Р Е Ш Е Н И Е
№ 4313, 12.12.2018 г., гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХІХ гр. с.
На 19.11.2018 г. в публично заседание в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАНЯ БУКОВА
при
участието на секретаря : МАРИЯНА МИХАЙЛОВА
като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 3933 по описа на съда за
2018 година и за да се произнесе взе предвид следното :
Ищецът „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище в гр. София и адрес на управление – ж. к. „Младост 4”, Бизнес Парк
София, сграда 6, представляван от пълномощника му ..... В.Г., твърди, че „Космо
България Мобайл” ЕАД /понастоящем „Теленор България” ЕАД/ и Н.С.Р. сключили
Договор за мобилни услуги на 17.12.2015 г. за мобилен номер ..........по
програма Интернет 1500, новиран с Допълнително споразумение от 04.02.2016 г.,
посредством което абонатът предпочел абонаментен план Интернет 6500, както и
Договор за мобилни услуги на 07.01.2016 г. по програма Резерв Старт 10,99 с
предпочетен номер .........., за потребените услуги по които за периода
05.01.2016 г. – 04.03.2016 г. са издадени фактура № ........../05.02.2016 г. и
№ ........../05.03.2016 г., дължимите суми по които след извършена корекция на
дълга възлизат в общ размер на 121.12 лева, като поради неизпълнение на
задължението на абоната за плащане на стойността на тези услуги на основание
чл. 75 във връзка с чл. 19б, б. „в” от Общите условия на мобилния оператор,
ищецът прекратил едностранно индивидуалните договори на ответника на 05.05.2016
г. и на същата дата издал фактура № **********, по която начислил неустойка в
размер на 577.48 лева за предсрочно прекратяване на абонамента за мобилни
номера ......... и ......... на основание изричната клауза в т. 11 от двата
договора. За вземанията си за цените на
потребените и незаплатени далекосъобщителни услуги ищецът се снабдил със
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 17355
по описа на Районен съд - Пловдив, ІІ гр. с. за 2017 г., в хода на
производството по което заповедта е връчена на длъжника при условията на чл.
47, ал. 5 ГПК, поради което и въз основа на дадено от заповедния съд указание
ищецът предявява настоящата искова молба, с която моли съда да признае за
установено, че ответникът му дължи сумата от 121.12 лв., както и да го осъди да
му заплати сумата от 577.48 лв., представляваща сбор от неустойки в размер на
сбора от стандартните за абонаментния план по всеки един от двата договора
месечни абонаментни такси до края на срока на същите. Претендира присъждане на
разноски.
Продължение на решение по
гр. д. № 3933/18 г. на РСПд – стр. 2/8
Обективно съединени искове с правно основание чл. 422,
ал. 1 ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, както и обективно съединени искове с
правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД.
Назначеният по делото особен представител на ответника
Н.С.Р. с ЕГН **********, адвокат Н.И.Х., в депозирания отговор е изразил
становище за частична неоснователност на предявения иск, като е направил правоизключващо възражение, основаващо
се на твърдението, че в чл. 228, ал. 1, т. 4, б. „г” от Закона за електронните
съобщения е предвидено задължение всеки индивидуален договор за мобилни услуги
да съдържа клауза в приложимите към него общи условия за едностранно прекратяване от абонамента с едномесечно
предизвестие, като тази разпоредба е императивна и оправомощава всеки
потребител на мобилни услуги да прекрати занапред висящото си облигационно
правоотношение без значение от причините за това, с оглед на което той ще дължи
заплащане на такси и услуги до изтичане на срока на предизвестието, но не и
последващи абонаментни такси, съответно неустойка за прекратяване на договора,
още по-малко абонаментни такси до края на срока на договора, следователно при
наличието на посочената императивна разпоредба налагането на неустойка,
практически заместваща паричната престация на клиента за целия срок на договора
въпреки неползването на последващи услуги след прекратяването му е нищожна. По
изложените съображения особеният представител на ответника моли съда да
отхвърли претенциите за плащане на договорни неустойки.
Съдът като обсъди твърденията и доводите на ищеца и на
особения представител на ответницата във връзка със събраните по делото
доказателства намира следното :
Видно от служебно изисканото ч. гр. д. № 17355 по
описа на Районен съд – Пловдив, ІІ гр. с. за 2017 г. на 03.11.2017 г. е
издадена Заповед № ..... за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, с
която е разпоредено длъжникът Н.Р. да заплати на кредитора „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ”
ЕАД : сумата от 698.60 лв. – главница, представляваща потребени и незаплатени
далекосъобщителни услуги по договор за далекосъобщителни услуги от 17.12.2015
г. за периода 05.01.2016 г. – 04.05.2016 г., за което е издадена крайна фактура
№ **********/05.05.2016 г.; сумата от 17.03 лв. – мораторна лихва за периода
21.05.2016 г. – 09.10.2017 г. и сумата от 205 лв. разноски по производството, в
това число 25 лв. държавна такса и 180 лв. адвокатско възнаграждение, която
заповед е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което
и в изпълнение на дадено от заповедния съд указание, дружеството е подало
настоящата искова молба за установяване на част от вземанията си по заповедта,
а именно за сумата от 121.12 лв. – сбор от цени на потребени далекосъобщителни
услуги за периода 05.01.2016 г. – 04.03.2016 г., като разликата над тази сума
до пълния размер на присъдената със заповедта главница от 698.60 лв., възлизаща
на 577.48 лв. в настоящото производство се претендира като сбор от договорни
неустойки посредством осъдителни искове.
Продължение на решение по
гр. д. № 3933/18 г. на РСПд – стр. 3/8
Установява се от събраните по делото и неоспорени
писмени доказателства, че : на 17.12.2015 г. е подписан Договор за мобилни
услуги между „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД от една страна, в качеството му на
„ОПЕРАТОР” и от друга – Н.Р., в качеството й на „ПОТРЕБИТЕЛ”, имащ за предмет
ползването на мобилен № .......... при условията на абонаментен план Интернет
1500 за срок до 17.12.2017 г., изменен с Допълнително споразумение от
04.02.2016 г., по който страните са уговорили ползването на мобилен № ..........
при условията на абонаментен план 6500 за срок от две години, считано от 04.02.2016
г.; на 07.01.2016 г. страните са подписали и Договор за мобилни услуги за
предпочетен № .......... по абонаментен план Резерв Старт 10,99 за срок от 24
месеца, считано от 07.01.2016 г.
Съобразно постигнатите договорености в т. 11 от двата
договора : неразделна част от тях са Общи условия за взаимоотношения с
потребителите на мобилни телефонни услуги на оператора, с които ответникът се е
съгласил и е поел задължение да спазва, заверен препис на които е представен с
исковата молба и не е оспорен от ответника; в случай на прекратяване на
договора през първоначалния срок за която и да е СИМ карта/номер по вина или
инициатива на потребителя, последният дължи неустойка в размер на сумата от стандартните
за съответния абонаментен план месечни абонаменти за всяка една СИМ карта/номер
до края на този срок.
Според приложимите към сключените между страните два
договора Общи условия на ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ ЕАД за взаимоотношение с потребителите на мобилни телефонни услуги
/в сила от 10.09.2010 г./ : при ползване на услуги чрез индивидуален договор
заплащането на ползваните услуги се извършва въз основа на фактура, която се
издава ежемесечно на името на потребителя /раздел V, т. 26/; потребителят е
длъжен да спазва разпоредбите на тези Общи условия и на индивидуалния договор,
както и на всички допълнителни споразумения, молби и или други писмени
документи, обвързващи Теленор и потребителя /раздел ХІІІ, т. 70/; потребителят
е длъжен да заплаща определените от Теленор цени по начин и в срокове за
плащане, посочени в т. 27 от тези Общи условия – не по-късно от 18 дни след
датата на издаване на фактурата /раздел ХІІІ, т. 71 и раздел V, т. 27, изр. 1/;
при неспазване на което и да е задължение по част ХІІІ от тези Общи условия или
в случай, че е налице неизпълнение на някое от другите задължения на
потребителя, Теленор има право незабавно да ограничи предоставянето на
услугите, или при условията на т. 19б да прекрати едностранно индивидуалния
договор с потребителя, в това число и в случай, че потребителят не е платил
дължими суми след изтичане на сроковете за плащане по индивидуалния договор,
съответно тези Общи условия /раздел ХІV т. 75 и раздел ІІІ, т. 19б, б. „в”/.
Установява се още от представените с исковата молба и
неоспорени писмени доказателства, че в изпълнение на задълженията си по двата договора
за предоставените услуги по тях дружеството е издало : фактура № ........../05.02.2016
г., платима в срок до 20.02.2016 г., по която са начислени месечни такси, цени
за разговори, данни, съобщения и други услуги по двата
Продължение на решение по
гр. д. № 3933/18 г. на РСПд – стр. 4/8
договора
за периода 05.01.2016 г. – 04.02.2016 г. в общ размер на 55.97 лв. с включен
ДДС; фактура № ........../05.03.2016 г., платима в срок до 20.03.2016 г., по
която са начислени месечни такси, цени за разговори, данни, съобщения и други
услуги по двата договора за периода 05.02.2016 г. – 04.03.2016 г. в общ размер
на 95.03 лв. с включен ДДС и фактура № **********/05.05.2016 г., със срок за
плащане до 20.05.2016 г., по която са начислени неустойки за предсрочно
прекратяване на договори за услуги в общ размер на 577.48 лв., за плащането на които
суми по делото няма доказателства.
Въз основа на събраните по делото и коментирани в
предходното изложение доказателства могат да се направят следните фактически и
правни изводи :
Между страните са съществували облигационни
правоотношения, чиито източници са сключени помежду им на 17.12.2015 г. и на
07.01.2016 г. два индивидуални договора при общи условия съгласно чл. 228, ал.
1 Закон за електронните съобщения /ЗЕС/, първият от които изменен с
допълнително споразумение от 04.02.2016 г., за предоставяне на мобилни услуги
чрез мобилни номера .......... и .........., неразделна част от които са Общи
условия на ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ ЕАД за
взаимоотношение с потребителите на мобилни телефонни услуги /в сила от
10.09.2010 г./ По силата на същите за ищеца е възникнало задължение да издава
ежемесечно фактура за ползваните услуги на името на потребителя, а за последния
– да плаща цените на потребените услуги в срок, указан във фактурата, но не
по-късно от 18 дни след датата на издаването й, като неизпълнението на това
задължение е основание по смисъла на т. 75 от Общите условия, даващо право на
оператора да прекрати едностранно индивидуалния договор с потребителя съгласно
т. 19б, б. „в” от същите.
До датата на приключване на съдебното дирене по делото
ответницата не ангажира доказателствени средства за установяване на факта на
плащане на уговорените по двата договора месечни абонаментни такси и на цените
на потребените мобилни услуги по фактура № ........../05.02.2016 г. и по
фактура № ........../05.03.2016 г., издадени за периода 05.01.2016 г. –
04.03.2016 г., поради което и тъй като срокът за плащането им е изтекъл
съответно на 20.02.2016 г. и на 20.03.2016 г., то настоящият състав намира, че
е налице неизпълнение на тези договорни задължения, поради което
установителните искове за същите като доказани по основание и размер следва да
бъдат уважени в претендирания в исковата молба размер от 121.12 лв.
Посочи се вече по-горе в настоящото изложение, че и в
двата договора страните са уговорили плащането на неустойка в размер на сумата
от стандартните за съответния абонаментен план месечни абонаменти за всяка една
СИМ карта/номер до края на срока на договора, в случай на предсрочното му
прекратяване по вина или по инициатива на потребителя, като налице е спор
относно действителността на тази уговорка.
Обществените отношения свързани с осъществяването на
електронни съобщения се уреждат от Закона за електронните съобщения /ЗЕС/, цел
на който е и подкрепа на интересите на гражданите, включително като се зачитат
Продължение на решение по
гр. д. № 3933/18 г. на РСПд – стр. 5/8
основните права и свободи на гражданите,
гарантирани в общите принципи на правото на Европейския съюз за достъпа и
ползване на услуги и приложения, предоставяни чрез електронни съобщителни мрежи
/чл. 1, ал. 1, чл. 4, ал. 1, т. 3, б. „ж”. Именно с оглед защитата на интересите
на крайните потребители в глава ХІV на ЗЕС са предвидени редица изисквания към
предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или
услуги на крайни потребители, включително и към съдържанието на общите условия,
които същите следва да изготвят и към предлаганите от тях индивидуални договори
при общи условия.
Прието бе по-горе в настоящото изложение,
че процесните два договора за мобилни услуги съставляват индивидуални договори
при общи условия по смисъла на чл. 228, ал. 1 ЗЕС, като поради обстоятелството,
че страни по него са юридическо лице, което предоставя услуги като част от
своята търговска дейност в частния сектор, поради което има качеството на „Търговец” по смисъла на § 13, т. 2 от Допълнителните
разпоредби /ДР/ на Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, както и физическо
лице, което ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска
или професионална дейност, поради което има качеството на „Потребител” по
смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, то при уреждане на отношенията между
страните е приложим и ЗЗП, цел на който е осигуряване на защита на някои от
основните права на потребителите, в това число и на правото на защита на икономическите им интереси при неравноправни
договорни условия.
А съгласно чл. 143 ЗЗП : „Неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител, е
всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията
на търговеца или доставчика и потребителя, като:
1. освобождава от отговорност или
ограничава отговорността на производителя, търговеца или доставчика,
произтичаща от закон, в случай на смърт или телесни повреди на потребителя,
причинени в резултат на действие или бездействие от страна на търговеца или
доставчика;
2. изключва или ограничава правата на
потребителя, произтичащи от закон, по отношение на търговеца или доставчика или
на друго лице при пълно или частично неизпълнение или неточно изпълнение на
договорни задължения, включително изключва възможността за прихващане на
задължение към търговеца или доставчика с друго насрещно вземане, което има
спрямо него;
3. поставя изпълнението на задълженията на
търговеца или доставчика в зависимост от условие, чието изпълнение зависи
единствено от неговата воля;
4. позволява на търговеца или доставчика
да задържи заплатените от потребителя суми, в случай че последният откаже да
сключи или да изпълни договора, като същевременно не предвижда право на
потребителя да получи обезщетение на същата стойност при несключване или
неизпълнение на договора от страна на търговеца или доставчика;
5. задължава потребителя при неизпълнение
на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или
неустойка;
Продължение на решение по
гр. д. № 3933/18 г. на РСПд – стр. 6/8
6. позволява на търговеца или доставчика
да се освободи от задълженията си по договора по своя преценка, като същата
възможност не е предоставена на потребителя, както и да задържи сума, получена
за престация, която не е извършил, когато сам прекрати договора;
7. позволява на търговеца или доставчика
да прекрати действието на безсрочен договор без предизвестие, освен когато има
сериозни основания за това;
8. предвижда необосновано кратък срок за
мълчаливо съгласие за продължаване на договора при непротивопоставяне на
потребителя;
8а. предвижда автоматично
продължаване на срочен договор, ако потребителят не заяви желание за
прекратяването му, и срокът, в който трябва да направи това, е прекалено
отдалечен от датата, на която изтича срочният договор;
9. налага на потребителя приемането на
клаузи, с които той не е имал възможност да се запознае преди сключването на
договора;
10. позволява на търговеца или доставчика
да променя едностранно условията на договора въз основа на непредвидено в него
основание;
11. позволява на търговеца или доставчика
да променя едностранно без основание характеристиките на стоката или услугата;
12. предвижда цената да се определя при
получаването на стоката или предоставянето на услугата или дава право на
търговеца или доставчика да увеличава цената, без потребителят да има право в
тези случаи да се откаже от договора, ако окончателно определената цена е
значително завишена в сравнение с цената, уговорена при сключването на
договора;
13. дава право на търговеца или доставчика
да определи дали стоката или услугата отговаря на посочените в договора условия
или му предоставя изключително право да тълкува клаузите на договора;
14. налага на потребителя да изпълни
своите задължения, дори и ако търговецът или доставчикът не изпълни своите;
15. дава възможност на търговеца или
доставчика без съгласието на потребителя да прехвърли правата и задълженията си
по договора, когато това може да доведе до намаляване на гаранциите за
потребителя;
16. изключва или възпрепятства правото на
предявяване на иск или използването на други средства от страна на потребителя
за решаването на спора, включително задължава потребителя да се обръща
изключително към определен арбитражен съд, който не е предвиден по закон;
ограничава необосновано средствата за доказване, с които потребителят
разполага, или му налага тежестта на доказване, която съгласно приложимото
право би трябвало да бъде за сметка на другата страна по договора;
17. ограничава обвързаността на търговеца
или доставчика от поети чрез негови представители задължения или поставя
неговите задължения в зависимост от спазването на определено условие;
18. не позволява на потребителя да прецени
икономическите последици от сключването на договора;
Продължение на решение по
гр. д. № 3933/18 г. на РСПд – стр. 7/8
19. поставя други подобни условия.”, като
според чл. 146, ал. 1 ЗЗП : „Неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са
уговорени индивидуално.”
Констатира се, че процесните два договора,
макар и индивидуални, са при общи условия, т. е. те са изготвени предварително
от оператора, поради което при сключването им потребителят не е могъл да влияе
на съдържанието им, включително и върху съдържанието на клаузите за неустойка
при предсрочно прекратяване на договорите по вина или по инициатива на
потребителя, като уговаря плащането на друг и в частност - по-нисък размер на
дължимата неустойка. Със същото е предвидено търговецът да получи предварително
и изцяло уговорената цена за оставащия
срок на договора, независимо от това, че след прекратяването му вече не
предоставя услуги, с оглед на което и тъй като в
договора не е предвидено реципрочно право за потребителя, то настоящият състав
намира, че посредством тази клауза се надхвърлят обезщетителните функции на
неустойката, същата не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя, както и
неоснователно засяга имуществената сфера на потребителя, като го задължава да
плати обезщетение в необосновано висок размер, равен на дължимата цена по
договора, без да получава услуга, с оглед на което същата изпълва фактическият
състав на чл. 143, т. 5 ЗЗП, постановяващ, че уговорката в договор, задължаващ потребителя при неизпълнение на неговите задължения да
заплати необосновано висока неустойка е неравноправна, следователно и нищожна
по силата на чл. 146, ал. 1 ЗЗП във връзка с чл. 26, ал. 1, предложение 1-во ЗЗД, тъй като противоречи на императивна правна норма. А щом тази клауза е
нищожна, тя не е породила правно действие, поради което в правната сфера на
ответника не са възникнали задължения да заплати неустойки за предсрочното
прекратяване на договорите поради неизпълнението на задълженията му да заплати
цените на предоставените му услуги. Ето защо предявените искове за реалното
изпълнение на тези задължения като неоснователни следва да бъдат отхвърлени.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответницата
следва да бъде осъдена да заплати на ищеца сумата от 94.72 лв. разноски по
производството съразмерно на уважените искове /50 лв. държавна такса по
производството по иска за цените на предоставени мобилни услуги за периода 05.01.2016
г. – 04.03.0216 г.; 31.21 лв. адвокатско възнаграждение – 180 лв. х 17.34 %;
26.01 лв. депозитни разноски за заплатено възнаграждение за назначаване на
особен представител – 150 лв. х17.34 %/
На основание т. 12 Тълкувателно решение
№ 4/18.06.2014 г. постановено по т. д. № 4/13 г. ответницата следва да бъде
осъдена да заплати на ищеца и разноски по заповедното производство в размер на 34.69
лв. съразмерно на уважените искове /205 лв., в това число 25 лв. държавна такса
и 180 лв. адвокатско възнаграждение х 16.92 %/.
По изложените съображения съдът :
Продължение на решение по
гр. д. № 3933/18 г. на РСПд – стр. 8/8
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Н.С.Р. с ЕГН **********, дължи
на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище в гр. София и адрес на
управление – ж. к. „Младост 4”, Бизнес Парк София, сграда 6, сумата от 121.12
лв., представляваща сбор от месечни абонаменти и цени на предоставени мобилни
услуги за периода 05.01.2016 г. – 04.03.2016 г. по Договор за мобилни услуги от
17.12.2015 г. за мобилен номер ..........по програма Интернет 1500, новиран с
Допълнително споразумение от 04.02.2016 г., както и по Договор за мобилни
услуги от 07.01.2016 г. за предпочетен номер .........., за което са издадени
фактура № ........../05.02.2016 г. и фактура № ........../05.03.2016 г., ведно
със законната лихва от 01.11.2017 г. до окончателното й изплащане, за които
вземания дружеството се е снабдило със Заповед № ...../03.11.2017 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 17355 по описа
на Районен съд – Пловдив, ІІ гр. с. за 2017 г.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище в гр. София и адрес на управление – ж. к. „Младост 4”,
Бизнес Парк София, сграда 6, искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във
връзка с чл. 92, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че Н.С.Р. с ЕГН **********,
му дължи сумата от 577.48 лв., представляваща сбор от неустойки за предсрочно
прекратяване на договори за мобилни услуги по инициатива или по вина на
потребителя, дължими по т. 11 от Договор за мобилни услуги от 17.12.2015 г.,
новиран с Допълнително споразумение от 04.02.2016 г., както и по т. 11 от
Договор за мобилни услуги от 07.01.2016 г., за които вземания дружеството се е
снабдило със Заповед № ...../03.11.2017 г. за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 17355 по описа на Районен съд – Пловдив, ІІ гр.
с. за 2017 г., като неоснователни.
ОСЪЖДА Н.С.Р. с ЕГН **********, да заплати на „ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище в гр. София и адрес на управление –
ж. к. „Младост 4”, Бизнес Парк София, сграда 6 : сумата от 94.72 лв. разноски
по производството по гр. д. № 3933 по описа на Районен съд – Пловдив, ХІХ гр.
с. за 2018 г. съразмерно на уважения иск; сумата от 34.69 лв. разноски по производството
по ч. гр. д. № 17355 по описа на Районен съд – Пловдив, ІІ гр. с. за 2017 г.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд –
Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страната.
СЪДИЯ : /п./ ТАНЯ БУКОВА
Вярно
с оригинала!
ММ