Определение по дело №183/2018 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 469
Дата: 28 май 2018 г.
Съдия: Кирил Стоянов Градев
Дело: 20182100900183
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 13 април 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

                              О   П    Р   Е   Д    Е   Л    Е   Н   И   Е

Номер 469                                    28.05.2018 год.                         Гр.Бургас

 

                                     В    ИМЕТО     НА   НАРОДА

 

Бургаският окръжен съд , първо гражданско  и търговско отделение,

На двадесет и осми май, две хиляди и осемнадесетата  година                                                                                                                          

В закрито  заседание в следния състав

                               

                                                           Председател: Кирил Градев                                                                      

                                                           

Секретар: ________________

Прокурор:________________

Като разгледа докладваното от съдия Кирил Градев

Търговско дело  №183 по описа за 2018 година

И за да се произнесе взе в предвид следното:

   

    Производството е по чл.374 от ГПК. 

    Постъпила е искова молба  от „Апекссервиз“ООД, ЕИК ********* , със седалище и адрес на управление – гр.Пловдив, представлявано от управителя Красимир Каравасилев против „ДК Домостроене“АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление – гр.Бургас за заплащане на сумата от 25 200 лв. на основание чл.59 от ЗЗД. Ищецът сочи , че  на основание договор за покупко-продажба  е била извършена продажба на купувача „Грийн Пойнт България“ООД на 02.06.2014 г. на мотокар за сумата от 15 000 евро с ДДС при разсрочено плащане до  м. май 2015  г. На 15.06.2014 г. е бил съставен приемо-предавателния протокол , удостоверяващ предаването на вещта. Съгласно Раздел ІІ, чл.2.5 от договора купувачът придобива собствеността  върху вещта едва след изплащане на цялата сума. Към средата на май 2015 г. купувачът е имал задължение с непогасена сума в размер на 13 700 лв. Установено е , че същият е ползвал мотокара в наето от него помещение  - собственост на „ДК Домостроене“АД – Бургас. След като е станало ясно , че купувачът е във финансово затруднение и  не може да изплати цената е бил поканен от  ищеца да върне мотокара , но  е било отговорено, че това е невъзможно тъй като  той е напуснал халето , а мотокара е задържан от наемодателя за неплатени  сметки за наем. През м. май управителят на ищцовото дружество е провел разговор с управителя на „ДК Домостроене“АД с покана мотокара да бъде предаден , но е получил отрицателен отговор с уговорката , че това може да стане след изплащане на наемната цена. През  септември 2017 г. е било предприето изпълнение от кредитор на ищеца върху  процесната движима вещ. Първоначално то е било осуетено , но на 26.09.2017 г.  мотокара е бил иззет. Според протокола съставен при изземването вещта е била в състоянието което е била в момента на описа , като то нея  са били свалени акумулатора и газовата бутилка , които по твърдение на служителите на „ДК Домостроене“АД са поставени от тях.От това се прави извода , че фактическата власт върху мотокара е била осъществявана именно от ответника и той е бил ползван по

 

2

предназначение от него. На ответника е била изпратена нотариална покана, връчена срещу разписка на 06.11.2017 г. за заплащане на обезщетение за лишаване от ползването на вещта. Поради лишаването от възможността да ползва собствената си вещ  ищецът претендира заплащането на сумата от 25 200 лв. – средномесечния наем за вещта в размер на 900 лв. месечно за периода от 28 месеца – считано от 25.05.2015 г. до 25.09.2017 г. Иска по чл.59 от ЗЗД  е бил обезпечен с налагане на запор върху банкови сметки на ответника по ч.т.д.№15/2018 г. по описа на ОС – Пловдив. Моли се за осъждането на  ответника  да заплати сумата от 25 200 лв. – дължима като обезщетение , представляваща среднопазарния наем за вещта – мотокар  в размер на 900 лв. за периода от 28 месеца  за периода от 25.05.2015 г. до 25.09.2017 г. ведно със законната лихва върху главницата , считано от датата на получаване на поканата до окончателното й погасяване ведно със заплащане на разноските по делото. Представени са към исковата молба писмени доказателства в десет пункта в подкрепа на  изложеното в исковата молба. Прави се искане за  назначаване на  съдебно-техническа експертиза относно  среднопазарния наем на процесния мотокар за периода  от 25.05.2015 г. до 25.09.2017 г. Прави се искане и за допускане до разпит на  трима свидетели за установяване на различни твърдения в исковата молба, да се изиска от РП – Бургас заверен препис от  писмените обяснения на представляващия ответното дружество, както и да се изиска ч.т.д.№15/2018 г. по описа на ОС – Пловдив.

       В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба от страна на „ДК Домостроене“АД – Бургас. На първо място е  оспорена подсъдността на ОС – Пловдив по чл.119 ал.3 от ГПК, поради и което  делото е било изпратено на ОС -  Бургас. Оспорена е основателността на  исковата претенция. Ответникът се позовава на договора между ищеца и третото лице – „Трийн Пойнт България“ООД , по силата на който – т.6.1 – при неплащане на вноска по изплащането на цената цялото оставащо вземане става предсрочно изискуемо ведно с неустойка в размер на 3000 лв.От това следва , че със забавата на плащанията не се прекратява договора , а  възниква правото на продавача да претендира изплащане на всички неплатени вноски заедно с неустойка. Не възниква и правото на връщане на  вещта, предмет на продажбата. Ответната страна изразява становището си , че договорът не е прекратен и не е отпаднало основанието за  владеенето на  вещта от купувача. Поради това е неоснователно  твърдението на ищеца , че е бил лишен от  ползването на  собствената  му вещ. На следващо място се оспорва твърдението, че ответникът е осъществявал фактическата власт върху мотокара. Третото лице е било наемател на закрита площ  от 350 кв.м , находяща се в масивна сграда – арматурен цех, собственост на ответника. Преди изтичане срока на договора за наем  „Грийн Пойнт България“ООД преустановява плащането на  наемната цена и освободил ползвания от него имот като остава дълг в размер на 11 400 лв. – неплатени наеми. При напускането на помещението  мотокара е бил оставен в него. Ответникът през цялото време е бил със съзнанието , че мотокарът е собственост на

                                                          3

наемателя , а не  на трето лице. През цялото време  ответникът е  полагал грижи за съхраняването на тази вещ с очакването „Грийн Пойнт България“ ООД да си я потърси. Ищецът „Апекс Сервиз“ООД не се е легитимирал като собственик на вещта , а е  отправил само голи твърдения , че е собственик на мотокара. Едва със съобщението от ЧСИ Божилова на 14.09.2017 г. по изпълнително дело №862/17 г. е  станало ясно на ответника , че има някакъв спор  относно собствеността на мотокара Тогава са били представени и документи по  изпълнителното дело , при което са се изяснили обстоятелствата по договора между „Апекс Сервиз“ООД и „Грийн Пойнт  България“ООД. След това  „ДК Домостроене“ АД е изпълнило  задълженията си по предаване на вещта на ЧСИ. Оспорват се  твърденията  за ползване на вещта от страна на  „ДК Домостроене“АД.Твърденията , че е бил свален акумулатора и газовата бутилка не  водят до извода за ползване на  мотокара , както се твърди от  ищеца. Според и становището на РП – Бургас – от страна на ищеца не са били представени никакви доказателства от страна на „Апекс Сервиз“ООД , че същият си е поискал по съответния ред от неизправния купувач  връщането на продадената вещ и съответно – да е получил  отказ по надлежния ред. Доказателства , че вещта е искана обратно  според преписката  липсват. Излагат се и доводи досежно  основателността на претенцията в следния смисъл: - според ответника приложима в случая е хипотезата на чл.57 ал.1 от ЗЗД – ако се дължи връщане на определена вещ , получателят дължи плодовете от момента на поканването. В тази връзка  в  обстоятелствената част на исковата молба  ответникът сочи , че ищецът твърди , че е следвало да му се предаде мотокара от страна на „ДК Домостроене“АД. Освен че се претендира връщане на вещта , се претендира и обезщетение. Поканата обаче е от 06.11.2017 г. , а съгласно чл.57 ал.1 от ЗЗД  обезщетението се дължи от момента на поканата. От това следва , че задължение за заплащане на обезщетение за  ответника не може да възникне на това основание , тъй като вещта е предадена на ЧСИ на 26.09.2017 г.

       По доказателствените искания на  ищеца , ответната страна  се прави искане за уточняване на обстоятелствата , които ще изясняват свидетелите , които страната иска да бъдат допуснати до разпит. Възразява се и против изискването на  преписката от РП – Бургас. Страната се противопоставя и на исканата експертиза. Моли се за отхвърлянето на исковата претенция изцяло Претендират се  разноските по делото.  Страната прави искане за допускане до разпит на двама свидетели , които ще изясняват твърдените в отговора на исковата молба обстоятелства  във връзка с пазенето , съхранението, изпълнение на предаването на вещта на ответника и приемането на  изпълнение от ищеца. Прилага се писмено доказателство – договор за наем с „Грийн Пойнт България“ООД.

        На основание чл.372 от ГПК по делото  е депозирана допълнителна искова молба от страна на ищеца „АпексСервиз“ООДгр.Пловдив. В допълнителната искова молба във връзка с дадените от ответника пояснения се сочи , че  ищцовото дружество е осъществило контакт с купувача на  мотокара – „Грийн Пойнт България“ООД и  представител на това дружество е  обяснил , че мотокарът не може да бъде предаден, защото дружеството не

 

                                                               4        

разполага с фактическата власт върху него като е пояснено , че фактическата власт  се упражнява от „ДК Домостроене“АД – Бургас. С това се опровергава твърдението на ответника , че  ищецът не бил си потърсил вещта от  неизправния купувач. Ищецът сочи , че това обстоятелство е ирелевантно по отношение на спора – че през процесния период фактическата власт е била упражнявана от  ответника – „ДК Домостроене“АД. Излагат се конкретни фактически обстоятелства  по предаването на мотокара и обясненията на длъжностни лица по повод изземването. Оспорват се твърденията на ответника , че след запознаване с документите по изпълнителното дело мотокара е бил предаден веднага. Вещта е била предадена едва при третото посещение на ЧСИ – на 26.09.2017 г. като се твърди , че акумулатора и газовата бутилка са били свалени и че доказателствата сочат , че мотокарът е бил използван по предназначение. Оспорват се като неоснователни и релевираните в отговора на исковата молба съображения относно приложимостта на разпоредбата на чл.57 ал.1 от ЗЗД. Ищецът сочи , че дои и да се приеме , че  чл.57 ал.1 от ЗЗД има отношение към настоящия случай , то поканата за предаване на вещта е направена при проведения телефонен разговор в края на м. май 2015 г.. Законът не предвижда  валидността на поканата да изисква задължително писмена форма и поради това следва да се приеме , че поканата по телефона е породила  ефекта си по смисъла на закона. Наред с това – като последица на поканата за връщане се дължат и плодовете от деня на  тази покана.  Тълкуването , което  ответникът влага  - за задължителността на изрична покана за плодовете се дължи единствено според ищеца на изграждането на защитна теза от ответника.  Страната сочи , че  според утвърдената съдебна практика основанието за присъждане на обезщетение по чл.59 от ЗЗД е факта на лишаване на собственика от ползване на собствената му вещ , поради това , че същата е във фактическата власт на друго лице , като е без значение дали то реално си служи с нея , използвайки я по предназначение , или просто я държи под ключ. Същественото според ищеца в случая е че вследствие поведението на ответника  ищецът – собственик е бил лишен от  ползването на своята вещ ,за което има право на ползите от които е бил лишен. Според ищеца в настоящия случай е безспорно , че  през процесния период фактическата власт е била упражнявана от  ответника по делото – „ДК Домостроене“АД и то след покана от собственика за  предаване на вещта , което обуславя основателността на претенцията по делото изцяло. По доказателствата страната поддържа искането си за допускане  до разпит на свидетели като не възразява такива да  бъдат допуснати и  на ответника. Свидетелите , които  сочи  ищецът са при режим на  призоваване  като се сочат имената и адресите на същите : Ивайло Дочев Ненков – от гр.Бургас  и Ивайло Драгомиров Соколчев от гр.Пловдив. Страната сочи , че с показанията на двамата свидетели ще се установяват обстоятелствата във връзка  с упражняването на фактическата власт и ползването на мотокара от ответника през процесния период както и при какви обстоятелства е била предадена вещта на ЧСИ Божилова. Поддържа се искането  по чл.186 от ГПК за изискване от РП –

 

                                                             5

Бургас на заверен препис от писмените обяснения на представителя на ответното дружество – Неделчо  Георгиев като страната  оспорва възраженията на ответника че писмените обяснения не са годно доказателствено средство по смисъла на ГПК , както и че те не са относими. Поддържа се и  искането  за допускане на СТЕ относно  размера на претенцията. Прилага се препис от  допълнителната искова молба за връчване на ответната страна.

        На основание чл.373 от ГПК е депозиран отговор на допълнителната искова молба от страна на „ДК Домостроене“АД. Поддържат се изцяло заявените възражения и становища.  Страната сочи   , че  оспорва напълно твърдението на ищеца , че  ответникът е признал , че е бил поканен да им предаде процесната вещ. В тази връзка се  излагат  подробните фактически обстоятелства по  случая като се излага  тезата , че  от страна на ищеца не е имало  официална покана до ответника. Ответникът сочи , че  едва чрез съобщението  от ЧСИ Божилова – на 14.09.2017 г.  ответната страна разбира  , че има някакъв спор по отношение собствеността  върху мотокара. До този момент  ответникът не е бил наясно  с правоотношенията  между трети за него лица. На следващо място страната оспорва да е  осъществявала фактическа власт върху мотокара. За  ответника   собственик на  мотокара е  наемателя „Грийн Пойнт България“АД и  мотокара е бил съхраняван в очакване  тази страна да си го прибере. Оспорват се твърденията на ищеца , че  мотокара е бил  видимо в движение. Единствено  същия е бил преместен то  отдаденото  под наем помещение в друго , за да бъде съхраняван. Извода  , който  ищеца прави , че  след като  мотокарът е бил оборудван с газова бутилка и акумулатор – следователно се ползва по предназначение ,  според ответника е необоснован и неоснователен. Ответникът не е бил наясно със спора между  ищеца и  неговия наемател и едва след запознаване  с документацията от страна на ЧСИ и узнаване на реалното състояние по спора относно собствеността на  мотокара  , същият е бил предаден на ЧСИ.  На трето място – от една страна ищецът твърди , че  ответникът   дължал връщането на  вещта , а така също претендира и  обезщетение за лишаването му от ползването на тази вещ. В тази връзка се оспорва  въведената от ищеца правна квалификация на иска – по чл.59 от ЗЗД като  ответникът твърди  ,че  в случая приложимост намира разпоредбата на чл.57 ал.1 от ЗЗД , според която   обезщетение се дължи от момента на поканата. В случая нотариалната покана е от  06.11.2017 г. , а вещта реално  е предадена на ищеца – чрез ЧСИ на 26.09.2017 г. Това обуславя според ответната страна неоснователността на ищцовата претенция. Страната се противопоставя на  исканията по доказателствата от страна на  ищеца за разпит на свидетели – сочи се , че  не са уточнени обстоятелствата , които ще се  изясняват с показанията на тези свидетели. Възразява се против приемането като доказателство на обясненията на  Неделчо Георгиев , дадени по преписка №7583/2015 г. , тъй като същите не са годно доказателствено средство по смисъла на ГПК и са неотносими към спора по делото. Оспорва с е  искането за назначаване на експертиза. Страната прави искане за допускане до разпит на двама                                                          

 

                                                              6

свидетели при довеждане  с цел установяване твърдените в отговора на исковата молба обстоятелства –  във връзка с ползването на процесния мотокар и съхраняването му. Прилага се  писмен договор за наем от 11.07.2016 г.

       Предявен е от ищцовата страна иск с правно основание чл.59 от ЗЗД – за обезщетение за лишаване от правото да ползва собствената си вещ  - мотокар. Същият следва да бъде приет за разглеждане като делото бъде внесено за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на страните.Следва да се приемат представените от страните  писмени доказателства.

      На осн. чл.154 от ГПК всяка една от страните  следва да установи фактите , на които основава  своите искания или възражения. По делото  няма факти, ненуждаещи се от доказване. Следва да се допуснат до разпит при режим на довеждане  трима свидетели на ищцовата страна , които ще установяват различни твърдения , описани в обстоятелствената част на исковата молба. Следва да се  допусне назначаването на  СТЕ  за установяване размера на среднопазарния наем за процесния мотокар за периода , претендиран като обезщетение.  Следва да се  изиска и  преписка №7583/2015 г. от Районна прокуратура – гр.Бургас за извършване на проверка по жалба на ищеца.

    Следва да се допуснат при режим на довеждане и двама свидетели от  ответната страна , които ще установяват твърдените в отговора на исковата молба обстоятелства във връзка с пазенето и съхранението на процесната вещ.

    Следва да се изиска и от ОС – Пловдив на ч.т.д.№15/2018 г. по допуснатата обезпечителна мярка.

    На основание чл.374 от ГПК , Бургаският окръжен съд    

 

 

                                         О    П    Р    Е   Д    Е    Л    И:

 

 

 

   ПРИЕМА   за разглеждане  предявения иск с правно основание чл.59 от ЗЗД от „Апекс  Сервиз“ООД , ЕИК ********* със седалище и адрес на управление – гр.Пловдив , район Северен , бул.В.Априлов №183 , представлявано от управителя Красимир Каравасилев  против „ ДК  Домостроене“АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление – гр.Бургас ж.к. Победа , представлявано от Неделчо Георгиев – член на  съвета на директорите  за заплащането на сумата  от 25 200 – обезщетение в размер на  среднопазарния наем за лишаването на ищеца от ползването  на собствената му движима вещ - газов мотокар , фактическата власт върху която е била  упражнявана от „ДК Домостроене“ АД в течение на 28 месеца – от 25.05.2015 г. до 25.09.2017 г. ведно със законната лихва върху главницата , считано от  получаване на поканата за плащане – 06.11.2017 г. до окончателното й погасяване.

 

 

                                                              7

  ПРИЕМА   като доказателства по делото представените от страните писмени документи , приложени към исковата молба , отговора на исковата молба , допълнителната искова молба и отговора на допълнителната искова молба.

    ПРЕПИС  от  отговора на допълнителната искова молба ведно с приложенията да се връчи на ищеца „“АпексСервиз“ООД.

    УКАЗВА  на страните  , че  на осн. чл.154 от ГПК  са длъжни да  установят фактите , на които основават своите искания и  възражения като по делото няма факти ненуждаещи се от доказване.

    ДОПУСКА   при режим на  довеждане до разпит на трима свидетели на ищцовата страна ,  които ще установяват  различни  обстоятелства по исковата молба и двама свидетели на ответника за установяване на твърдените в отговора на исковата молба обстоятелства.

    ДА СЕ ИЗИСКА  от Районна прокуратура – Бургас  преписка №7583/2015 г. /заверен препис/ по жалбата на „Апекс Сервиз“ООД.

    НАЗНАЧАВА   съдебно-техническа експертиза , която да даде отговор на въпроса – „Какъв е размера на среднопазарния наем за процесния мотокар за периода ат 25.05.2015 г. до 25.09.2017 г.“ като  ищцовата страна внесе депозит по сметка на Окръжен съд – Бургас в размер на 200 лв. за изготвяне на експертното заключение. Определя вещо лице за изпълнение на експертизата – инж. Христо Костов.

     ДА СЕ ИЗИСКА  от ОС – Пловдив  частно т.д.№15/2018 г. , ХХ т.с.

     НАСРОЧВА  делото  за 27.06.2018 г. от 10.00 часа , за когато да се призоват страните и  вещото  лице. Свидетелите да се водят от страните.

 

 

                                                                            Окр. съдия: