Р
Е Ш Е Н И Е
№
1110 / 11.8.2020г.
гр.
Перник, 11.08.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЕРНИК,
Гражданско отделение, I
състав, в открито заседание на шестнадесети юли две хиляди и двадесета година в
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАЙЛО КОЛЕВ
При
секретаря Цветелина Малинова като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 6365 по описа на ПРС за 2019 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова
молба, депозирана от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД срещу В.Б.Д.,
в която моли съда да признае за установено в отношенията между страните, че ответницата дължи на
ищцовото дружество сумата от 414,79 лв.,
представляваща непогасена главница по договор за паричен заем № ***г.
(Договора),
ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в
съда – 30.08.2019 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 59,14 лв., представляваща договорна
лихва за периода от 13.09.2017 г. до 10.07.2018 г., сумата от 336,51 лв., представляваща неустойка за
неизпълнение на договорното задължение за представяне на обезпечение и сумата
от 62,78 лв., представляваща лихва
за забава за периода от 14.09.2017 г. до 29.08.2019 г., за които суми по ч. гр.
дело № 4982/2019 г. по описа на Районен съд – Перник, ГО е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 02.09.2019 г.
С уточняваща молба от 13.11.2019 г.
заявява, че претенцията от 336,51 лв., представляваща неустойка за неизпълнение
на договорното задължение не се поддържа, тъй като за тази сума е постановен
отказ от издаване на заповед за изпълнение е рамките на заповедното
производство
Ищецът
твърди, че между ответницата В.Д., в качеството ѝ на заемател и „Изи Асет
Мениджмънт“ АД, в качеството му на заемодател, е сключен договор за за паричен
заем № ***г., при спазване на условията на Закона за потребителския кредит.
Поддържа, че по силата на договора на ответницата е предоставена в заем
паричната сума от 500 лв. срещу задължението за връщането ѝ заедно с
договорна лихва в общ размер от 99,76 лв., или общо подлежащата на връщане сума
възлиза на 599,76 лв., платима на 12 равни месечни погасителни вноски, с падеж
на първата от тях на 14.08.2017 г. и падеж на последната на 10.07.2018 г.,
всяка в размер от по 49,98 лв. Посочва, че съгласно клаузите на договора
заемателят е поел задължение в тридневен срок от подписването му да предостави
на заемодателя обезпечение измежду описаните в договора, в противен случай
дължи неустойка. Заявява, че такава била начислена като дължима от ответницата
поради неизпълнение на това договорно задължение, чието изплащане било
разсрочено и включено като стойност в процесните погасителни вноски. Допълва,
че заемополучателят дължи и лихва за забава за периода от 14.09.2017 г. до подаване
на заявлението в съда.
Ищецът
признава, че ответницата заплатила сумата от 283,00 лв., с която била погасена част от дължимите задължения, като останалата част от вземанията, предмет на
процесните искови претенции, останали незаплатени. Посочва, че с Приложение № 1
от 01.01.2019 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от
16.11.2010 г. кредиторът „Изи Асет Мениджмънт“ АД е цедирал вземанията си срещу
ответницата на „Агенция за събиране на вземания“ ООД /чийто правоприемник е
ищцовото дружество/. Поддържа, че до ответницата е изпратено уведомително
писмо, получено лично от адресата. Намира, че като действие по уведомяване на
длъжника за настъпилата промяна в кредитора следва да се счита връчването на
уведомлението на ответницата като приложение към исковата молба. Счита за
дължима и претендира и законната лихва от датата на подаване на заявлението по
чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на вземането, както и разноските в
производството.
В
депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор ответницата В.Д.
излага твърдения за невъзможността да заплаща вноските по процесния договор с
оглед финансовото си състояние. Моли за постановяване на справедлив акт.
Съдът,
след като прецени събраните по делото релевантни за спора доказателства и
обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа
страна:
По делото не е спорно, а и от
представените доказателства се установява, че между ответника и „Изи Асет
Мениджмънт“ АД е сключен Договора, както и че е усвоена сума в размер на 500,00
лева. Не са спорни и параметрите на съглашението, съгласно които сумата е
следвало да бъде върната на 12 месечни вноски, последната от които е на
10.07.2018 г. страните са постигнали съгласие фиксираният лихвен процент да е в
размер на 35%, а ГПР – 41,60 %.
От представения по делото Рамков договор
за продажба и прехвърляне на вземания от 16.11.2010 г. и Приложение № 1 от
01.01.2019 г. към г. се установява, че кредиторът „Изи Асет Мениджмънт“ АД е
цедирал вземанията си срещу ответницата на „Агенция за събиране на вземания“
ООД. Вторият е бил надлежно упълномощен да съобщи на длъжниците за
прехвърлянето на вземанията, което в конкретни случай е сторено с писмо, изх. №
***, връчено лично на ответника.
Така
установената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи на съда:
Районен съд Перник е сезиран с обективно
кумулативно съединени установителни искове, разглеждани по реда на чл. 422, ал.
1 ГПК, с правно основание чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК и по чл. 86,
ал. 1 ЗЗД по сключен договор за потребителски кредит.
С оглед на конкретните пояснения,
направени от ищеца, предмета на доказване в настоящото производство е сведен до
установяване, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от 414,79 лв., - непогасена главница по
Договора, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 30.08.2019 г. до окончателното
изплащане на вземането, сумата от 59,14
лв., представляваща договорна лихва за периода от 13.09.2017 г. до
10.07.2018 г., и сумата от 62,78 лв.,
представляваща лихва за забава за периода от 14.09.2017 г. до 29.08.2019 г., за
които суми по ч. гр. дело № 4982/2019 г. по описа на Районен съд – Перник,
Настоящото производство е предназначено
да стабилизира ефекта на издадената заповед за изпълнение за вземането в
хипотезите на чл. 415, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК и същата да влезе в сила. Съгласно
чл. 422, ал. 1 ГПК искът се смята предявен от датата, на която е подадено
заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Ето защо, предмет на това
исково производство може да бъде само вземането, предявено със заявление в
заповедното производство. Процесното вземане следва да съвпада с вземането в
заповедното производство по юридически факт, от който е възникнало, по страни,
вид, падеж и размер. В противен случай искът ще бъде недопустим. В настоящия
случай се установи, че вземанията, предмет на иска и вземането, за което е
издадена заповед за изпълнение в рамките на заповедното производство изцяло
съвпадат, поради което предявеният иск е процесуално допустим.
При релевираните в исковата молба
твърдения възникването на спорното право се обуславя от осъществяването на
следните материални предпоставки (юридически факти): 1) наличието на валидно
облигационно правоотношение между дружеството-заемодател и ответницата,
предаването на заемната сума на заемополучателя, уговорения падеж на
погасителните вноски и изтичането на срока на договора; 2). наличието на
валидно постигната договореност между страните за връщане на кредита с лихва;
3). да установи вземанията си и по размер, както и размера на обезщетението за
забава за процесния период; 4). да установи, че е станал титуляр на сочените вземания
на твърдяното основание – договор за цесия, сключен с дружество, придобило
вземанията, включването на процесните вземания в неговия предмет и
уведомяването на длъжника за настъпилата промяна в кредиторите.
От посочения вече Рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания от 16.11.2010 г. и Приложение № 1 от
01.01.2019 г. към г. се установява, че ищецът е носител на спорното материално
право, както и че е изпълнено задължението по чл. 99, ал. 4 ЗЗД.
По иска с правно основание чл. 240, ал.
1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК:
Настоящият състав приема, че страните са
обвързани от процесния договор по отношение на задължението за връщане на
предадената в заем сума. Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски
кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да
предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и
всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗПК
договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или
друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора
се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в
два екземпляра - по един за всяка от страните по договора. От събраните по
делото доказателства се установи, че императивно определеното съдържание на
договора е налице, поради което за ответника е възникнало задължението да
възстанови заетата сума при условията на Договора.
По иска с правно основание чл. 240, ал.
2 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК:
По правилото на чл. 240, ал. 2 ЗЗД
заемателят дължи лихва само ако това е уговорено писмено. Това условие на
закона е изпълнено. От представените по делото Договор се установява, че
страните са уговорили конкретния размер на възнаградителната лихва в писмена
форма, както и годишния процент на разходите, пояснен чрез представителен
пример съобразно чл. 5, ал. 10, т. 6 ЗПК и задължителен реквизит съгласно чл.
10, ал. 1 , т. 10 ЗПК. При тази обективни данни и приложимото право, настоящият
състав приема, че претенцията за присъждане на възнаградителна лихва е
основателна.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Този иск е акцесорен по характера си
спрямо главния, но същият подлежи на самостоятелно доказване. Претендираните за
заплащане суми на основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД е конкретния случай е срочно и
длъжникът изпада в забава по правилото на чл. 84, ал. 1 ЗЗД без да е необходима
покана. Тъй като ответникът не е изпълнил точно в темпорално отношение своята
парична престация, той е изпаднал в забава и дължи обезщетение за причинените
на ищеца вреди, изразяващи се в пропусната полза, като това обезщетение е в
размер на претендираната законна лихва за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху
главницата, поради което този иск е също основателен.
С оглед на изложеното , настоящият
състав приема, че предявените искове са доказани. От така заявените претенции
обаче следва да се приспадне сумата, за която ищецът е признал, че е заплатена
– 283,00 лева. Това изявление, обективирано в исковата молба - подписан частен
документ по см. на чл. 180 ГПК, ползващ се с формална доказателствена сила
относно авторството на волеизявлението, съдът цени като извънсъдебно признание
за неизгоден за страната факт.
Доколкото в настоящото производство
исковата претенция се изразява в молба за присъждане на главница,
възнаградителна лихва и законна лихва (обезщетение за забава) и при липса на
конкретно изявление какво се погасява със сумата от 283,00 лева, по правилото
на чл. 76, ал. 2 ЗЗД (така т. 1 от Тълкувателно решение № 3 от 27.03.2019 г. на
ВКС по тълк. д. № 3/2017 г., ОСГТК), съдът приема, че със сумата от 283,00 лева
е погасено изцяло задължението за лихва по исковете с правно основание чл. 240,
ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД и част от претендираната главница
(чл. 240, ал. 1 ЗЗД) за размера над 253,71 лева, поради което исковете за
присъждане на възнаградителна лихва и обезщетение за забава следва да бъдат
отхвърлени изцяло като погасени чрез плащане, а главният иск уважен за сумата
от 253.71 лева и отхвърлен до пълния предявен размер от 414,79 лева, също като
погасен чрез плащане
По
разноските:
Ищецът е претендирал разноски и при този
изход от спора по правилото на чл. 78, ал. 1 такива следва да му бъдат
присъдени съразмерно с уважената част от иска. Ищецът е доказал разноски в
размер на 25,00 лева за държавна такса, като е претендирал и заплащане на
юрисконсултско възнаграждение в размер на 150.00 лева. По правилото на чл. 78,
ал. 8 и след като съобрази, че делото не се отличава с фактическа и правна
сложност, съдът определя юрисконсултско възнаграждение в полза на ищеца в
размер на 100.00 лева. В полза на ищецът следва да бъдат присъдени разноски в
рамките на исковото производство в размер на 59,12 лева.
Съгласно т. 12 от ТР № 4/2013г. на ОСГТК
на ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл.
415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе и за дължимостта на разноските в
заповедното производство с осъдителен диспозитив. Предвид изхода от спора и
доказаните в заповедното производство разноски, на ищеца се дължат 35,48 лева
съразмерно на уважената част от исковете, които също следва да му бъдат
присъдени.
В светлината на гореизложеното съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр.
чл. 9 ЗПК, че В ПОЛЗА на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД,
с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р
Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4 СЪЩЕСТВУВА изискуемо вземане срещу
В.Б.Д., ЕГН **********,*** за сумата
в размер на 253,71 лева,
представляваща непогасена част от главница по договор за паричен заем № ***г.,
ведно със законната лихва за забава върху, считано от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 29.08.2019 г., до окончателното изплащане
на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата до пълния предявен размер от 414,79
лева като неоснователен – погасен чрез плащане.
ОТВХЪРЛЯ
като неоснователни (погасени чрез плащане) исковете с правно основание чл. 240,
ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че в полза на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД съществува
изискуемо вземане срещу В.Б.Д. за сумите
от 59,14 лв., представляваща договорна лихва за периода от 13.09.2017 г. до
10.07.2018 г., и сумата от 62,78 лв., представляваща лихва за забава за периода
от 14.09.2017 г. до 29.08.2019 г., за които е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. дело № 4982/2019 г. по описа на
Районен съд Перник,
ОСЪЖДА
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК В.Б.Д., ДА ЗАПЛАТИ на „Профи Кредит България“ ЕООД, суми в размер на 59,12 лева, разноски в рамките на исковото производство, съразмерно
на уважената част от исковата претенция и 35,48
лева разноски в рамките на заповедното производство, съразмерно на
уважената част от исковата претенция.
Решението може да бъде обжалвано в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд Перник.
Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на
страните.
СЪДИЯ_________________