Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 12.09.2018 г.
Софийски градски съд, НO, VІІ въззивен състав,
в открито съдебно заседание на тринадесети юни две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ МЛАДЕНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛИНА СТАВРЕВА
АНЕТА ИЛЧЕВА
при участието на секретар Кирилка Илиева и
прокурор Юлиана Христова, като разгледа докладваното от мл. съдия Илчева в. н.
о. х. д. № 1817 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на глава XXI НПК.
Образувано е по жалба от
адв. Д.Т.
- защитник на подсъдимия Т.Т., срещу присъда от 13.03.2018 г. на
СРС, НО, 19 състав, по н. о. х. д. № 10318/2017
г., с която подс. Т.И.Т. е признат за виновен в това, че на 05.10.2014
г. в гр. София, ж. к. „*********, ет. 1, ап. 1 е държал боеприпаси: 15 броя
стандартни огнестрелни боеприпаси – патрони калибър 5,6 мм с периферно
възпламеняване (дълги), 14 броя стандартни огнестрелни боеприпаси – патрони 9 х
18 мм, тип „Макаров“, 1 брой стандартен огнестрелен боеприпас – патрон 7,62 мм,
тип „АК“, без да има за това надлежно разрешение, съгласно чл. 56, ал. 1 ЗОБВВПИ: Лицето по чл. 50, ал. 1-3, получило разрешение за придобиване, може да
съхранява и/или употребява взривните вещества и пиротехническите изделия, с
изключение на фойерверки от категория 1, или да съхранява, носи и/или
употребява огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях след получаване на разрешение
за съответните дейности от директора на ГДНП на МВР или от оправомощено от него
длъжностно лице, или от началника на РУ на МВР по местонахождението на обекта
за съхранение или по постоянния адрес на физическото лице -
престъпление по чл. 339, ал. 1 НК, за което му е наложено наказание 2 години „лишаване от свобода“, което на основание
чл. 66, ал. 1 НК е отложено с изпитателен срок от 3 години. На основание чл. 53, ал. 1, б.
„а“, предл. 2 НК процесните боеприпаси са отнети в полза на държавата.
В
жалбата се твърди, че присъдата е незаконосъобразна и като такава следва да
бъде отменена, тъй като не се доказва подсъдимият да е действал умишлено при
извършване на деянието. Излагат се съображения за наличието на множество
смекчаващи вината обстоятелства, които обосновават приложението на чл. 55 НК.
В съдебно заседание
защитникът, адв. Р.К.,
поддържа жалбата
и пледира за отмяна на присъдата поради
неизясненост на фактическата обстановка по откриването на инкриминираните боеприпаси
и липса на спомени за релевантни факти у присъствалите поемни лица. Излага
съображения, че дактилоскопната експертиза не открива следи от Т. по намерената
прозрачна кутия, в която се твърди да са се съхранявали боеприпасите. Намира,
че е следвало да бъдат разпитани и С. и С.Т., които са присъствали на претърсването
и изземването. Твърди, че неизяснен остава фактът, че процесните вещи, намерени
в нощно шкафче в дома на сем. Т., са принадлежали именно на подсъдимия. Намира,
че съществува противоречие в обстоятелството какъв калибър е боеприпасът от автомат
„Калашников“, като счита, че притежанието му е маловажен случай, а всички
останали боеприпаси принадлежат на св. П.А.и са били предадени на С. Т.. Счита,
че няма никаква връзка между подсъдимия и боеприпасите, освен че са открити в
обитаваното от него жилище. Излага съждения, че още по-малко е налице умисъл за
държане на боеприпаси, тъй като ако Т. е знаел за наличието на тези боеприпаси,
то той ги е държал за свид. А., в чиито вещи, оставени на съхранение, те са се
намирали.
Представителят на СГП счита
присъдата за правилна,
поради което и следва да бъде потвърдена. Намира, че установената фактическа
обстановка се подкрепя по безспорен начин от събраните доказателства, които са
категорични относно авторството на деянието и вината на подсъдимия. Счита, че
наложеното наказание е справедливо и няма основание за приложението на чл. 9,
ал. 2 НК.
Подсъдимият в последната си
дума моли да бъде оправдан.
Софийски градски съд, като
съобрази събраните по делото доказателства и становищата на страните и като
провери законността и обосноваността на обжалваната присъда, при съобразяване с
разпоредбата на чл. 314, ал. 1 НПК, намира за установено следното:
За да постанови присъдата
първоинстанционният съд е провел пълно и всестранно разследване. Изяснил е
релевантните по делото обстоятелства. Извършил е надлежен и верен анализ на доказателствата, от които е извел
обосновани фактически изводи. Приетата от СРС фактическа обстановка напълно се
подкрепя от доказателствения материал по делото и се споделя изцяло от
настоящия състав. Въз основа на събраните доказателства, вярно СРС е установил следното:
Т.И.Т.
е роден на *** ***, българин, български гражданин, женен, с основно
образование, неосъждан, не притежава разрешение за дейности с взривни вещества,
оръжия и боеприпаси.
При претърсване и изземване,
извършено на 05.10.2014 г., в периода от 07:05 часа до 08:45 часа в апартамент
№ 1, находящ се в гр. София, ж. к. „*********, обитаван от подсъдимия Т.И.Т., от вътрешна преходна стая - тип спалня, в която се
влиза през холно помещение, находящо се в дясно от входната врата, в горно дясно чекмедже на шкаф с огледало до
прозорците, вдясно от вратата на стаята, били намерени и иззети
следните вещи: два броя
пълнители за огнестрелно оръжие с № 1918-1 на единия и 6 броя патрони с надпис
на гилзата 10/83 и с № 1918-2 на втория и 8 броя патрони с надпис на гилзата 10/83,
пластмасова прозрачна кутия, съдържаща два вида патрони, а именно 15 броя,
подредени в три реда по пет броя, с надпис на гилзата „С“ и 31 броя, подредени
в шест реда по пет броя и един на седмия ред, без обозначителни знаци и един
брой патрон, с обозначение на гилзата 10/76.
Св. П.С.А. притежавал пистолет „Макаров“, кал. 9 x
18 мм, ловна гладка
пушка „Силма“, кал. 12 мм, ловна нарезна пушка „К.“, кал. 7,62 х 54 мм, ловна
гладкоцевна пушка „Бенели“, кал. 12 мм и ловна нарезна пушка ZKM, кал. 22 мм, които предал доброволно за съхранение на 10.04.2012 г. в служба „Въоръжение“ към 09 РУ-СДВР. На 12.02.2013 г. А. продал пушките „Силма“, „К.“,
„Бенели“ и ZKM,
а пистолетът „Макаров“ останал на
съхранение.
На неустановена дата преди
05.10.2014 г. свидетелят А. занесъл свои вещи за съхранение в дома на
подсъдимия, тъй като правел ремонт в своя апартамент. Сред вещите била и метална каса,
в която преди той съхранявал притежаваното
от него оръжие.
Според балистичната
експертиза ловна нарезна пушка „К.“, вписана в разрешително за носене и
съхранение на П.С.А., е стандартно армейско войсково оръжие, болтова
карабина „Мосин“, произвеждана по времето на Съветския съюз, която след
преработка от инж. полковник И.Б.излиза като стандартно дългоцевно
нарезно огнестрелно оръжие, болтова карабина ВРЗ „И.“ - „К.“, като за възпроизвеждане на изстрел с такава карабина е
необходим стандартен боеприпас, патрон кал. 7,62 х 54 мм R. Ловно нарезна пушка „ZKM 452“, „Lux“, вписана в
разрешителното за носене и съхранение на П.С.А., е стандартно дългоцевно нарезно огнестрелно оръжие - болтова карабина, марка „CZ“, модел „ZKM 452“,
„Lux“, която се произвежда в калибър „22 Long Rifle“ или 5,6 х 15 мм от „CZ“ в
Ухерски Брод, за възпроизвеждане на изстрел с която е необходим стандартен огнестрелен боеприпас, патронов калибър „22
Long Rifle“ или 5,6 х 15 мм. Малокалибрена
ловно нарезна пушка марка „CZ“, модел „Бърно“, е стандартно дългоцевно нарезно огнестрелно оръжие - болтова карабина, калибър „22 Long Rifle“ или 5,6 х
15 мм и се произвежда в Бърно, като и двете пушки са дългоцевни, нарезни,
малокалибрени, с болтови затвори, използващи стандартен огнестрелен боеприпас
„22 Long Rifle“ или 5,6 х 15 мм, произведени в Чехия и визуално могат да си
приличат, има установени разлики вероятно съществени във вида и изработката на
цевта, цевната кутия, затвора и ударно спускателния механизъм. Боеприпас, калибър тип АК 7,62 е стандартен огнестрелен боеприпас, калибър 7,62 х 39
мм (Калашников) и е предназначен за стрелба с лека картечница руско производство
- ПК и разновидности ПКС и ПКМ. Карабина „К.“, калибър кал. 7,62 х 54 мм R не може да
произведе
изстрел със стандартен огнестрелен боеприпас, калибър 7,62 х 39 мм.
От
балистичната експертиза се
установява, че иззетите и представени за изследване 15
броя патрони калибър 5,6 мм с периферно възпламеняване (дълги), 14 броя патрони
9 х 18 мм, тип „Макаров“ и 1 брой патрон 7,62 мм, тип „АК“ са стандартни
огнестрелни боеприпаси, годни за стрелба, а 31 броя сачми, калибър 5,5 мм, тип
„Матрикс“, предназначени за въздушни пушки, не представляват огнестрелни
боеприпаси.
Не
е налице твърдяното противоречие относно калибъра на боеприпаса от автомат
„Калашников“, тъй като според съдебно-балистичната експертиза той е калибър
7,62 х 39 мм и е стандартен огнестрелен боеприпас, поради което настоящият
състав приема, че притежанието му не представлява маловажен случай. Същият
калибър на боеприпаса е определен и в балистичната експертиза, изготвена в ДП.
За установяването на приетите факти СРС е анализирал събраните по делото доказателства: показанията на свидетелитеС., И., А., справка от КОС 09 РУ- СДВР, справка за съдимост, заключения на съдебно-балистични
и дактилоскопна експертизи, протокол за
претърсване и изземване, други писмени доказателства и доказателствени
средства, както и веществени доказателства - процесните боеприпаси.
Въззивната инстанция се
съгласява с доказателствения анализ на първоинстанционния съд. Правилно СРС е преценил
надеждността на изслушаните свидетели, чийто показания е кредитирал в определени части, които не противоречат на
останалата доказателствена съвкупност. По отношение на
показанията на свидетелитеС. и И. следва да се има предвид, че от извършването
на процесуално-следствените действия до разпита им в съдебно заседание пред
първата инстанция е изтекъл определен период от време, поради което не може да
се очаква взелите участие като поемни лица да предадат в подробни детайли
спомените си за тези събития. Предаденото от
тях отговаря напълно на нормалните човешки възможности за запаметяване
на определени случки във времето, особено когато не съществува стимул дадено
събитие да бъде запаметено в детайли от участника в него. Затова и не може да се търсят такива противоречия в показанията, каквито търси защитата, нито могат да
се правят изводи за недостоверност.
По отношение на останалия
доказателствен материал - изготвени и изслушани балистични и дактилоскопна експертизи
и писмени доказателства, първостепенният съд правилно
ги е приел и е отдал нужното доказателствено значение при формирането на
фактическите си изводи.
Принадлежността
на откритите боеприпаси към патримониума на подсъдимия се установява от
събраната по делото доказателствена съвкупност. Балистичната експертиза
установи, че притежаваните от св. А. оръжия не биха могли да произведат изстрел
с боеприпасите, намерени в дома на подсъдимия, поради което не изглежда логично
обяснението свидетелят да е оставил на съхранение такива боеприпаси, непригодни
за притежаваните от него оръжия.
Неоснователно
е и възражението на защитата, че боеприпасите са били предадени от А. на Т.,
тъй като свидетелят изрично заявява в показанията си, че е помолил именно
подсъдимия да съхранява неговите вещи.
От правна страна, при
несъмненото установяване, че подсъдимият е държал в жилището си огнестрелни боеприпаси, годни за стрелба, правилно е признат за виновен в извършването на
престъпление по чл. 339, ал. 1 НК. Несъмненото установяване касае и авторството
на деянието, което
се установява от показанията на разпитаните
свидетели и писмените докзателства.
Отсъствието на пръстови отпечатъци върху боеприпасите не изключва автоматично съпричастност на дадено лице, тъй като
липсата им може да се дължи на множеството
вероятни причини за това.
СРС е изложил убедителни
мотиви по приложение на материалния закон и осъществяване на престъпния състав
както от обективна, така и от субективна страна. Този анализ настоящият състав
не намира за необходимо да повтаря. В подкрепа на наличието на умисъл у
подсъдимия следва единствено да се отбележи, че боеприпасите са се намирали на
видно място в дома на подсъдимия, в прозрачна кутия и е несъстоятелен доводът на
защитата последният да е нямал никаква представа за тяхното местоположение.
По отношение на наложеното
наказание съдът
правилно е съобразил смекчаващите и
отегчаващите отговорността обстоятелства. Вярно СРС е отчел по-ниската степен на обществена опасност
на дееца, това, че е неосъждан и е имал добро процесуално поведение, като е
съдействал на органите, обстоятелството, че е семеен и трудово ангажиран. Районният съд правилно е определил, че обществената
опасност на деянието е сравнително висока, тъй като се касае за голям брой
боеприпаси, държани на място, достъпно за всички живущи и без да се спазват
изискванията за съхранението им. Няма основание за приложение на чл. 55 НК, тъй
като смекчаващите обстоятелства не са изключително голям брой, който да
обосновава несъразмерност и на най-ниското предвидено наказание за конкретното
престъпление.
Настоящият състав се
съгласява, че не следва
да намери приложение разпоредбата на чл. 9, ал. 2 НК, тъй като броят на
конкретно държаните боеприпаси е 30 и същите не са били съхранявани по
безопасен начин, поради което и не е налице малозначителност на извършеното
деяние.
Наложеното наказание от 2 години „лишаване от свобода“ е справедливо
и законосъобразно определено, още повече, че това е
минимално предвиденият в нормата размер.
Правилно първостепенният
съд е приложил и разпоредбата на чл. 66, ал. 1 НК за отлагане изпълнението на
наказанието „лишаване от свобода“ за изпитателен срок от 3 години, тъй като предвид личността на дееца, чистото му съдебно минало и
тежестта на деянието, не се налага ефективно
изолиране на подсъдимия от обществото, за да се постигнат целите по чл. 36 НК.
По отношение на
веществените доказателства, налице е хипотезата на чл. 53, ал. 1, б. "а" НК за отнемането им в полза на
държавата, тъй
като те се явяват
предмет на престъпление, чието притежаване е забранено и правилно са били отнети.
При извършената служебна
проверка на основание чл. 314 НПК съдът не констатира допуснати съществени
процесуални нарушения, които да представляват основания за отмяна на
първоинстанционната присъда, а същата следва да бъде потвърдена изцяло.
Мотивиран от изложеното и
на основание чл. 334, т. 6 и чл. 338 НПК, Софийски градски съд, НК, VІІ въззивен
състав
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖАВА присъда от 13.03.2018 г. по н. о. х. д. № 10318/2017 г. по описа на СРС, НО, 19 състав.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.