Решение по дело №86/2025 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във вр. с чл.172, ал.5 от ЗДвП.

Съдът е сезиран с жалба, подадена от М. Г. И. от гр.Царево, обл.Бургас, ул. „Грънчар“ № 11 против Заповед № 25-0434-000004/ 08.01.2024г. издадена от началник група към ОД на МВР Бургас, Второ РУ, с която, за нарушение на чл.5, ал.3, т.1, предл.2 от ЗДвП и на основание чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП, спрямо жалбоподателя е приложена принудителна административна мярка “временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца”.

Жалбоподателят И. оспорва заповедта като незаконосъобразна, постановена при съществени нарушения на материалния и процесуалния закон, поради което иска отмяната . Възразява, че заповедта е издадена преди наличието на резултат от кръвната проба за анализ, чиито резултати са определящи след оспорване показанията на техническото средство, както и че не съдържа фактически и правни основания за издаването .

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от пълномощник, който поддържа жалбата на сочените в нея основания. Претендира присъждане на разноски.

Административният орган - началник група към ОД на МВР Бургас, Второ РУ, се явява лично, оспорва основателността на жалбата, посочва, че Законът за движението по пътищата не предвижда срок, в който да се издаде заповедта за прилагане на принудителна административна мярка, както и акцентира на превантивната цел на закона водачът да бъде лишен от управление на МПС с оглед недопускане на друго нарушение или престъпление по ЗДвП.

Жалбата е процесуално допустима за разглеждане, като подадена от надлежна страна, засегната от действието на издадения административен акт и депозирана в предвидения от закона срок.

Разгледана по същество е основателна.

Установява се по делото, че на 07.01.2025г., около 16:05часа, в гр.Бургас, на ул.„Струга“, срещу блок № 59, жалбоподателят И. управлявал автомобил Форд Транзит, с рег. № РВ5817МТ, като след извършена проверка с техническо средство за употреба на наркотични вещества и/или техни аналози, е отчетен положителен резултат за употреба на амфетамин.

Съставен е протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични вещества или техни аналози серия А0030824, еднократен тест, с проба № 149.

Издаден е талон за изследване № 138358, връчен на водача срещу подпис, с който е насочен към УМБАЛ Бургас за медицинско и химическо изследване.

За случая е съставен и АУАН с бланков № 0596616 от 07.01.2025г., видно от който жалбоподателят е вписал, че няма възражения.

Въз основа на съставения АУАН и на основание чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП е издадена процесната Заповед № 25-0434-000004/08.01.2024г., с която спрямо жалбоподателя е приложена принудителна административна мярка “временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца”.

Заповедта е незаконосъобразна.

Съгласно приложената от административния орган норма на чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП (прил.ред.) За осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки: 1. временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач: ……… б) който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи.

Видно е, че законът предвижда два начина за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози – медицинско изследване или тест. Нормата на закона, по необходимост, следва да се приложи съобразно регламентацията, съдържаща се в Наредба № 1 от 19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, към която чл.174, ал.4 препраща.

Видно от чл.3а от Наредбата установяването на употребата на наркотични вещества или техни аналози се извършва с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване, когато: 1. лицето откаже извършването на тест; 2. лицето не приема показанията на теста; 3. физическото състояние на лицето не позволява извършване на тест. От своя страна нормата на чл.6, ал.10 от Наредбата предвижда, че употребата на наркотични вещества или техни аналози се установява въз основа на показанията на теста за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози в случаите на отказ на лицето да подпише или да получи талона за изследване, при неявяване в определения срок на посоченото място или при отказ за изследване с доказателствен анализатор и/или за даване на проби за изследване.

Отнесено към настоящия случай, видно е, че нито една от хипотезите на чл.6, ал.10 от Наредбата не е налице, поради което показанията на полевия тест не могат да се считат за доказващи употребата на наркотични вещества за целите на прилагането на принудителната мярка, т.е. само ако поведението на водача изпълва някоя от хипотезите на посочената норма, само тогава въз основа на показанията на теста може да бъде приложена мярката.

В случай, че поведението на водача покрива някоя от хипотезите на нормата на чл.3а от Наредбата, тогава употребата на наркотични вещества се установява с медицинско изследване. В случая, независимо че водачът е подписал съставения АУАН без възражения, фактът, че е предприел действията по извършване на медицинско изследване, по същество е израз на неприемане показанията на теста. За прецизност съдът отбелязва, че независимо дали лицето ще впише възражения в съставяния АУАН или не, по същество това е без правно значение, тъй като управлението на МПС след употреба на наркотични вещества не е административно нарушение, а е винаги престъпление – чл.343б, ал.3 от НК. Видно от чл.3, ал.2 от Наредбата за употребата на наркотични вещества се съставя протокол, а не АУАН. След като не е административно нарушение съставянето на АУАН не води до образуване на административнонаказателно производство и не приключва с издаване на наказателно постановление – вкл. по арг. от нормата на чл.174, ал.1 от ЗДвП, която предвижда администратвинонаказателна отговорност само за управление на МПС след определена концентрация на алкохол в кръвта, докато деянието по управление на МПС след употреба на наркотични вещества, без значение от количествения показател, се доказва в наказателния процес не посредством съставен АУАН, а чрез всички доказателствени средства и в този смисъл съставянето на АУАН в случая е само за целите на отнемане на СУМПС – чл.172, ал.3 от ЗДвП.

В случая, при наличието на хипотезата на чл.3а, т.2 от Наредбата, то съобразно последното изречение на чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП, при наличие на изследване на кръвна проба, установените при нея стойности са определящи. Към момента на разглеждане на делото по същество, резултати от медицинското изследване не са налични, поради което следва да се приеме, че принудителната мярка е била приложена без да са били налице, респ. остават недоказани, фактическите основания за нейното прилагане – управление на МПС след употреба на наркотични вещества, установена посредством медицинско изследване.

Незабавният ефект от прилагането на принудителната административна мярка безспорно защитава обществения интерес и е съобразена с целта на закона да се преустанови участието в движението на водач, който поради употребата на наркотични вещества създава заплаха за сигурността на останалите участници. От друга страна обаче следва да се съобрази, че след повече от два месеца медицинското изследване все още не е изготвено, като подобно забавяне повлиява първоначалния приоритет по защитата на обществения интерес, поради което вече следва да се прецени баланса с личния интерес по упражняване правоспособността за управление на МПС, като независимо от причините за забавяне на изследването, продължаващото ограничаване на личното право, още повече в хипотеза на недоказаност на основанието, води до нарушаване на принципа на съразмерност по чл.6 от АПК.

На основание изложените мотиви процесната заповед следва да бъде отменена, като в полза на жалбоподателя се присъдят разноските по делото, за които не се констатира прекомерност, като заплатеното адвокатско възнаграждение е в минималния законов размер.

Съобразно горните мотиви и чл.172, ал.2 от АПК, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Заповед № 25-0434-000004/08.01.2024г. издадена от началник група към ОД на МВР Бургас, Второ районно управление.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Бургас да заплати на М. Г. И. от гр.Царево, обл.Бургас, ул. „Грънчар“ № 11, с [ЕГН], сумата от 1010лв. разноски по делото.

Решението не подлежи на обжалване.