№ 20603
гр. София, 13.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело №
20251110135143 по описа за 2025 година
Предявени са за разглеждане обективно съединени искове с правно
основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл.153, ал.1 ЗЕ и с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба от „Топлофикация-София” ЕАД
против С. Г. С. за установяване съществуването на вземане, за което е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 12785/2025
г. по описа на СРС, 43-ти състав.
В исковата молба ищецът „Топлофикация-София” ЕАД твърди, че е подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу двамата
длъжници-настоящи ответници за суми за главница и обезщетение за забава за
доставена от дружеството, но незаплатена топлинна енергия и извършена услуга
дялово разпределение на топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в
*****************. Тъй като издадената заповед били оспорена от длъжника, на
ищеца били дадени указания, че може да предяви установителни искове за вземанията
си, което е сторено с предявените в настоящото производство искове.
В исковата молба са изложени твърдения, че през исковия период ответникът е
бил клиент на ТЕ по смисъла на чл.153, ал.1 ЗЕ, съгласно който всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост /СЕС/,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.140,
ал.1, т.2 ЗЕ на отоплителните тели в имотите си и да заплащат цена за ТЕ. Излага се
1
още, че съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на ТЕ за битови нужди от
топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия
/ОУ/ за продажбата на топлинна енергия от „Топлофикация София“ АД на клиенти за
битови нужди в гр.София. Поддържа, че през процесния период в отношенията между
тях са в сила Общите условия за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация
София” ЕАД на клиенти за битови нужди в гр.София, одобрени с решение на ДКЕВР
от 2016 г. Твърди се още, че съгласно ОУ на дружеството купувачите са длъжни да
заплащат дължими суми по ежемесечно издавани фактури за ТЕ в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Твърди още, че в изпълнение на
разпоредбата на чл.139б ЗЕ, собствениците на СЕС, в която се намира и имота на
ответника, са сключили договор за извършване на услуга дялово разпределение на
топлинна енергия с „Термокомплект” ООД. Сочи, че съгласно чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ
сумите за топлинна енергия се начисляват от ищцовото дружество по прогнозни
месечни вноски, като след края на отчетния период се изготвят изравнителни сметки
от фирмата, извършваща дялово разпределение, на база отчетено реално потребление.
Твърди се, че за имота са издадени изравнителни сметки за начислена топлинна
енергия през процесния период, които не са заплатени. По изложените в исковата
молба доводи и съображения, ищецът моли за уважаване на предявените искове, като
бъде признато по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумите, както следва:
сумата от 3 982,65 лева, представляваща главница за доставена от дружеството
топлинна енергия за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законната
лихва, считано от 28.02.2025 г. до изплащане на вземането, сумата от 504,33 лева,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за
периода от 15.09.2023 г. до 24.02.2025 г., сумата от 71,64 лева, представляваща
главница за извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2022 г. до
30.04.2024 г., ведно със законната лихва, считано от 28.02.2025 г. до изплащане на
вземането, както и сумата от 15,06 лева, представляваща обезщетение за забава върху
главницата за дялово разпределение за периода от 16.07.2022 г. до 24.02.2025 г.
Претендира и направените в хода на заповедното и исковото производство разноски.
В подадения в срока по чл.131 ГПК писмен отговор ответникът оспорва
предявените искове по основание и размер. Излага доводи, че при начисляване на
сумите за потребена топлинна енергия е използвана методика, при която се използва
методика на прогнозните сметки, а не на заплащане на реално потребена топлинна
енергия. Изразява становище, че заплащането на такса за сградна инсталация и
прогнозни дялове противоречат на европейското право, което има приоритет пред
българското национално право. Поддържа още, че при изчисляване на дължимата
сума за топлинна енергия са допуснати редица нарушения на нормативните актове, в
т.ч. на европейски директиви. Излага доводи, че не е ясен начина на изготвяне на
изравнителните сметки от Термокомплект ООД, както и използваната методика за
2
това. Прави възражение за недължимост на посочените в исковата молба суми, тъй
като са погасени по давност. По изложените в отговора доводи и съображения се иска
отхвърляне на предявените искове и присъждане на сторените по производството
разноски.
Третото лице помагач на страната на ищеца – „Термокомплект“ ООД не изразява
становище. Представя доказателства за извършените главни отчети, връчването им на
представител на етажната собственост и издадените изравнителни сметки.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, и като взе предвид становищата на страните, приема за
установено следното от фактическа страна:
Видно от приложеното към настоящото производство ч.гр.д.№ 12785/2025 г. по
описа на СРС е, че по заявление на „Топлофикация София” ЕАД е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, с която е разпоредено длъжникът –
настоящ ответник да заплати на кредитора – настоящ ищец сумата от 3 982,65 лева,
представляваща главница за доставена от дружеството топлинна енергия до недвижим
имот, находящ се в *****************, за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г.,
ведно със законната лихва, считано от 28.02.2025 г. до изплащане на вземането, сумата
от 504,33 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за топлинна
енергия за периода от 15.09.2023 г. до 24.02.2025 г., сумата от 71,64 лева,
представляваща главница за извършена услуга за дялово разпределение за периода от
01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законната лихва, считано от 28.02.2025 г. до
изплащане на вземането, както и сумата от 15,06 лева, представляваща обезщетение за
забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.07.2022 г. до
24.02.2025 г.
С разпореждане от 23.05.2025 г. съдът е указал на заявителя, че издадената
заповед е оспорена от длъжника, поради което може да предяви иск за установяване на
оспореното вземане. В предоставения му едномесечен срок ищецът е подал исковата
молба, въз основа на която е образувано настоящото производство.
Между страните не се спори, а и от приложения по делото заверен препис от
нотариален акт за учредяване на право на строеж върху недвижим имот № 133, том
LXIX, дело № 13791/93 г. по описа на Първи нотариус при Софийска нотариална
служба към Втори районен съд се установява, че ответникът се легитимира като
собственик на процесния недвижим имот.
По делото е приложен протокол от проведено на 24.02.2004 г. ОС на ЕС, където
се намира процесния недвижим имот, в който е обективирано решение за сключване
на договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергияс
Термокомплект ООД, както и договор от 11.03.2004 г., сключен в изпълнение на
взетото решение на ОС на ЕС.
По делото е представен договор от 03.06.2020 г., сключен между ищцовото
3
дружество и третото лице-помагач за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинна енергия за период от три години, считано от 01.05.2020 г.
По делото са представени издадените през исковия период общи фактури,
справка за издадени фактури, без данни за съставител, както и приложимите ОУ на
дружеството-ищец.
По делото са приложени изготвените от третото лице-помагач изравнителни
сметки на абоната и главен отчет на уредите.
По делото са изслушани заключение на съдебно-техническа и съдебно-
счетоводна експертизи, които са приети от съда като обективно и компетентно дадени.
В заключението на съдебно-техническата експертиза вещото лице е посочило,
че през процесния исков период недвижимия имот е бил с непрекъснато
топлоснабдяване и ежемесечно са извършвани отчети на данните от общия топломер
за потребена ТЕ. През исковия период топлинния счетоводител е извършил дялово
разпределение в съответствие с нормативната уредба. Вещото лице е посочило още, че
в ап.22 има прикачени към отоплителната инсталация на блока пет радиатора с
монтирани върху тях уреди за дялово разпределение и два затапени радиатора, а пред
двете бани преминават щранг-лири от гладки тръби с диаметър 2“ и мощност 36 W.
Общите части на сградата се отопляват, като има монтирани радиатори без
измервателни уреди. През исковия период за ап.22 е начисляване топлинна енергия за
отопление на имот и за сградна инсталация. Вещото лице е констатирало още, че
извършените измервания в АС, начисления, дялово разпределение и остойностяване на
потребената ТЕ за аб.№ 355285, са в съответствие с изискванията на нормативните
документи и цени на ТЕ, действащи през процесния период. Ищецът редовно е
приспадал ТЕ за технологични разходи /загуби в АС/ от отчетената ежемесечна
енергия, а общият топломер е преминал периодичен метрологичен контрол.
По делото е изслушано и прието и заключение на съдебно-счетоводна
експертиза, в което вещото лице, след проверка в счетоводството на ищцовото
дружество е посочило, че размера на неплатените суми за ТЕ по партидата на
процесния недвижим имот, са както следва: 4054,29 - главница, в т.ч. сумата от 71,64
лева – за дялово разпределение и сумата от 519,39 лева – обезщетение за забава, в т.ч.
сумата от 15,06 лева - обезщетение върху главницата за дялово разпределение.
Други относими и допустими доказателства не са представени по делото.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва
да установи при условията на пълно и главно доказване по иска за главницата - че
спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със
съществуването на договорни отношения между страните за доставката на топлинна
енергия, обема на реално доставената на ответника топлинна енергия за процесния
4
период, както и че нейната стойност възлиза на спорната сума, и по иска за законната
лихва за забава – че главното парично задължение е възникнало, че е настъпила
неговата изискуемост, както и че размера на законната лихва възлиза на спорната
сума.
Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 от действащия Закон за
енергетиката, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на
клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни
Общи условия. Съгласно чл.150, ал.2 ЗЕ Общите условия се публикуват в централната
и местна преса и влизат в сила 30 дни след публикуването им, без да е нужно
изричното им писмено приемане от клиентите. На настоящия съд е служебно известно
във връзка с предходно разглеждани дела, че ОУ на ищцовото дружество са
публикувани съгласно горепосочената норма в един централен и един местен
всекидневник. Следователно в нормативната уредба не съществува задължение за
сключване на изрични писмени договори между топлопреносното предприятие и
отделните потребители на топлинна енергия за битови нужди като условие за
възникване на облигационно отношение във връзка с продажбата на топлинна енергия.
Такова правоотношение възниква по силата на самия нормативен акт и Общите
условия и обвързва потребителя с въведените в тях права и задължения. Съгласно ал.3,
потребителите имат право да предложат и специални условия, които, приети от
предприятието, се отразяват в писмени допълнителни споразумения. Липсват доводи
и доказателства, че в случая потребителите са се възползвали от тази възможност,
поради което приложими са утвърдените ОУ на дружеството.
Посочената нормативна уредба и анализът на същата водят до извода, че
правото на собственост върху самостоятелен обект в сграда - апартамент, находящ се в
топлоснабдена сграда - етажна собственост, е достатъчен факт, за да се приеме, че
през процесния период между ответниците и ищеца е съществувало облигационно
правоотношение във връзка с продажба на топлинна енергия за битови нужди, без да е
било необходимо сключването на писмен договор или изрично приемане на общите
условия /в този смисъл е решение № 35/21.02.2014 г. по гр.д.№ 3 184/2013 г., ІІІ ГО на
ВКС/.
В конкретния случай, както бе посочено и по-горе, между страните не се спори,
а и от приложения по делото нотариален акт безспорно се установява, че ответникът
се легитимира като собственик на процесния топлоснабден имот.
По гореизложените съображения, следва да се приеме, че между страните по
делото през исковия период са били налице договорни отношения по продажба на
топлинна енергия за битови нужди с правата и задълженията на страните съгласно ЗЕ
и Общите условия за продажба на топлинна енергия /в този смисъл е решение №
35/21.02.2014 г. по гр.д.№ 3 184/2013 г., ІІІ ГО на ВКС/.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 ЗЕ разпределението на топлинната
5
енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в
ЗЕ /чл.139 – чл.148/ и в действалата към процесния период Наредба № 16-ЗЗ4 от
06.04.2007 г. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 г./. Топлинната
енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и
топлинна енергия за отопление на имотите /чл.142, ал.2 ЗЕ/.
Установено е въз основа на писмените доказателства по делото и на
заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана съдебно-техническа
експертиза, което при преценката му по реда на чл.202 ГПК следва да бъде
кредитирано, че сумите за потребена ТЕ в процесния имот са начислени в
съответствие с действащата нормативна уредба. Въпреки оспорване на заключението
от ответника, съдът дава вяра на същото, тъй като вещото лице изготвя заключението
си на база на своите знания и опит, както и въз основа на събрания по делото
доказателствен материал и на предоставените му от страните писмени доказателства /в
този смисъл решение № 356/30.03.1955г. по гр.д. №4267/56г., II г.о. на ВКС/. В случая
експертът е спази това изискване, като е работил върху обективни данни, а не върху
предположения.
На следващо място във връзка с възраженията на ответника следва да се има
предвид и решение № 5 от 22 април 2010 г. по конституционно дело № 15 от 2009 г., с
което Конституционният съд отхвърли искането на омбудсмана на Република
България за установяване на противоконституционност на чл. 153, ал. 1 и 6 ЗЕ. В
мотивите на Решението е посочено, че: "Разпоредбите на чл.153, ал.1 и ал.6 от ЗЕ
изпълняват конституционните изисквания да защитават правата на потребителите за
ползване на топлинна енергия. Сградната инсталация е обща част по смисъла на
ЗЕ, Закона за собствеността и Закона за управление на етажната собственост и
всички собственици и носители на вещни права следва да се считат за
потребители и да поемат ползите и тежестите, свързани с употребата на
общата вещ". Правото на част от собствениците да не ползват топлинна енергия за
отопляване на индивидуалните си имоти не налага на извода, че не следва да заплащат
топлинна енергия, защото освен собственици и титуляри на вещни права на конкретни
имоти, те са съсобственици на сградната инсталация и на общите части в сградата и
следва да поемат припадащата им се част от разходите за топлинна енергия, свързани
с тях и в този смисъл е решението на КС. Гражданите имат правото да
преустановят подаването на топлинна енергия към имотите си, но те остават
потребители на топлинна енергия за общите части на сградата - етажна
собственост и на отдадената от сградната инсталация, която също е обща
част. Тези потребители обективно получават в имотите си част от топлинната
енергия, отдадена от хоризонталните и вертикални топлопроводи на сградната
6
инсталация, поради което не е налице пълна липса на потребление на топлинна
енергия. С оглед на изложеното се налага изводът , че отказ изцяло от потребление на
топлинна енергия в присъединена към топлопреносната мрежа сграда в режим на
етажна собственост е недопустим, тъй като всички съсобственици поемат съобразно
дела си част от разходите, свързани с експлоатацията на общите части и сградната
инсталация. Друго законодателно разрешение за общите части на сграда - етажна
собственост не може да се даде предвид характера на подобни сгради. При
специалната уредба на ЗЕ не е необходимо подписване на писмен договор с ответника,
нито подаване на молба-декларация за откриване на партида . Общите условия на
ищеца се одобряват и публикуват по реда на чл.150 ЗЕ. Налице е специален закон ,
който изключва приложимостта на чл.16 ЗЗД и на ЗЗП по отношение на
необходимостта от изрично приемане на договорни клаузи и ОУ.
Следва да се отбележи, че с решение на СЕС от 05.12.2019 г. по съединени дела
С-708/2017 и С-735/2017 г. е даден отговор на поставените с отправените
преюдициални запитвания въпроси, като е прието, че чл.27 от Директива 2011/83/ЕС
на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 година относно правата на
потребителите, за изменение на Директива 93/13/ЕИО на Съвета и Директива
1999/44/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива
85/577/ЕИО на Съвета и Директива 97/7/ЕО на Европейския парламент и на Съвета
във връзка с член 5, параграфи 1 и 5 от Директива 2005/29/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета от 11 май 2005 година относно нелоялни търговски практики от
страна на търговци към потребители на вътрешния 7 пазар и изменение на Директива
84/450/ЕИО на Съвета, Директиви 97/7/EО, 98/27/EО и 2002/65/EО на Европейския
парламент и на Съвета, и Регламент (EО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на
Съвета („Директива за нелоялни търговски практики“), трябва да се тълкува в смисъл,
че допуска национална правна уредба, която предвижда, че собствениците на
апартамент в сграда — етажна собственост, присъединена към система за
централно отопление, са длъжни да участват в разходите за топлинна енергия
за общите части на сградата и за сградната инсталация, въпреки че
индивидуално не са поръчвали доставката на отопление и не го използват в своя
апартамент. Според СЕС допустима е национална правна уредба, която предвижда,
че в сградите в режим на етажна собственост сметките за топлинна енергия за
сградната инсталация се изготвят за всеки собственик на апартамент в сградата
пропорционално на отопляемия обем на неговия апартамент.
По отношение възражението на ответника относно отмяната на формулата за
изчисление на топлинна енергия и дялово разпределение следва да се отбележи, че
отмяната на част или цялата методика не обуславя недължимост на вземането, тъй
като решението, с което това е сторено, има действие занапред, ерго към момента на
изчисляване на дължимите суми методиката е приложима.
7
С оглед предходното, претенцията на ищеца за заплащане на главница за
топлинна енергия е основателна и доказана, поради което следва да бъде разгледано
обективираното в писмения отговор възражение за давност.
Съгласно ТР № 3/2012 г. на ОСГК на ВКС по отношение на вземанията за ТЕ е
приложима тригодишната давност по чл.111, б.“в“ ЗЗД. В случая същата е прекъсната
на 28.02.2025 г., когато заявлението по чл.410 ГПК е постъпило в съда. При липсата на
представени по делото доказателства за спиране или прекъсване на давността,
погасени по давност са всички задължения, чиято изискуемост е настъпила преди
28.02.2025 г. В конкретния случай началото на исковия период е 01.05.2022 г., поради
което възражението за давност е неоснователно.
Ето защо искът за главница за ТЕ следва да бъде уважен в пълния предявен
размер от 3982,65 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението по чл.410 ГПК в съда – 28.02.2025 г. до окончателното изплащане.
По отношение на претенциите на ищеца за заплащане на лихва за забава върху
главницата за доставена топлинна енергия, следва да се отбележи, че за процесния
период са приложими Общите условия на ищеца, одобрени с Решение № ОУ-1 от
27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл.32, ал.1 и ал.2 от ОУ от 2016 г. месечната дължима
сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото
разпределение се извършва по смисъла на чл. 71 от НТ /по прогнозно количество/, се
формира въз основа на определеното за него прогнозно количество топлинна енергия
и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от
продавача, а месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в
СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 73 от НТ /на база
реален отчет/, се формира въз основа на определеното за него реално количество
топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно
фактура от продавача. В ал.3 на чл.32 от ОУ от 2016 г. е предвидено, че след отчитане
на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от
търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността на
фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния
период, определено на база изравнителните сметки. Съгласно чл.33, ал.2 клиентите са
длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл.32, ал.2 и ал.3 за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят, а съгласно ал.4 на чл.33 продавачът начислява
обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл.32, ал.2
и ал.3, ако не са заплатени в срока по ал.2.
В конкретния случай, ищецът в исковата молба твърди, а и от представените по
делото доказателства се установява, че на потребителите е начислявана ТЕ по
прогнозен дял, приложим е чл.32, ал.3 от ОУ. Спрямо общата фактура по чл.32, ал.3 от
ОУ от 2016 г. обаче разпоредбата на чл. 33, ал. 4 от ОУ от 2016 г. няма как да се
8
приложи, тъй като отчитането на ИРРО/водомера, изготвянето на изравнителната
сметка и издаването на общата фактура е настъпило след предвидения в ОУ от 2016 г.
45-дневен срок за плащане.
С оглед предходното, при липса на възможност да се приложи уговореното и
предвид разпоредбата на чл.84, ал.2 ЗЗД, потребителят изпада в забава след покана,
каквато ищецът не твърди и не доказва да е отправил до ответника /в този смисъл е и
решение от 15.10.2020 г. по в.гр.дело № 15700/2019 г. по описа на СГС/.
При горните съображения предявения иск за вземане за обезщетение за забава
върху главницата за ТЕ в размер на 504,33 лева следва да бъде отхвърлен изцяло.
Настоящият съд намира за неоснователни и претенциите на ищеца за главница
за услуга дялово разпределение на топлинна енергия. Действително, съгласно чл.36 от
ОУ на ищцовото дружество, клиентите заплащат цена на „услугата разпределение“,
извършвана от избран от клиентите търговец, но по делото няма доказателства как е
формирана сумата от общо 15,06 лева, ищцовото дружество да е заплатило тази сума
на горепосоченото трето лице за извършената услуга, съответно за него да е
възникнало право да я претендира в настоящото производство.
С оглед изводите за неоснователност и недопустимост на главната искова
претенция за дялово разпределение на топлинна енергия, неоснователна се явява и
обусловените от нейното уважаване акцесорни искови претенции за обезщетение за
забава. Отделно от предходното по отношение на цената за услугата дялово
разпределение липсва предвиден срок за плащане от страна на потребителя на
топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл.84,
ал.2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за отправена покана от кредитора
до ответника за плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК, ищецът има право на
разноски съразмерно на уважената част от исковете. Видно от данните по делото е, че
дружеството е направило разноски за доплатена държавна такса в размер на 217,84
лева и общо 680,00 лева за СТЕ и ССчЕ. На основание чл.78, ал.8 ГПК съдът определя
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лева, тъй като делото не е от
фактическа и правна сложност и е приключило само в едно открито съдебно
заседание. С оглед предходното, съразмерно на уважената част от предявените искове
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 868,89 лева.
На основание чл.78, ал.3 ГПК ответникът също има право на разноски
съразмерно на отхвърлената част от исковете. По делото няма данни за направени
разноски, нито искане за присъждане на такива, поради което съдът не дължи
произнасяне в тази насока.
С оглед задължителните указания дадени в ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк.
9
дело № 4/2013 г., ОСГТК, съдът по исковото производство по чл.422 ал.1 ГПК дължи
произнасяне и по разноските по заповедното производство, като съгласно указанията,
дадени в т.12 от ТР, това следва да стане с осъдителен диспозитив. Видно от
издадената заповед по ч.гр.д.№ 12785/2025 г. по описа на СРС е, че са присъдени
разноски за държавна такса в общ размер на 25,00 и 50,00 лева – юрисконсултско
възнаграждение. Съразмерно на уважената част от исковете и ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 65,31 лева.
В заповедното производство няма данни за направени разноски от длъжника –
настоящ ответник.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове с правно основание чл.422, ал.1
ГПК вр.чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.153 ЗЕ предявени от „Топлофикация София“ ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Ястребец“ № 23Б
срещу С. Г. С., ЕГН **********, че ответникът дължи на ищеца сумата от 3 982,65
лева, представляваща главница за доставена от дружеството топлинна енергия до
недвижим имот, находящ се в *****************, за периода от 01.05.2022 г. до
30.04.2024 г., ведно със законната лихва, считано от 28.02.2025 г. до изплащане на
вземането, като ОТХВЪРЛЯ предявените искове за сумата от 504,33 лева,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за
периода от 15.09.2023 г. до 24.02.2025 г., за сумата от 71,64 лева, представляваща
главница за извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2022 г. до
30.04.2024 г., ведно със законната лихва, считано от 28.02.2025 г. до изплащане на
вземането, както и за сумата от 15,06 лева, представляваща обезщетение за забава
върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.07.2022 г. до 24.02.2025 г.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК С. Г. С., ЕГН ********** да заплати на
от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, ул.“Ястребец“ № 23Б сумата от 868,89 лева, представляваща направените
разноски в хода на исковото производство пред първоинстанционния съд, съразмерно
на уважената част от исковете, както и сумата от 65,31 лева, представляваща
направените разноски в производството по ч.гр.д.№ 12785/2025 г. по описа на СРС,
съразмерно на уважената част от исковете.
Решението е постановено при участието на трето лице “Термокомплект” ООД,
ЕИК *********, помагач на страната на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК
*********.
10
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11