№ 41535
гр. София, 14.10.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ЙОАННА Н. СТАНЕВА
като разгледа докладваното от ЙОАННА Н. СТАНЕВА Гражданско дело №
20221110145781 по описа за 2022 година
Предявени са от ищеца „Топлофикация София“ ЕАД срещу П. С. Б. установителни
искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153
ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи следните суми:
707,24 лева, представляваща цена на доставена топлинна енергия в топлоснабден имот,
находящ се в ***, инсталация № ********** за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020г., ведно
със законна лихва от датата на подаване на заявлението – 14.06.2022г., до окончателното
изплащане на сумата, 152,79 лева, представляваща мораторна лихва за периода от
15.09.2019г. до 31.05.2022г., 26,81 лева, представляваща цена на услугата дялово
разпределение за периода от 01.05.2019г. до 30.04.2020г., както и 6,76 лева, представляваща
мораторна лихва върху цената на услугата дялово разпределение за периода от 01.07.2019г.
до 31.05.2022г., за които суми е била издадена заповед за изпълнение по ч.гр. дело №
32164/2022г. по описа на СРС, 161-ви състав.
С Определение № 20369 от 16.05.2024г. съдът е конституирал на основание чл. 227
ГПК на мястото на починалия в хода на процеса П. С. Б. неговите законни наследници- К. И.
Б. и И. П. Б.. Със същото определение делото е било насрочено за открито съдебно
заседание.
В съдебно заседание на 11.07.2024г. съдът е докладвал, че в отговора на исковата
молба, подаден от И. П. Б. и от К. И. Б., е обективирано искане за спиране на делото до
приключване на дело № С-760 от 2023г. на СЕС.
С протоколно определение от 11.07.2024г. съдът е предоставил едномесечен срок на
„Топлофикация София“ ЕАД за вземане на становище по искането за спиране на делото до
приключване на производството по дело С-760 от 2023г. на СЕС.
В указания срок и до настоящия момент не е постъпило становище от ищеца.
По искането за спиране съдът намира следното:
Действително, разпоредбата на чл. 628 ГПК задължава всеки български съд да
1
отправи запитване до СЕС в случаите, когато тълкуването на разпоредба от правото на ЕС е
от значение за правилното решаване на делото. С отправяне на запитването съдът спира
производството по делото, а след произнасянето на СЕС то се възобновява. Решението на
СЕС по запитването обаче е задължително не само за съда, който го е отправил, но също
така за всички съдилища и учреждения в Република България /по аргумент от чл. 633 ГПК/.
Когато е отправено преюдициално запитване от национален съд на държава-членка и
пред друг съд на държава-членка се поставят за разрешаване същите въпроси, за правилното
разрешаване на които е необходимо тълкуване на разпоредби от правото на ЕС, вторият съд
трябва да спре производството по делото пред себе си на основание чл. 633 във вр. с чл. 631,
ал. 1 изр. първо ГПК, тъй като решението на СЕС ще бъде задължително не само за съда,
отправил преюдициалното запитване, но и за всички съдилища и учреждения в държавата-
членка. След като СЕС вече е ангажиран с произнасяне по релевантните за двете дела
въпроси, за втория съд не възниква задължение за отправяне на запитване по същите
въпроси, а следва да спре производството пред себе си до произнасянето на СЕС.
В конкретната хипотеза при извършена проверка съдът е установил, че дело № С-760
от 2023г. на СЕС е образувано по следните преюдициални въпроси:
1
1. Допускат ли член 9, параграф 3 от Директива 2012/27/ЕС на Европейския
парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 година относно енергийната ефективност, за
изменение на директиви 2009/125/ЕО и 2010/30/ЕС и за отмяна на директиви 2004/8/ЕО и
2
2006/32/ЕО , и член 169 ДФЕС заплащане на разходи за топлинна енергия, излъчена от
инсталацията на сградата, при положение че стълбищата и коридорите на сградата не са
оборудвани с радиатори?
2. Допускат ли член 9, параграф 3 от Директива 2012/27/ЕС на Европейския
парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 година относно енергийната ефективност, за
изменение на директиви 2009/125/ЕО и 2010/30/ЕС и за отмяна на директиви 2004/8/ЕО и
2006/32/ЕО, и член 169 ДФЕС възможността топлофикационно дружество, въз основа на
национална правна уредба, да претендира стойността на потребена топлинна енергия от
сградна инсталация, като количеството топлинна енергия се определя въз основа на
създадена от администрацията формула, която:
- въвежда коефициент, отчитащ дела на инсталираната мощност на сградната инсталация
спрямо общата мощност на отоплителната инсталация, без да е ясно как е формиран този
коефициент;
- инсталирана мощност на сградната инсталация, която използва формулата, не държи
сметка за това какви са реално инсталираните мощности;
- не отчита температурата на топлоносителя в сградната инсталация;
- презумира, че инсталацията работи на максимална мощност постоянно;
- не взима предвид специфичното действието на различните видове топлинни системи и ги
приравнява по действие;
- автоматично приема, че средната температура за сгради - етажна собственост, се равнява
2
на 19 °C.
3. Допускат ли разпоредбата на член 9, параграф 3 от Директива 2012/27/ЕС на
Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 година относно енергийната
ефективност, за изменение на директиви 2009/125/ЕО и 2010/30/ЕС и за отмяна на
директиви 2004/8/ЕО и 2006/32/ЕО, и член 169 ДФЕС възможността топлофикационно
дружество, въз основа на национална правна уредба, да претендира стойността на потребена
топлинна енергия за битова гореща вода, като количеството топлинна енергия се определя
въз основа на създадена от администрацията формула, която не взима предвид
температурата, до която трябва да се подгрее и достави на абонатите битовата гореща вода,
респективно от топлинната енергия, необходима за това подгряване, не взима предвид и
обема в кубически метри потребена битова гореща вода от абонатите и при приложението
[ ] винаги се гарантира двойно по-голяма стойност на битовата гореща вода през зимния
отоплителен сезон в сравнение със същата начислена през летния сезон?
4. Допускат ли разпоредбата на член 13 от Директива 2006/32/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета от 5 април 2006 година относно ефективността при крайното
потребление на енергия и осъществяване на енергийни услуги и за отмяна на Директива
93/76/ЕИО на Съвета, съответно член 9, параграф 3 от Директива 2012/27/ЕС на
Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 година относно енергийната
ефективност, за изменение на директиви 2009/125/ЕО и 2010/30/ЕС и за отмяна на
директиви 2004/8/ЕО и 2006/32/ЕО, и член 169 ДФЕС, възможността топлофикационно
дружество, въз основа на национална правна уредба, да претендира стойността на потребена
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация в сгради - етажна собственост,
разпределена пропорционално на отопляемия обем на имотите по проект, без оглед на
реално отдаденото количество топлинна енергия в обекта съобразно технологичните
възможности на отоплителните инсталации?
От значение ли е за отговора на въпроса, че националната правна уредба предвижда,
че топлинната енергия за сградна инсталация е един от компонентите, част от алгоритъма за
изчисляване на окончателната сума, която потребителите следва да заплатят за общата
топлинна енергия (сборът от сумите за топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация,
отопление и битова гореща вода), като размерът на сумата, която следва да се заплати за
отопление в жилищата им, е равен на разликата между общата енергия за отопление (като
умаляемо) и сума, равна на сбора от топлинната енергия от сградна инсталация, топлинна
енергия, отдадена от отоплителните тела в общите части на сградата и топлинна енергия за
битова гореща вода (като умалител)?
5. Противоречат ли на изискванията за забрана на злоупотребата с господстващо
положение по смисъла на член 101 ДФЕС и за забрана на предоставяне на недължима
държавна помощ по смисъла на член 107 ДФЕС националните правила, които предвиждат
потребителите да заплащат за доставка на топлинна енергия, отдадена от сградна
инсталация пропорционално на отопляемия обем на имотите по проект, без оглед на реално
отдаденото количество топлинна енергия за всеки обект.
3
Към настоящия момент делото все още е висящо.
Т.е. в конкретния случай с оглед на отправеното преюдициално запитване, по което е
образувано С-760/2023г. и предметът на настоящия спор съдът намира, че производството
по делото следва да бъде спряно до постановяване на решение по дело С-760/2023г. на СЕС,
доколкото произнасянето по същото има значение за правилното решаване на настоящия
спор, а решението на СЕС ще бъде задължително по отношение на въпросите, на които е
даден отговор.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
СПИРА производството по гр. дело № 45781/2022г. по описа на СРС, 25-ти състав до
постановяване на решение по дело С-760/2023г. на СЕС.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от
връчването му от страните пред СГС.
Препис от определението да се изпрати на страните.
Да се уведомят страните и вещите лица В. и Б. за постановеното определение, като К.
Б. да се уведоми чрез адв. С. на тел. **********; И. П. Б. чрез адв. С. на тел. **********.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4