ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 27 май 2020
г. гр. Стара Загора
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД,
гражданско отделение, VІІ състав, в закрито заседание на 27 май 2020 година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВИЛЕН ЖЕКОВ
при секретаря …………………………………………………. и с участието на
прокурор …………………………………………………………разгледа
докладваното…………... от съдия ЖЕКОВ…………..……. гр. дело № 4007 по описа за
2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба подадена от И.М.С. против „Д.К.КБ“ ЕООД,
с която се иска да се приеме за установено, че правоотношение по силата на
договор от 10.09.2016 г. сключен между страните не съществува.
В законоустановения
срок по чл. 131, ал.1 ГПК от ответника е постъпил отговор на исковата молба, с
който е взето становище по съществото на исковата претенция.
Настоящият съд в рамките на
проверката по чл. 140, ал. 1 ГПК намира че предявеният иск е недопустим, а производството по делото
подлежи на прекратяване на няколко независими едно от друго основания:
1/ В обстоятелствената част на
исковата молба подробно е обосновано, че правоотношение между страните не
съществувало, тъй като договорът бил развален – изложени са подробно
обстоятелствата около развалянето на договора. Сочи се, че „процесният договор
е развален, т.е. правоотношение между страните не съществува“ – цит. ИМ.
Съгласно разпоредбата на чл. 87,
ал. 3 ЗЗД по съдебен ред подлежат на разваляне само договорите, които имат за
предмет прехвърляне, учредяване, признаване или прекратяване на вещни права
върху недвижими имоти. Тази разпоредба не може да бъде тълкувана разширително
или прилагана по аналогия в частност и спрямо случаи на разваляне на договори
за прехвърляне на дружествени дялове. По отношение на последните, според
съда, важи общото правило за извънсъдебно разваляне, а съдебният ред е
недостъпен за тях. Освен това приложимостта на съдебния ред е изключена
поради характера на упражняваното право – потестативно такова, което съществува
само доколкото е предвидено изрично в закона /така определение № 186/22.04.2019
г. на ВКС по ч.т.д. № 226/2019 г., I т.о./.
В тази връзка следва да се
посочи, че с предявяване на установителен иск се търси защита на гражданско право
или правоотношение, а в изрично предвидените от закона случаи, установителният
иск може да има за предмет и установяването на факти - чл. 124, ал. 4 и ал. 5
от ГПК. Установяването на факт е изключение от общия принцип, че на
установяване подлежи съществуването на право или правоотношение и само в този
случай установителният иск е допустим. Твърденията за несъществуване на
договора поради неговото разваляне е именно факт, релевантен към съществуващото
правоотношение, но той няма самостоятелен характер. По него съдът ще се
произнесе по съществото на спора и ще го съобрази при изследването на всички
обективни факти, наведени в процеса както от ищеца, така и от ответника, но
както се посочи в предходния абзац такъв процес е недопустим поради липса на
съдебен ред за извършване на разваляне на процесния договор.
Правото да се развали/прекрати
двустранен договор принадлежи само на страните по него и се упражнява
извънсъдебно, по съдебен ред се развалят само договори, с които се прехвърлят,
учредяват, признават или прекратяват вещни права върху недвижими имоти, какъвто
настоящият договор не е /чл. 87, ал. 3 ЗЗД/.
2/ По въпроса за правния интерес
от положителен установителен иск относно съществуването на права,
правоотношения и други факти с правно значение по чл. 124 ГПК съществува
практика на ВКС, като даденото принципно разрешение е, че положителна
процесуална предпоставки за съществуването и надлежното упражняване на правото
на иск е интересът от търсената с иска защита, който се преценява за всеки
конкретен случай, с оглед на фактите, на които се позовава ищецът, и на обстоятелства
по въведения спор /така определение № 535/18.07.2013 г. на ВКС по ч.т.д. №
2472/2013 г., I т.о./. В случая, правният интерес е основан на извънсъдебно
изявление на ищеца за разваляне на договора, като ищецът твърди, че са налице
предпоставките по чл. 87, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът извежда интереса от
установяване на несъществуването на спорните правоотношения, вследствие
упражнено от негова страна изявление за извънсъдебно разваляне/прекратяване на
договорите за аренда /тъй като е налице неизпълнение от страна на ответника/,
настъпването на правния ефект на което изявление се оспорва от ответника. Във
връзка с това следва да се посочи, че въпросът относно наличието на
предпоставките за упражняването на потестативното право за разваляне на
договора по чл. 87, ал. 2 ЗЗД /в случаите, когато това право се упражнява
извънсъдебно, какъвто е настоящият с оглед предмета на договора/ следва да бъде
разрешен в производството, в което с осъдителен иск са предявени спорни права
по договора. Установяването на обстоятелството дали това право е упражнено,
дали са били налице предпоставките за упражняването му и дали съществува право
или правоотношение по договор, за който се твърди, че е развален/прекратен, не
може да е предмет на установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК.
Установяването на обстоятелството
дали ищецът по иска незаконосъобразно е прекратил/развалил договора не може
да бъде предмет на установителен иск в нито една от хипотезите на чл. 124 ГПК и
е недопустимо да се иска установяване съществуване/несъществуване на право по
прекратен/развален договор, тъй като съдът би следвало да санира един прекратен
договор /независимо дали е правилно или неправилно прекратен/, което е
недопустимо с оглед договорната автономия при сключване на договорите и тяхното
действие /така решение № 127/29.10.2010 г. на ВКС по т.д. № 20/2010 г., I
т.о./.
Недопустимо е да се иска с установителен иск съдът на практика да признае,
че договорът е развален/прекратен от едната страна. Правото да се развали/прекрати
двустранен договор принадлежи само на страните по него и се упражнява извънсъдебно,
по съдебен ред се развалят само договори, с които се прехвърлят, учредяват,
признават или прекратяват вещни права върху недвижими имоти, какъвто настоящият
договор не е /чл. 87, ал. 3 ЗЗД/.
3/ На следващо място предявеният
установителен иск е пример за заобикаляне на процесуални закон в частта за
преклузията.
Било е образувано т.д. №
1531/2016 г. по описа на Варненски окръжен съд по иск с правно основание чл. 71 ТЗ за установяване на правата на приобретателя /настоящ ответник/ по договора,
като в хода на производството по този иск процесуалният представител на ищцата
по настоящото дело И.С. е релевирал възражение по чл. 87, ал. 1 ЗЗД, че
договорът от 10.09.2016 г. /предмет на настоящото дело/ е бил развален –
направил е изявление за разваляне /стр. 4 от решение № 481/19.06.2018 г. на
Варненски окръжен съд по т.д. № 1531/2016 г./. Всеки юридически факт, който страната е
пропуснал да изтъкне в подкрепа на възражението си срещу основателността на
иска, по силата на процесуалната преклузия изгубва качеството на
правнолеревантен за конкретния спор факт, от което следва, че той не може да
бъде предмет на инцидентен установителен или на отделен самостоятелен иск
поради отпадане на преюдициалния му характер по отношение на висящия правен
спор, чиято рамка е очертана от исковата молба и писмения й отговор /така
определение №
663/04.11.2009 г. на ВКС по ч.т.д. № 582/2009 г., II т.о., определение №
420/25.09.2018 г. на ВКС по ч.гр.д. № 3197/2018 г., IV г.о., определение №
214/25.03.2015 г. на ВКС по ч.гр.д. № 594/2015 г., IV г.о., определение № 48/20.01.2017
г. на ВКС по ч.гр.д. № 5166/2016 г., IV г.о., определение № 379/14.11.2013 г.
на ВКС по ч.гр.д. № 5022/2013 г., II г.о.,
определение № 512/21.11.2012 г. на ВКС по ч.гр.д. № 425/2012 г., II
г.о., определение № 21/17.01.2011 г. на ВКС по ч.гр.д. № 485/2010 г., I г.о.,
определение № 951/18.12.2014 г. на ВКС по ч.гр.д. № 6770/2014 г., IV г.о.,
определение № 577/22.12.2010 г. на ВКС по ч.гр.д. № 330/2010 г., I г.о., решение
№ 161/08.05.2015 г. на ВКС по гр.д. № 4848/2014 г., IV г.о., определение № 168/03.04.2017 г. на ВКС
по ч.гр.д. № 548/2017 г., IV г.о./. Когато страната е пропуснала тези
преклузивни срокове, процесуалното й право да сезира съда с иска или
възражението за разваляне на договора /което има преюдициално значение
спрямо съответния друг иск – чл. 71 ТЗ за установяване на правата на ответника
по този договор/ се преклудира в това производство. Целта на тази преклузия
е да обезпечи разглеждането на делото в разумен срок и да стимулира страната да
прояви процесуална активност и дисциплина. Поради това, изгубвайки
процесуалното правото да сезира съда с разглеждането на преюдициалния спор за разваляне
на договора /или на отделна клауза от него/ в рамките на висящия процес,
страната губи правото да сезира съда с този преюдициален спор и чрез
предявяването на самостоятелен иск за разваляне в отделно ново производство,
независимо че производството по обусловения правен спор продължава да е висящо.
Ако се приеме обратното становище, би се стигнало до възможност за заобикаляне
на установените в закона процесуални преклузии и би се обезсмислил ефектът от
тях /в този смисъл са и разясненията, дадени в мотивите към т. 1 от
тълкувателно решение № 5/08.10.2012 г. на ОСГТК на ВКС/.
4/ Отделно от това и не на последно място предходно образуваното
производство към настоящия момент вече дори не е висящо – образуваното дело, по
което е въведено като преюдициален въпрос дали И.С. е развалила договора от
10.09.2016 г. /предмет на настоящото дело/ е приключил – решение № 481/19.06.2018 г. на Варненски
окръжен съд по т.д. № 1531/2016 г., с което възражението/изявлението за
разваляне на договора от 10.09.2016 г. е прието за неоснователно е било
потвърдено с решение № 24/18.01.2019 г. на Варненски апелативен съд по в.т.д. №
581/2018 г., недопуснато до касационно обжалване с определение № 71/05.02.2020
г. на ВКС по т.д. № 1598/2019 г., I т.о. следователно правата на ответника /приобретател по
договора от 10.09.2016 г./ са установени със СПН между страните и ревизия на СПН по тези решения е
недопустима в настоящото производство, нито следва да се допуска възможността
за наличие на две противоречиви съдебни решения. Спорът дали процесния договор
е бил надлежно развален е намерил обсъждане и решение в три съдебни инстанции и
неговото пререшаване е недопустимо.
Ответникът
не е представил доказателства за извършени разноски и такИ.не следва да се
присъждат.
Така мотивиран и на основание на
чл. 140, ал. 1 ГПК вр. чл. 130, ГПК, Старозагорски районен съд
О П
Р Е Д Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА
поради недопустимост на иска с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК производството
по гр.д. № 4007/2019 г. по описа на Старозагорския районен съд и ВРЪЩА искова молба вх. № 22550/01.08.2019
г. подадена от Ива М.С. против „Д.К.КБ“ ЕООД.
Определението може да бъде обжалвано с
въззивна частна жалба пред Старозагорски окръжен съд в седмичен срок от
съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :