№ 137
гр. гр.Несебър, 11.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, III-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Петър Сл. Петров
при участието на секретаря Красимира Ил. Любенова
като разгледа докладваното от Петър Сл. Петров Гражданско дело №
20212150101119 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен иск с правно основание чл.38, ал.1, вр.
чл.11, ал.1, т.5, вр. чл.51, ал.1 от ЗУЕС и по чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът Етажната собственост на комплекс “С.В.Ц.”, с адрес: град Несебър, квартал
...................., представлявана от управителя И.В.П., “..................” ООД, твърди в исковата
молба, че ответникът Р.Г.П., родена на 27.02.1940г., гражданин на Руската Федерация, с
постоянен адрес в Република България: град ........................., Код по Булстат .............., е
придобила по силата на договор за покупко-продажба на недвижим имот от 19.06.2015г.,
обективиран в нотариален акт, вписан в Службата по вписванията – Несебър под № 186, том
12, дело № 2076/2015г., собствеността върху следния недвижим имот, а именно: Апартамент
№ S ... с обща разгъната застроена площ от 35,62 кв.м., представляващ Самостоятелен обект
в сграда с идентификатор 51500.507......17, находящ се в сграда № 1 в комплекс “С.В.Ц.”, в
режим на етажна собственост, както и че с решение на общото събрание на Етажата
собственост от 16.08.2018г. е определен размера на дължимите такси за управление и
поддръжка на сградите на комплекса, а именно в размер на 9,60 евро на квадратен метър
спрямо застроената площ на всеки отделен самостоятелен обект. Тази такса се дължи за
периода от 01-и септември на текущата година до 31-и август на следващата година, а
заплащането й е следвало да стане в началото на отчетния период. С друго решение на ОС
на ЕС от 13.08.2019г. годишната такса, пак за периода от 01-и септември на текущата година
до 31-и август на следващата година, е прието да се определя на 10,54 евро на квадратен
метър спрямо застроената площ на всеки отделен самостоятелен обект, и заплащането на
1
която такса пак се дължи до началото на отчетния период. Определяема по този начин
годишната такса за управление и поддръжка на общите части на ЕС, паричните задължения
на ответника въз основа на горните решения на ЕС, са както следва: сумата в размер на
341,96 евро, с левова равностойност 668,80 лева, за периода от 01.09.2018г. до 31.08.2019г., с
падеж 01.09.2018г.; сумата в размер на 375,44 евро, с левова равностойност 734,29 лева, за
периода от 01.09.2019г. до 31.08.2020г., с падеж 01.09.2019г.; сумата в размер на 375,44
евро, с левова равностойност 734,29 лева за периода от 01.09.2020г. до 31.08.2021г., с падеж
01.09.2020г. Ответникът – етажен собственик, не е извършвал никакви плащания за
погасяване на дължимите от него суми, като след настъпване на падежите е изпаднал в
забава, в резултат на което дължи и мораторни лихви върху неплатените главници, както
следва: сумата в размер на 203,42 лева, представляваща мораторна лихва върху таксата за
управление и поддръжка в размер на 668,80 лева за 2018-2019г., начислена за периода от
01.09.2018г. до 30.08.2021г.; сумата в размер на 148,90 лева, представляваща мораторна
лихва върху таксата за управление и поддръжка в размер на 734,29 лева за 2019-2020г.,
начислена за периода от 01.09.2019г. до 30.08.2021г.; сумата в размер на 74,24 лева,
представляваща мораторна лихва върху таксата за управление и поддръжка в размер на
734,29 лева за 2020-2021г., начислена за периода от 01.09.2020г. до 30.08.2021г. Ищецът
моли ответникът да бъде осъден да му заплати горните суми за главници и лихви.
Претендира разноски.
В отговора на исковата молба, подаден от особения представител на ответника, се
заявява оспорване на исковете като неоснователни и се претендира да бъдат отхвърлени
като такива. Позовава се на разпоредбата на чл.51, ал.2 от ЗУЕС за недължимост от
ответника на претендираните от ищеца такси. Освен това начинът на определяне размерите
на годишните такси за управление и поддръжка противоречи на чл.51, ал.1 от ГПК, тъй като
не е съобразено с броя на собствениците, ползвателите и обитателите на ЕС според Книгата
на етажните собственици.
Въз основа на събраните по делото писмени доказателства съдът прие за установено
следното от фактическа страна:
С договор за покупко-продажба на недвижим имот от 19.06.2015г., обективиран в
нотариален акт № 109, том V, рег.№ 3880, дело № 654/2015г. на В.И. . помощник-нотариус
по заместване при нотариус ................ с рег.№ ... на НК и район на действие Несебърския
районен съд, по който договор Р.Г.П. има качеството на купувач, същата е придобила
собствеността върху следния недвижим имот, а именно: Апартамент № S ..., на първи етаж,
в блок „А“, със застроена площ от 35,62 кв.м., ведно с 0,69% идеални части от общите части
на жилищната сграда и от правото на строеж върху мястото, представляващо поземлен имот
№ 51500.507.358 по кадастралната карта и кадастралните регистри на к.к. Слънчев бряг –
запад, в който имот е изградена жилищна сграда с апартаменти за сезонно ползвасне с
идентификатор 51500.507....., като апартаментът представлява Самостоятелен обект в сграда
с идентификатор 51500.507......17, с предназначение: Жилище, апартамент, при съседни
самостоятелни обекти: на същия етаж – 51500.507......16, 51500.507......19, 51500.507......18,
2
под обекта – няма, над обекта – 51500.507......37, 51500.507......38.
На 16.07.2018г. е проведено общо събрание на собствениците на жилища и обеки в
комплекс “С.В.Ц.”, к.к. Слънчев бряг, квартал .................... сгради с идентификатори
51500507..... и 51500.507....., като с решението по т.7 от дневния ред етажните собственици
са определили такса за поддръжка за всички апартаменти в комплекса в размер на 9,6 евро
за квадратен метър, която следва да бъде заплатена в срок до 31-и август на текущата година
за следващ едногодишен период от 01-и септември на текущата година до 31-и август на
следващата година.
Решенията на Общото събрание на ЕС са обявени на 23.07.2018г., когато е
поставено уведомление за изготвения протокол от събранието на централния вход на
комплекса. Решенията на събранието не са атакувани в срока по чл.40, ал.2 от ЗУЕС.
На последващо Общо събрание на собствениците на жилища и обекти в комплекс
“С.В.Ц.”, к.к. Слънчев бряг, квартал .................... сгради с идентификатори 51500.507..... и
51500.507....., проведено на 13.08.2019г., е взето решение по т.2 от дневния ред, с което е
определена такса за поддръжка за всички апартаменти в комплекса в размер на 10,54 евро за
квадратен метър годишно, която е следвало да бъде заплатена в срок до 30-и август на
текущата година и обхваща периода от 01-и септември на текущата година до 30-и август на
следващата година.
Решенията на Общото събрание на ЕС са обявени на 20.08.2019г., когато е
поставено уведомление за изготвения протокол от събранието на централния вход на
комплекса. Решенията на събранието не са атакувани в срока по чл.40, ал.2 от ЗУЕС.
На друго Общо събрание на ЕС, проведено на 25.11.2019г., за управител на
Етажната собственост е избран И.В.П..
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи
следните правни изводи:
Съгласно чл.11, ал.1, т.5 от ЗУЕС сред правомощията на Общото събрание е да
определя размера на паричните вноски за разходите за управлението и поддържането на
общите части на сградата, а съгласно чл.6, ал.1, т.8 и т.9 от ЗУЕС собствениците на обекти в
етажната собственост са длъжни да изпълняват решенията на органите на управление на
етажната собственост и да заплащат разходите за управлението и поддържането на общите
части на сградата. Задължението на ответника да заплаща разходите за управлението и
поддържането на общите части на сградата произтича на първо място от закона и от
решенията на Общото събрание на Етажната собственост. Размерът на вземанията на ищеца
в конкретния случай се определят от решенията на ОС на ЕС от 16.07.2018г. и от
13.08.2019г., според които таксите се определят върху притежаваните от етажните
собственици площи от собствените им самостоятелни обекти. Ответникът е обвързан от от
тези решения от 16.07.2018г. и от 13.08.2019г.
Според чл.48, ал.8 от ЗУЕС за поддържането на общите части на етажната
собственост, собствениците, ползвателите и обитателите на самостоятелни обекти правят
3
вноски, чиито размер се определя именно с решение на Общото събрание (или с Правилник
за върешния ред). Разпоредбата на чл.51 от ЗУЕС касае разпределението на разходите
между собственици, ползватели и обитатели на етажната собственост. Така, доколкото
въпросните решения, с които е определен начина на изчисление на таксите за поддръжка на
общите части на етажната собственост, са взети от орган, разполагащ с правомощия за това,
имат за предмет въпрос от неговата компетенция и намират опора в разпоредбите на ЗУЕС,
липсва съществена колизия с императивни разпоредби, чието съществуване е нетърпимо в
правния мир.
Категорично решенията на двете общи събраниа на ЕС, с които са поределени
таксите за поддръжка на общите части противоречат на императивната разпоредба на чл.51,
ал.1 от ЗУЕС и са незаконосъобразни. Съгласно чл.51, ал.1 от ЗУЕС консумативните
разходи и разходите за текущо поддържане на общите части на етажната собственост се
разпределят поравно според броя на собствениците и обитателите. Законодателят
императивно е определил начина, по който етажните собственици и съответно обитателите в
етажната собственост ще участват в тежестите по отношение на същата, като е предвидено
това да е поравно. Нормативно не е предвидена възможност за преценка на самите етажни
собственици при определяне квотата на всеки поотделно в разходите за текущо поддържане
на общите части, както и не са въведени допълнителни критерии, от които тя да зависи, като
например притежаван процент идеални части от общите части, възраст, имуществено
състояние и други. Вярно е, че общото събрание на етажната собственост определя размера
на ежемесечните вноски за текущо поддържане на общите части на сградата (чл.48, ал.8 от
ЗУЕС), но тук се има предвид стойността на самата вноска, която следва да бъде еднаква за
всички живущи, а не се предоставя възможност за определяне на различни по размер вноски
за различни категории обитатели. Разпоредбата на чл.51, ал.1 от ЗУЕС има императивен
характер, поради което взетите от етажните собственици решения, които й противоречат (на
всеки собственик е определена различна вноска, т.е. в зависимост от притежаваната площ на
индивидуалния самостоятелен обект), са незаконосъобразни. Въпросът обаче за
незаконосъобразността на тези решения, с които се определя размерът на таксата за
управление и поддържане на общите части на етажната собственост, се решава в
производството по чл.40 от ЗУЕС – иск за отмяна на решения на общото събрание на
Етажната собственост. Ответникът е имал възможност да атакува решенията на ОСЕС от
16.07.2018г. и от 13.08.2019г., но не го е сторил в срока по чл.40, ал.2 от ЗУЕС.
Ето защо следва да се приеме, че решенията на ОС на ЕС от 16.07.2018г. и от
13.08.2019г. са стабилизирани, поради което за етажните собственици, сред които и
ответника (липсва спор по този въпрос) е възникнало задължение за плащане на годишна
такса за поддръжка на общите части на ЕС, чиито размери са определяеми.
Съгласно нормата на чл.51, ал.2, предл. второ от ЗУЕС, не се заплащат разходите
по § 1, т.11 от ДР на ЗУЕС за управление и поддръжка на общите части на етажната
собственост собственик, ползвател и обитател, който пребивава в етажната собственост не
повече от 30 дни в рамките на една календарна година. Нормата на чл.51, ал.2 от ЗУЕС е
4
императивна – така в Определение № 1097/17.11.2011г. на ВКС, І г.о. по гр.д.№ 630/2011г.,
което настоящият съдебен състав изцяло споделя. В случая от името на ответника се
противопоставя на ищеца именно възражението по чл.51, ал.2, предл. второ от ЗУЕС, като
негова е доказателствената тежест да докаже предпоставките за отпадане на задължението
му да заплаща разходи за поддръжка и управление. За установяване на твърдените от
особения представител на ответника факти, същият е ангажирал писмено доказателство,
представляващо официален документ, а именно Писмо от ОД на МВР – Бургас, сектор
„Миграция“ от 11.03.2022г., от което е видно, че през въведения от ищеца период – от
01.09.2018г. до 31.08.2021г., ответникът Р.Г.П. въобще не е пребивавала в Република
България, съответно не е пребивавал в етажната собственост и в собствения си апартамент в
сградата.
Предвид изложеното ответникът по делото е доказал в хода на производството
пълно е главно своето правоизключващо възражение по чл.51, ал.2, предл. второ от ЗУЕС, а
именно, че не е пребивавал в процесната Етажна собственост и през трите годишни
периода, поради което същият не дължи суми за заплащане на разходи за управление и
поддръжка на общите части по смисъла на § 1, т.11 от ДР на ЗУЕС.
Предвид изложеното, исковете за осъждане на ответника да заплати на ищеца такси
за управление и поддръжка за трите годишни периода: от 01.09.2018г. до 31.08.2019г., от
01.09.2019г. до 31.08.2020г. и от 01.09.2020г. до 31.08.2021г., ведно със законната лихва и
мораторните лихви, са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
На ищеца не се следват разноски по делото на основание чл.78, ал.1 ог ГПК с оглед
изхода на делото, поради което претенцията му за заплащане на такива в общ размер на 940
лева, включващи 300 лева за платени дъжавни такси, 340 лева за платено възнаграждение за
особен представител на ответника и 300 лева за платено адвокатско възнаграждение, следва
да бъде отхвърлена като неоснователна.
Ответникът не е направил разноски по делото, поради което и съдът не следва да се
произнася по присъждането на такива недължими разноски на основание чл.78, ал.3 от ГПК.
Предвид гореизложеното, Несебърският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Етажната собственост на комплекс “С.В.Ц.”, ES SVS 2,
Код по Булстат ................., с адрес: град Несебър, квартал ...................., представлявана от
управителя И.В.П., искове за осъждането на Р.Г.П., родена на 27.02.1940г., гражданин на
Руската Федерация, с постоянен адрес в Република България: град ........................., Код по
Булстат .............., да му заплати следните суми: сумата в размер на 668,80 лв. (шестстотин
шестдесет и осем лева и 80 ст.), представляваща такса поддръжка за периода от 01.09.2018г.
до 31.08.2019г., ведно със законната лихва, считано от 31.08.2021г. до окончателното
изплащане на главницата, и сумата в размер на 203,42 лв. (двеста и три лева и 42 ст.),
представляваща мораторна лихва, начислена за периода от 01.09.2018г. до 30.08.2021г.;
5
сумата в размер на 734,29 лв. (седемстотин тридесет и четири лева и 29 ст.), представляваща
такса поддръжка за периода от 01.09.2019г. до 31.08.2020г., ведно със законната лихва,
считано от 31.08.2021г. до окончателното изплащане на главницата, и сумата в размер на
148,90 лв. (сто четиридесет и осем лева и 90 ст.), представляваща мораторна лихва,
начислена за периода от 01.09.2019г. до 30.08.2021г.; сумата в размер на 734,29 лв.
(седемстотин тридесет и четири лева и 29 ст.), представляаща такса поддръжка за периода от
01.09.2020г. до 31.08.2021г., ведно със законната лихва, считано от 31.08.2021г. до
окончателното изплащане на главницата, и сумата в размер на 74,24 лв. (седемдесет и
четири лева и 24 ст.), представляваща мораторна лихва начислена за периода от 01.09.2020г.
до 30.08.2021г.
ОТХВЪРЛЯ претенцията на Етажната собственост на комплекс “С.В.Ц.”, ES SVS 2,
Код по Булстат ................., с адрес: град Несебър, квартал ...................., представлявана от
управителя И.В.П., за осъждане на Р.Г.П., родена на 27.02.1940г., гражданин на Руската
Федерация, с постоянен адрес в Република България: град ........................., Код по Булстат
.............., да му заплати сумата в размер на 940 лв. (деветстотин и четиридесет лева),
представляваща направени по делото разноски, като неоснователна.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните пред Бургаския окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
6