Решение по дело №1990/2020 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 1266
Дата: 27 октомври 2020 г.
Съдия: Диана Иванова Асеникова Лефтерова
Дело: 20202100501990
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 10 август 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
Номер 126627.10.2020 г.Град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – БургасIV въззивен граждански състав
На 28.09.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Недялка П. Пенева
Членове:Даниела Д. Михова
Пламена К. Георгиева
Върбанова
Секретар:Ваня С. Димитрова
като разгледа докладваното от Недялка П. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20202100501990 по описа за 2020 година
Производството по делото е образувано по въззивна жалба на П.Д.М. – ищец в
първоинстанционното производство, чрез пълномощник Милен Тихомиров Христов от
САК, срещу Решение № 133/10.06.2020г. по гр.д.№ 802/2019г. на Районен съд Поморие, с
което е отхвърлен предявения от въззивника иск срещу ОС на ЕС на сграда Е - ета в
комплекс „Сънсет Ризорт“ гр.Поморие, ул.“Княз Борис“ първи“ №219, представлявана от
управителя на ЕС „Двора“ ЕООД чрез управителя Владимир Добрев, за отмяна като
незаконосъобразни на решенията по свикваното за 26.09.2019г. и проведено на 26/27
09.2019г. Общо събрание на собствениците в ЕС, взети по т.2 и т.3 от дневния ред,
обективирани в протокол от същата дата и в тежест на въззивника са възложени съдебно –
деловодните разноски на ответника.
Във въззивната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно и
незаконосъобразно. На първо място се изтъква, че първоинстанционният съд не приложил
правилно закона при обсъждане на доказателствата относно представителната власт на
пълномощниците, за които ищецът твърди, че са гласували на ОС на ЕС без да притежават
правомощия за това. Сочи се, че съдът не изследвал въпроса дали съсобствениците,
притежаващи повече от 50 % от общата вещ, са извършили упълномощаването. На следващо
място се изтъква, че правото на въззивника по чл.16, ал.3 ЗУЕС било ограничено, тъй като
точката от дневния ред- за гласуване на нов управител на ЕС бил формулиран бланкетно в
дневния ред, без да има информация за това кой ще бъде предложен. Излагат се доводи за
това, че част от етажните собственици предварително са знаели кой ще бъде предложен за
1
управител. Моли се отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго, с
което обжалваните решения на Етажната собственост бъдат отменени като
незаконосъобразни.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК по делото е постъпил писмен отговор на въззивната
жалба от въззиваемата Етажна собственост, чрез пълномощниците адвокат Николова и
адвокат Гагашева, които оспорват жалбата като неоснователна и излагат доводи в подкрепа
на изводите на първоинстанционния съд. Поддържа се, че направеното в исковата молба
оплакване за липса на представителна власт на пълномощниците е бланкетно, като ищецът
не го е конкретизирал чрез посочване на конкретни имена и обекти въпреки дадената му
процесуална възможност в първоинстанционното производство. Твърди се, че в случай на
уважаване на това бланкетно оплакване би се нарушило правото на защита на ответника.
Независимо от горното, се излагат доводи, че дори и само един от съсобствениците да е дал
пълномощно за гласуване на ОС на ЕС, това не води до липса на представителна власт за
гласуване на ОС на ЕС, тъй като участието в ОС на ЕС е действие на обикновено
управление и като такова може да се извършва от всеки от съсобствениците. Навеждат се
съображения, че оплакването за нарушаване на „правото на информиран избор“ относно
предложения и избран на събранието управител на ЕС не е законово изискване към
процедурата по свикване, провеждане и вземане на решения на ОС на ЕС. Твърди се, че в
поканата за свикване на ОС е посочено в т. 3 от дневния ред „Избиране на управител на
сграда „Ета“ за срок от две години – 2020г и 2021г.“ Поддържа се, че предложения за
управител се правят на самото общо събрание и че няма законово изискване предложенията
за решения да бъдат посочени в поканата за Общо събрание. Отбелязва се още, че на всички
участници в Общото събрание са раздадени материали за събранието, включително и доклад
на управителя, и е проведена дискусия за предложения управител на Етажната собственост.
Въззиваемата страна моли съда да потвърди обжалваното решение. Претендира за
присъждане на разноски.
Производството е по реда на чл.258 и сл ГПК. Въззивната жалба е подадена в срока
по чл.259 ГПК, от лице, за което съществува правен интерес от обжалване на
първоинстанционното решение; отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК, поради
което е допустима.
Бургаският окръжен съд, след като взе предвид твърденията на страните и обсъди
събраните по делото доказателства намира, че първоинстанционният съд е установил
релевантните за спора факти и обстоятелства, досежно качеството на ищеца на собственик
на самостоятелен обект – ателие №221, на площ 47.04 кв.м., находящо се на ет.1 в сграда Е-
ета в жилищен комплекс от затворен тип „Сънсет ризорт“ в гр.Поморие. Установено е
провеждане на Общо събрание на Етажната собственост (ОСЕС) на 26.09.2019г. съобразно
предварителна покана с обявен дневен ред, в т.ч. избиране на управител за срок от две
години. Установено е, че на датата не е имало необходимия кворум, поради което
събранието е проведено на следващия ден – 27.09.19г. в събранието са участвали етажни
2
собственици, лично и чрез пълномощници. Поради това и на осн. чл.272 ГПК, въззивната
инстанция препраща към мотивите на първоинстанционното решение в тази им част.

Бургаският окръжен съд, при служебната проверка на обжалваното решение,
извършена на осн. чл.269 ГПК, не установи съществуването на основания за нищожност и
недопустимост на същото, поради което намира, че то е валидно и допустимо. При проверка
на законосъобразността му намира, че същото е правилно и законосъобразно и следва да
бъде потвърдено. Аргументите на първоинстанционния съд и в тази им част въззивната
инстанция споделя на осн. чл.272 ГПК.
По изложените във въззивната жалба съображения, само по които въззивният съд
дължи произнасяне, следва да се каже:
Поначало правото на иск изобщо и в частност – такъв по чл.40 ЗУЕС, не е
самоцелно – законът предвижда възможност субектът на определено право да предяви иск за
неговата защита; следователно ищецът следва да установи, че правата му са били накърнени
и да поиска съдът да им даде защита.
В настоящия случай, оплакването на въззивника касае защита правата на трети лица
– твърдението, че собствениците на СОС с идентификатор *** не са били валидно
представлявани в събранието, доколкото няма данни дали е налице мнозинство от 50% от
тях, които да са извършили упълномощаване за участие в събранието. Но въпроса за
наличието или липсата на представителна власт, респ. – мнозинство от съсобствениците на
конкретния СОС за упълномощаване и участие в събранието, е въпрос на вътрешни
отношения между тях. Ако някой или част от тях считат, че правата им са накърнени, имат
възможност да предявят иск за защита.
Ето защо въззивната инстанция намира, че това оплакване на въззивника е
неоснователно.
Второто оплакване също е неоснователно. Нормата на чл.13, ал.7 ЗУЕС изисква в
поканата да бъде включен и дневния ред, при който ще се проведе събранието. Не се изисква
друга информация, която да бъде включена по този въпрос. Доколкото законът не
предвижда предварителна процедура по регистрация на кандидатите за управител, не е
предвидено и задължение „предварителните кандидатури“ да бъдат посочвани в поканата за
събранието или по друг начин сведени до знанието на етажните собственици. Нещо повече,
независимо от това дали са провеждани предварителни разговори между етажните
собственици относно конкретни кандидатури, които да бъдат предложени, през време на
събранието биха могли и в практиката често се случва, да се направят и нови предложения,
възникнали спонтанно. Поради това няма как отнапред етажните собственици да бъдат
уведомени за всички кандидатури за управител.
3
В процесната покана е включена точка в дневния ред – избиране на нов управител.
Поради това не е налице нарушение на закона, респ. – порок, водещ до отмяна на взетите на
събранието решения.
Ето защо искът е неоснователен. Първоинстанционното решение, с което е
отхвърлен, е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Разноски не се претендират и не следва да се присъждат в полза на въззиваемата
страна.
С оглед на гореизложеното Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 133/10.06.2020г. по гр.д.№ 802/2019г. на Районен съд
Поморие.
Настоящото решение е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4