Р Е Ш
Е Н И Е
№………./…….03.2019г.
гр. София
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗОРНИЦА ГЛАДИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР ТЕОДОСИЕВ
СВЕТОСЛАВ ВАСИЛЕВ
като разгледа
докладваното от съдия Василев ч.гр.дело
№ 13573 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435
ал. 2 ГПК:
Образувано е по
жалба на Л.Ц.
Н., чрез адв. Г.Л., длъжника по изп. дело № 20188380402001 по описа на ЧСИ М.Б.,
преобразувано в изп. дело №20188510401771 по описа на ЧСИ М.П., срещу Постановление
(неправилно именувано Разпореждане) от 06.07.2018г, с което размера на
разноските на взискателя по изпълнителното дело обективирани в поканата за
доброволно изпълнение изх. №56662/21.06.2018г за адвокатско възнаграждение са
намалени от 960 лева на 500 лева.
Жалбоподателят твърди, че е погасил задължението
си по издадения изпълнителен лист преди образуване на изпълнителното дело,
поради което не дължи заплащане на разноски на взискателя. Евентуално, счита адвокатското
възнаграждение на взискателя за прекомерно и моли да бъде намалено до законния
минимум. Претендира разноски.
Взискателят, А.-Д.Л.Н., действащ чрез
своята майка и законен представител, в законоустановения срок оспорва жалбата,
намира същата за неоснователна. Твърди, че длъжникът не е изпълнил в пълен размер
задълженията си за плащане на месечна издръжка от 140,00 лева за периода от
11.05.2017г. до 11.11.2017г, както и присъдените 80,00 лева разноски в исковото
производство. Плащането от 02.05.2011 г. в размер на 270,00 лева е преди образуване
на съдебното производство и има за предмет покриване на извънредни разходи за
зъболекар, а не текущата издръжка. Размерът на адвокатско възнаграждение в
изпълнителното производство е съобразен с минималния размер според Наредба № 1
от 09.07.2004г. Претендира разноски.
Съдебния изпълнител мотивира действията си.
Съдът, като обсъди доводите в жалбата и
доказателствата по делото, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Жалбата е процесуално допустима.
Разгледана по същество, съдът я намира за неоснователна,
по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 79 от ГПК,
таксите и разноските в хода на изпълнителното производство са за сметка на
длъжника, освен когато изпълнението бъде изоставено или делото се прекратява по
реда на чл. 433 от ГПК поради плащане, извършено преди неговото образувано,
когато те са за сметка на взискателя. В случая не са налице основания длъжникът
да бъде освободен от отговорността си за разноски. От приложените извлечения за
извършени плащани от сметка на длъжника се установява, че в периода от
11.05.2017 г. до 11.11.2017 г., са извършени плащания за издръжка на дете в
размер на 120 лв. и 130 лв. на месец, т.е. плащането е частично, доколкото
присъденият размер съгласно съдебното решение е 140,00 лв. месечно. Платената
на 02.05.2017г, преди образуване на гр. дело № 29906/2017 г. по описа на СРС,
117 с-в (11.05.2017г.), сума от 270,00 лева е преди влизане на съдебното
решение в сила. Съдебния изпълнител е длъжен да зачете погасяване чрез плащане
от страна на длъжника, но ако то е извършено в периода след влизане в сила на
решението, въз основа на което е издаден изпълнителния лист. Това е така,
защото в резултат на силата на пресъдено нещо, което решението формира, се погасяват
всички непредявени до постановяването му възражения, в това число и
правопогасяващите и те не могат да бъдат поддържани занапред от ответника. В
това се състои стабилитетът на съдебното решение. След като твърдяното плащане
в погашение на дълга е извършено на 02.05.2017г, ответникът е следвало да го релевира
в исковото производство, а не пред съдебния изпълнител. Само за пълнота следва
да се посочи, че дългът не може да се приеме са погасен чрез прихващане в хода
на изпълнителното производство, тъй като по аргумент от буквалния прочит на
чл.433, т.1 ГПК съдебния изпълнител не може да установява такъв способ за
погасяване на задължението. Той може да бъде зачетен само след иск по чл. 439 ГПК. Отделен е и въпросът, че прихващане с вземане за надплатени суми към
вземане за издръжка е недопустимо съгласно чл. 105 ЗЗД вр. чл. 148 СК без
изричното съгласие на издържания, за което по делото не са представени
доказателства.
С оглед изложеното разпоредбата на чл. 433,
т.1 от ГПК не намира приложение в процесния случай. Изпълнителното производство
не е прекратено по силата на закона, поради извършеното на 02.05.2017г плащане.
Следователно разноските за изпълнителното производство остават в тежест на
длъжника.
Такива обаче не се доказва да са направени
от страна на взискателя. Съгласно разясненията дадени с т. 6 ТР 2/2013 г. на
ОСГТК на ВКС и т. 2 ТР 3/2015г. ОСГТК на ВКС – в тежест на длъжника в
изпълнителното производство се възлагат действително извършените от взискателя
разноски по изпълнението. Представения по изпълнителното дело Договор за правна
защита и съдействие от 12.06.2018г. (л.5) е сключен между Д.Г. Г. и адв.В.Г.с
предмет образуване и водена на изпълнително производство срещу Л.Ц. Н., по
който е уговорено и платено възнаграждение в размер на 960,00 лв. с ДДС.
Липсват твърдения от страна на взискателя това лице да е платило вместо него
задължението за адвокатско възнаграждение. Не се твърди да е допусната и
очевидна фактическа грешка в договора като вместо действителния клиент или
неговия законен представител, да е посочено друго лице. Налага се извода, че в
изпълнителното дело е представен договор за правна помощ и съдействие сключен с
лице, което не е взискателя по делото и направените по този договор разноски не
могат да се възложат в тежест на длъжника.
По изложените аргументи съдът намира, че
обжалваното разпореждане, с което е определен размерът на разноските за
адвокатско възнаграждение в изпълнителното производство е незаконосъобразно и
следва да бъде отменено изцяло.
Длъжникът по изпълнението претендира разноски
за производството по жалбата. Такива не следва да му се присъждат. Предмет на
производството е законосъобразността на действията на съдебния изпълнител.
Причина за образуване на производството е поведението на съдебния изпълнител, а
не на взискателя. След като взискателят не е дал повод за образуване на делото,
той не може да носи и отговорност за разноските на другата страна.
Незаконосъобразните действие ангажират отговорността на съдебния изпълнител, но
той не е страна в съдебното производство.
При тези мотиви, съдът
Р Е Ш
И:
ОТМЕНЯ по жалба на Л.Ц.Н.
с ЕГН ********** и съдебен адрес: ***, длъжник по изп. дело №
20188380402001 по описа на ЧСИ М.Б., преобразувано в изп. дело №20188510401771
по описа на ЧСИ М.П., Постановление (неправилно именувано Разпореждане) от
06.07.2018г, с което размера на разноските на взискателя по изпълнителното дело
обективирани в поканата за доброволно изпълнение изх. №56662/21.06.2018г за адвокатско
възнаграждение са намалени от 960,00 лева на 500,00 лева, ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
НАМЛЯВА разноските по
изпълнително дело № 20188380402001 по описа на ЧСИ М.Б., преобразувано в изп.
дело №20188510401771 по описа на ЧСИ М.П., обективирани в поканата за
доброволно изпълнение изх. №56662/21.06.2018г за разлика над сумата от 334,33 лева до сумата от 1294,33 лева, представляваща адвокатското
възнаграждение за процесуалната защита на взискателя по договора за правна
защита и съдействие от 12.06.2018г.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Препис от настоящето решение да се изпрати
на ЧСИ и страните за сведение и изпълнение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.