Решение по дело №938/2019 на Районен съд - Горна Оряховица

Р Е Ш Е Н И Е

№ 110

гр. Г.Оряховица

14.04.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД – Г.Оряховица 3-и състав, в публично съдебно заседание на десети март през 2020 година, в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Цветелина Цонева

 

при секретаря Георгиева, като разгледа гражданско дело № 938 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявена искова претенция по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл.362 вр. чл. 367 и сл. ТЗ вр. чл.79, ал.1 ЗЗД ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението пред съда.

Предявена е искова претенция от А ЛОГИСТИКС” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н „Слатина”, ул. „Източна тангента” № 102, ет. партер, представляван от управителя Г. А. Т. против„Димаго” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Лясковец, ул. „Максим Райкович” № 33, представлявано от А.Г.Ц. .

Ищецът твърди, че се е намирал в търговски отношения с ответника, по силата на които „Димаго” ООД многократно възлагало срещу заплащане на „А ЛОГИСТИКС” ЕООД, в качеството му на спедитор, превоз на товари към и от адреси в чужбина.

Съгласно уточнителна молба с вх. № 9991/04.09.2019г. ищецът излага твърдения, че между страните е сключен  неформален (устен) договор за спедиторски услуги и превоз, като ответникът е възложил на ищеца като спедитор да извърши международен автомобилен превоз на безопасен товар, натоварен на 3 европалета, с размери на всеки палет не по-големи от 120 см х 80 см х 180 см, с обща маса на целия товар не повече до 3 тона и вид на товара - маслини в консервни кутии. Посочен е адрес на товарене в Гърция с дата на товарене - 09.12.2016 г., както и адрес за разтоварване в Република България с дата за разтоварване - не по-късно от 12.12.2016 г. По договора за спедиция ответникът се задължил да плати на ищеца възнаграждение от 240 лв., с включен ДДС, в срок от 45 календарни дни от датата на доставяне на товара.Посочва се, че за дължимото навло по договора ищецът издал на ответника фактура с № **********/13.12.2016 г. на стойност 240 лв. с включен ДДС. Ответникът не платил уговореното възнаграждение по договора за спедиция.Между страните не е уговаряно дали превозът ще се извърши със собствено или с чуждо МПС. Ищецът възложил на превозвач „Бобо кар В” ЕООД, ЕИК *********, да извърши превоза на горепосочения товар. Превозът бил извършен в срок, а получателят приел товара без забележки. Твърди се, че ответникът не платил уговореното възнаграждение от 240 лв. по договора за спедиция. Твърди се, че ответникът извършил съответните счетоводни записвания в търговските си книги и ползвал данъчен кредит по приложената към делото фактура.

На 07.08.2017 г. в Районен съд – Горна Оряховица било подадено заявление по чл. 410 ГПК и образувано ч. гр. д. № 1674/2017 г. по описа на съда, по което била издадена заповед за изпълнение в полза на ищеца за процесната сума. В законоустановения срок длъжникът предявил възражение по чл. 414 от ГПК, което обуславяло правния интерес от предявяването на иска.

Посочва се банкова сметка, ***ата сума - IBAN: ***, BIC: *** – „Първа Инвестиционна Банка” АД с титуляр на сметката „А ЛОГИСТИКС” ЕООД, ЕИК *********.

Отправя се искане до съда да признае за установено по отношение на ответника „Димаго” ООД, че дължи на „А ЛОГИСТИКС” ЕООД сума в размер на 240 лв., представляваща дължимо, но неплатено превозно навло, описано във фактура № **********/13.12.2016г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК  - 07.08.2017 г., до датата на пълно погасяване на задължението.

Претендират се направените разноски по делото, включително и адвокатско възнаграждение.

Възразява се за прекомерност на претендираното от ответника възнаграждение за процесуален представител.

Като законна последица от уважаване на иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, се претендират и направените разноски в заповедното производство.

Основанията и фактическите твърдения по депозирания евентуален иск са конкретизирани в уточителна молба с вх. №11866/23.10.2019г. На ищеца е възложено извършването на превоз в качеството му  на превозвач и сключен договор за превоз на стоки при условия извърши международен автомобилен превоз на безопасен товар, натоварен на 3 европалета, с размери на всеки палет не по-големи от 120 см х 80 см х 180 см, с обща маса на целия товар не повече до 3 тона и вид на товара - маслини в консервни кутии. Посочен е адрес на товарене в Гърция с дата на товарене - 09.12.2016 г., както и адрес за разтоварване в Република България с дата за разтоварване - не по-късно от 12.12.2016г. По договора за превоз ответникът се задължил да плати на ищеца възнаграждение от 240 лв., с включен ДДС, в срок от 45 календарни дни от датата на доставяне на товара.Посочва се, че за дължимото навло по договора ищецът издал на ответника фактура с № **********/13.12.2016 г. на стойност 240 лв. с включен ДДС.

Представят се писмени доказателства и се правят доказателствени искания.

Депозираният евентуален иск е оставен от съда без разглеждане.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника „ДИМАГО” ООД чрез процесуален представител адв. Р.И.. Посочва се, че основният предмет на дейност на дружеството е осъществяване на транспорт на стоки и товари.

Оспорва се, че ,ДИМАГО” ООД е възложило за изпълнение на ищеца транспорта на три европалета с размер на всеки от тях: 120 см х 80 см х 180 см с общо тегло не повече от три тона, с дата на товарене - 09.12.2016 г. от Гърция, Килкис 61100, 7-ми км на пътя Килкис-Дойран, обект на фирма PARPAPAS Dimitra S. А. и адрес на разтоварване - село Лесново, община Елин Пелин, област София, склад на „Топ трейд експерт” ЕООД.

Оспорва се, че се дължи заплащането на сумата от 240 лева.

Твърди се, че „ДИМАГО” ООД не е възлагало за изпълнение на „А ЛОГИСТИКС” ЕООД на курс на посочените в исковата молба европалети.

Сочи се, че ищецът изключително неясно е описал кога, къде и между кои лица от двете дружества било сключено това неформално договорно правоотношение. Начинът на представителство на този вид дружества предполагал законовото им такова да бъде осъществявано от техните управители, за което нямало твърдения в исковата молба, което било обяснимо, тъй като такива  нямало. Счита се, че щом ищецът е възложил извършването на транспорта на трето лице - „БОБО КАР В” ЕООД, то следвало да поеме и задължението за неговото заплащане.

Оспорва се изцяло исковата претенция и по двата иска, по основание и размер.

Претендират се всички направени на инстанцията разноски.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и въз основа на закона, достигна до следните фактически и правни изводи:

От приложеното ч.гр.д. №1674  по описа на Районен съд – Г.Оряховица за 2017 г. се установява, че ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК,  за вземанията, предмет на настоящото производство, като съдът е издал заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК ответникът е подал възражение срещу издадена заповед за изпълнение. С разпореждане заповедният съд е дал указания на заявителя с оглед предявяването на установителен иск за вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение, като в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК “е подаден иск по чл. 422 ГПК.

Във връзка с изложеното съдът намира, че предявеният иск е допустим.

Предявеният иск е за реално изпълнение на парично задължение по договор за превоз. За основателността на иска в тежест на ищеца е да докаже, че между страните е налице валидно облигационно отношение по договор за превоз, по силата на което е престирал (с оглед уговореното от страните в отклонение от диспозитивното правило на чл. 372, ал. 1 ТЗ), а за ответника е възникнало задължение за плащане на възнаграждение в претендирания размер.

В тежест на ответника е да докаже положителния факт на погасяване на дълга.

От представените по делото писмени доказателства заверени копия и оригинали на ЧМР товарителница, изготвена на 09.12.2016 г., заявка И 1863/08.12.2016г.,заявка/договор16/12/FL/2151/GR/BG, мейл-кореспонденция (документ с първи негов ред „FW-неплатена фактура”, се установява, че между страните е налице облигационно отношение по договор за превоз, по силата на което ищецът е престирал, т.е. изпълнил е задълженията си по чл. 368, ал. 1 ТЗ – извършил е превоза в уговорения срок и го същият е предаден в местоназначението. В тази връзка, видно от представената по делото електронна заявка- И 1863/08.12.2016г, се установява, че страните са се договорили срещу възнаграждение в размер на 200 лв. без ДДС, ищецът да извърши международен превоз на стоки по възлагане на ответника, като превози следния товар –автомобилен превоз на безопасен товар, натоварен на 3 европалета, с размери на всеки палет не по-големи от 120 см х 80 см х 180 см, с обща маса на целия товар не повече до 3 тона. Посочен е адрес на товарене в Гърция с дата на товарене - 09.12.2016г., както и адрес за разтоварване в Република България с дата за разтоварване - не по-късно от 12.12.2016г. По договора за спедиция ответникът се задължил да плати на ищеца възнаграждение от 240 лв., с включен ДДС, в срок от 45 календарни дни от датата на доставяне на товара.За дължимото навло по договора ищецът издал на ответника фактура с № **********/ 13.12.2016 г. на стойност 240 лв. с включен ДДС.

По делото е представена от ответника фактура с № **********/13.12.2016г. на стойност 240 лв. с включен ДДС с основание – транспорт ЕС на пратка. Във фактурата, като получател е посочен ответникът. Съгласно заключението на приетата по делото съдебно – икономическа експертиза посочената фактура е осчетоводена в счетоводствата на двете страни, като впоследствие същата е включена в дневника за покупки при ответното дружество в месеца на издаването-2016г.Съгласно задължителната практика на ВКС - решение № 138/17.10.2011 г. по т. д. № 728/2010г. на ВКС, ТК, Второ отделение, решение № 42/15.04.2010 г. по т.д. № 593/2009г. на ВКС, ТК, Второ отделение, решение № 166/26.10.2010г. по т.д. № 991/2009г. на ВКС, ТК, Второ отделение и други, постановени по реда на чл. 290 ГПК, ако възложителят, респективно негов представител, е подписал издадена от изпълнителя фактура или фактурата е отразена в счетоводните регистри на възложителя, то се налага извод, че е налице приемане от поръчващия на фактически изпълнените работи. Във връзка с първоначалното осчетоводяване на процесната фактура за 240 лв.  с ДДС, следва да се приема, че ответникът е приел, че дължи на ищеца посочената във фактурата сума, т.е. че ищецът е извършил –в случая чрез друг подизпълнител, превоза в уговорения срок, пазил е товара от приемането му до предаването му, уведомил е получателя за пристигането и го е предал в местоназначението.

Следователно, за ответника е възникнало задължение за заплащане в полза на ищеца на възнаграждение в размер на 240 лв. с ДДС за извършения международен превоз, поради което съдът намира, че искът с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 372 ТЗ следва да се уважи за пълния предявен размер, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.

По разноските:

Съгласно т. 12 от ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСТГК на ВКС съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство. Присъдените със заповедта за изпълнение разноски не се включват в предмета на установителния иск по чл. 422 ГПК, а представляват законна последица от уважаването/отхвърлянето на иска, като съдът, който разглежда иска по чл. 422 ГПК, следва да разпредели (осъди страните) отговорността за разноски по издаване на заповедта за изпълнение, като съдът се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство (т. 12 от ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСТГК на ВКС).

С оглед изхода от делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да заплати на ищеца сумата в размер на 830лв. – разноски в исковото и заповедното производство съобразно уважената част от исковете.

Съгласно изхода на спора разноски на ответника не се следват.

Така мотивиран, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от А ЛОГИСТИКС” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н „Слатина”, ул. „Източна тангента” № 102, ет. партер, представляван от управителя Г. А. Т. против „Димаго” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Лясковец, ул. „Максим Райкович” № 33, представлявано от А.Г.Ц., иск  с правно основание чл. 372, ал. 1 ТЗ, че „Димаго” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Лясковец, ул. „Максим Райкович” № 33, представлявано от А.Г.Ц. дължи на „А ЛОГИСТИКС” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н „Слатина”, ул. „Източна тангента” № 102, ет. партер, представляван от управителя Г. А. Т.  сумата в размер на 240/двеста и четиридесет / лв., представляваща възнаграждение по договор за международен превоз на стоки, сключен между А ЛОГИСТИКС” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н „Слатина”, ул. „Източна тангента” № 102, ет. партер, представляван от управителя Г. А. Т. и „Димаго” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Лясковец, ул. „Максим Райкович” № 33, представлявано от А.Г.Ц., за което е издадена фактура с № **********/13.12.2016 г. на стойност 240 лв. с включен ДДС, ведно със законната лихва за забава, считано от 07.08.2017 г. до погасяването.

ОСЪЖДА „Димаго” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Лясковец, ул. „Максим Райкович” № 33, представлявано от А.Г.Ц. , да заплати на „А ЛОГИСТИКС” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н „Слатина”, ул. „Източна тангента” № 102, ет. партер, представляван от управителя Г. А. Т., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер 830 лв. – разноски в исковото и заповедното производство съобразно уважената част от исковете.

Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – гр. Велико Търново в двуседмичен срок от връчване на препис.

 

 

                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: