Р Е Ш
Е Н И Е №189
Гр.Варна, 26.07.2019г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Варненският апелативен съд, търговско
отделение, трети състав, в публичното съдебно заседание на трети юли през
две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСЛАВ СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА МАРКОВА
МАРИЯ
ХРИСТОВА
При участието на секретаря Ели Тодорова
Като разгледа докладваното от съдията
Дарина Маркова в.търг.дело № 267 по описа за 2019 година и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е въззивно, образувано по жалби на „Изворово Агро“ ЕООД със седалище гр.Варна
срещу решение № 20 от 15.03.2019г. по търг.дело № 97/18г. по описа на
Търговищки окръжен съд, в частите му, с които е осъдено да заплати на
„Константинос Анастасиу – 98“ ЕООД със седалище с.Млекарево, община Нова Загора
сумата 3 909.77лв., част от присъдената сума в размер на 7 819.54лв.,
представляваща обезщетение за пропуснати ползи от неполучена и нереализирана
био продукция – люцерна, поради незаконосъобразно прекратяване на договор за
аренда от 27.03.2012г. за имоти: № 046016, нива с площ 9.999 дка, м.“Мешето“,
с.Изворово, с ЕКАТТЕ 32473 и № 048017, нива с площ 7 дка, м.“Мешето“,
с.Изворово, с ЕКАТТЕ 32473, равняваща се на пропусната възможност за реализация
на печалба от тези имоти чрез засяването им с биолюцерна за стопанската
2014/2015г.
и по
жалба на „Константинос Анастасиу – 98“ ЕООД със седалище с.Млекарево, община
Нова Загора, срещу същото решение, но в частите му, с които са отхвърлени
исковете му срещу „Изворово Агро“ ЕООД за сумите както следва: за разликата от
7 819.54лв. до 33 658.02лв., претендирана като обезщетение за
пропуснати ползи от неполучена и нереализирана био продукция – люцерна, поради
незаконосъобразно прекратяване на договор за аренда от 27.03.2012г. за имоти: №
046016, нива с площ 9.999 дка, м.“Мешето“, с.Изворово, с ЕКАТТЕ 32473 и №
048017, нива с площ 7 дка, м.“Мешето“, с.Изворово, с ЕКАТТЕ 32473, равняваща се
на пропусната възможност за реализация на печалба от тези имоти чрез засяването
им с биолюцерна за стопанските 2014/2015г. и 2015/2016г.; за сумата
1 241лв., претендирана като обезщетение за вреди поради незаконосъобразно
прекратяване на договор за аренда от 27.03.2012г. за имоти: № 046016, нива с
площ 9.999 дка, м.“Мешето“, с.Изворово, с ЕКАТТЕ 32473 и № 048017, нива с площ
7 дка, м.“Мешето“, с.Изворово, с ЕКАТТЕ 32473, равняваща се на стойността на
разходи за предварителните обработки на земята, предмет на договора и
сертифицирана за екологична продукция: оран, култивиране, дискуване, сеитба,
валиране и семена, за стопанската 2014/2015г. и за сумата 3 782.15лв.,
претендирана като обезщетение за пропуснати ползи поради незаконосъобразно
прекратяване на договор за аренда от 27.03.2012г. за имоти: № 046016, нива с
площ 9.999 дка, м.“Мешето“, с.Изворово, с ЕКАТТЕ 32473 и № 048017, нива с площ
7 дка, м.“Мешето“, с.Изворово, с ЕКАТТЕ 32473, равняваща се на пропусната възможност за получаване на
субсидии за тези имоти чрез засяването им с люцерна за стопанските 2014/2015г.
и и 2015/2016г. – неполучени субсидии по схеми и мерки за директни плащания: 1.
По СЕПП + зелени плащания; 2.по „Мярка 11“ от ПРСР, съгласно Наредба 4 от
24.02.2015г. за прилагане на Мярка 11 „Биологично земеделие“ и 3.субсидия за
протеинова култура по мярка СПК, ведно с лихви.
В жалбата
на „Изворово Агро“ ЕООД се твърди че решението в обжалваната от него част е
неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и необосновано,
постановено в противоречие със събраните по делото доказателства.
Оспорва
извода на съда, че процесните имоти са били засети с люцерна през април 2014г.
Твърди че разпитаните по делото свидетели не установяват, кога е бил създаден
посева от люцерна в имотите, поради което и не доказват твърдението в исковата
молба, че посевът е създаден в началото на м.април 2014г. Позовава се и на
данни от таблица „Използвана земеделска земя“ в анкетен формуляр с вх.№
ЗП-01-109 от 20.02.2015г., заверен от ОСЗ – Антоново, в която под №№ 167 и 192
са процесните имоти, и за които са попълнени колони „намерения за засети площи“
– колона 4, а не колона 3 „засети/засадени площи“. Твърди че ако посевът е бил
създаден в началото на април 2014г. е следвало да бъде съществуващ към датата
на попълване на анкетния формуляр, тъй като процесният договор за аренда не е
бил прекратен едностранно, респективно продукцията не е била унищожена.
Позовава
се и на съдържанието на представения по делото сертификат за съответствие за
периода 16.01.2014г. – 16.01.2015г. относно култура „Люцерна“, като твърди че в
него не са описани никакви количества биопродукция в килограми, като твърди че
посочването им съставлява нарушение по чл.40 ал.8 от Наредба № 1 от 07.02.2013г.
на МЗХ. Твърди че липсата на посочени количества, означава, че такава продукция
не е била произведена, а също така че сертификатът не е валиден, тъй като е
издаден в нарушение на приложимото законодателство.
Твърди че
разгледани и анализирани в своята съвкупност посочените писмени доказателства
доказват, че ищецът не е създал посев от люцерна в процесните имоти в началото
на м.април 2014г.
Сочи че
по делото липсва договор за контрол и сертификация на биологично производство,
относим към стопанските 2014/2015 и
2015/2016г. Излага че такива са представени, но за предходни години, като
последният от тях е изтекъл на 31.12.2013г. Твърди че липсва и уведомление до
МЗХ за сключване на договор за контрол и сертификация на биологично
производство, като акцентира и на това, че от датата на уведомлението започва
да тече преходен период в биологичното производство, през който не се
произвежда биологична продукция, а продукция в преход.
Излага,
че представената по делото служебна бележка от 18.07.2017г., издадена от „Кю
Сертификейшън“ АД не съставлява писмено доказателство /сертификат за
съответствие/ по смисъла на чл.29 от Регламент /ЕО/ № 834/07г. във връзка с
чл.40 от Наредба № 1 от 07.02.2013г. на МЗХ, поради което и тя не може да
послужи като доказателство за произведената биологична продукция. Сочи че
служебната бележка удостоверява единствено обстоятелството, че определени имоти
са били включени в системата за контрол на биологичното производство, но не
доказва дали в имотите през стопанските години 2014/2015 и 2015/2016 се е
осъществявало биологично производство или производство на земеделска продукция
в преход. Твърди че ако са били в преход по отношение на тях липсва правно и
фактическо основание да се търси обезщетение за биопродукция. Твърди че по
делото не са представени писмени доказателства за да се установи кога започва
да тече преходният период към биологично производство, колко е бил дълъг този
период за всеки имот.
Твърди че
по делото не са представени и доказателства за първоначално закупуване и използване
на биологично произведен посевен и посадъчен материал, въведен в електронната
база данни на сортове посочен и/или посадъчен материал по чл.7 от Наредба № 1
от 07.02.2013г. на МЗХ /отм./
Моли съда
да отмени решението в обжалваната от него част и да постанови друго, с което
предявеният срещу дружеството иск да бъде отхвърлен.
Насрещната
страна по жалбата, в депозиран в срока по чл.263 ал.1 от ГПК писмен отговор,
изразява становище за неоснователност на подадената жалба и моли съда да
потвърди решението в обжалваната от „Изворово Агро“ ЕООД част.
В жалбата
на „Константинос Анастасиу – 98“ ЕООД със седалище с.Млекарево, община Нова
Загора, се твърди че решението в обжалваните от него части е необосновано,
постановено при съществено нарушение на процесуалните правила и неправилно.
Оспорва
приетия от първоинстанционния съд размер на пропуснати ползи за стопанските
2014/2015 и 2015/2016 години.
Излага,
че съдът е игнорирал заключението на вещото лице по допълнителната СИЕ, което е
изчислило размера на чистия доход от селскостопанската култура – люцерна, с
която са били засети процесните имоти по цени на договора със земеделския
производител от Република Гърция, а именно на цена 0.55 евро или 1.07лв. Сочи
че видно от представения по делото и неоспорен от ответника договор от
10.11.2014г. ищцовото дружество се е задължило да продаде биофуражни зърнени
култури и суха люцерна, добити върху предварително определени от купувача
площи, в които се включват и процесните имоти. Сочи че претърпяната имуществена
вреда се съизмерява с пропуснатите ползи от нереализираните търговски сделки с
конкретен съконтрагент, сключени през исковия период, изчислено по цени по
предлаганите цени по договора. Твърди че за него е съществувала реална
възможност през процесните стопански години да реализира добиви от биологични
зърнено-фуражни култури от процесните имоти на средна цена 1.07лв. на килограм.
Оспорва
приетия от съда вариант за определяне на размера на дължимото обезщетение за
пропуснати ползи за двете стопански години определен от комплексната
агротехническа и счетоводна експертиза при съобразяване на продажните цени в
Гърция, но не отчитайки договорената в договора от 10.11.2014г. цена. Твърди че
този договор е основният елемент при доказване на възможността за реализация на
продукцията, но цените по договора не са взети предвид в приетия от съда
вариант на експертизата. Оспорва приетото от съда, че се касае за цени на фураж
за животни, смески от зърно и люцерна, а претенцията е за пропуснати ползи от
конкретно определена култура. Твърди че по делото е установено че процесните
имоти са посочени от насрещната страна по договора и с културите, с които са
били засети се включат в предмета на договора за доставка на люцерна. Твърди
също така че се касае за дългосрочен договор за фючърсни доставки, при които
задължилия се носи риск от неблагоприятни стопански години за в бъдеще,
обвързани със задължение за регулярни доставки през тези 5 години, от култури,
произведени от сертифицирани площи избрани от купувача, която осигурява възможност
за планиране на инвестициите и разширяване на производството. Твърди че съдът
неправилно е елиминирал представения договор при определяне на размера на
пропуснатите ползи. Твърди че размерът на пропуснатите ползи следва да бъде
определен съобразно установения по делото добив, който би могъл да получи
ищеца, обработвайки процесните имоти и съобразно чистия приход, който би имал,
а именно сумата 33 658.02лв. за двете стопански години.
Оспорва
извода на съда че разходите за извършени агротехнически мероприятия не следва
да се присъждат, тъй като са били включени в присъдените стойности за
пропуснати ползи.
Оспорва
изводите на съда, че претендираните от него пропуснати ползи под формата на
неполучени субсидии за стопанските 2014/2015 и 2015/2016 години не представляват
установени по делото реални вреди. Оспорва изложеното от съда, че тъй като е
ищецът в предходни години е получавал такива субсидии, това не води до извод за
сигурност на получаваните субсидии и през обсъждания период. Твърди че от
самото сключване на договора и след възстановяване на действието му, той е
получавал субсидии, което доказва неговите сигурни намерения за получаването
им. Твърди че съдът не е обсъдил и събрани по делото доказателства,
установяващи сигурното получаване на субсидии, а именно: процесните имоти са
включени в системата за контрол на биологично производство, видно от
представената по делото и неоспорена служебна бележка от 18.07.2017г.
Процесните имоти са включени в системата за наблюдение и контрол от
27.12.2004г. въз основа на заявяване от ищцовото дружество и са изключени от
системата на 12.08.2015г. За процесните имоти са получени субсидии за 2015г. от
наемателя и от ответника. Сочи че
претендираните субсидии се изплащат съгласно разпоредбите на Наредба № 4 от
25.02 за прилагане на мярка „Биологично земеделие“, а основание за изплащането
им е заявяването им въз основа на налично правно основание и информацията,
която се изпраща служебно контролиращия биологичното производство орган, въз
основа на данните от наблюдението и контрола, отразени в дневника. Твърди че по
делото е установено че процесните имота са били обхванати от системата за
контрол и наблюдение по тази мярка до 12.08.2015г. и единствено поради
отнемането на правното основание на ищеца чрез разваляне на договора и
заявяването на имотите на ново основание от ответника и новия наемател е
единствената причина за неполучаването на тези субсидии.
Моли съда
да отмени решението в обжалваните от него части и да постанови друго, с което
да уважи изцяло предявените от него искове, ведно със законна лихва, считано от
завеждане на иска в съда.
Насрещната
страна по жалбата, в депозиран в срока по чл.263 ал.1 от ГПК писмен отговор,
изразява становище за неоснователност на подадената жалба и моли съда да
потвърди решението в обжалваната от „Константинос Анастасиу – 98“ ЕООД част.
В съдебно
заседание, чрез процесуалните си представители, и двете страни поддържат своите
жалби и молят съда да ги уважи, оспорват жалбите на насрещната страна и молят
съда ги отхвърли. Петендират направените по делото разноски.
Въззивният съд, след съвкупна преценка на
събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и съобразно предметните
предели на въззивното производство, приема за установено следното:
Предявени са осъдителни искове с правно
основание чл.79 ал.1 от ЗЗД във връзка с чл.82 от ЗЗД от „Константинос
Анастасиу – 98“ ЕООД срещу „Изворово Агро“ ЕООД за заплащане на претърпени
загуби, изразяващи се в разходи за предварителна обработка на земята: оран,
култивиране, дискуване, сеитба, валирания и окопавания и агротехнически
мероприятия за стопанската 2014г./2015г., за заплащане на пропуснати ползи,
изразяващи се в стойността на неполучената и нереализирана биопродукция след
приспадане на разходите за производство за стопанските 2014г./2015г. и
2015г./2016г. и за заплащане на неполучени и неизплатени субсидии по мерки и
схеми за директни плащания за стопанските 2014г./2015г. и 2015г./2016г., всички
претърпени поради незаконосъобразно прекратяване на договор за аренда от
27.03.2012г. за имоти № 046016
нива с площ от 9.999 дка в м.“Мешето“ и имот № 048017 нива с площ от 7 дка в
м.“Мешето“, и двете по плана за земеразделяне на с.Изворово.
Решението в частта му, с която „Изворово
Агро“ ЕООД е осъдено да заплати обезщетение за пропуснати ползи в размера на
разликата над 3 909.77лв. до 7 819.54лв. за двата имота за
стопанската 2015г./2016г. не е обжалвано и е влязло в сила.
Не са спорни пред въззивна инстанция
обстоятелствата досежно съществуването на договор за аренда от 27.03.2012г.,
вписан в Службата по вписванията гр.Омуртаг, по силата който „Константинос
Анастасиус – 98“ ЕООД е получил за обработка процесните два земеделски имота за
срок от седем години; предприемането на действия от страна на „Изворово Агро“
ЕООД по разваляне на договорната връзка; постановеното решение по гр.дело №
14894/15г. по описа на ВРС, с което е прието, че съществува облигационно
правоотношение между страните по договора за аренда от 27.03.2012г. Фактите, че
за периода от 15.04.2015г. до 17.07.2017г. /вписването, респ. заличаването в
Службата по вписвания/, ответникът „Изворово Агро“ ЕООД е нарушил изискванията
на договора да осигури спокойното и безпрепятствено ползване на имоти, предмет
на арендния договор, както и че същите имоти са отдадени под наем на трети
лица, не са спорни пред въззивна инстанция.
По иска за пропуснати ползи:
Решението, в частта му, с която ответникът е
осъден да заплати обезщетение за пропуснати ползи от нереализиране на
селскостопанска продукция от двата имота за стопанската 2015/2016г. е влязло в
сила.
Спорни пред въззивна инстанция са: фактът на
засяването на процесните имоти през стопанската 2014г./2015г. с биопродукция
люцерна и извършването на другите агротехнически мероприятия, съобразно
твърденията на ответника във въззивната жалба и размерът на пропуснатите ползи
за двете стопански години, въведен във въззивното производство с въззивната
жалба на ищеца.
Предявената въззивна жалба на „Изворово
Агро“ ЕООД е обоснована с попълнен от ищеца формуляр до ОСЗ за стопанската
2014г./2015г., подписан на 20.02.2015г., в който за процесните имоти не са
отбелязани засети посеви от люцерна, а е попълнено единствено намерение за
бъдещо засяване, но не и налична засята продукция, с твърдения че към датата на
прекратяване, респ. вписване на прекратяването на договора, ищецът не е
извършил твърдяните агротехнически мероприятия. Представени са по делото
анкетни карти за регистрация на земеделски производител с анкетни формуляри по
образец, подадени до ОДЗ на 25.02.2015г. в изпълнение на задължение на
регистрирания земеделски производител по чл.8 от Наредба № 3 от 29.01.1999г. за
създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани. Видно от същите
ищецът е декларирал и двата процесни имота в землище с.Изворово като
обработваеми земи. Видно от следващия анкетен формуляр за текущата стопанска
2014г./2015г. по видове култури, всички култури са посочени в графа намерения
за засети площи. Представеният анкетен формуляр, представлява частен документ,
подписан на 20.02.2015г. и обективира неизгодни за съставителя факти единствено
по отношение на предприети агротехнически мероприятия за бъдеща реколта от
люцерна за стопанска 2014г./2015г. Ищецът е навел твърдения за създаване на
посеви още през пролетта на 2014г., а в коментирания формуляр е попълнил само
бъдещо намерение за създаване на подобен посев. Декларираните данни от анкетния
формуляр следва да бъдат ценени с оглед всички събрани по делото доказателства.
По делото са събрани показания на
свидетелите Светлана Ерусалимова Александрова и Георгиус Константинос
Анастасиу, които са преки и непосредствени, депозирани непротиворечиво и
убедително и взаимно допълващи се. Въззивният съд кредитира гласните доказателства
изцяло при условията на чл.172 от ГПК предвид установената трудова заетост за
първия свидетел и родствена близост за втория. Същевременно съдът отчита, че
спецификата на спора обективно предполага доказването му чрез свидетели, които
са в трудова или друга близост със страната и имат обективни наблюдения върху
множеството стопанисвани имоти от ищеца, тяхната площ и отглеждани култури.
Показанията на свидетелите се потвърждават и от представения по делото частен
договор с гръцки контрагент от 10.11.2014г. От показанията на свидетелите,
съдът приема за установено, че двата процесни имота са засети с люцерна през
пролетта на 2014г. и са включени в договора с гръцкия контрагент. Свидетелите
излагат още, че гръцкият купувач огледал и харесал процесните имоти с оглед
бъдещото добиване на био реколта от тях под формата на зърнено фуражни смески.
Купувачът одобрил процесните имоти поради специфичното разположение и
особености в наторяването. Процесните имоти са включени в нарочен списък,
неразделна част от договора, а последният обективира изричното изявление на
купувача, че е извършил проверка на място и е взел образци от почвата.
Представена е служебна бележка, издадена от „Кю Сертификейшън“ АД в качеството
му на сертифициращ орган с възложени контролни функции за потвърждаване на дати
на включване и изключване от системата за контрол на биологичното производство.
И двата процесни имота са включени в системата за контрол на 27.12.2004г. и са
изключени на 12.08.2015г.
С оглед на така изложеното, въззивният съд
намира възражението на ответника „Изворово Агро“ ЕООД че за стопанската
2014г./2015г. ищецът е нямал насаждение с био култура – люцерна в двата
процесни имота за неоснователно.
Не са спорни пред въззивна инстанция
предпоставките за ангажиране на договорна отговорност за вреди от неизпълнение
на облигационно отношение, обстоятелството че ищецът регулярно е реализирал и
продавал през годините зърнени култури и е реализирал приходи от тази дейност,
както и че е продавал произведената продукция основно на пазара в Гърция,
наличието на писмен договор от 14.11.2014г. с гръцки земеделец Куцогеоргиу за
доставка до 2022г. на фураж за животни, смески от зърно и люцерна общо
200 000кг., произведени от предварително одобрени земеделски площи,
включени в списък към договора.
Не е спорен пред въззивна инстанция средният
добив на био сертифицирана люцерна за процесните имоти за стопанските
2014г./2015г. и 2015г./2016г., а именно по 1 000кг. общо от двата имота,
за всяка от двете стопански години, установен от комплексното експертно
заключение. Същото е изготвено съобразно данни на водения от земеделския
производител Регистър на селскостопанските мероприятия, от който се установяват
добивите от процесните култури съотнесени към площите.
Спорен е размерът на обезщетението за пропуснати
ползи. По делото са приети като доказателства три съдебни експертизи, даващи
стойност на продукцията по различен начин. Първоначалната агротехническа
експертиза е дала заключение за пазарната стойност на неосъществената продукция
базирайки се на данни от пазара в България. Този метод на остойностяване не е
съобразен с обстоятелството, че ищецът е биопроизводител, който е бил обвързан
в трайни търговски отношения за доставка на продукцията си в Гърция.
Комплексната съдебна експертиза, включваща в състава си агроном и икономист,
дава заключение за средна пазарната стойност на био култура люцерна във
варианти – в България в размер на 0.25лв. и в Гърция в размер на 0.32лв. за
килограм, съответно след приспадане на разходите за производството, /определени
от експертите съобразно записванията в счетоводството на ищеца по счетоводна
смеска 303 – продукция/ определят чистия приход съответно 0.16лв. при продажба
в България и 0.23лв. при продажба в Гърция. При изготвянето на този вариант
реализирането на продукцията в Гърция и нейната стойност се установява от представените от ищеца фактури.
Експертизата е изготвила заключението по методология, поискана от самия ищец,
въз основа на счетоводни данни във връзка с осъществени доставки в период
близък до процесния, като е определила пазарна цена, базирайки се на осреднени
стойности за пазар в България и за пазар ЕС – Гърция. В допълнителното
заключение на комплексната експертиза е даден вариант на база цена по
представения по делото договор от 10.11.2014г., сключен от ищеца, в който
продажната цена е уговорена в размер на 0.55 евро за килограм продукция. В този
вариант чистият приход /средна пазарна цена минус разходи за производство/ е в
размер на 0.99лв. за килограм.
Въззивният съд намира че стойността следва
да бъде определена съобразно първоначалното заключение на комплексната съдебна
експертиза. Заключението е изготвено съобразно определената от страната
методика – сравнителен анализ на реализираните продажби по счетоводни документи
в близки периоди, като ищецът не е оспорил правилността на даденото заключение
в рамките на определената от него методика.
Съдът намира че договорената с договора от
10.11.2014г. цена не може да бъде приложена при определяне размера на
пропусната полза. С договора ищецът е поел задължение да доставя всяка година
до 2022г. на гръцкия си контрагент двеста хиляди килограма фураж за животни,
смеска от зърно и люцерна срещу договорена цена от 0.55 евро за килограм. В
приложение към договора са описани конкретните земеделски имоти, върху които ще
бъде отглеждана земеделската култура по екологичен метод, като предварително
купувачът се уверил в качеството на земите и екологичният начин на обработка на
същите. В приложението към договора подробно са описани имотите, продукцията от
които ще бъде изкупувана. Липсват обаче уточнения каква зърнена култура
/ечемик, царевица и други/ и какви фуражни растения /люцерна и други/ в кои
имоти ще се отглеждат, кой определя какви да бъдат културите и процента на
всяка от тях от общия обем. Предмет на договора е фураж за животни, описан като
„смески от зърно и люцерна“. От представения по делото договор не може да бъда
направен извод, че цялата произведена земеделска продукция от всички имоти, ще
бъде включена във фуражните смески и ще бъде доставена на гръцкия земеделски
стопанин. Ако в договора имаше ясно разписани правила, че купувачът определя
всяка година какви култури в кои имоти да се отглеждат и поето от него
задължение да изкупи на уговорената цена цялата земеделска продукция от
имотите, действително можеше да бъде направен извод че пазарната стойност
следва да бъде определена по договорената между страните продажна цена. Но
съдът не може да направи извод, че уговорените 200 000 кг. фураж, биха
представлявали цялата произведена продукция в имотите, включени в приложението.
На следващо място определената цена в договора е за стойност на килограм фураж
за животни, смески от зърно и люцерна. В рамките на договорно определената
единична цена за килограм смеска, в която различните култури участват в различно
съотношение. Определената единична цена е за килограм смеска, а не е единична
цена на килограм монокултура, и претендираното от ищеца автоматично умножение
на целия добив от процесните имоти по единичната цена от договора не може да
съставлява база за определяне величината на пропусната полза.
С оглед на изложеното, въззивният съд намира
че размерът на пропуснатите ползи за стопанските 2014г./2015г. и 2015г./2016г. от
неполучена и нереализирана био продукция – люцерна, поради незаконосъобразно
прекратяване на договор за аренда от 27.03.2012г. за двата процесни имота е в
размер на сумата по 3 909.77лв. за всяка от двете стопански години. Решението на първоинстанционният съд в
осъдителната му част по отношение на присъдените обезщетение за пропуснати
ползи за стопанска 2014г./2015г. и в отхвърлената му част за претендираното
обезщетение за пропуснати ползи за двете стопански години, за разликата над
7 819.54лв. до 33 658.02лв. следва да бъде потвърдено.
По иска за претърпени загуби, изразяващи се
в разходи за предварителна обработка на земята: оран, култивиране, дискуване,
сеитба, валирания и окопавания и агротехнически мероприятия за стопанската
2014г./2015г.:
Съобразно изложеното по-горе от събраните по
делото гласни доказателства, въззивният съд приема за установено, че процесните
имоти са засети с люцерна през пролетта на 2014г. Стопанска година по смисъла
на ЗАЗ съобразно § 2 т.3 от ДР ЗАЗ е времето от 1 октомври на текущата година
до 1 октомври на следващата година. Поради което и с оглед установеният по делото
момент на засяване, съдът намира люцерната в процесните два имота е засята през
стопанската 2013г./2014г. Поради което и всички разходи посочени като
предварителна обработка на земята: оран, култивиране, дискуване, сеитба,
валирания са извършени през предходната стопанска година, в която ищецът е
прибрал реколтата, и същите не могат да бъдат възложени върху насрещната страна
в размера, установен от първоначалната съдебна-агротехническа експертиза.
Извършените от ищеца разходи във връзка с
експлоатацията и агротехническата подготовка на имотите за стопанската
2014г./2015г. следва да бъдат възстановени на ищеца, тъй като ответникът е
нарушил договорната връзка между тях и е възпрепятствал ползването на земите
преди изтичането на стопанската 2014г./2015г. Размерът им обаче следва да бъде
определен от съда по данни на комплексната експертиза която е определила
разхода за един килограм по счетоводни данни на ищцовото дружество по сметка
303 – продукция, съобразно средната цена за всяка отделна култура, произвеждана
в дружеството през периода. Същата е в размер на 0.09лв. за килограм. Или в
размер на сумата 90лв. за стопанската 2014г./2015г., до който размер
предявеният иск е основателен и доказан и следва да бъде уважен. Предвид на
това и решението в частта му с която искът е отхвърлен до размера на сумата от
90лв. следва да бъде отменено и вместо него постановено ново, с което сумата да
бъде присъдена, а за разликата до претендираните 1 241лв. решението следва
да бъде потвърдено.
По иска за пропуснати ползи в размер на
неполучени субсидии за двете стопански години:
Претендира се обезщетение за пропуснати ползи
в размер на неполучени субсидии по чл.38а от ЗПЗП по схеми и мерки за директни плащания: по СЕПП + зелени плащания;
по „Мярка 11“ от ПРСР, съгласно Наредба 4 от 24.02.2015г. за прилагане на Мярка
11 „Биологично земеделие“ и субсидия за протеинова култура по мярка СПК.
Посочените нормативни актове регламентират режима на подпомагане на земеделския
производител чрез субсидии, които по своята правна същност представляват
финансова помощ с целеви характер – подпомагане дейността на производителя.
Финансовото подпомагане е стратегия за реализирането на публични цели. Адресати
на подпомагане са лица, отговарящи на специалните изисквания на закона.
Законодателното предвидената система от мерки гарантира реализирането на
поставените публични цели, респ. косвено и целево разходване на средства от
производителя.
Неполучените
субсидии не съставляват пропусната полза за земеделския производител - ищец,
тъй като подпомагането е обвързано с престирането на земеделска дейност за
субсидираните имоти. При нормално развитие на разглежданата облигационна
връзка, ищецът би обработвал процесните имоти и би реализирал разходи, които се
компенсират изцяло или отчасти с получените субсидии. Финансовата помощ е
средство производителя да намали себестойността на продукцията, включително
средство да подобри и оптимизира дейността си. Земеделската субсидия се дължи
при реално направени разходи за поддръжка на наетите имоти и не съставлява
пропусната полза /в този смисъл и решение № 147 от 11.07.2012г. по гр.дело №
279/12г. по описа на АС – Варна, недопуснато до касационен контрол с
определение № 465 от 089.04.2013г. по гр.дело № 1342/12г. на ІV г.о/.
В
допълнение към гореизложеното доказаните по делото разходи за обработка за
стопанската 2014г./2015г съдът присъжда с настоящето решение. Допълнително
присъждане на субсидия, която при нормални обстоятелства би компенсирала разходите
на страната, би довело до неоснователно обогатяване чрез едновременно
присъждане и на разходи и на пропусната целева помощ.
Поради
което и искът за присъждане на неполучени субсидии за двете стопански години е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Решението на съда в тази част следва
да бъде потвърдено.
По разноските:
С оглед
изхода на спора пред въззивна инстанция въззивният съд определя на ново
разноските, направени пред първа инстанция, съответно в полза на ищеца –
843.62лв. и в полза на ответника – 1 734.23лв. Предвид на извършената от
първата инстанция компенсация на разноски, такава следва да бъде извършена и от
въззивния съд и след нея ищецът следва
да бъде осъден да заплати на ответника сумата 890.61лв. Поради което и
решението на първоинстанционния съд в частта му, с която е присъдил разноски
над тази сума до 965.93лв. следва да бъде отменено.
На
основание чл.78 ал.1 от ГПК и направеното искане в полза на ищеца следва да
бъдат присъдени направени пред въззивна инстанция разноски съразмерно уважената
част от исковата претенция и предмета на въззивно обжалване в размер на сумата
163.05лв.
На
основание чл.78 ал.3 от ГПК и направеното искане в полза на ответника следва да
бъдат присъдени направените пред въззивна инстанция разноски съразмерно
отхвърлената част от исковата претенция и предмета на въззивно обжалване в
размер на сумата 1 839.14лв.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение
№ 20 от 15.03.2019г. по търг.дело № 97/18г. по описа на Търговищки окръжен съд,
в частите му, с които „Изворово Агро“ ЕООД със седалище гр.Варна е осъдено да
заплати на „Константинос Анастасиу – 98“ ЕООД със седалище с.Млекарово, община
Нова Загора сумата 3 909.77лв., част от присъдената сума в размер на
7 819.54лв., представляваща обезщетение за пропуснати ползи, равняваща се
на пропусната възможност за реализация на печалба от тези имоти чрез засяването
им с биолюцерна за стопанската 2014/2015г. и в частите му, с които са
отхвърлени исковете на „Конснстантинос Анастасиу – 98“ ЕООД срещу „Изворово
Агро“ ЕООД за разликата над 7 819.54лв. до 33 658.02лв., претендирана
като обезщетение за пропуснати ползи, равняваща се на пропусната възможност за
реализация на печалба от тези имоти чрез засяването им с биолюцерна за
стопанските 2014/2015г. и 2015/2016г.; за разликата над 90лв. до 1 241лв.,
претендирана като обезщетение за вреди, равняваща се на стойността на разходи
за предварителните обработки на земята: оран, култивиране, дискуване, сеитба,
валиране и семена за стопанската 2014/2015г. и за сумата 3 782.15лв.,
претендирана като обезщетение за пропуснати ползи, равняваща се на пропусната възможност за получаване на
субсидии за тези имоти за стопанските 2014/2015г. и 2015/2016г. – неполучени
субсидии по схеми и мерки за директни плащания, всички поради незаконосъобразно
прекратяване на договор за аренда от 27.03.2012г. за имоти: № 046016, нива с
площ 9.999 дка, м.“Мешето“, с.Изворово, и № 048017, нива с площ 7 дка,
м.“Мешето“, с.Изворово.
ОТМЕНЯВА
решение № 20 от 15.03.2019г. по търг.дело № 97/18г. по описа на Търговищки
окръжен съд, в частта му, с която е отхвърлен иска на „Конснстантинос Анастасиу
– 98“ ЕООД срещу „Изворово Агро“ ЕООД до размера на сумата 90лв., претендирана
като обезщетение за вреди – претърпяна загуба, равняваща се на стойността на
разходи за агротехнически мероприятия за стопанската 2014г./2015г. и в частта
му, с която „Константинос Анастасиу – 98“ ЕООД е осъдено да заплати на
„Изворово Агро“ ЕООД разноски за първа инстанция за разликата над 890.61лв. до
965.93лв. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА
„Изворово Агро“ ЕООД със седалище гр.Варна, адрес на управление гр.Варна,
ул.“Майор Минчо Димитриев“ № 35, ЕИК ********* да заплати на „Константинос
Анастасиу – 98“ ЕООД със седалище с.Млекарево, община Нова Загора, ЕИК
********* сумата 90лв. /деветдесет лева/, представляваща претърпени загуби, изразяващи
се в разходи за агротехнически мероприятия за стопанската 2014г./2015г.,
претърпени поради незаконосъобразно прекратяване на договор за аренда от
27.03.2012г. за имоти: № 046016, нива с площ 9.999 дка, м.“Мешето“ и № 048017,
нива с площ 7 дка, и двете в м.“Мешето“, с.Изворово.
ОСЪЖДА
„Изворово Агро“ ЕООД със седалище гр.Варна, адрес на управление гр.Варна,
ул.“Майор Минчо Димитриев“ № 35, ЕИК ********* да заплати на „Константинос
Анастасиу – 98“ ЕООД със седалище с.Млекарево, община Нова Загора, ЕИК
********* сумата 163.05лв. /сто шестдесет и три лева и пет стотинка/,
представляваща направени разноски за въззивно производство.
ОСЪЖДА
„Константинос Анастасиу – 98“ ЕООД със седалище с.Млекарово, община Нова
Загора, адрес на управление с.Млекарево, стопански двор, ЕИК ********* да
заплати на „Изворово Агро“ ЕООД със седалище гр.Варна, ЕИК ********* сумата
1 839.14лв. /хиляда осемстотин тридесет и девет лева и четиринадесет
стотинки/, представляваща направени разноски за въззивно производство.
Решението подлежи на касационно обжалване
пред ВКС на РБ при условията на чл.280 ал.1 и ал.2 от ГПК в едномесечен срок от
връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: