О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр. София, 25.06.2021г.
Софийски градски съд, Търговско отделение, VI-23 състав, в закрито заседание на двадесет и пети юни две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Председател:
Анна Ненова
като разгледа докладваното от съдията докладчик т.д. № 703 по описа за 2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
В открито съдебно заседание по делото на 24.06.2021г. съдът е приключил съдебното дирене, дал е ход по същество на делото и е пристъпил към постановяване на решение.
В срока по чл. 235, ал. 5 от ГПК съдът констатира, че не са налице предпоставките за постановяване на решение по делото, а то подлежи на прекратяване по следните съображения:
Предмет на делото е иск с правно основание чл. 60а, ал. 1, т. 1 от ЗБН, вр. § 1, т. 7 от Допълнителните разпоредби на ЗБН, на синдиците на „К.Т.Б.“ АД – в несъстоятелност срещу „Б.И.п.“ ЕАД и „Б.а.и.“ ЕАД.
Искът е бил предявен на 21.04.2020г. във основа на възстановения преклузивен срок, съгласно § 3 от Закона за изменение и допълнение на ЗБН (ДВ, бр. 22/2018г. от 13.03.2018г.), с който в чл. 62, ал. 1 от ЗБН думата „2-годишен“ се заменя с „5-годишен“, както и въз основа на § 7 от преходните и заключителни разпоредби на същия закон, с който е било прието, че законът се прилага и за откритите до датата на влизане в сила производства по несъстоятелност. Първоначално предвиденият в разпоредбата на чл. 62, ал. 1 от ЗБН двугодишен срок за водене на иск по чл. 60а, ал. 1 от ЗБН в производството по несъстоятелност на „К.Т.Б.“ АД е изтекъл още към 24.04.2017г. и настоящото производство е било допустимо единствено въз основа на § 7 от ПЗР на ЗИДЗБН (обн. ДВ, бр. 22/2018г.) и придаденото с него обратно действие на чл. 62, ал. 1 от ЗБН с новия установен там срок за предявяване на иска по чл. 60а, ал. 1 от ЗБН - петгодишен.
С решение № 8 от 27.05.2021г. по к.д. № 9/2020г. на Конституционния съд на РБ, е обявен за противоконституционен § 7 от ПЗР на ЗИДЗБН (обн. ДВ, бр. 22/2018г., доп. ДВ, бр. 33/2019г., в сила от 19.04.2019г.). Решението на Конституционния съд е обнародвано в ДВ, бр. 48 от 08.06.2021г. и е влязло в сила на 12.06.2021г., съгласно чл. 14, ал. 3 от ЗКС – 3 дни след обнародването. При влизане в сила на решението настоящото производство вече се явява недопустимо – като образувано по иск с правно основание чл. 60а, ал. 1, т. 1 от ЗБН извън преклузивния двугодишен срок съгласно единствено приложимата предходна редакция на чл. 62, ал. 1 от ЗБН, с оглед датата на откриване на производството по несъстоятелност на „К.Т.Б.“ АД - 22.04.2015г.
При изложеното, на основание чл. 130 от ГПК, производството по настоящото дело следва да бъде прекратено като недопустимо.
Въпреки прекратяване на производството държавна такса по чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс, вр. чл. 60а, ал.2 от ЗБН, в тежест на несъстоятелната банка няма да бъде присъждана.
Производството по делото е било образувано при упражнено от синдиците на „К.Т.Б.“ АД притезателно право, въз основа на предвидени в закон разпоредби, които са отменени впоследствие, като противоконституционни, с действие занапред, така както самата Конституция предвижда да е действието на отмяната. Да се присъди държавна такса в тежест на ищцовата страна при тези обстоятелства, означава да се придадат последици на обявените за противоконституционни разпоредби, за което няма основание.
При прекратяване на производството по делото разноски по чл. 78, ал. 1 от ГПК не са дължими.
Такива са дължими на ответниците по чл. 78, ал. 4 от ГПК, така както се установяват като направени след постановяване на решението на Конституционния съд, въпреки което допустимост и висящност на производството от ищцовата страна продължава да се поддържа – 450 лева разноски за юрисконсултско възнаграждение на „Б.а.и.“ ЕАД за осъщественото процесуално представителство от юрисконсулт А.С.и 144 000 лева платено адвокатско възнаграждение с ДДС за процесуално представителство от адв. Т.Д.на „Б.И.п.“ ЕАД по договор за правна защита и съдействие от 10.06.2021г., ведно с платежно нареждане от 16.06.2021г. и фактура № **********/10.06.2021г., съгласно представените списъци по чл. 80 от ГПК.
За платеното възнаграждение за адвокат от ищеца е възразено, че е прекомерно (чл. 78, ал. 5 от ГПК).
Съдът намира, че възражението е неоснователно.
Цената на иска, посочена от ищеца по реда на чл. 70, ал. 1 от ГПК, без въпросът за тази цена да е повдиган от ответниците или служебно от съда до приключване на откритото съдебно заседание, е 43 000 000 евро (84 100 690 лева). С оглед на цената, като материален интерес по делото, минималното адвокатско възнаграждение по чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 за минималните адвокатски възнаграждения е 482 033. 45 лева. Платените разноски за адвокат от ответника „Б.И.п.“ ЕАД от 120 000 лева без ДДС (144 000 лева с ДДС) са четири пъти под минимума и не могат да бъдат приети за прекомерни.
Воден от горното, и на основание чл. 130 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определението, постановено в открито съдебно заседание на 24.06.2021г. за приключване на съдебното дирене, за даване на ход по същество и за пристъпване към постановяване на решение.
ПРЕКРАТЯВА производството по т.д. № 703/2020г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, VI-23 състав.
ОСЪЖДА „К.Т.Б.“ АД – в несъстоятелност, с ЕИК ******и със седалище и адрес на управление ***, да заплати, на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК, на „Б.а.и.“ ЕАД, с ЕИК ******и със седалище и адрес на управление ***, сумата от 450 лева (четиристотин и петдесет лева) разноски по делото, а на „Б.И.п.“ ЕАД, с ЕИК ******и със седалище и адрес на управление *** - сумата от 144 000 лева (сто четиридесет и четири хиляди лева) разноски по делото, които суми да се съберат от масата на несъстоятелността.
Определението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: