РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 814
гр. Пловдив,
04.06.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІI отделение, ХІI състав, в публично съдебно заседание на деветнадесети
май през две хиляди двадесет и първа година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА МИХАЙЛОВА
при секретаря Р.П., като
докладваното от съдия МАРИАНА МИХАЙЛОВА адм. д. № 102 по описа на съда за 2021
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.197 и сл. във връзка с чл. 54, ал. 4 от АПК.
Постъпила е
жалба от В.С.К., ЕГН ********** *** срещу Решение № Ц1040-15-95/14.12.2020 г.
на Директора на ТП на НОИ - Пловдив, с което е спряно образуваното
административно производство по жалба вх. № Ц1012-15-379/24.11.2020 г. против
разпореждане № **********/ Протокол № Ц2140-15-170/22.10.2020 г. на
Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ-Пловдив до влизане в сила
или подаване жалба срещу разпореждане № **********/ Протокол №
Ц2141-15-10/10.12.2020 г. на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 от КСО.
Недоволна от
така издаденото решение, оспорващата навежда доводи за неговата
незаконосъобразност и настоява за отмяната му.
Ответната
страна – Директор на ТП на НОИ гр.Пловдив, чрез процесуалния си представител
счита жалбата за неоснователна. Претендира се присъждане на възнаграждение за
осъществената юрисконсултска защита.
Настоящият
състав, след като разгледа поставените на разглеждане въпроси в това
производство, намира за установено следното.
Със
заявление вх. № 2113-15-2439/04.08.2020г. В.С.К. е направила искане за
отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69б, ал. 2 от КСО.
С
разпореждане № **********/Протокол №Ц2140-15-170/22.10.2020 г. на Ръководителя
на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ - Пловдив е отказано отпускане на
лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на В.С.К. на основание чл. 69б,
ал.2 от КСО, тъй като не е изпълнено условието за наличие на най-малко 15
години осигурителен стаж при условията на втора категория труд.
С жалба вх.
№ Ц1012-15-379/24.11.2020 г. В.С.К. е оспорила разпореждане №**********/Протокол
№ Ц2140-15-170/22.10.2020 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП
на НОИ - Пловдив, като е изразила несъгласие със зачетения осигурителен стаж по
категории.
В рамките на
административното производство по разглеждане на цитираната жалба е установено,
че в разпореждане №**********/Протокол № Ц2140-15-170 /22.10.2020 г. на
Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ - Пловдив е допусната
очевидна фактическа грешка, като за край на период на зачетения осигурителен
стаж от втора категория е посочена грешната дата - 31.01.1986 г., вместо
вярната дата - 01.02.1994 г.
В тази
връзка е издадено разпореждане №**********/Протокол № Ц2141-15-10/10.12.2020 г.
на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ - Пловдив, с което на
основание чл. 98, ал. 3 от КСО е поправена допуснатата очевидна фактическа
грешка в разпореждане № **********/Протокол №2140-15-170/22.10.2020 г. по отношение
датата на крайния период на зачетения осигурителен стаж от втора категория.
Постановено
е да се чете: "Зачетеният осигурителен стаж от втора категория труд е
както следва:
- от
01.01.1986 г. до 01.02.1994 г. - 08 г. 01 м. 00 дни на длъжност "зав. аптечен
павилион" при "КЦМ" АД гр. Пловдив;
- от
01.02.1994 г. до 31.12.1999 г. - 05 г. 11 м. 00 дни на длъжност
"отговорник аптечен пункт ", положен в "КЦМ" АД гр.
Пловдив.
Жалбата е процесуално ДОПУСТИМА, като подадена при наличието на правен интерес, в рамките
на предвидения за това преклузивен срок и от надлежна страна, за която
обжалвания акт е неблагоприятен. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения.
Настоящият съдебен състав намира за
законосъобразен атакуваният административен акт, като постановен в съответствие
с разпоредбите на чл. 54, ал. 1 от АПК, регламентиращи предпоставките за
спиране на образувано административно производство. Съображенията в тази насока
са следните:
Акт за спиране на административно производство може да бъде постановен само в изрично предвидените хипотези на чл. 54, ал. 1 от АПК и то при наличие на всички предпоставки за извършване на това процесуално действие. Каза се, че като основание за спиране на административното производство, посочено в оспореното решение е това предвидено в разпоредбата на чл. 54, ал. 1, т. 5 от АПК. За да се спре производството по издаване на административен акт в посочената хипотеза, необходимо условие е наличие на образувано друго съдебно или административно производство, което е от значение за изхода на образуваното вече производство, като за установяване на този факт изрично е предвидено да се представи удостоверение. В случая тези предпоставки са били налице при постановяване на оспорения акт.
В
случая извършената поправка на очевидна фактическа грешка с разпореждане
№**********/Протокол № Ц2141-15-10/10.12.2020 г. на Ръководителя на пенсионното
осигуряване при ТП на НОИ - Пловдив
е по отношение на периода на зачетения осигурителен стаж от втора категория
труд, който пък е от значение за правилното разрешаване на спора по същество срещу
разпореждане № **********/Протокол №2140-15-170/22.10.2020 г. и обуславя нуждата от стабилизиране на
извършената поправка с издаденото разпореждане
№**********/Протокол № Ц2141-15-10/10.12.2020 г. на Ръководителя на пенсионното
осигуряване при ТП на НОИ - Пловдив.
Ето
защо обосновано административния орган е приел, че е налице хипотезата на чл.
54, ал. 1, т. 5 от АПК и е постановил Решение № Ц1040-15-95/14.12.2020 г., с което е
спряно административното производство по жалба с вх. № Ц1012-15-379/24.11.2020
г. на В.С. К. против разпореждане № **********/Протокол
№ Ц2140-15-170/22.10.2020 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП
на НОИ-Пловдив до влизане в сила или подаване жалба срещу разпореждане № **********/
Протокол № Ц2141-15-10/10.12.2020 г. на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 от КСО.
В случая връзката по смисъла на чл.54, ал.1, т.5 от АПК между двете административни производства е безсъмнена. Няма никакъв спор и съмнение между страните, че от изхода на образуваното администивно производство (по повод разпореждане № **********/ Протокол № Ц2141-15-10/10.12.2020 г. на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 от КСО), зависи изцяло изхода на образуваното пред ТП на НОИ – Пловдив административно производство по подадената от К. жалба срещу разпореждане № **********/Протокол №2140-15-170/22.10.2020 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Пловдив.
Ето защо и по изложените съображения,
съдът намира атакуваният административен акт за обоснован и законосъобразен.
Той ще следва да бъде оставен в сила, а жалбата като неоснователна ще следва да
бъде отхвърлена.
За пълнота следва в случая да се
посочи, че доводите в жалбата за незаконосъобразността на разпореждане № **********/Протокол
№2140-15-170/22.10.2020 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на
НОИ – Пловдив са ирелевантни в настоящия административноправен спор и могат да
бъдат релевирани едва в производството по обжалване на това разпореждане.
При този изход на делото основателно
се явява искането на ответника за присъждане на възнаграждение за осъществената
юрисконсултска защита. Предвид липсата на изрична уредба в АПК, същото е
дължимо на основание субсидиарното приложение на чл. 78, ал. 8 от ГПК и следва
да бъде определено по реда на чл. 24 от Наредба за заплащането на правната
помощ. Според последната разпоредба, по административни дела възнаграждението
за една инстанция е от 100 до 200 лв. Съгласно чл. 78, ал.8 от ГПК конкретния
размер по всеки спор се определя от съда. В случая казусът не се отличава с
фактическа и правна сложност. За това съдът счита, че присъждането на по-голямо
юрисконсултско възнаграждение от минимално предвиденото в чл. 24 от Наредба за
заплащането на правната помощ не би било обосновано. Така, съобразно
фактическата и правната сложност на делото съдът счита, че на ответника се
следва възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита в размер на 100 лева
на основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ вр. чл. 78,
ал. 8 от ГПК вр.144 от АПК.
Мотивиран от гореизложеното, Пловдивският административен съд, ХІІ състав
О П Р Е Д Е Л И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.С.К.,
ЕГН ********** *** срещу Решение № Ц1040-15-95/14.12.2020 г. на Директора на ТП
на НОИ - Пловдив, с което е спряно образуваното административно производство по
жалба вх. № Ц1012-15-379/24.11.2020 г. против разпореждане № **********/
Протокол № Ц2140-15-170/22.10.2020 г. на Ръководителя на пенсионното
осигуряване при ТП на НОИ-Пловдив до влизане в сила или подаване жалба срещу
разпореждане № **********/ Протокол № Ц2141-15-10/10.12.2020 г. на длъжностното
лице по чл. 98, ал. 1 от КСО, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОСЪЖДА В.С.К., ЕГН**********
*** , да заплати в полза
на Национален осигурителен институт гр.София, сумата от 100 (сто) лева разноски
по делото, съставляващи възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с
частна жалба пред Върховен административен съд в 7-дневен срок от съобщаването
за неговото изготвяне.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: