Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 260146
гр. Пловдив,
08.09.2020 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, Пети наказателен състав, в
открито съдебно заседание на осемнадесети август две хиляди и двадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗОРНИЦА ТУХЧИЕВА
при участието на секретаря Марина
Малинова, като разгледа докладваното от съдията АНД № 4173/2020 г. по описа на
Пловдивски районен съд, V наказателен
състав, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба вх. № 35512/25.06.2020 г.,
депозирана от адв. И.И., действаща в качеството си на пълномощник на „Изи
Сървиз“ ЕООД, ЕИК ********* срещу наказателно постановление № 489461 – F 510697/ 13.01.2020 г., издадено от Началник на
отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в Централно управление на Национална
агенция за приходите, с което на основание чл. 185, ал. 2 вр. ал. 1 ЗДДС на
дружеството – жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 500,00
лева за нарушение на чл. 3, ал. 9 от Наредба № Н – 18/ 13.12.2006 г. на
Министъра на финансите вр. чл. 118, ал. 4 от
Закона за данък върху добавената стойност.
В жалбата се излагат подробни
съображения за незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление ,
като постановено в противоречие с материалния закон. Аргументира се тезата за
наличие на предпоставките за приложение на чл. 3, ал. 2 ЗАНН, доколкото след
датата на съставяне на АУАН и преди издаване на процесното НП са настъпили
основания за отпадане на ангажираната спрямо дружеството
административнонаказателна отговорност за нарушение на чл. 3, ал. 9 от Наредба № Н – 18/ 13.12.2006 г. на
Министъра на финансите. Конкретно,
акцентира се на изменението на чл. 118, ал. 3 ЗДДС /ДВ., бр. 96 от 2019 г., в
сила от 10.12.2019 г./, след влизането в сила на което задължението, вменено в
чл. 3, ал. 9 от горецитираната Наредба е отпаднало по силата на закона. Предвид
изложеното, формулирано е искане за отмяна на атакуванато наказателно
постановление. Претендират се разноски.
В проведеното открито съдебно
заседание, дружеството – жалбоподател, редовно призовано, изпраща представител
– адв. И.И., който поддържа така депозираната жалба. Излага становище по
същество, в което отново акцентира върху факта, че преди издаването на НП са осъществени
законови промени, водещи до отпадането на ангажираната административнонаказателна
отговорност. Поддържа се и искането за присъждане на разноски.
В открито съдебно заседание,
въззиваемата страна, редовно призована, изпраща представител – юрк. С.. Оспорва
се депозираната срещу наказателното постановление жалба. Моли се, атакуваното
постановление да бъде потвърдено. Не се възразява по размера на претендираното
адвокатско възнаграждение.
Жалбата е подадена в
законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт,
подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съдът, след като се запозна с
формираната по делото доказателствена съвкупност, обсъди доводите на страните и
служебно провери правилността на атакуваното постановление, намери, че са
налице основания за неговата отмяна. Съображенията в тази насока са следните:
По отношение приложението на
процесуалните правила, съдът счита, че съставеният АУАН и обжалваното НП
отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като материалната, териториална и
темпорална компетентност на административнонаказващия орган следва от така
представената Заповед № ЗЦУ – ОПР – 17 / 17.05.2018 г. на Изпълнителния
директор на НАП.
При съставянето на АУАН и при
издаване на атакуваното наказателно постановление не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на
административнонаказателното производство по ангажиране административнонаказателната
отговорнст на дружеството – жалбоподател.
АУАН е издаден при спазване на
императивните изисквания на чл. 41 и чл. 43 ЗАНН и не създава неяснота относно
нарушението, която да ограничава правото му по чл. 44 ЗАНН в тридневен срок от
съставяне на акта да направи писмени възражения по него.
Атакуваното НП съдържа
реквизитите, разписани в чл. 57 ЗАНН и в него не се констатират съществени
пороци, водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя. Коректно и
пълно са отразени всички съставомерни белези на нарушението и не се създава
каквато и да било неяснота досежно естеството на същото. Спазени са и
давностните срокове, разписани в чл. 34 ЗАНН - конкретизирано е, че нарушението е извършено
на 26.09.2019 г. , 11,30 часа (когато е
осъществена контролната покупка), като на
същата дата е установен и нарушителят. АУАН е съставен на 30.09.2019 г. , а
обжалваното НП на 13.01.2020 г.
От формираната по делото
доказателствена съвкупност, състояща се от събраните и надлежно приобщени по
делото писмени доказателства, безспорно се установява следната фактическа
обстановка:
На 26.09.2019 г., проверяващ екип, съставен от служители на НАП
е посетил обект – автомивка на самообслужване, находяща се в гр. Пловдив, ул.
„Пещерско шосе“ № 135, стопанисван от
„Изи сървиз“ ЕООД, ЕИК *********. В хода на проверка, проверяващите
служители към НАП извършили контролна покупка на услуга – външно измиване, чрез
пускане на два броя монети от 1,00 лев в автомата за самообслужване, за
плащането на която, вграденото в автомата на самообслужване ФУВАС не издало
фискален бон на хартиен носител, доколкото не разполагало с такава техническа
възможност. Констатирано било, че посоченото нарушение не е довело да
неотразяване на приходи.
Впоследствие, на 30.09.2019 г., в присъствието на
И.Г.Е. – пълномощник на управителя на „Изи Сървиз“ ЕООД, бил съставен АУАН, който след предявяването му на
представляващия санкционираното лице за запознаване бил подписан от него без
възражения.
Въз основа на така установеното
от фактическа страна, съдът формира следните правни изводи:
Съгласно регламента на чл. 3, ал.
9 от Наредба № Н – 18 от 13.12.2006 г. на Министъра на финансите (ред. ДВ, бр. 111 от 2013г., в сила от 01.01.2014 г.
– действала към датата на извършване на деянието), лице, което извършва продажби на услуги чрез автомат
на самообслужване, с изключение на услугите с развлекателен характер, е длъжно
да регистрира и отчита всяка продажба чрез фискално устройство по чл. 2, ал. 2,
т. 1 или 2, което се вгражда в автомата, и се издава фискална касова бележка на
хартиен носител.
Същевременно обаче, с ДВ бр. 8 от 2020 г. в сила от
31.01.2020 г. , нормата на чл. 3, ал. 9 от горецитираната Наредба е изменена,
като съобразно новата си редакция същата гласи следното: „Лице, което извършва продажби на услуги по обмяна на валута
чрез автомат на самообслужване, е длъжно да регистрира и отчита всяка продажба
чрез фискално устройство по чл. 2, ал. 2, т. 1 или 2, което се вгражда в
автомата, и се издава фискална касова бележка на хартиен носител.“
Следователно, правилото, визирано
в чл. 3, ал. 9 от Наредбата вече е
адресирано само по отношение на дружества с предмет на дейност единствено
продажба на услуги по обмяна на валута, каквато дейност санкционираното лице,
очевидно не извършва.
С оглед предмета на дейност на
дружеството – жалбоподател, относима е и разпоредбата на чл. 3, ал. 8, т. 1 от
Наредбата, която съобразно новата си редакция (ДВ, бр. 8 от 28.01.2020 г., в сила от 31.01.2020 г.) задължава лице, което извършва продажби на стоки или
услуги чрез автомат на самообслужване с електрическо захранване, с изключение
на услуги по обмяна на валута, да регистрира и отчита всяка продажба:
т. 1/ чрез ФУВАС, като фискалният бон,
регистриращ продажбата се визуализира само на дисплей, без да се издава хартиен
документ.
В аспект на гореизложеното, следва
да се обърне внимание и на разпоредбата на чл.
118, ал. 3, изр. 2 от ЗДДС, изменена с ДВ бр. 96, в сила от 10.12.2019 г.,
съобразно чийто текст „В случаите на
продажби на стоки или услуги, които се предоставят от автомати на
самообслужване с електрическо захранване и които се регистрират и отчитат чрез
фискални устройства, вградени в автоматите на самообслужване, с изключение на услуги по обмяна на
валута, фискалният бон, регистриращ продажбата, може да се визуализира само
на дисплей, без да се издава хартиен документ , по ред и начин,
определени с наредбата по ал. 4“.
Анализът на горецитираните норми,
води да извод, че към настоящия момент, а и към момента на съставяне на
процесното НП – 13.01.2020
г., реализираното от дружеството – жалбоподател, не е съставомерно, тъй като с
изменението на чл. 118, ал. 3 ЗДДС, в сила от 10.12.2019 г., законодателят е
предвидил отпадане на задължението му да осигури и инсталира в търговския обект
ФУВАС, който да издава фискални бонове на хартиен носител. Напълно достатъчно е
функциониращият в обекта ФУВАС да визуализира съдържанието на фискалния бон в
дигитален вид на вградения за тази цел дисплей. Тоест, след като в търговския
обект безспорно е налице функциониращо ФУВАС, регистриращ продажбите чрез
визуализацията на фискалния бон на дигитален дисплей, то за дружеството –
жалбоподател липсва задължение да отпечатва фискален бон и на хартиен носител.
В този смисъл, напълно основателни се явяват доводите на процесуалния
представител на дружеството – жалбоподател, че наказващият орган е следвало да
вземе предвид, че до привеждане на разпоредбата на чл. 3, ал. 9 от Наредбата в
съответствие с текста на чл. 118, ал. 3 от ЗДДС , приложение намира по –
високия по степен акт, какъвто се явява ЗДДС и не е следвало да издава
обжалваното НП.
Следователно разпоредбите на чл.
3, ал. 9, чл. 3, ал. 8 от Наредбата и нормата на чл. 118, ал. 3 ЗДДС, действащи
в редакциите си към момента, безспорно се явяват по – благоприятна норма за
дружеството – жалбоподател, предвид което основателни се явяват наведените с
жалбата доводи, че са налице предпоставките за приложението на чл. 3, ал. 2 ЗАНН.
Предвид горното, след като преди
издаване на процесното НП е прието
изменение в нормативната база, с което административното нарушение на
дружеството – жалбоподател вече не се третира като такова, то липсва и
основание да се ангажира административнонаказателната му отговорност, поради
което обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено в неговата
цялост.
По разноските:
При този изход на спора и на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН жалбоподателят има право на разноски в настоящото производство за представителство
от адвокат. Такава претенция е своевременно направена, като по делото надлежно
е представен списък на разноските по чл. 80 ГПК, пълномощно, както и договор за
правна защита и съдействие. Видно от същия, страните по него са договорили възнаграждение
в размер на 100,00 лева, което и било изплатено изцяло и в брой към момента на
подписване на договора. Ето защо, така претендираните разноски ще бъдат
присъдени в полза на дружеството – жалбоподател.
Така мотивиран и на основание чл.
63, ал. 1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 489461 – F510697/ 13.01.2020 г., издадено
от Началник на отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в Централно управление на
Национална агенция за приходите, с което на основание чл. 185, ал. 2 вр. ал. 1 ЗДДС на „Изи Сървиз“ ЕООД, ЕИК ********* е наложена имуществена санкция в
размер на 500,00 лева за нарушение на чл. 3, ал. 9 от Наредба № Н – 18/
13.12.2006 г. на Министъра на финансите вр. чл. 118, ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност
ОСЪЖДА ТД на НАП Пловдив на основание чл. 63, ал. 3 ЗАНН да ЗАПЛАТИ на „Изи Сървиз“ ЕООД, ЕИК
********* сумата от 100,00 /сто/ лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване
пред Пловдивски Административен съд в 14-дневен срок от получаване на
съобщението до страните за постановяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
ТС