№ 8484
гр. София, 23.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:НИКОЛАЙ Н. ЧАКЪРОВ
при участието на секретаря НЕЛИ М. ШАРКОВА
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ Н. ЧАКЪРОВ Гражданско дело №
20211110156386 по описа за 2021 година
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1
ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за вземания за продажна цена на доставена
топлинна енергия и мораторна лихва за забава в плащането на цената.
Ищецът претендира и разноски за исковото производство.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с
ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи
условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да
е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи
условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като
купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена,
формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки,
изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите
условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена
в 45-дневен срок от датата на публикуване на фактурите на интернет
страницата на продавача.
Ответниците А. Т. С. и И. И. С. оспорват предявените искове при
твърдения, че абонат на топлофикационно дружество за процесния имот е
единствено И. И. С., на чието име е открита партидата. Признават иска
спрямо нея за доставена топлинна енергия до размера 788,19 лв. Оспорват
1
останалите суми за мораторни лихви и такси дялово разпределение.
Ответниците Л. В. А., В. В. С., В. И. С. и К. И. С. оспорват предявените
искове с твърдения, че техния наследодател В. А. С. се е отказал от
наследството, оставено от Л. Т.а С..
Третото лице помагач не оспорва исковете.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на
доказателствата по делото, намира следното:
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1
ГПК във вр. чл. 79,ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
По иска по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ.
Предявеният иск е за задължение за заплащане на дължимата цена по
договор за продажба на топлинна енергия. Основателността му предпоставя
установяването на следните предпоставки: 1/ възникването на облигационно
отношение между страните по договор за продажба; 2/ доставка на топлинна
енергия в твърдените количества и 3/ задължение за плащане на уговорената
цена в претендирания размер.
По отношение на първата предпоставка.
Източникът на облигационното договорно отношение е договорът,
сключен между страните или техните праводатели. Договорът е съглашение
между страните и е израз на постигнато между тях съгласие за правно
обвързване – чл. 8, ал. 1 ЗЗД. По общите правила на облигационното право
това съглашение се счита за постигнато, когато обективираните насрещни
волеизявления на страните съвпаднат, като обективирането им следва да бъде
изрично – вербално, литерално или с действия, изразяващи съгласие
/конклудентни действия/, като в определени случаи законът може да изисква
форма за валидност на тези волеизявления. Този начин на облигационно
обвързване е приложим и в областта на продажбата на топлинна енергия – чл.
149, ал. 1, т. 6 ЗЕ изрично предвижда, че продажбата на топлинна енергия се
извършва въз основа на писмени договори при общи условия, сключени
между доставчика на топлинна енергия и клиентите /потребителите/ в сграда
– етажна собственост. Същевременно, законът предвижда хипотеза на
договорно обвързване и без наличието на подобен изричен писмен договор, а
именно – когато се касае до топлоснабдена сграда – етажна собственост, то
2
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване върху
самостоятелен обект в етажната собственост са потребители на топлинна
енергия, т.е. страни по договорното правоотношение с доставчика /чл. 153, ал.
1 ЗЕ/. В тази хипотеза законът приравнява придобиването на право на
собственост върху топлоснабдения имот със сключването на договор с
топлопреносното предприятие. Нито една от двете хипотези /на изричен
писмен или презюмиран договор/ няма приоритет ipso jure, а всяка от тях
може да изключи другата стига да е осъществена последна по време.
Топлопреносното предприятие е в облигационни отношения за доставка на
топлинна енергия за даден обект с това лице, с което последно по време има
сключен договор за същия обект, който договор преустановява действието на
предходен договор с друго лице за същия имот. Следователно за преценката,
с кого дружеството – ищец е в облигационни отношения за доставка на
топлинна енергия за определен имот през даден период, е меродавно
обстоятелството, с кое лице последно по време е бил сключен договор за
доставка на топлинна енергия /изричен или презюмиран/.
В случая по делото има данни за съсобственост върху процесния имот –
находящ се в гр. С.. Доколкото са представени надлежни доказателства за
извършения от В. С. отказ от наследството на Л. С., следва да се приеме, че
съсобственици при равни квоти са единствено И. С. и А. С., което ги прави
потребители на топлинна енергия, като съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ това е едно
от основанията за възникване на облигационно отношение с ищеца. Видно
обаче от представената молба – декларация от 06.08.2002 г. до ищеца е
направено искане от И. С. за откриване на партида за топлоснабдения имот
съгласно чл. 12, т. 12 от Общите условия на дружеството. Ищецът е открил
партида на И. С. за процесния имот с абонатен номер ., до която се отнасят
индивидуалните изравнителни сметки, представени и приети по делото, както
и фактурите за исковия период съгласно заключението на приетата и
неоспорена от страните експертиза. Следователно с този изричен договор за
доставка на топлинна енергия с единия съсобственик на имота е
преустановено действието на предходното презюмирано облигационно
правоотношение между страните по спора за същия имот и дори ответникът
А. С. да е съсобственик на имота, същият няма качеството на клиент на
топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ
/приложима редакция след 17.07.2012 г./ през исковия период 01.05.2018 г. -
3
31.04.2020 г. и не е надлежен ответник, поради липсата на пасивна
материална легитимация. Аргумент за това съдът черпи не само от общите
принципи на облигационното отношение, но и от уредбата в Общите условия,
при които действа договорът и съгласно които договорът възниква в лицето
на всички съсобственици/вещни ползватели, освен ако някой от тях не заяви
изрична воля да е единствена страна по договора. Това схващане намира израз
в различни разпоредби на Общите условия. Съгласно чл. 61 от Общите
условия при промяна на собствеността или на правото на ползване новият
собственик е длъжен да подаде до продавача заявление за промяна на
партидата, а старият – заявление за закриването й. Ако предишният
собственик или ползвател не закрие партидата си, продавачът събира
дължимите суми от него до откриване на партида на новия собственик или
ползвател, съобразно предоставения акт за собственост или ползване.
Следователно старият собственик отговаря за задълженията след
отчуждаване на имота само до момента на откриване на партида на името на
новия собственик. Щом новият собственик е волеизявил да стане страна по
договора, както е в настоящия случай, то отчуждителят губи това качество –
такъв е смисълът на чл. 61, ал. 2 от Общите условия /след откриване на
партида на новия собственик дължимите суми се събират от него/. Напълно
ирелевантно е дали старият собственик остава вещен ползвател – общите
условия не поставят изискване отчуждителят да е преустановил всяка
юридическа връзка с имота. Достатъчно е, че е налице волеизявление на
друго лице да бъде страна по договора. В духа на тези разсъждения са и
останалите разпоредби на Общите условия – те дават приоритет на
волеизявяването чрез подаване на молба за промяна на партидата пред
възникването на облигацията по силата на закона /така напр. чл. 63 от
Общите условия, предвиждаща страна по облигационното отношение да
стане само този наследник, който е подал искане за това, а не всички лица,
имащи качеството собственици по силата на наследяване/.
В този смисъл са и разясненията, дадени с Тлъкувателно решение от
17.05.2018 г. по тълк.д.№ 2/2017 г. на ОСГК, където се посочва, че клиенти на
топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни
от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със
съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на
ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор
4
за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично
известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази
хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна
енергия за битови нужди (“битов клиент“ по смисъла на т. 2а пар. 1 ДР ЗЕ) и
като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на
топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и
топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК,
например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при
топлопреносното дружество. На още по - силно основание това разрешение
важи при откриването на индивидуална партида на единия от
съсобствениците, какъвто е настоящият случай. Потребител, респ. клиент на
топлинна енергия за битови нужди в имота през исковия период е единствено
лицето И. С..
По делото е установено, че процесният имот е бил топлофициран и че
сградата – етажна собственост, в която се намира същият, е била
присъединена към топлопреносната мрежа.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на
топлинната енергия в сграда - етажна собственост се извършва по система за
дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна
собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна
енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от
закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна
собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални
топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в
отделните имоти, като в случая етажните собственици на процесната сграда
са възложили извършването на индивидуално измерване на потреблението на
топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и
топла вода на „Н.“ ЕАД.
По делото не се спори, а и се установява от представените писмени
доказателства, че в сградата е въведена система за дялово разпределение,
както и че доставената и реално потребена топлинна енергия за процесния
имот през исковия период е в размер на претендирания, поради което и
предвид релевираното признание в тази връзка, съдът намира за установено
5
по делото възникването на облигационно отношение между ищеца и
ответницата И. С. по договор за продажба и доставка на топлинна енергия в
твърдените количества за топлоснабден имот находящ се в гр. С..с абонатен
№ ., съответно задължение за плащане на уговорената цена в претендирания
размер.
Основателна е и претенцията за заплащане на дължимата годишна такса
за извършваната услуга за дялово разпределение за предявения размер от
14,38 лв. съобразно претендираните от ищеца суми спрямо ответницата.
Съгласно разпоредбите на чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № ./06.04.2007 г.
за топлоснабдяването и на чл. 10 от Общите условия на договорите между
„Т.” ЕАД и търговец за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна собственост се
заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество,
което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата
за дялово разпределение.
Направеното в срок правопогасяващо възражение на ответниците за
погасяване на претенциите по давност е частично основателно.
Съгласно Тълкувателно решение от 12.04.2012 г. на ОСГТК на ВКС по
тълкувателно дело № 3/2011 г. задълженията на потребителите на топлинна
енергия, представляват задължения за периодично плащане, тъй като са
налице повтарящи се през определен период от време еднородни задължения
с посочен в Общите условя падеж, поради което и по отношение на тях е
приложима давността по чл. 111, б. "в" ЗЗД. В Общите условия, действащи
през исковия период, е предвидено, че купувачите са длъжни да заплащат
месечните си задължения за доставена топлинна енергия в 45 –дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят. Съгласно разпоредбата на чл.
114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на
вземането, като при срочните задължения /каквито са процесните за
главница/, давността тече от деня на падежа /тъй като срокът е уговорен в
полза на длъжника и кредиторът не може да иска предсрочно изпълнение/.
Следователно задълженията на ответника за заплащане на стойността на
доставената енергия са възникнали като срочни – както вече бе отбелязано
според общите условия месечните суми за топлинна енергия са били
дължими в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Т.е.
6
за погА.и по давност следва да се считат всички месечни вземания, чиято
изискуемост е настъпила преди повече от три години назад, считано от датата
подаване на исковата молба/заявлението – 30.09.2018 г., като се отчете обаче,
че в периода 13.03.2020 г. – 20.05.2020 г. давностният срок е спрял да тече на
основание чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13
март 2020 г., и за преодоляване на последиците, във връзка с § 13 от ПЗР на
ЗИД на Закона за здравето /обн. ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г. /,
т.е. преди 25.07.2018 г., или вземането за доставена ТЕ до 31.05.2018 г., като
непогА.о по давност в случая е вземането за доставена ТЕ за периода
01.06.2018 г. - 30.04.2020 г., което е на стойност 3 123,94 лв. Предвид така
установеното и с оглед претендираните от ответницата И. С. 3/12 от дълга,
искът срещу нея следва да се уважи до размера 780,98 лв.
По иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Основателността на иска за законна лихва предпоставя наличие на главен
дълг и забава в погасяването му. По делото се установи наличието на главен
дълг. По аргумент от чл. 119 ЗЗД лихва не се дължи върху погА.ата по
давност главница, с оглед на което акцесорната претенция в тази част се явява
неоснователна. Към исковия период приложение намират Общите условия на
ищеца от 12.07.2016 г. В чл. 32, ал. 3 от същите е посочено, че след отчитане
на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки
продавачът издава за отчетния период кредитни известия на стойността на
месечните фактури и фактура за потребеното количество топлинна енергия за
отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Съгласно чл. 33,
ал. 2 клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал.
3 за потребено количество топлинна енергия за отчетния период в 45-дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В чл. 33, ал. 4 от ОУ е
предвидено, че продавачът начислява обезщетение за забава в размер на
законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 3, ако не са заплатени в
срока по ал. 2. Следователно, въпреки че изискуемостта на месечно
дължимите суми настъпва в 45-дневен срок след периода, за който се отнасят
/съгласно чл. 33, ал. 1/, длъжникът изпада в забава само при неизпълнение на
задължението си за заплащане цената на ТЕ за потребеното количество
топлинна енергия за целия отчетен период в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнася, т. е. ответниците не дължат мораторна лихва
7
върху задълженията по месечните /прогнозни/ фактури, а само за
задължението по общите /изравнителни/ фактури. Тези фактури обаче се
издават в края на юли месец /31. 07/, а 45 - дневният срок след края на
отчетния период /последният изтича на последното число на месец април на
съответната година/ изтича на 14. 06., т. е. средата на юни месец на
съответната година. Или с други думи задължението за заплащане на
стойността на реално потребената топлинна енергия в ОУ от 2016 г. е
регламентирано като срочно, но срокът, който кани, изтича преди
изравнителното вземане на топлофикационното дружество по общата фактура
да е възникнало, както по основание, така и по размер. Няма как длъжникът
по едно задължение да изпадне в забава преди за него да е ясно, какво дължи
и това да влече неблагоприятните последици от забавата за него. Ето защо
посочените разпоредби на общите условия от 2016 г. следва да се тълкуват в
смисъл, че длъжникът изпада в забава с изтичане на 45 дневният срок от
издаването на фактурата за потребеното количество топлинна енергия за
отчетния период, определено на база изравнителните сметки, или от 15.09 на
съответната година.
По изложените съображения и на основание чл. 162 ГПК съдът счита, че
общият размер на лихвата за забава върху дължимата топлинна енергия за
периода 15.09.2019 г. – 17.09.2021 г. възлиза на 465,14 лв.
По отношение на дължимото обезщетение за забава върху вземанията по
процесната обща фактура обаче следва да се съобрази и чл. 6 от Закона за
мерките и действията по време на извънредното положение /действаща за
периода 13.03.2020 г. до 08.04.2020 г. вкл./, според който мораторна лихва не
се дължи за посочения период на извънредното положение. При съобразяване
на тази разпоредба и на основание чл. 162 ГПК съдът счита, че размерът на
лихвата за забава върху дължимата топлинна енергия за периода 15.09.2019 г.
- 12.03.2020 г. и периода 09.04.2020 г. – 10.09.2021 г. възлиза на 451,09 лв.
Предвид така установеното и с оглед претендираните от ответницата 3/12 от
дълга, искът за мораторна лихва срещу нея следва да се уважи до размера
112,77 лв.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва
предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия,
поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
8
По делото не са представени доказателства за отправена покана от кредитора
за плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, поради
което акцесорната претенция в тази част се явява неоснователна.
По разноските.
Изходът на делото предпоставя право на разноски за двете страни. На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на направените от него
разноски съобразно уважените претенции в общ размер на 63,38 лв. за
платена държавна такса, такси за съдебни удостоверения и юрисконсултско
възнаграждение.
Ответниците не са представили доказателства за сторени в
производството разноски.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА И. И. С., ЕГН ********** да заплати на „Т.” ЕАД, ЕИК .. на
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ сумите 780,98 лв.,
представляваща дължима главница за доставена от дружеството топлинна
енергия през периода 01.06.2018 г. - 30.04.2020 г., ведно със законната лихва
от 30.09.2021 г. до изплащане на вземането; 112,77 лева, представляваща
обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за периода
15.09.2019 г. - 12.03.2020 г. и периода 09.04.2020 г. – 02.06.2022 г.; 14,38 лв.,
представляваща главница за дялово разпределение за периода м.08.2018 г. –
м.04.2020 г., ведно със законна лихва от 30.09.2021 г. до изплащане на
вземането , както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 63,38 лв. разноски
по делото, като ОТХВЪРЛЯ иска за главницата за топлинна енергия за
разликата над присъдената сума 780,98 лева до пълния предявен размер
788,21 лв. и за периода 01.05.2018 г. – 31.05.2018 г., иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД
за обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за разликата
над присъдената сума 112,77 лева до пълния предявен размер 117,36 лв. и за
периода 13.03.2020 г. - 08.04.2020 г., както и иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
заплащане на сумата 3,01 лв., представляваща обезщетение за забава върху
главницата за дялово разпределение за периода 01.10.2018 г. - 17.09.2021 г.,
9
които суми касаят топлоснабден имот находящ се в гр. С..с абонатен № ..
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.” ЕАД, ЕИК .. искове с правно основание
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ за осъждане на А. Т. С. ЕГН **********
при квоти 3/12, В. В. С. ЕГН ********** при квоти 2/12, Л. В. А., ЕГН
********** при квоти 2/12, В. И. С., ЕГН ********** при квоти 1/12 и К. И.
С., ЕГН ********** при квоти 1/12 да заплатят сумите 2364,67 лв.,
представляваща дължима главница за доставена от дружеството топлинна
енергия през периода 01.05.2018 г. - 31.04.2020 г., ведно със законна лихва от
30.09.2021 г. до изплащане на вземането; 352,08 лева, представляваща
обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за периода
15.09.2019 г. - 17.09.2021 г.; 43,16 лв., представляваща главница за дялово
разпределение за периода м.08.2018 г. – м.04.2020 г., ведно със законна лихва
от 30.09.2021 г. до изплащане на вземането, както и сумата 9,02 – мораторна
лихва върху главницата за дялово разпределение за периода 01.10.2018 г. –
17.09.2021 г., които суми касаят топлоснабден имот находящ се в гр. С..с
абонатен № ..
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на
страната на ищеца „Т.” ЕАД – „Н.” ЕАД.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10