ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 148
гр.Плевен, 17.01.2023 г.
Административен съд – Плевен, осми състав, в закрито
заседание на седемнадесети януари две хиляди двадесет и трета година, в състав:
Съдия: Н. Иванов
като разгледа докладваното от съдията административно
дело № 1017/2022 г. по описа на Административен съд - Плевен, за да се
произнесе взе предвид следното:
Административното дело е образувано по жалба на Н.Й.Н. с постоянен адрес ***
и настоящ адрес *** срещу мълчалив отказ на Общинска служба по земеделие –
Червен бряг, за извършване на административна услуга по реда на § 1, т. 2 от ДР
на Закона за администрацията. С жалбата е направено искане за отвод на съдия Н.
Иванов, в случай че жалбата е разпределена на същия съдия, тъй като той се е
произнесъл по адм. дело № 957/2022г. между същите страни, като акта е обжалван
пред ВАС.
С последваща молба от оспорващия вх. рег. № 7228/29.12.2022г. отново е
направено искане за разпределяне на делото на друг съдия.
С определение №2602/23.12.2022г. съдът е указал на Общинска служба по
земеделие – Червен бряг, в 7 дневен срок от получаване на определението, да
представи цялата административна преписка във връзка с мълчалив отказ на
Общинска служба по земеделие – Червен бряг за извършване на административна
услуга по реда на §1, т.2 от ДР на Закона за
администрацията – по заявление от 10.12.2022г. на Н.Й.Н. да комплектова преписка
№504/1992г., както и данни как е приключила преписка №504/1992г.
С писмо вх. рег. №55/04.01.2023г. и вх. рег. №63/05.01.2023г. от Общинска
служба по земеделие /ОСЗ/ – Червен бряг е получена административната преписка,
като е изразено становище, че в процесния случай правен интерес от оспорване на
мълчалив отказ все още не е настъпил, поради което жалбата се явява процесуално
недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по
делото прекратено. Сочи се още, че със заявление от 10.12.2022г. /вх. №
РД-12-05-70-2/12.12.2022г. по описа на ОСЗ – Червен бряг/ Н. е поискал от ОСЗ –
Червен бряг да подмени всички документи, в това число и влезли в сила
административни актове, постановени по преписка №504/1992г., в които като
заявител фигурира Георги Хинков Хинков, с други такива, в които като заявител
да фигурира Йото Неделчев Хинков – друг от наследниците на Неделчо Хинков
Неделчев. Посочено е още, че подобна „административна услуга“, макар че е спорен
въпросът доколко същото представлява административна услуга, попада в
хипотезата на §1, т. 2, б. „в“ от Закона за администрацията - извършване на
други административни действия, които представляват законен интерес за
физическо или юридическо лице. Уточнява се, че по смисъла на чл. 5а, ал. 3 от
същия закон, длъжностните лица, които предоставят и извършват административни
услуги по § 1, т. 2, букви „в“, „г“ и „д“ от допълнителната разпоредба, са
длъжни да ги предоставят или извършат в срок не по-дълъг от 30 дни, освен ако в
специален закон е предвидено друго, т.е към момента на оспорването на т.нар.
„мълчалив отказ“ по заявление от 10.12.22г., срокът за произнасяне на
административния орган все още не е изтекъл и респективно, за жалбоподателят не
е налице правен интерес от подобно оспорване, тъй като за административния
орган все още съществува правната възможност да направи волеизявление, да
извърши действие и бездействие, с което правата, свободите или законните
интереси на Н. да бъдат нарушени, застрашени или за него да бъдат породени
конкретни задължения. Едва след изтичането на този срок, в който ако
административния орган не се произнесе, за Н. ще възникне правен интерес от
оспорването на подобен мълчалив отказ.
В становището от ОСЗ се сочи
още, че дори да се приеме, че ОСЗ-Червен бряг е сезирана за извършване на
административна услуга в хипотезата на §1, т. 2, б. „а“ и „б“ от Закона за
администрацията - издаване на индивидуални административни актове, с които се
удостоверяват факти с правно значение или издаване на индивидуални
административни актове, с които се признава или отрича съществуването на права
или задължения, към датата на подаване на жалбата, а и към датата на
постановяване на Определение № 2602/23.12.2022г. по а.д. №1017/2022г., по описа
на Административен съд - Плевен, срокът за издаване индивидуален
административен акт по чл. 57, ал. 1 от АПК, също не е изтекъл, поради което
също не е налице правен интерес от подобно оспорване.
ОСЗ – Червен
бряг посочват, че трайно установена съдебна практика, а и съгласно Тълкувателно
решение № 3/16.04.2013г. на ОСК на ВАС, правният интерес задължително следва да
е налице към момента на оспорването - подаване на жалбата или искането за
обявяване на нищожност, като процесуалноправният интерес е инструментът за
защита на засегнатите права и интереси, представляващи същността на
материалноправния интерес, и съотношението е като на средство към цел.
Процесуалноправният интерес е положителна процесуална предпоставка, от
категорията на абсолютните, поради което за неговото съществуване съдът е
длъжен да следи служебно. Той трябва да е личен - никой не може от свое име да
търси съдебна защита на чужди права. Трябва да е и пряк, и непосредствен. Пряко
засягане е налице, когато със самия акт могат да бъдат засегнати или са
засегната права и законни интереси, регламентирани от материалното право, т.е.
се изменят, отменят или ограничават права, или административният акт създава
права на трето лице, с което уврежда оспорващия или за които той поражда
задължения. Допълва се, че следва да се обсъди и въпросът, че липсата на
формиран мълчалив отказ, граничи с липсата на годен за оспорване административен акт, което само по
себе си е още едно основание за недопустимост на подобно съдебно производство,
като освен това, в процесния случай, вече е налице повече от едно произнасяне
на административния орган, като всяко от тях подлежи на самостоятелно обжалване
като изричен отказ за извършване на подобна административна услуга, и което към
настоящия момент не е оспорено по съдебен ред. Със заявление, вх. № РД-12-05-70/14.11.22г.,
Н. е поискал извършването на същата административна услуга.
С писмо, изх.
№ РД-12-05-70-1/28.11.22г, заявителят е уведомен, че по смисъла на чл. 10 от
Закона за собствеността и ползването на земеделските земи се възстановяват правата на собствениците или на техните
наследници върху земеделските земи, които са притежавали преди образуването на
трудовокооперативни земеделски стопанства или държавни земеделски стопанства,
независимо от това дали са били включени в тях или в други образувани въз
основа на тях селскостопански организации, и/или на други предвидени в закона
хипотези.
Съгласно чл.
11 и чл. 12 от ЗСПЗЗ, както и чл. 13 от ППЗСПЗЗ, лицата по чл. 10 от ЗСПЗЗ
подават заявление за възстановяване правата си върху земеделските земи до
съответната общинска служба по земеделие по местонахождение на имотите, като то
съдържа описание на имота и доказателства за правото на собственост. Когато заявлението се
подава от наследник, в заявлението следва да се посочат трите имена на наследодателя
и да се представят доказателства, които да удостоверят качеството на
„наследник“ на лицето, подаващо заявлението. При администриране на преписките
за възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, от страна на общинските служби по
земеделие, следва обаче да се има предвид, че съгласно разпоредбата чл. 14, ал. 1, т. 1 от ЗСПЗЗ —
„когато с решението се възстановява правото на собственост върху земеделска
земя на починал собственик, решението се издава общо за неговите наследници,
като дяловете на наследниците се определят съгласно Закона за наследството, без
да се посочват в решението“, от подаденото заявление и извършените
административно-процесуални действия от един наследник, се ползват и всички
останали наследници. В тази връзка, извършените административно-процесуални
действия от различни наследници на Н. Х. Н., доколкото същите действително
притежават качеството на негови наследници, по никакъв начин не изменя, спира
или прекратява производството по преписка за възстановяване № 504/1992г. по
описа на Общинска служба по земеделие - Червен бряг, напротив, същите имат
валидно правно действие и от тях се ползват всички останали наследници на Н. Х.
Н..
Сочи се, че този отказ за извършване на административната услуга не е
обжалван по надлежния ред, но в отговор Н. подава заявление от 10.12.22г., /вх. № РД-12-05-70-2/12.12.2022г.
на ОСЗ – Червен бряг/, с което отново иска извършването на същата
административна услуга, като излага факти и обстоятелства, които не
кореспондират с първоначалното му заявление. С писмо, изх. № РД-
12-05-70-3/22.12.2022г. по описа на ОСЗ – Червен бряг, Н. е уведомен, че по
преписка № 504/1992г. няма новонастьпили факти и обстоятелства, които да
обуславят необходимостта от уважаване на поисканата административна услуга.
Произнасяне на ОСЗ-Червен бряг по този въпрос е налице и по заявления, с вх. №№
ПД-09-1/30.01.2019г.; ПД-09-1-2/05.03.2019г.; ПД-09-1-5/09.04.2019г., копия от които
са приложени към писмото от ОСЗ – Червен бряг. С отговорът си от ОСЗ – Червен
бряг уведомяват съда, че административна преписка № 504/1992 г. не е приключила.
С оглед искането на оспорващия Н. за отвод на състава на съда и като
съобрази чл. 22 от ГПК вр. с чл. 144 от АПК, съдът счита че не са налице
основания за отвод, тъй като фактът, че съдията се е произнесъл по друг спор
между страните по адм. дело № 957/2022г. по описа на Адм. съд - Плевен, който
акт е обжалван пред ВАС по никакъв начин не предпоставя необходимостта за
отвод, доколкото не са налице основание за отвод по чл. 22 от ГПК, нито пък е
налице съмнение за безпристрастието на съдията, поради което искането за отвод
на съдебния състав следва да се остави без уважение.
Съдът като съобрази жалбата и закона, намира, че жалбата
е недопустима, тъй като не е формиран мълчалив отказ и Н. няма правен интерес
да го обжалва, като жалбата следва да бъде оставена без разглеждане, а
съдебното производство – прекратено.
Видно от отговорът от ОСЗ – Червен бряг административна преписка № 504/1992
г. не е приключила, т.е. налице е висящо административно производство при което
всяка заинтересована страна от изхода на това административно производство може
да представя писмени доказателства пред административния орган. Съгласно чл.
34, ал. 3 от АПК административният орган осигурява на страните възможност да
изразят становище по събраните доказателства, като страните могат да правят
писмени искания и възражения. Съгласно чл. 35 от АПК, индивидуалният
административен акт се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата
от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите
граждани и организации, ако такива са дадени, съответно направени.
В случая, ако Н. има правен интерес по административна преписка № 504/1992
г. по описа на ОСЗ – Червен бряг, същият може да представи на административният
орган всички доказателства, които счита за относими и допустими за приключване
на административното производство с краен административен акт, който акт
подлежи на съдебно оспорване. АПК е предвидил, че в административното
производство доказателствата се събират служебно от административния орган /чл.
36 от АПК/, респективно административният орган преценява, какви доказателства
ще приобщи към административната преписка и дали същите са относими и
допустими, с оглед постановяването на крайния административен акт.
В конкретният случай Н., заявявайки пред ОСЗ – Червен бряг
административна услуга по §1, т. 2 от ДР на Закона за администрацията, се
опитва да изземе правомощието на административния орган за преценка на
относимите доказателства за постановяване на административния акт, без да е
налице правна възможност за подобно нещо. Както е посочено по- горе Н. Н. има
право да представи доказателства пред административния орган, ако има правен
интерес от административното производство, но дали същите ще бъдат взети
предвид като относими и релевантни е изключително правомощие на
административния орган, поради което според настоящия състав на съда, в случая
по заявлението от 10.12.2022г., с искане за комплектоване на преписка по №
504/1992 г. по описа на ОСЗ – Червен бряг на Н. не се дължи каквато и да е
административна услуга, респ. няма как да се формира мълчалив отказ, т.е.
налице е недопустима жалба, защото не е налице задължение за административния
орган за комплектоване на преписката, освен в случаите на обжалване на
административния акт и задължението по чл. 152, ал. 2 от АПК, което обаче не
представлява адм. услуга, а задължение за органа да представи пред съда
административната преписка.
Дори да се приеме, че заявлението от 10.12.2022г., с искане за
комплектоване на преписка по № 504/1992 г. по описа на ОСЗ –
Червен бряг представлява административна услуга по §1, т. 2 от ДР на
Закона за администрацията /ЗА/, каквото според съда не е, то това искане следва
да се класифицира по буква „в“ от §1, т. 2 от ДР на ЗА - извършване
на други административни действия, които представляват законен интерес за
физическо или юридическо лице, а съгласно чл. 5а, ал. 3 от ЗА, длъжностните
лица, които предоставят или извършват административни услуги по § 1,
т. 2, букви „в“, „г“ и „д“ от допълнителната разпоредба, са длъжни да ги
предоставят или извършат в срок не по-дълъг от 30 дни, освен ако в специален
закон е предвидено друго.
При положение, че искането за извършване на административна услуга е
подадено в ОСЗ – Червен бряг на 10.12.2022г. /събота/, заведено е в първия
работен ден -12.12.2022г. /понеделник/, то органът може да се произнесе в срок
до 30 дни, т.е. до 11.01.2023г., като към датата на подаване на жалбата в Адм.
съд – Плевен – 21.12.2022г. не е бил налице мълчалив отказ, тъй като срокът за
произнасяне не е бил изтекъл, поради което жалбата срещу мълчалив отказ,
какъвто всъщност няма формиран към този момент се явява недопустима, тъй като е
подадена е преждевременно, поради което е лишена от предмет – липсва мълчалив
отказ за извършване на административна услуга към датата на подаването и на
това основание жалбата също е недопустима и следва да бъде оставена без
разглеждане.
За пълнота следва да се отбележи, че от ОСЗ – Червен бряг са отговорили в законоустановения срок
на заявлението на Н. от 10.12.2022г. /вх. № РД-12-05-70-2/12.12.2022г. по описа
на ОСЗ – Червен бряг/, като с писмо изх. № РД-12-05-70-3/22.12.2022г. той е
уведомен, че по преписка №504/1992г. няма новонастъпили факти и обстоятелства,
като на всички въпроси на Н. вече е отговорено с писмо изх. №
РД-12-05-70-1/28.11.2022г.
С оглед на горното, искането за отвод на състава на съда следва да се
остави без уважение, а жалбата следва да се остави без разглеждане като недопустима
и да се прекрати съдебното производство.
Мотивиран
от изложеното,
Административен съд – Плевен, осми
състав,
ОПРЕДЕЛИ:
Оставя без уважение искането на Н.Й.Н. за отвод на съдебния състав.
Определението в тази част не подлежи на обжалване.
Оставя без разглеждане жалбата на Н.Й.Н.
с постоянен адрес *** и настоящ адрес *** срещу мълчалив отказ на Общинска
служба по земеделие – Червен бряг, за извършване на административна услуга по
реда на § 1, т. 2 от ДР на Закона за администрацията по заявление от
10.12.2022г. с вх. № РД-12-05-70-2/12.12.2022г. по описа на ОСЗ – Червен бряг.
Прекратява съдебното производство по административно дело
№ 1017 по описа за 2022 година на Административен съд Плевен.
Препис от
определението да се връчи на оспорващия и на Общинска служба
по земеделие – Червен бряг.
Определението
в тази част, подлежи на обжалване пред Върховен административен съд с частна
жалба в 7-дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: /п/