РЕШЕНИЕ
№ 120
гр. Берковица, 24.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЕРКОВИЦА, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на десети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ДЕНИЦА АНГ. ЦВЕТКОВА
при участието на секретаря СВЕТЛАНА Н. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА АНГ. ЦВЕТКОВА Гражданско дело
№ 20231610100757 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по предявен от ищеца
„ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ООД –Монтана против М. Д. К.
иск с правна квалификация чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД – за осъждане
на ответника М. Д. К. да му заплати сумата 708.55 лева главница,
представляваща задължения за ползвана, но незаплатена вода за периода
23.10.2020 г. до 16.12.2022 г.
Искът е кумулативно обективно съединен с иск по чл. 86 ЗЗД – за
осъждане на ответника М. Д. К. да заплати на ищеца сумата 189.73 лева -
обезщетение за забавено изпълнение на задължението за заплащане на
ползвана, но незаплатена вода за периода 24.11.2020 г. до 20.12.2023 г.
Ищецът „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ООД –
Монтана твърди в исковата си молба, че ответникът М. Д. К. като наследник
на Димитър Методиев К. дължи за периода 23.10.2020 г. до 16.12.2022 г. сумата
898.28 лева, представляваща задължения за ползвана, но незаплатена вода, от
които 708.55 лева главница и 189.73 лева законна лихва за периода 24.11.2020 г. до
20.12.2023 г. за имот на адрес с. Ч., за който е открита партида на името на
наследодателя му Д.М.К.. Твърди се, че между ищеца и наследодателя на
ответника, респективно между ищеца и самия ответник съществувало валидно
облигационно отношение създадено при наследствено правоприемство и на
основание Наредба № 4 от 14 септември 2004 г. на МРРБ за условията и реда за
1
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационни системи и Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на
потребителите от ВиК оператор, които са одобрени от КЕВР и са публично
обявени в пресата и на сайта на дружеството.
Моли ответника да бъде осъден да му заплати претендираните суми,
съгласно извлечение от сметка 411 „клиенти“ на дружеството, ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба. Претендира разноски.
Ответникът М. Д. К. е подал отговор и взема становище по
допустимостта и основателността на предявения иск в дадения му по чл. 131
от ГПК едномесечен срок. Оспорва иска. Възразява, че дължи
претендираните суми, като твърди, че през процесния период не е живял на
адреса.
Съдът, след като обсъди поотделно и в тяхната съвкупност всички
доказателства по делото и доводите на страните, и като съобрази
разпоредбите на закона, на основание чл. 235, ал.2 от ГПК, във вр. с чл. 12 от
ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
За да бъдат уважени исковете ищецът следва да докаже кумулативното
наличие на следните материалноправни предпоставки:
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД в тежест на ищеца
„ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ООД –Монтана е да установи, че
между него и наследодателя на ответника, респективно между ищеца и самия
ответник е възникнало валидно облигационно отношение за предоставяне и
ползване на вода и ВиК услуги, по силата на което ищецът е доставил вода в
процесния период за процесния период и за ответника е възникнало
задължение за заплащане на цена в претендирания размер.
По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
възникването на посочения по-горе главен дълг за заплащане на ползвана
вода, изпадането на длъжника в забава за претендирания период и размера на
обезщетението за забава.
В случая по делото не се спори, а и от събраните доказателства се
установи, че между ищцовото дружество и наследодателя на ответника,
респективно самия ответник е съществувало валидно облигационно
отношение за предоставяне на ВиК услуги за посочения в исковата молба
период – 23.10.2020 г. – 16.12.2022 г.
Ищецът основава вземането си на сключен с наследодателя на ответника
договор за предоставяне на В и К услуги при общи условия и наследствено
правоприемство.
Не е спорно, че ответникът е наследник като низходящ на Д.М.К.
2
/удостоверение за наследници на л. 5/, на чието име е открита партида при
ищцовото дружество с абонатен № 0160055 за адрес: с. Ч. /извлечение от
сметка 411 „клиенти“ на партидата за имота – л. 6 и извлечение от партидната
книга - карнет – л. 7-8/.
Според легалното определение на § 1, т.2 от ДР към Закона за регулиране
на водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/ „потребители“ са
физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за които
се предоставят В и К услуги, като съгласно чл. 8, ал. 1 от Наредба № 4/2004 г.
за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи, получаването на услугите В
и К се осъществява при публично известни общи условия.
Тоест отношенията между потребителите и водоснабдителните
дружества са уредени от закона като договорни, сключени при публично
известни общи условия, и те възникват в случаите, в които потребителят се е
присъединил към съответната водоснабдителна и канализационна мрежа.
Предвид което с фактът на присъединяване на имота към ВиК мрежата и
откриването на партида на името на наследодателя на ответника - Д.М.К.
следва да се приеме за доказано, че между него и ищцовото дружество са били
възникнали валидни облигационни отношения при общи условия, като за ВиК
операторът е възникнало задължението да предоставя питейна вода до имота
на абоната, а за последният се е породило задължението да заплаща
консумираната и отчетена вода.
Със смъртта на наследодателя на ответника договорът за предоставяне на
ВиК не се прекратява, а запазва действието си и по отношение на неговите
наследници, в качеството им на универсални правоприемници. При договора
за доставка на ВиК услуги наследниците на потребителя на услугите, които
дължат основно парични престации, придобиват правата и задълженията по
договора, в случай, че не са направили отказ от наследството. Отговорността
на наследника, встъпващ в правата и задълженията на наследодателя си, е
договорна, а не на плоскостта на неоснователното обогатяване.
В тази връзка с разпоредбата на чл. 62, ал. 1 от публично известните
Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК
оператор „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ООД –Монтана е
предвидено, че при смърт на потребител - физическо лице, наследниците или
лицето, придобило имота по силата на договор за гледане и издръжка или по
завещание, са длъжни в 60 - дневен срок да подадат заявление до В и К
оператора за промяна на партидата, като представят за справка удостоверение
за наследници или акт за собственост. В ал. 2 на същата разпоредба е
предвидено, че В и К операторът променя партидата на името на наследника
или на един от наследниците, по писмено споразумение между тях, или на
името на лицето, придобило собствеността на имота по силата на акта, а при
липса на споразумение между наследниците, В и К операторът открива
партида на всички наследници по реда на чл. 59, ал. 4.
Ето защо след смъртта на наследодателя съществувалото между него и
ищцовото дружество облигационното правоотношение не е прекратено, а
същият е заместен като страна в това правоотношение от своя наследник -
ответника по делото.
От представеното по делото удостоверение за наследници на л. 5 е видно,
че ответникът М. Д. К. е единствен наследник /като низходящ/ на Д.М.К., с
посочен в удостоверението постоянен адрес - с. Ч.
По делото е направена справка в специалната книга на съда по чл. 49, ал.1
ЗН /л. 28/, от която се установява, че няма вписан отказ на ответника от
наследството на Димитър Методиев К..
От показанията на разпитания по делото свидетел М.И.М., който от 2020
г. е инкасатор в селото, се установи, че след смъртта на Д.М.К., на чието име
3
се води партидата за вода, имотът продължава да се ползва от неговия син –
М. Д. К., който е казал на свидетеля да влиза в имота и да го инкасира в негово
отсъствие, тъй като водомера се намира в градината.
Поради изложеното съдът приема за доказано по делото, че между
ищцовото дружество и ответника е съществувало валидно облигационно
отношение за предоставяне на ВиК услуги за посочения в исковата молба
период – 23.10.2020 г. – 16.12.2022 г.
Основното възражение на ответника е, че не дължи
претендираните суми, тъй като през процесния период не е живял на
адреса.
Редът, начинът и формата за установяване на облигационните отношения
по доставката на питейна вода и пречистването на отпадна такава за
конкретните имоти и начинът на плащане и разпределение на дължимите
суми от абонатите се определят съобразно правилата, предвидени в чл. 30 - чл.
40 от Наредба № 4/14.09.2004 г. и в Общите условия.
Според чл. 32, ал. 1 и ал. 4 от Наредбата, ВиК услугите се заплащат въз
основа на измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната
система на оператора, отчетено чрез монтирания водомер на водопроводното
отклонение, а отчетените данни се установяват чрез отбелязването им в
карнета, заедно с датата на отчитане на водомерите и подписа на потребителя
или негов представител, освен в случаите на отчитане по електронен път.
Съгласно разпоредбата на чл. 35 от Наредбата, показанията на
водомерите се отчитат с точност до 1 куб. м. за период, който се определя в ОУ
или договора, но не по-дълъг от шест месеца. Когато периодът на отчитане на
водомерите е по-дълъг от един месец, операторът ежемесечно начислява
служебно количество изразходвана вода, определено въз основа на средния
месечен разход от редовно отчетените съответни периоди на предходната
година. След отчитане на показанията на водомерите количеството вода се
изравнява в съответствие с реалното потребление. Достъпът на длъжностното
лице на оператора до водомера за извършване на отчети, включително в
жилищата на потребителите, се осигурява съгласно ОУ или договора. При
невъзможност за отчитане на водомерите поради отсъствие на потребителя
или на неговия представител, потребителят е длъжен да уточни с оператора в
удобно за двете страни време извършването на отчитането в срок не по-дълъг
от една година от последното отчитане. При отказ на потребителя да осигури
достъп на длъжностното лице на оператора до водомера длъжностното лице
съставя протокол, който се подписва от него и от поне един свидетел.
С разпоредбата на чл. 24, ал. 1 от Общите условия на
„ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ООД–Монтана е въведено
задължение за потребителя да осигурява достъп на ВиК оператора за отчитане
на потребеното количество вода, като гласи, че потребителят е длъжен да
осигурява свободен и безопасен достъп на легитимните длъжностни лица на В
и К оператора за извършване на отчети на водомера на сградното
водопроводно отклонение и на индивидуалните водомери. Съгласно ал. 3 на
същата разпоредба при невъзможност за отчитане на водомерите , поради
отсъствие на потребителя или на негов представител, и когато потребителят не
е съгласен с фактурираните количества, същият е длъжен да уточни с В и К
оператора извършване на отчитането в удобно за двете страни време, в срок не
по-дълъг от една година от последното отчитане.
От горното следва, че потребителят има задължение при отчитане на
показанията на водомера, като дължи грижа и внимание по отношение
отчетеното служебно количество вода или такова, с което същият не е
съгласен и в определен от Наредбата срок следва да сезира оператора за
извършване на корекция или изравняване.
По делото е разпитан свидетеля Милен Иванчов Михайлов, от чийто
4
показания се установи, че в съответствие с Общите условия ВиК оператора и
ответника са уточнили отчитането при отсъствието на потребителя да се
извършва по всяко време чрез свободен достъп до неговия имот, тъй като
водомерът се намира в градината и външната врата на имота не се заключва.
Доколкото отчитането на ВиК услугите се установява чрез отбелязване в
карнета съгласно посочената разпоредба на чл. 32, ал. 4 от Наредба № 4 от
14.09.2004 г., то следва да се приеме, че самият карнет представлява
нормативно предвиден документ, доказващ посещенията в имота и
показанията на водомера към определена дата. Карнетът има характер на
частен свидетелстващ документ и като такъв се ползва с формална
доказателствена сила.
От извлечението от карнета /л. 8/ е видно, че за процесния период -
23.10.2020 г. – 16.12.2022 г. има както реално измерено количество вода, така
и служебно отчетено количество, с което отчитане потребителя се е съгласил,
като е положил своя подпис, а за показанията на водомера, за които е възразил
е извършено последващо изравняване в съответствие с реалното потребление,
след което потребителят се е съгласил с така измереното ново количество. Ето
защо съдът приема, че подписвайки карнета в частите, в които липсва
възражение, респективно в частите, в които след възражение е извършено
изравняване с оглед на реално измереното количество вода, потребителят се е
съгласил с така отчетеното количество вода.
От изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от
вещото лице К. Н. /л. 29-л. 31/ се установи, че отчетеното количество вода
съответства на фактурираното количество, което е в размер на 708.55 лева –
точно толкова, колкото се претендира от ищеца с исковата молба.
Поради което предявеният иск за заплащане на главницата се явява
изцяло доказан по основание и размер.
Съгласно чл. 33, ал. 2 от Общите условия на ищеца потребителите са
длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях В и К услуги в 30-
дневен срок след датата на фактуриране, т.е. потребителят изпада в забава на
31-вия ден след датата на издаване на фактурата за съответния период.
Съгласно заключението на вещото лице К. Н. размерът на законната
лихва върху просрочените плащания за периода 23.11.2020 г. – 20.12.2023 г. е в
размер на 221.99 лева. Тоест заявената претенция за заплащане на сумата от
189.73 лева също е основателна и следва да бъде уважена.
Относно разноските:
При този изход на делото на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ищецът има
право на направените от него разноски в общ размер на 400.70 лева – 102.20
лева ДТ /л. 1/ и 298.50 лева депозит за вещо лице /първоначален депозит от
202.50 лева на л. 26 и допълнително внесен депозит от 96 лева/.
На ищеца не се дължат разноски за удостоверение за наследници, тъй като
по делото няма данни такова да е било издавано, респективно да са заплащани
такива разноски.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД и чл. 86 ЗЗД М.
Д. К. с ЕГН ********** от **********, ДА ЗАПЛАТИ на
ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ ООД – град Монтана с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Монтана,
бул.АЛЕКСАНДЪР СТАМБОЛИЙСКИ 11, СУМАТА 708.55 лева - главница,
5
представляваща задължения за ползвана, но незаплатена вода за имот на адрес
с. Ч. за периода 23.10.2020 г. до 16.12.2022 г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба – 22.12.23 г. до окончателното
изплащане, сумата 189.73 лева - обезщетение за забавено изпълнение на
задължението за заплащане на ползвана, но незаплатена вода за периода
24.11.2020 г. до 20.12.2023 г., както и 400.70 лева – направени в
производството разноски.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните.
Решението може да се обжалване пред Окръжен съд - Монтана в
двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Берковица: _______________________
6