Определение по дело №74/2022 на Окръжен съд - Търговище

Номер на акта: 96
Дата: 31 март 2022 г. (в сила от 31 март 2022 г.)
Съдия: Татяна Димитрова Даскалова
Дело: 20223500500074
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 18 март 2022 г.

Съдържание на акта


ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 96
гр. Търговище, 30.03.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ТАТЯНА Д. ДАСКАЛОВА
Членове:МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ

БОРИС Д. ЦАРЧИНСКИ
като разгледа докладваното от ТАТЯНА Д. ДАСКАЛОВА Въззивно частно
гражданско дело № 20223500500074 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производството е по реда на чл. 274 и сл., във вр. с чл. 419 от ГПК.
С Разпореждане № 416 от 28.02. 2022 година, постановено по ч. гр. дело
№ 216/ 2022 г., на РС – Търговище, е отхвърлено заявлението, подадено от
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, със седалище в гр. София, против
М. ИВ. М. от гр. Т., за издаване на заповед за изпълнение, на основание
договор за потребителски кредит, който не е бил изпълнен. Отказът касае
част от сумите, а именно 143,25 – договорна възнаградителна лихва за
периода от 28.05. 2020 г. до 01.03. 2021 г., 311,92 лв. – обезщетение за забава,
за периода от 29.05. 2020 г. до 24.02. 2022 г.
Срещу така постановеното разпореждане е постъпила частна жалба от
заявителя, чрез ю.к. И.Н.. В жалбата се излагат подробни съображения за
необоснованост и незаконосъобразност на разпореждането. Едно от
основните е, че при определяне годишния процент на разходите, страните
винаги го договорят с оглед на стриктното изпълнение на уговорените
задължения, като обезщетенията, произлизащи от забавата на длъжника не се
включват в годишния процент на разходите. Самата математическа формула
не е необходимо да се посочва в договора, а що се отнася до останалите
параметри в него, то те са фиксирани, като няма променяща се лихва.
Цитирана е практика на различни съдилища в страната. Иска се отмяна на
1
разпореждането и издаване на заповед за изпълнение и по отношение на
отказаните суми.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от
процесуално легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт, поради което е допустима. Внесена е и дължимата държавна такса, която
в случая се определя на основание обжалваемия интерес. По същество е
основателна.
За да отхвърли заявлението в тази част най-общо съдът е приел, че
годишният процент на разходите е договорен в абсолютен размер, който
доближава максимално допустимият, като не е ясно как точно е определен
този размер. Като абсолютна стойност е 47,74 % и не е ясно какви разходи са
включени в него освен лихвата от 40,5 %. Това, от своя страна, се отразява и
на стойността на годишния процент на разходите, защото той следва да
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи
/лихви, други преки или косвени разходи, комисиони и възнаграждения от
всякакъв вид/, изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит чл. 19, ал. 1 от ЗПК и изчислен по определения в
приложение № 1 начин. За този ГПР липсва посочване на взетите предвид
общи положения, които се отчитат и допълнителни допускания, използвани
при изчисляване на ГПР по точно определения в Приложение № 1 начин,
каквото е императивното изискване на чл. 11, ал. 1 т. 10 ЗПК. В случая в
договора липсва конкретизация относно начина, по който е формиран
посочения ГПР, което води и до неяснота относно включените в него
компоненти, а това от своя страна е нарушение на основното изискване за
сключване на договора по ясен и разбираем начин – чл. 10, ал. 1 ЗПК. В
Общите условия към процесния ДПК също няма никаква регламентация на
ГПР по договора.
Задължението произтича от договор, сключен на 28.04. 2020 г., с който
заявителят предоставя на ответника в заем сумата от 700 лв., която следва да
се върне в срок от 10 месеца, ведно с посочените възнаградителни лихви, на
определени вноски, според погасителна схема по приложение № 1. Посочена
е лихва от 40,05 %, ГПР 47,74% и общо дължима сума от 866,61 лв. В
погасителния план в графа неустойка е посочена сумата от 141,64 лв. за
първите три месеца и 51,21 за останалите. Общ размер на неустойката –
2
783,39 лв. Отбелязано е, че това е неустойка, при непредставяне на поне едно
от обезпеченията по чл. 6 от договора. В самото заявление няма твърдения, че
не е представено обезпечение, т.е. няма доказателства, че тази клауза е била
приложена. Вземанията по договора са били предмет на цесия между
заемодателя и заявителя „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД.
При така описаните факти, въззивният съд прави следните правни
изводи: разпореждането е неправилно.
На първо място страните са договорили фиксиран лихвен процент, като
размерът на възнаградителната лихва е точно определен процент и той е
фиксиран за целия срок на договора. Абсолютно ясно е това, че изчисленията
на ГПР са направени при точно определени параметри и при стриктно
изпълнение на договора, като евентуалното забавяне и начисляването на
мораторна лихва никога не се включва в изчисляване на ГПР. Ако съдът е
имал предвид, че трябва да е ясно дали договорената неустойка влиза в ГПР,
то това е основателен довод. Видно е обаче от погасителния план, че ГПР е
изчислен, без в него да се включва неустойката по чл. 6 от договора. Няма и
твърдения от заявителя, че тази клауза от договора е била в сила. Т.е. между
страните има сключен договор, по силата на който ГПР е изчислен на базата
на предоставената сума от 700 лв. и възнаградителната лихва от 166,61 лв.
Страните не са длъжни да посочват нито точната математическа формула за
изчисляване на ГПР, нито нещо друго в договора.
Ако беше влязла в сила клаузата за неустойка, то тогава на практика
страните биха сключили коренно различен договор, при който с просто око е
видно, че ГПР надвишава с много максимално допустимият и изводите на
съда щяха да бъдат верни.
С оглед на това въззивният съд счита, че не е налице противоречие на
сключения договор с императивни разпоредби на ЗПК относно посочването
на ГПР и неговият размер, поради което и договорът не е нищожен.
Изпълнение по него се дължи.
Самите клаузи за заплащане на възнаградителна лихва и лихва за забава
също не противоречат на закона и изпълнение по тях се дължи. Те не са
неравноправни.
Предвид на това разпореждането е неправилно и следва да се отмени.
По изложените съображения, съдът
3
ОПРЕДЕЛИ:
Отменя разпореждане № 416 от 28.02. 2022 година, постановено по ч.
гр. дело № 216/ 2022 г., на РС – Търговище и вместо това постановява:
ДА СЕ ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ в полза на „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД, със седалище в гр. София, против М. ИВ. М. от
гр. Т., за 143,25 лв. – договорна възнаградителна лихва за периода от 28.05.
2020 г. до 01.03. 2021 г. и за сумата 311,92 лв. – обезщетение за забава, за
периода от 29.05. 2020 г. до 24.02. 2022 г.
Връща делото на ТРС за издаване на заповедта.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4