чл. 220, ал. 1 от КТ дължи обезщетение в
размер на брутното му възнаграждение за неспазения срок и дава изричното си
съгласие то да бъде удържано от отработеното му възнаграждение, както и от
всяко дължащо му се обезщетение.
Твърди се, че със Заповед №
1042/15.04.2019 година на основание чл. 326, ал. 1
от КТ е прекратен трудовия договор между страните - с отправено предизвестие от
страна на работника, без лицето да е отработило предизвестието, считано от
15.04.2019 година. В заповедта било посочено, че работникът дължи
обезщетение по чл. 220, ал. 1 от КТ за неспазената част от предизвестието - в
размер на 1060.79 лева бруто в полза на работодателя.
Заповедта е връчена на 15.04.2019 година, в деня
на издаването й.
Сочи се, че с оглед
изричното съгласие на работникът дължимото възнаграждение и обезщетението му за
неползван отпуск в общ размер на 274.09 лева, след плащане
на дължимите данъци, са удържани за обезщетението по чл. 220, ал. 1 от КТ. След
удръжките задължението на ответника към „ Примекс” ЕООД да заплати
обезщетението за неспазения от него срок на предизвестие, остава в размер на
786.70 лева.
Работодателят,
чрез своя процесуален представител е изпратил покана за доброволно плащане на
дължимата сума, която се е върнала като непотърсена.
От
съда се иска да постанови решение, с което да бъде осъден ответника да заплати
на ищцовото дружество сумата 786,70 лева, представляваща обезщетение за
неспазен срок на предизвестие при прекратяване на трудов договор № 1149/31.07.2017 година, считано от 15.04.2019
година в размер на брутното трудово възнаграждение за два месеца, ведно със
законната лихва върху сумата от предявяване на иска до окончателното изплащане.
Претендират се разноски.
В
законоустановения срок от назначения особен представител на ответника е
депозиран отговор, с който се изразява становище по допустимостта и
основателността на исковата претенция. Предвид правените възражения, счита че
работникът не дължи заплащане на обезщетение за неспазено предизвестие, поради
което счита, че искът следва да се отхвърли, като неоснователен.
В
съдебно заседание ищцовото дружество не се представлява от представител или
пълномощник. Представено е писмено становище, съгласно което исковата претенция
се поддържа и се иска уважаването й.
Ответникът
редовно призован не се явява в съдебно заседание и не се представлява от назначения
ми особен представител. От последния е представена писмена защита, съгласно
която се поддържа становището, изразено
с отговора на исковата молба.
От
събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа
страна следното:
Страните са били свързани в трудово правоотношение,
породено от сключен
трудов договор № 1149/31.07.2017 година, съгласно който И. е заемал длъжността
"общ работник" с код НКПД: 96220001 и е следвало да изпълнява служебните си задължения в
„Примекс” ЕООД - с. Столник. обл. София.
В
договора е уговорено основно
месечно трудово възнаграждение в размер на 500.00 лева с допълнително
възнаграждение за професионален опит в размер на 0.6% за всяка прослужена
година върху основното възнаграждение.
Трудовият
договор е сключен на основание чл. 67, ал. 1, т.1, във връзка с чл. 70, ал. 1
от КТ и е влязъл в сила на 01.07.2017 година, като е уговорен срок за изпитване в полза на
работодателя от шест месеца.
В т. 7.4 от договора е предвидена възможност да може да бъде прекратен с писмено предизвестие от служителя тридесет дни по време на срока на
изпитване и тридесет дни след изтичане на срока на изпитване.
На 20.09.2017
година между страните е подписано допълнително споразумение № 1938 към трудовия договор, с което е променен
срока на предизвестие при прекратяване на договора от страна на работника и
работодателя, и е уговорен на шестдесет дни по време на срока на изпитване и шестдесет дни след неговото изтичане.
С допълнително
споразумение № 2334/25.01.2018 година към трудовия договор е променен размера на трудовото
възнаграждение на 520.00 лева.
С
молба от 12.04.2019 година И.Г.И. е поискал да бъде
освободен от работа на основание чл. 326, ал. 1 от КТ, считано от 15.04.2019
година като е заявил, че е
информиран, че при неспазване на предизвестието от негова страна, на основание чл. 220, ал. 1 от КТ
дължи обезщетение в размер на брутното му възнаграждение за неспазения срок и е дал изричното си съгласие то да бъде
удържано от отработеното му възнаграждение, както и от всяко дължащо му се
обезщетение.
Със
Заповед № 1042/15.04.2019 година на основание чл. 326, ал. 1 от КТ е прекратен
трудовия договор между страните - с отправено предизвестие от страна на
работника, без лицето да е отработило предизвестието, считано от 15.04.2019
година.
В
заповедта е отразено, че работникът дължи обезщетение по
чл. 220, ал. 1 от КТ за неспазената част от предизвестието - в размер на
1060.79 лева бруто в полза на работодателя.
С оглед изричното съгласие на работникът дължимото
възнаграждение и обезщетението му за неползван отпуск в общ размер на 274.09
лева, след плащане на дължимите данъци, са удържани за обезщетението по чл.
220, ал. 1 от КТ.
Остатъчното адължението на ответника към „Примекс”
ЕООД да заплати обезщетението за неспазения от него срок предизвестие, остава в
размер на 786.70 лева и съответства на 37 дни неспазена част от предизвестието.
Заповедта
е връчена на 15.04.2019 година, в деня на издаването лично на И.Г.И., който е
удостоверил получаването й, подписвайки я.
Работодателят
е изпратил покана за доброволно плащане на дължимата сума, която се е върнала
като непотърсена.
Исковата
молба е заведена на 09.04.2020 година.
Горната
фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след преценка
поотделно и в съвкупност на всички събрани по делото доказателства, които са
допустими, относими и безпротиворечиви.
Установеното
от фактическа страна мотивира следните правни изводи:
Предявеният иск е допустим, а разгледан по същество е
доказан по основание и размер и като такъв следва да се уважи.
Съгласно чл. 220, ал. 1 КТ страната, която има право да
прекрати трудовото правоотношение с предизвестие, може да го прекрати и преди
да изтече срокът на предизвестието, при което дължи на другата страна
обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или
служителя за неспазения срок на предизвестието. Следователно, за да се присъдена търсената обезвреда, следва да са установи и докаже наличието на всички
елементи от фактическия състав, а именно: законосъобразно
прекратено трудово правоотношение; прекратяването да
е на правно основание, изискващо преди уволнението да се отправи предизвестие с определен срок; срокът на предизвестието да не е отработен и да не е заплатено обезщетение.
От събраните в хода на
производството доказателства се установи, че страните са се намирали в трудово правоотношение, възникнало по силата на сключен трудов договор №
1149/31.07.2017 година, който със Заповед № 1042/15.04.2019 година,на основание
чл. 326, ал. 1 от КТ е прекратен с отправено предизвестие от страна на
работника, без лицето да е отработило предизвестието, считано от 15.04.2019
година. Същото е законосъобразно прекратено,
доколкото липсват данни уволнението да е отменено от съда или от
самия работодател. Безспорно по делото е установено, че в случая срокът на дължимото
предизвестие е бил шейсет дни. Срокът не е бил отработен от И.Г.И., поради
което на ищеца се дължи обезщетение. Размерът на обезвредата е
определен в чл. 220, ал. 1 от КТ, а именно: брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за
неспазения срок на предизвестие.
След
като трудовият договор е прекратен от работника без да спази срока на
предизвестието, следва да намери приложение разпоредбата на чл.220, ал.1 КТ,
според която страната, която има право да прекрати трудовото правоотношение с
предизвестие, може да го прекрати и преди да изтече срокът на предизвестието,
при което дължи на другата страна обезщетение в размер на брутното трудово
възнаграждение на работника или служителя за неспазения срок на предизвестието.
В
случая с допълнително споразумение № 1938 от 20.09.2017 година към трудовия
договор е било уговорено, че срокът за предизвестие е шестдесет дни.
Следователно работникът е трябвало след като е подал молбата за прекратяване на
трудовото правоотношение, с която е декларирал знанието си за последиците при
неспазване на договорения срок на предизвестие е следвало да изчака шестдесет
дни през които да продължи да работи, като след изтичането на посочения срок трудовото
правоотношение би се прекратило. Доколкото обаче ответникът не е спазил
предизвестието, той дължи на работодателя обезщетението по чл.220, ал.1 КТ.
В заповедта е посочено, че работникът дължи обезщетение
по чл. 220, ал. 1 от КТ за неспазената част от предизвестието т. е за 37 дни е в размер на 1060.79 лева бруто в
полза на работодателя. Заповедта е връчена на 15.04.2019 лева, в деня на
издаването й.
Съобразно
изричното писмено съгласие на работника, дължимото възнаграждение и
обезщетението му за неползван отпуск в общ размер на 274.09 лева, след плащане
на дължимите данъци, са прихванати от работодателя за обезщетението по чл. 220,
ал. 1 от КТ. След така извършеното прихващане задължението на ответника към „
Примекс” ЕООД да заплати обезщетението за неспазения от него срок предизвестие,
възлиза на сумата 786.70 лева. Тази сума, която е съответна на търсената се
дължи от ответника на ищеца като
обезщетение по чл. 220, ал.1 КТ, ведно със законната лихва от подаване на
исковата молба до изплащането.
На
основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът трябва да се осъди да заплати на ищеца
разноски за държавна такса, адвокатско възнаграждение и възнаграждение на
особен представител в общ размер на 560 лева.
При формиране на общия размер на дължимите се
разноски е преценено, че направеното възражение за прекомерност на заплатеното
адвокатско възнаграждение е неоснователно. Същото е в минимален размер с
включено ДДС и съответства на действителната и правна сложност на делото.
Воден
от гореизложените съображение, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА И.Г.И. с ЕГН ********** с
адрес ***, представляван от особен представител
адв. М.И.Б. ***, ДА ЗАПЛАТИ на „ПРИМЕКС” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Каспичан, ул. „Ропотамо” № 7 сумата
от сумата 786,70 лева /седемстотин
осемдесет и шест лева и седемдесет стотинки/, представляваща обезщетение за
неспазен срок на предизвестие при прекратяване на трудов договор № 1149/31.07.2017
година, считано от 15.04.2019 година, ведно със законната лихва от подаване на
исковата молба на 09.04.2020 година до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА И.Г.И. с ЕГН ********** с
адрес ***, представляван от особен представител
адв. М.И.Б. ***, ДА ЗАПЛАТИ
на „ПРИМЕКС” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Каспичан, ул. „Ропотамо” № сумата
от 560 лева /петстотин и
шестдесет лева / разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен
съд - Сливен в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: