МОТИВИ
към ПРИСЪДА № 33 от 11.06.2019 година
по НОХД № 326/2019 година на Районен съд
- Свиленград
С Обвинителен акт (ОА) по Досъдебно
производство (ДП) № 13/2019 година по описа РУ – Свиленград, преписка с вх.№ 1327/2018
година по описа на Районна прокуратура – Свиленград, Надя Митева - Прокурор при
Районна прокуратура – Свиленград повдига обвинение
на М.И.С.,
родена на *** ***, българка, българска гражданка, живуща ***, неомъжена, с
начално образование, ЕГН **********, неосъждана, за това, че в периода от 18.04.2018 година
до 05.02.2019 година в района на пътната връзка на автомагистрала (АМ) „Марица”
на платното за движение между село Капитан Андреево и
ГКПП „Капитан Андреево”, област Хасково, като
пълнолетно работоспособно лице, системно се е занимавала с просия, а именно на 18.04.2018
година, 24.04.2018 година, 25.04.2018 година, 30.11.2018 година и 05.02.2019
година - престъпление по чл. 329, ал. 2 от НК;
на М.С.Н., родена на *** ***, българка,
българска гражданка, живуща ***, вдовица, без образование, но може да полага
подпис, ЕГН **********, неосъждана, за това, че в периода от 24.04.2018 година до
05.02.2019 година в района на пътната връзка на АМ „Марица” на платното за
движение между село Капитан Андреево и ГКПП „Капитан Андреево”, област Хасково, като пълнолетно работоспособно
лице, системно се е занимавала с просия, а именно на 24.04.2018 година,
25.04.2018 година, 04.12.2018 година и 05.02.2019 година - престъпление по чл.
329, ал. 2 от НК и
на А.А.А.,
родена на *** ***, българка, българска гражданка, живуща ***, неомъжена, без
образование, но може да полага подпис, ЕГН **********, неосъждана,
за това, че в периода от 18.04.2018 година
до 05.02.2019 година в района на пътната връзка на АМ „Марица” на платното за
движение между село Капитан Андреево и ГКПП „Капитан Андреево”, област Хасково, като пълнолетно работоспособно
лице, системно се е занимавала с просия, а именно на 18.04.2018 година,
24.04.2018 година, 25.04.2018 година, 04.12.2018 година, 22.01.2019 година и
05.02.2019 година - престъпление по чл. 329, ал. 2 от НК.
В съдебно заседание
подсъдимите М.И.С., М.С.Н.
и А.А.А., и служебните им защитници – адвокат В.С., адвокат Д.С. и адвокат И.Б., заявяват, че признават изцяло фактите,
изложени в обстоятелствената част на ОА, като дават съгласието си в хода на
съдебното следствие да не се събират доказателства за тези факти. По отношение на първите двама
подсъдими се иска от Съда да им наложи административно наказание „Глоба” при
условията на чл. 78а от НК в минималния размер, а по отношение на третия –
„Пробация” само със задължителните мерки и в минималния размер.
Участващият по делото Прокурор
Надя Митева в
хода на съдебните прения поддържа
обвинението, така както е предявено с ОА, считайки го доказано по категоричен
начин по отношение на всеки от тримата подсъдими и при изцяло потвърдена
фактическа обстановка, изложена в него. Доказателствената основа по делото
определя за достатъчна за формиране на безспорни изводи за осъществени съставомерните обективни и субективни признаци от състава
на престъплението по чл. 329, ал. 2 от НК по отношение на всеки от тримата
подсъдими, както и за авторство в лицето на тримата подсъдими. Пледира подсъдимите
да бъде признати за виновни по обвинението, като за извършеното престъпление на
първите двама им се наложи административно наказание „Глоба” в минимален размер
на основание чл. 78а от НК, а по отношение на третия – „Пробация” със задължителните
мерки за срок от 8 месеца.
Производството в съдебната си фаза протече по реда на диференцираната
процедура на глава ХХVІІ от НПК – съкратено съдебно следствие в хипотезата на
чл. 371, т. 2 от НПК, при изрично изразено съгласие от подсъдимите и техните защитници в открито съдебно заседание,
след разпоредено от Съда предварително изслушване на страните на основание чл.
370, ал. 1 от НПК. Поради
това разглеждането на делото, по посочения особен процесуален ред се явява
процесуално допустимо, с оглед наличие на предпоставките по чл. 370 от НПК и
изрично изразени съгласия от привлечените подсъдими, като същите и Съдът е уважил, след
изслушването на страните, постановявайки нарочен съдебен акт за провеждане на
съкратено съдебно следствие във фактически състав на цялостно признание на
фактите от обстоятелствената част от ОА, без да събират доказателства тях. Т.е.
на основание чл. 372, ал. 4, вр.чл. 371, т. 2 от НПК, Съдът, след като взе предвид, че
самопризнанията на подсъдимите М.И.С., М.С.Н. и А.А.А. се подкрепят от събраните в ДП доказателства, с Определение обяви, че ще ползва
самопризнанията, без да събира доказателства за фактите, изложени в
обстоятелствената част на ОА.
Съдът, обвързан от процесуалната норма на чл. 373, ал. 3 от НПК, обсъждайки направените от подсъдимите индивидуални самопризнания в
хипотезата на чл. 372, ал. 4, вр.чл. 371, т. 2 от НПК - пълно признание на всички факти
от обстоятелствената част на ОА, приема за установено от фактическа страна,
следното, така както и се твърди в
същия:
Видно от приложените актуални Справки за съдимост с рег.№ 336 от 16.05.2019 година, издадена от
Районен съд – Нова Загора и с рег.№ 409 от 16.05.2019 година, издадена от
Районен съд – Харманли, подсъдимите М.И.С. и М.С.Н. не са осъждани. Видно от
приложената актуална Справка за съдимост с рег.№ 201 от 20.05.2019 година,
издадена от Районен съд – Поморие, ведно с Бюлетин, на
подсъдимия А.А.А. е наложено с влязло в сила
на 28.09.2018 година Решение № 34/11.09.2018
година по АНД № 492/2018 година на Районен съд – Свиленград за престъпление по
чл. 191, ал. 2, вр.чл. 20, ал. 2 от НК, административно
наказание „Глоба” в размер на 1 000 лв.
Видно от приложените
в кориците на ДП Декларации за семейно и материално положение и имотно състояние
подсъдимите нямат доходи, не притежават недвижими имоти и движимо
имущество, включително МПС на стойност над 1 000 лв., ценни книжа, дялове
в дружество, парични средства по банкови сметки и нямат ненавършили
пълнолетие деца, на които да дължат издръжка (изключая
А.А., която има син на 17 години – Исус Алеков Желев).
Видно от Характеристичните справки на подсъдимите, изготвени от Младши
полицейски инспектор Д. Димитров, същите са със
скромен характер (изключая А.А.); не са предизвиквали
конфликти и скандали с живущите в района, където живеят; нямат
противообществени прояви и нарушения на обществения ред; няма данни да
употребяват с алкохол или наркотични вещества; не са регистрирани като
извършители на престъпления и нарушения на обществения ред; не са водени срещу
тях проверки за извършени престъпления от общ характер; не се издирват от
органите на реда; нямат криминалистически и съдебни регистрации (изключая А.А., която има криминалистическа и съдебна регистрации);
нямат забрани да напущат страната.
Подсъдимите М.И.С.,
М.С.Н. и А.А.А. ***. Те
са
психически здрави и работоспособни. Подсъдимите не полагат общественополезен
труд, нямат доходи и имущество,
както и са безработни и не са регистрирани в съответната Дирекция „Бюро по
труда”. Ето
защо решават да просят, което
извършват вървейки между товарните автомобили, чакащи на опашка за ГКПП
„Капитан Андреево”, област Хасково. От шофьорите просят храни
и пари.
Установявани са многократно в района на пътната връзка на АМ „Марица” на
платното за движение между село Капитан Андреево и ГКПП „Капитан Андреево”,
област Хасково, от полицейските служители на РУ - Свиленград, които ги
предупреждават устно, както и с писмени Полицейски протоколи и
Разпореждания да
не извършват престъпление по чл. 329, ал. 2 от НК и за
отговорността, която носят, извършвайки просия. Протоколите
са
предявени на всяка от трите подсъдими и след като са запознати със
съдържанието им, всяка от тях ги подписва без да направи
възражения, искания и бележки. По отношение на подсъдимите
си изготвени освен множество Протоколи за предупреждения и
Разпореждания, и Докладни записки до Началника на РУ –
Свиленград. Въпреки отправените устни и писмени предупреждения за
преустановяване на извършваната от тях просия и трите подсъдими А., С. и Н.
продължават да го извършват. Последните с поведението си създават и затруднения
на движението, тъй като деянията им са извършвани на платното на АМ „Марица”.
Разпитани в хода на ДП подсъдимите се
признават за виновни по предявеното им обвинение като обясняват, че деянията им
са резултат от липса на финансови средства и храна. Изразяват съжаление за
извършеното. В
съдебната фаза също се признават за виновни.
Събирането и проверката на доказателствените средства се извърши по реда
и при условията на чл. 371, т. 2, вр.чл. 373, ал. 3 от НПК. Изведената въз основа на тях фактическа обстановка, която Съдът изложи,
е безспорно и несъмнено установена, за което се цениха направените в съдебно заседание самопризнания от всеки от подсъдимите, подкрепени
от приложените към ДП и приобщени по надлежния ред - чл. 283, вр.чл. 373 от НПК писмени доказателства и доказателствени
средства, както и гласните доказателства – свидетелски показания. Писмените
доказателствени източници, ценени от Съда, включват: Докладни записки, Протоколи
за предупреждение, Разпореждания, Характеристични справки, Декларации за семейно
и материално положение и имотно състояние, Справки за съдимост, Бюлетин за
съдимост. Кръгът на
гласните доказателства, обхваща показанията на свидетелите, разпитани в
хода на ДП, а именно: Д. Ангелов Димитров, Георги
Колев Кондев, Георги Петров Петров, Михаил Димитров Михайлов и
Гочо Стефанов Николов, всички те материализирани
в съответни Протоколи за разпит на свидетели. Същите Съдът кредитира изцяло с
доверие, поради липсата на противоречия в тях, систематиката им, корелацията и
взаимното им допълване, подкрепени и от данните, съдържими се в писмените
доказателствени източници, така и с оглед начина на формирането им. Описаната
фактическа обстановка относно времето, мястото, механизмът на изпълнителните
деяния, както и тяхното авторство са доказани пряко от направените самопризнания
на всеки от подсъдимите по чл. 371, т. 2 от НПК, които се подкрепят от
доказателствата, събрани на ДП и надлежно приобщени към делото по реда на чл.
283 от НПК, а именно: показанията на свидетелите, Докладни записки, Протоколи
за предупреждение, Разпореждания на полицейски служители.
Обясненията
на подсъдимите също се възприеха от Съда за достоверни, тъй като кореспондират
и се подкрепят от останалите доказателства и доказателствени средства от ДП - кредитирани,
поради което липсват основания изложеното от тях в качество на обвиняеми да се
счита обективно невярно.
Доказателствата, приобщени по делото, включително и гласните, са събрани
по съответния ред, условия и в съответната форма. Същите са безпротиворечиви,
логични, взаимно кореспондиращи и допълващи се, поради което Съдът
ги кредитира изцяло. Липсват противоречия, които да налагат, обсъждането им от Съда,
извън вече изложения аргумент за безпротиворечивостта
им. Поради изложеното и Съдът прие, че направените от страна на всеки от подсъдимите
признание относно всички релевантни факти по обвиненията, кореспондира и се
подкрепя от събраните безпротиворечиви доказателства,
като на основание императивната разпоредба на чл. 373, ал. 2 и ал. 3 от НПК,
ползва тези самопризнания за изграждането на фактически и правни изводи при
постановяване на Присъдата.
При така изяснената фактическа обстановка и установените факти, изведени
в хипотезата на чл. 373, ал. 3 от НПК, Съдебният състав достигна до единствено възможния и несъмнен извод, че с
действията си всеки от подсъдимите М.И.С., М.С.Н. и А.А.А. е
осъществил състава на престъплението чл. 329, ал. 2 от НК.
Както вече
бе посочено съвкупната преценка на установените по делото факти, изведени въз
основа на анализа на събраните доказателства по делото, обосновава категорично
правно съждение, да е доказано извършването на престъпленията, предмет на обвинението и тяхното авторство. С деянието си всеки от подсъдимите М.И.С.,
М.С.Н. и А.А.А. е
осъществил, както от обективна, така и от субективна страна, престъпният
състав по чл. 329, ал. 2 от
НК.
От обективна страна – в периода от 18.04.2018 година до 05.02.2019
година М.И.С., в периода от 24.04.2018 година до 05.02.2019 година М.С.Н. и в периода от 18.04.2018 година до
05.02.2019 година А.А.А., в района на пътната връзка на АМ „Марица” на платното
за движение между село Капитан Андреево и ГКПП
„Капитан Андреево”, област Хасково, като пълнолетни
работоспособни лица, системно са се занимавали с просия, а именно първата - на
18.04.2018 година, 24.04.2018 година, 25.04.2018 година, 30.11.2018 година и
05.02.2019 година, втората - на 24.04.2018 година, 25.04.2018 година,
04.12.2018 година и 05.02.2019 година и третата - на 18.04.2018 година,
24.04.2018 година, 25.04.2018 година, 04.12.2018 година, 22.01.2019 година и
05.02.2019 година. С действията си насочени към пътуващите да им дават пари и
храна безспорно е налице просия. По делото категорично и безспорно са доказани
фактическите действия по просия, осъществени от страна на всеки от тримата подсъдими, от тук и несъмнено установено са
авторствата на престъпленията. Преки доказателства в тази насока са показанията
на всички свидетели и писмените доказателства, който Съдът кредитира изцяло с
доверие, за което се изложиха правни съображения в настоящите Мотиви,
обосноваващи преценката за тяхната обективност и достоверност. Поради което и Съдът
прие, че са налице съставомерни деяния по посочения
текст от наказателния закон, при безспорно доказани обективните признаци на
изпълнителните деяния и авторства.
Всеки от тримата подсъдими е осъществил просия чрез 4
до 6 деяния в рамките на поне 9 месеца
от една година, което съгласно трайната практика представлява престъпление на
системно извършване. Достатъчни са поне 3 такива деяния за посочения период. Т.е.
с оглед броя на регистрираните и документирани прояви е налице системност на
престъпното поведение на всеки от подсъдимите като основен белег, като елемент
от състава на престъпленията, който е доказан от представените по делото
писмени документи – Протоколи за предупреждение, Разпореждания и Докладни записки,
констатирали противообществените прояви на всеки от подсъдимите и лица,
работещи в процесния район на упражняване на
просията, които в пълна степен подкрепят самопризнанията на подсъдимите.
Предвид изложеното С., Н. и А. са
субект на престъплението по чл. 329, ал. 2 от НК. Същите са наказателноотговорни
лица по смисъла на чл. 31, ал. 1 от НК.
От субективна страна всеки от тримата подсъдими е извършил инкриминираното
деяние виновно, при форма на вината пряк
умисъл, по смисъла на чл. 11, ал. 2 от НК. Всеки от тях е съзнавал
общественоопасния характер на деянието, знаейки естеството на забраната да не се
проси, за което и многократно е предупреждаван от органите на МВР, но въпреки
това е продължил тази си дейност, предвиждал е неизбежността от настъпването на
общественоопасните му последици, като от волева страна се е съгласявал и искал
тяхното настъпване. Субективно, всеки от подсъдимите е имал формирана ясна
представа в съзнание си, че няма право да проси, но въпреки това съзнателно е просил.
Подсъдимият М.И.С. е родена на *** ***, с ЕГН **********. Българска
гражданка е от български произход. Живее в село Капитан Андреево,
ул.„Одрин” № 1, област Хасково. Не е омъжена. С начално образование е. Не е осъждана.
Подсъдимият М.С.Н. е родена на *** ***, с ЕГН **********. Българска
гражданка е о т български произход. Живее в село Капитан Андреево,
ул.„Бяло море” № 5, област Хасково. Вдовица е. Без образование е, но може да
полага подпис. Не е осъждана.
Подсъдимият А.А.А. е родена на *** ***, с ЕГН **********. Българска
гражданка е от български произход. Живее в село Капитан Андреево,
ул.„Хаджи Д.”***. Не е омъжена. Без образование е, но може да полага подпис. Не
е осъждана – има наложено административно наказание „Глоба”.
Обществената опасност на деянията и на дейците не е завишена в сравнение
с други „подобни” случаи.
Обществената опасност на такова
престъпление не е отпаднала. Същото фигурира като състав на престъпление по НК,
следователно все още законодателя, а и обществото счита, че това е
общественоопасно деяние. Това е престъпление на просто извършване и липсата на
някакви конкретни резултати не е елемент от неговия състав. Ето защо в настоящия случай, Съдът прие, че не е налице малозначителност на деянията по смисъла на чл. 9, ал. 2 от НК, тъй като случаите не се отличават с изключителни обстоятелства, които да
характеризират деянията като малозначителни.
Като подбуди за извършване на престъпленията Съдът
отчете ниското правно съзнание на подсъдимите, културата им, незачитането на установения в страната ред за поведение в
обществото, нежеланието им да се
трудят и по законен начин да изкарват средства за препитание и липсата на морално-волеви задръжки относно
спазването на законодателството на Република България.
По отношение на М.И.С. и М.С.Н.:
В настоящия случай са налице
материалноправните предпоставки, даващи основание за прилагане на разпоредбата
на чл. 78а от НК за освобождаване на подсъдимите М.И.С. и М.С.Н. от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание, тъй като за извършеното от С. и Н. умишлено
деяние, инкриминирано като престъпление по чл. 329, ал. 2 от НК се предвижда
наказание „Пробация” до 2 години; подсъдимите С. и Н. не са осъждани за престъпление
от общ характер; не са осъждани за престъпление от общ характер и към
релевантния момент – датата на извършване на процесното
престъпно деяние; те не са били освобождавани от наказателна отговорност по
реда на Глава VIII, раздел IV от
НК, като именно към този период според правната теория и съдебната практика, се
преценява дадеността на условията от фактическия състав на чл. 78а от НК,
обвързващи императивно неговото приложение и в резултат на извършеното
престъпление не са причинените на трети лица имуществени вреди. Не са налице и
фактически обстоятелства, субсумиращи което е и да е от ограниченията, указани в ал. 7 на чл. 78а от НК, като
изключващи неговото приложение. Поради това и при кумулативното наличие на
посочените предпоставки М.И.С. и М.С.Н. следва да бъдат признати за виновни в
извършване на престъпление по чл. 329, ал. 2 от НК, за което да бъдат освободени
от наказателна отговорност с налагане на административно наказание – „Глоба”.
При индивидуализацията и
конкретизацията на административната отговорност на М.И.С. и М.С.Н.,
Съдът взе предвид като смекчаващи
вината обстоятелства самопризнанията им, допринесли за изясняване на обективната
истина по делото, възрастта им – съответно младата такава и напредналата,
чистото им съдебно минало, проявената самокритичност към деянието, искреното разкаяние, фактът, че подсъдимите се намират в
трудоспособна възраст и добрите характеристични данни.
Като отегчаващо
вината обстоятелство се констатира факта,
че с поведението си създават затруднения на движението по АМ „Марица”.
При определяне размера на наказанията
Съдът в настоящия си състав се съобрази с финансовото състояние на подсъдимите –
с оглед липсата на реализирани доходи от
трудова дейност, с
имотното им положение - не притежават недвижими имоти и МПС и със семейното им такова – неомъжена, съответно вдовица.
С
оглед на гореизложеното, при превес на смекчаващите
вината обстоятелства и при незавишена обществена опасност на деянията и на дейците,
Съдът постанови Присъдата си, с която призна подсъдимите С. и Н. за виновни,
освободи ги от наказателна отговорност и им наложи справедливи административни
наказания при условията на чл. 78а от НК за престъпленията по чл. 329, ал. 2 от НК в
минималния размер, а
именно: „Глоба” в размер на по 1 000 лв.
Така индивидуализираните наказания - Глоба,
ще въздействат в достатъчна степен върху личността на всеки от двамата подсъдими
като предизвика положителни промени в съзнанието и ги мотивира към правомерно
поведение в бъдеще, без с тази по-малка по обем принуда да се намалява
ефективността на наказателната репресия, съответна на целите на индивидуалната
превенция, предвидени в чл. 36 от НК и чл. 12 от ЗАНН. В случая наказанията биха
допринесли със своята неизбежност, а не толкова със строгостта си, като с тях С.
и Н. ще бъдат предупредени, че подобно поведение не може да бъде толерирано, а
само наказвано, едновременно с което ще даде възможност всяка от тях да
преосмисли напълно извършеното. Съдът се надява с това да се повиши чувството им
за отговорност и гражданско правосъзнание, за да не допускат занапред подобни
нарушения на законовия ред. От друга страна определените при горепосочените
съображения наказания на всеки от подсъдимите, Съдът намира за една адекватна
на извършените престъпления санкция и необходима за постигане на предвидените в
чл. 36 от НК и чл. 12 от ЗАНН цели и на генералната превенция, а именно - да се
въздействува възпитателно и предупредително върху другите членове на
обществото.
По
отношение на А.А.А.:
По отношение на
подсъдимия А. не може да се приложи разпоредбата на чл.
78а
от НК, тъй като е освобождавана от наказателна отговорност по
реда на чл. 78а от НК.
При определяне вида и
размера на наказанието на подсъдимия А., Съдът се
съобрази с двата основни принципа на наказателноправната ни система, а именно
принципът на законоустановеност и принципът на индивидуализация на наложеното
наказание.
Съгласно първият
принцип на наказателноправната ни система за извършеното от подсъдимия
престъпление в специалния текст на чл. 329, ал. 2 от НК, законодателят е предвидил наказание
„Пробация” до 2 години (както вече бе посоченио).
При
индивидуализацията и конкретизацията на наказателната отговорност на подсъдимия, Съдът се съобрази с обществената
опасност на деянието и дееца, мотивите за извършване на престъплението,
степента и формата на вината, както и всички смекчаващи и отегчаващи вината
обстоятелства по смисъла на закона. Съдът
взе предвид като смекчаващи вината обстоятелства младата й възраст, добросъвестното процесуално поведение в съдебната
фаза на процеса и в ДП, с обясненията си съдейства за разкриване на
обективната истина, изразеното съжаление, искрено разкаяние, ниският социален статус на
подсъдимия, изявеното
желание за в бъдеще да спазва правомерно поведение, тежкото й финансово
състояние, чистото й съдебно минало, сравнително добрите й характеристични
данни и фактът, че дължи издръжка на ненавършило
пълнолетие дете, за което се и грижи; а като отегчаващо вината обстоятелство се отчете
грубото незачитане на законите на страната ни. Взе се предвид и фактът,
че подсъдимият се намира в трудоспособна възраст.
Съобразно относителната тежест на тези релевантни за
отговорността обстоятелства, Съдът прецени че индивидуализацията на наказанието
следва да се проведе в хипотезата на чл. 54 от НК, като се прие съотношение на
превес на смекчаващите обстоятелства. Последните, в случая не са нито
многобройни, нито пък изключителни, поради което не обосновават основание за
смекчаване на наказателната репресия при условията на чл. 55, ал. 1 от НК,
когато и най –лекото, предвидено в закона наказание, би се оказало несъразмерно
и неоправдано тежко, с оглед индивидуалната обществена опасност на конкретното
деяние и дееца.
Поради това, съобразно изложените правни
аргументи и в рамките на предвидената в чл. 329, ал. 2 от НК санкция, Съдебният
състав определи и наложи на подсъдимия наказание „Пробация” със следните пробационни мерки: „Задължителна регистрация по настоящ адрес” с периодичност на
явяването 2 пъти седмично и „Задължителни периодични срещи с пробационен служител”. Съдът счита че ще е достатъчен срок
на определените пробационни мерки в размер малко над
минималния, а именно: 7 месеца. На основание чл. 205, ал. 1 от ЗИНЗС наказанието „Пробация” следва да се изпълни по настоящия адрес на подсъдимия, който
съгласно изисканата Справка от НБД „Население” е град Поморие, ул.„Солено
езеро” № 4, област Бургас.
Така
индивидуализираното по вид и размер наказание – Пробация, ще въздейства в
достатъчна степен върху личността на подсъдимия като предизвика положителни
промени в съзнанието и го мотивира към правомерно поведение в бъдеще, без с
тази по-малка по обем принуда да се намалява ефективността на наказателната
репресия, съответна на целите на индивидуалната превенция, предвидени в чл. 36
от НК. В случая наказанието би допринесло със своята неизбежност, а не толкова
със строгостта си, като с него А.А. ще бъде предупредена, че подобно поведение
не може да бъде толерирано, а само наказвано, едновременно с което ще даде
възможност тя да преосмисли напълно извършеното. Съдът се надява с това да се
повиши чувството й за отговорност и гражданско правосъзнание, за да не допуска
занапред подобни престъпления на законовия ред. От друга страна определеното при
горепосочените съображения наказание на подсъдимия, Съдът намира
за една адекватна на извършеното престъпление санкция и прецени за необходимо,
достатъчно и справедливо за постигане целите на наказателната репресия,
дефинирани в чл. 36 от НК и преди всичко с оглед поправянето и превъзпитанието
на подсъдимия, както и за постигане на генералната превенция, а именно: да се
поправи и превъзпита осъдения към спазване на законите и добрите нрави, да се
въздействува предупредително върху него и да му се отнеме възможността да върши
други престъпления, да се въздействува възпитателно и предупредително върху
другите членове на обществото.
Относно разноските:
По делото в хода на производството не са направени
разноски, като при признаването на С. и Н. за виновни по предявените обвинения,
Съдът на основание чл. 189, ал. 3 от НПК осъди всеки от тези двама подсъдими да
заплатят единствено дължимата държавна такса в размер на по 5 лв., в
случай на служебно издаване на Изпълнителни листи, вносима
по Бюджета на съдебната власт, по сметката на Районен съд –Свиленград.
Мотивиран от гореизложеното
Съдът постанови Присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
(Кремена Стамболиева)