Р Е
Ш Е Н
И Е
№
...........
град Шумен,
16.04.2021г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен
съд – град Шумен, в публичното заседание на дванадесети
април две хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател: Кремена Борисова
Членове: Христинка Димитрова
Маргарита Стергиовска
при секретаря Вилиана Русева
и с участие на прокурор Яна Николова при Окръжна прокуратура – Шумен, като
разгледа докладваното от административен съдия Х.Димитрова КАНД № 91
по описа за 2021г.
на Административен съд -
Шумен, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда
на чл.63, ал.1, предл.второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл.208 и
сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е въз
основа на касационна жалба от Р.К.Й. с ЕГН ********** ***, срещу
решение № 260031/14.01.2021г., постановено по ВАНД № 1739/2020г.
по описа на Районен съд – Шумен. С обжалвания съдебен акт е потвърден Електронен
фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо
средство Серия К, № 3233778 на ОД на МВР - Шумен, с който
на Р.К.Й., на основание чл.189, ал.4, във вр. с чл.182, ал.2, т.4 от Закона за
движението по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание «глоба» в
размер на 300 лева за нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП. В жалбата се излагат
аргументи за незаконосъобразност на атакуваното решение, по същество свеждащи се
до издаването му в противоречие с материалния закон и процесуалните правила.
Въз основа на същите се отправя искане за отмяна на атакувания съдебен акт,
както и за постановяване на ново решение по съществото на спора, отменящо
потвърдения от първоинстанционния съд електронен фиш.
Ответникът по касация
– ОД на МВР – гр.Шумен, се представлява
в съдебно заседание от упълномощен
процесуален представител гл.юрисконсулт Симеонова, която заявява, че оспорва касационната жалба и по аргументи за правилност и законосъобразност на
съдебното решение, моли същото
да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски
за юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Шуменската
окръжна прокуратура пледира за неоснователност на
жалбата и предлага решението на въззивния съд като правилно и законосъобразно
да бъде оставено в сила.
Настоящата съдебна
инстанция, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в
нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и
извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл.218 и
чл.220 от АПК, намира за установено следното:
Жалбата е подадена от надлежна
страна - участник във въззивното производство, в законния срок, до компетентния
съд, което я прави допустима. Съгласно чл.63, ал.2 от ЗАНН, административният съд
разглежда касационните жалби срещу решенията
на съответните районни съдилища по реда на глава ХII от АПК.
Чл.218 от АПК свежда предмета на касационната
проверка до посочените в жалбата пороци на решението, но същевременно задължава
касационната инстанция да следи и служебно за валидността, допустимостта и
съответствието на решението с материалния закон. Воден от така определения
предмет на настоящото касационно дело, съдът намира жалбата за неоснователна,
по следните съображения:
С обжалваното решение е потвърден
електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано
техническо средство, с който на Р.К.Й., на основание чл.189, ал.4, във вр. с
чл.182, ал.2, т.4 от е наложено административно наказание
«глоба» в размер на 300 лева за нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП.
За да постанови това решение, въззивният съд е установил, че в електронния фиш е
констатирано административно нарушение по чл.21, ал.2 от ЗДвП, извършено на 06.12.2019г. в 14,58 часа, в обл.Шумен, на път І-2, км.108+500,
пътен възел «Белокопитово», посока на движение
към гр.Шумен, при
управление на л.а. «Шкода Октавия»
с рег. № ********. При наличие на знак «В-26», ограничаващ максималната скорост
на движение на МПС до 60 км/ч и отчетен толеранс 3 км/ч, процесното МПС
било управлявано със скорост 94 км/ч. Превишението на скоростта е установено и
фиксирано с позиционирано автоматизирано
техническо средство – мобилна
радарна система тип «ARH CAM S1», типово одобрено и годно. При направена справка от централната база данни КАТ било установено, че автомобилът е собственост на Р.К.Й., поради което спрямо същата
е издаден процесният електронен фиш, с който на
основание чл.189, ал.4, във вр.
с чл.182, ал.2, т.4 от на лицето
е наложено административно наказание «глоба» в размер
на 300 лева за нарушение на чл.21, ал.2 от .
Въз основа на тази
фактическа обстановка, съдът е приел, че при издаване на оспорения електронен
фиш не са допуснати нарушения на процедурните правила. Същият е съставен
съгласно утвърдения образец и в пълно съответствие с чл.189, ал.4 от ЗДвП.
Нарушението, за което е санкционирана Р.К.Й. е безспорно установено чрез
допустимо от закона изправно техническо средство. Съдът е счел за неоснователни възраженията на
жалбоподателя за липса на надлежно описание на нарушението. Посочил е, че
санкционираната деятелност е съставомерна по приложения административно наказателен
състав на чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП, като размерът на наложеното наказание е
определен в параметрите, предвидени в санкционната разпоредба. По изложените
съображения съдът е потвърдил изцяло електронния фиш, като правилен и
законосъобразен.
Настоящият съдебен състав споделя
установената от районния съд фактическа обстановка, както и направените въз
основа на нея правни изводи. На първо място, правилно въззивният съд е приел,
че в хода на административно наказателното производство не са допуснати
съществени нарушения на административно производствените правила. От събраните по делото
доказателства се установява, че нарушението е установено и заснето с годно
техническо средство – мобилна радарна
система за наблюдение и регистрация на пътни
нарушения, заснемаща датата,
точния час на нарушението и
регистрационния номер на моторното
превозно средство, с което
е извършено нарушението. При
правилно тълкуване и прилагане на относимите към казуса законови разпоредби съдът е обосновал
извода, че към момента на извършване
на описаното нарушение на правилата
за движение по пътищата, деянията
от този вид могат да се установяват и санкционират чрез издаване на електронен фиш, както в резултат на използване на стационарни АТСС, обозначени със съответен пътен знак, така и чрез мобилни автоматизирани технически средства и системи
за контрол.
Съдът намира
за неоснователни доводите на касатора
за порочност на електронния фиш, поради допуснати
съществени процесуални нарушения при издаването му. Действително Законът за
движението по пътищата, с разпоредбата на чл.189, ал.11, предвижда, че влезлият
в сила електронен фиш се смята за влязло в сила наказателно постановление. Това
приравняване обаче е само относно последиците, с които се ползват влезлите в
сила наказателни постановления и електронни фишове и не обосновава необходимост
от механично пренасяне на правилата относно процедурата за съставяне и
реквизити на наказателното постановление, въведени в разпоредбите на ЗАНН и по
отношение на електронния фиш. За разликите между НП и електронния фиш, от
гледна точка на реквизити и процедура по съставяне и връчване, следва да се
държи сметка, като се изхожда не само от изричната законодателна уредба, но
така също и тяхната специфика и правна природа, както и от целите на
законодателя, преследвани при регламентиране на електронния фиш. На практика
няма изискване електронният фиш да има реквизитите на наказателно постановление
по чл.57 от ЗАНН, в т.ч. чрез посочване на датата на съставянето му или на
физическото лице - издател. Реквизитите на ЕФ са изчерпателно регламентирани в
разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП, без да е налице празнота в закона,
налагаща приложение на разпоредби от ЗАНН, в какъвто смисъл са част от доводите
на санкционираното лице. Цитираният текст изрично предвижда, че електронният
фиш следва да съдържа данни за териториалната структура на Министерството на
вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото,
датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на
моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното
средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата,
срока, сметката или мястото на доброволното
ѝ заплащане. Всички тези реквизити са
категорично и точно описани в обжалвания електронен фиш - конкретно и пределно
ясно е описано нарушението, включващо данни за място, дата, час на извършване
на нарушението, както и в какво се състои деянието, и кои разпоредби са
нарушени – превишение на максимално допустимата скорост с 34 км/ч при ограничение от 60 км/ч, което
представлява нарушение по чл.21, ал.2, във вр. с чл.182, ал.2, т.4 от , както и има вписан издател
на фиша – ОД на МВР - град Шумен. В издадения ЕФ е посочено мястото на извършване на нарушението, а
именно – обл.Шумен, път І-2,
км.108+500, пътен възел «Белокопитово», посока на движение
към гр.Шумен. С оглед
установяване на всички обстоятелства по констатираното нарушение, в хода на
съдебното производство ответната страна е представила надлежни
доказателства, сочещи спазване изискванията за използване на мобилни автоматизирани технически средства, разписани
в Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. на МВР (обн. ДВ, бр.36 от 19.05.2015г.), с която
се уреждат условията и редът за използване на автоматизирани технически средства и системи
(АТСС) за контрол на правилата
за движение по пътищата. Съдът констатира и факта, че
при издаване на ЕФ е приспадната допустимата грешка от 3 км/ч, доколкото
отчетената скорост на движение в приложения по делото снимков материал е 97
км/ч, а в ЕФ като скорост на движение фигурира показание от 94 км/ч. Предвид
гореизложеното Шуменският административен съд споделя извода, че електронният
фиш, предмет на съдебен контрол във въззивната инстанция, притежава всички
изискуеми реквизити по чл.189, ал.4 от ЗДвП.
Не кореспондират
с материалите по делото
доводите на касатора за липса на доказателства за извършеното нарушение. В
случая превишението на скоростта е установено посредством мобилна
видео-радарна система за наблюдение и регистрация на
пътни нарушения, която, освен датата и точния час на нарушението, документира и
регистрационния номер на превозното средство, с което е осъществено. От
приложения по делото протокол от проверка е видно, че
въпросната видео-радарна система е одобрена и проверена. Касационният
съдебен състав споделя направените от въззивния съд изводи за
съставомерност на санкционираната деятелност на плоскостта
на приложения административно наказателен състав. От събраните по делото доказателства безспорно се
установява, че на посочената дата и място, процесният автомобил се е движел със скорост 94 км/час при наличие
на знак «В-26», ограничаващ максималната
скорост на движение на МПС до 60 км/ч.
Като неоснователни
се преценяват възраженията
на касатора за необоснованост
на обжалваното решение поради
липса на доказателства за мястото, на което е поставен пътният знак, въвеждащ ограничението на скоростта. Направените от въззивния съд изводи за установеност на нарушението са изведени на база приобщените писмени и гласни доказателства и в частност на приетия по делото протокол по чл.10, ал.1 от Наредба
№ 8121з-532 от 12.05.2015г. на МВР. Въз основа на същия се установява мястото и времето на извършване на нарушението, конкретното автоматизирано техническо средство, което е използвано при отчитане скоростта на движение и заснемане
на автомобилите, превишили въведеното ограничение, мястото, където е било поставено мобилното АТСС и др. изисквания
по наредбата. Правилна е констатацията на съда, че протоколът е надлежно попълнен и е налице яснота относно способа за въвеждане на ограничението на скоростта от 60 км/ч, както и е налице изискуемата по чл.10, ал.3
от наредбата снимка на разположението
на АТСС, даваща визуална представа къде е поставено техническото средство,
с оглед преценката дали това място отговаря
на посоченото в протокола. В хода на съдебното производство по искане
на ответната страна от Областно
пътно управление – Шумен е изискана
и представена схема на процесния
пътен участък, от която се установява наличието на пътен знак В-26, въвеждащ ограничение на скоростта
до 60 км/ч. Посочените доказателства
са съобразени от районния съд и въз основа на установените с тях факти, обоснован се явява направения извод за законосъобразност на атакувания
ЕФ. Наред с това следва да се отбележи, че от приложената към делото снимка на АТСС се установява
и мястото на пътния знак. Разпитаният по делото свидетел С.Х.заявява, че винаги преди да пристъпи към работа с техническото средство екипът обхожда района, оглежда пътните знаци, за да се увери, че същите са налични и след като се постави на място техническото средство, се прави снимка къде е разположено. В съдебно заседание свидетелят заявява, че на снимката, находяща се на л.14 от въззивното дело, пътният знак се вижда в гръб, а в протокола е отразено на какво разстояние се намира техническото средство спрямо
знака. В интерфейса на снимката на лекия автомобил е отразено разстоянието между техническото средство и заснетото
МПС. Отразените данни
сочат, че засичането скоростта
на движение и заснемането на лекия
автомобил, собственост на касатора, е станало в зоната на действие на ограничението
на скоростта, въведено с пътен знак В-26, поради което твърденията в касационната жалба досежно лиса на доказателства за нарушението следва да бъдат отклонени като неоснователни.
Горните изводи мотивират
настоящата касационна инстанция да приеме, че обжалваното решение не е постановено
при допуснати нарушения на съдопроизводствените
правила и в противоречие с материалния закон и се явява правилно и обосновано.
Районният съд е обсъдил в достатъчна степен наведените от жалбоподателя
възражения и правилно е приел същите за неоснователни. Наведените в
касационната жалба оплаквания не се споделят от настоящия съдебен състав,
поради което от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства може
да се направи обоснован извод за това, че както от субективна, така и от обективна страна, касаторът е осъществил състава на
административното нарушение, за което е привлечен към
административно наказателна отговорност,
поради което и
постановеното от районния съд решение е
законосъобразно. Както се отбеляза по – горе, районният
съд не е допуснал нарушения на съдопроизводствените
правила при анализа и оценката на доказателствата. Съответствието между
приетото от съда и установеното от доказателствата, както и между приетото от
съда и направените от него изводи, води до обоснованост на постановеното
решение.
Ограничен в пределите на касационната проверка до релевираните с
жалбата пороци на решението, настоящият съдебен състав не намира основания за
неговата отмяна. Служебната проверка по чл.218, ал.2 от АПК не установи
основания за нищожност, недопустимост на атакуваното решение или несъответствие
с материалния закон.
С оглед изложеното
Шуменският административен съд намира касационната жалба за неоснователна, а
решението на Районен съд - гр.Шумен като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.
При този
изход на спора основателна
се явява претенцията на ответната страна за присъждане на
разноски за юрисконсултско възнаграждение,
като на основание чл.63, ал.5 от ЗАНН, във вр. с чл.37 от Закона за
правната помощ, във вр. с чл.27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ в полза на ОДМВР – Шумен се
присъдят разноски в размер на 80
(осемдесет) лева.
Водим от горното
Шуменският административен съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 260031 от 14.01.2021г., постановено ВАНД № 1739/2020г. по описа на Районен съд -
гр. Шумен.
ОСЪЖДА Р.К.Й.
с ЕГН ********** *** да заплати на ОДМВР - Шумен, разноски
по делото в размер на 80 (осемдесет)
лева.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:........................ ЧЛЕНОВЕ: 1. ...........................
2. ...........................
ЗАБЕЛЕЖКА:Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в сила
на 16.04.2021 г.