08.01.2021г. гр.Хасково
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд Хасково в публичното заседание
на единадесети декември
две хиляди и двадесета година в следния
състав:
СЪДИЯ : ПАВЛИНА
ГОСПОДИНОВА
Секретар Светла
Иванова
Прокурор
като разгледа докладваното от съдията
адм.д.№796 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуален кодекс във вр. с чл.215 от ЗУТ и е по
жалба от Д.А.Х. *** против Заповед №РД-1240/21.07.2020г. на Кмета на Община Х.,
обл.Хасково, за премахване на незаконен строеж Пристройка към съществуваща
жилищна сграда, находящ се в ПИ 77181.17.312 по КК на гр.Х., УПИ ІХ, кв.258 по
ПУП на гр.Х.. С Определение от 19.10.2020г. са конституирани като жалбоподатели
наследниците на починалия Д.А.Х. – Г.О.Х., И.Д.А., В.Д.А., А.Д. ***. Твърди се, че заповедта
била незаконосъобразна, издадена в нарушение на административнопроизводствените
правила, както и постановеният акт бил противоречащ на материално правните
разпоредби и несъобразен с целта на закона, а целящ заобикалянето му.
Оспорената заповед била издадено от некомпетентен орган и извън правомощията
му. При издаването ѝ липсвали законови предпоставки, както и не била изяснена
фактическата обстановка и била нарушена процедурата по ЗУТ. Самата заповед била
неясна и противоречива, имало явни противоречия между обстоятелствената част и
сочената като основание законова норма и между описаната фактическа обстановка
и диспозитива на заповедта. Не било ясно за кои сгради в процесния имот била
издадена заповедта. Нямало единство между констативен акт №2 и оспорената
заповед. Мотивите също били неясни до степен, че не се разбирало основанието,
мотивирало органа да приеме, че сградата не отговаря на условията за търпимост.
Мотивите били пестеливи и бланкетни, което сочело на липса на мотиви и
обосновавало извод за незаконосъобразност. Иска се съдът да отмени оспорената
заповед като незаконосъобразна, като се заплатят направените по делото
разноски.
Ответникът Кмет на Община Х., обл.Хасково,
не взема становище по жалбата.
Съдът, като прецени доказателствата по
делото, приема за установено от фактическа страна следното:
При извършена проверка по повод постъпила
жалба от А.А.– л.33-34, 39 от делото, и писмо от РДНС Хасково – л.20 и 31, от
служителите на Община Х. бил съставен Констативен акт №2/13.07.2020г. относно
строеж Пристройка към съществуваща жилищна сграда, построен в УПИ IX, ПИ 77181.17.312, кв.258 по ПУП Х.. Видно от представената
по делото Скица на поземлен имот 17.312 същият е с площ по кадастрална карта
392,80 кв.м. и е собственост на Община Х.. Съгласно н.а. за покупко-продажба
№147, т.І, д.287/1990г. на РС Х. А.А.е закупил жилищна сграда на един етаж с
мазе, представляваща южното жилище от къща близнак, която е построена с дадено право на строеж върху държавен
парцел – ½ ид.ч. от п.IX, кв.258 по плана на Х.,
утвърден със Заповед №874/1988г. Като собственици на имота били посочени Д.А.Х.
и А.Х. А. съгласно посочения н.а. от 1990г. За обекта Пристройка към
съществуваща жилищна сграда било посочено, че е собственост на Д.А.Х. и се
изпълнявал от същия. Установено било, че относно строежа няма одобрен проект и
разрешение за строеж, както и че е изпълнен на груб строеж до кота +2,90м. от
кота терен с изпълнени стоманобетонови колони, стоманобетонови греди и
стоманобетонна плоча на кота 2,90м., като е изготвена окомерна скица на
разположението на строежа в имота. Освен, че бил изграден без строителни книжа,
при установените нарушения се сочи и че строежът е изграден без съгласието на
всички съсобственици на имота. Строежът е определен като извършен в
нарушение на чл.142, ал.1, чл.148, ал.1 и чл.183, ал.1 от ЗУТ. Констативен акт
№2/13.07.2020г. е съставен в присъствието на извършилия строежа Д.А.Х., като
от приложените констативни протоколи в преписката – л.109А/08.07.2020г.,
№90А/08.06.2020г., №82А/18.05.2020г., №69А/09.04.2020г. и №226/30.12.2019г. се
установява, че съставителите на КА са длъжност в Отдел ТУСЕ /Отдел Териториално устройство, строителство и
екология/ в Община Х..
Видно от КП №115/21.07.2020г. – л.28, в
определения срок няма постъпили възражения от Д.А. срещу съставения КА.
Въз основа на Констативен акт №2/13.07.2020г.
Кметът на Община Х. е издал Заповед №РД-1240/21.07.2020г., с която на основание
чл.225а, ал.1 от ЗУТ във вр. с чл.223, ал.1,
т.8 е наредил на извършителят на строежа да го
премахне в 2-месечен срок, считано от влизането в сила на заповедта за
доброволно изпълнение на разпореденото премахване. За строежа Пристройка към
съществуваща жилищна сграда, находящ се в ПИ 77181.17.312 по КК на гр.Х., УПИ
ІХ, кв.258 по ПУП на гр.Х. се посочва, че е груб строеж до кота +2,90 от кота
терен с външни размери 3,40/6,70 и височина 2,90 с изпълнени стоманобетонови
колони, стоманобетонови греди и стоманобетонна плоча на кота 2,90, както и че е
разположен в северната част на имота на уличната регулация, което го класифицира
като строеж съгласно пар.5, т.38 от ДР на ЗУТ и строеж V категория съгласно чл.137, ал.1, т.6 от ЗУТ. Строежът бил изпълнен без
изискващите се строителни книжа – одобрени инвестиционни проекти и издадено
разрешение за строеж в нарушение на разпоредбите на чл.148, ал.1 от ЗУТ, поради
което се явявал незаконен по смисъла на чл.225, ал.2 от ЗУТ. Изрично се
посочва, че строежът е незаконен по смисъла на чл.225, ал.2, т.1, и т.2 от ЗУТ
и подлежи на премахване. Изследвана е търпимостта по смисъла на пар.16, ал.1 и
чл.127, ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, като е прието, че не попада в хипотезите на
завършен строеж, тъй като е извършен след 2001г.
Заповедта е връчена на съпругата на
жалбоподателя с разписка – л.16 от делото, на 20.08.2020г., а жалбата е подадена
чрез административния орган на 27.08.2020г.
В преписката е приложена Заповед
№РД-1146/17.07.2020г. с която на аснование чл.39, ал.2 от ЗМСМА В.Д. – зам.кмет
на Община Х. е определена да изпълнява всички права и задължения на кмет съгласно
ЗМСМА в периода от 20.07.2020г. до 27.07.2020г. С допълнително представено
доказателство – Уведомление вх.№ЧР-384/15.07.2020г. се установява заявен платен
годишен отпуск от Кмета на Община Х. М. К., като изрично се посочва, че ще бъде
замествана от В.Д. – зам.кмет на общината.
С препис – извлечение от Акт за смърт
№0929/26.09.2020г. се установява, че Д.А.Х. е починал на 26.09.2020г. С
приложеното удостоверение за наследници №670/01.10.2020г. се установяват наследниците
на починалия жалбоподател.
При така изложеното от фактическа страна,
съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е процесуално допустима, като
подадена от надлежна страна, адресат на акта, срещу акт, подлежащ на оспорване
и в законоустановения срок. Доколкото
жалбата срещу заповедта е постъпила чрез административния орган, както и тъй
като между страните няма спор относно момента на постъпване, то съдът намира,
че е спазен 14-дневения срок за обжалване.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Заповедта е издадена от компетентен орган
съгласно разпоредбата на чл.224а, ал.5 от ЗУТ – кмет на съответната община. Неоснователно е възражението на
жалбоподателя за нищожност на оспорената заповед, поради постановяването ѝ
от зам.кмет. Заповедта е подписана от Заместник кмета на Община Х. – Д., при
изричното посочване на основанието, от което черпи упражненото правомощие -
Заповед №РД-1146/17.07.2020г., с която Кметът на Община Х. М. К. на основание
чл.39, ал.2 от ЗМСМА възлага на Заместник кмета Д. да я замества за периода на
нейното отсъствие от 20.07.2020г. до 27.07.2020г., като ѝ делегира
правомощията си по ЗМСМА без изключения, с изрично посочване да изпълнява
всички права и задължения на кмет. Съгласно Тълкувателно решение №4/22.04.2004г.
по т.дело №4/2002г. на ВАС заместването се извършва в случаите, когато лицето,
титуляр на правомощия, е в обективна невъзможност да ги изпълнява. В тези
случаи предвид необходимостта от непрекъснато функциониране на административния
орган, то по силата на изрична писмена заповед отсъстващият титуляр нарежда
заместването му от друго, подчинено нему лице, като за определения период
заместващият изпълнява правомощията на замествания в пълен обем /освен ако
изпълнението на някои от правомощията не е изрично изключено/, като върши това
от името на замествания орган. В конкретния случай Кметът на Община Х. е бил в
законово установен платен годишен отпуск, удостоверен по делото с представеното
уведомление до Гл.Експерт ЧР в общината, поради което е било допустимо за
периода да бъде заместван от определен от него заместник. Правомощието по чл.225а,
ал.1 от ЗУТ за издаване на заповед за премахване на строежи от четвърта до
шеста категория, незаконни по смисъла на чл. 225, ал. 2, е елемент от нормативно регламентираната материална
компетентност на кмета на общината, която компетентност, доколкото изрично не е
изключена от оправомощителната заповед, може да бъде упражнявана по заместване
от определения по реда на чл.39, ал.2 от ЗМСМА Заместник Кмет на общината. Поради
това съдът счита, че оспорената заповед е издадена от материално и териториално
компетентен орган, а тъй като и между страните няма спор,
че строежът е правилно определен като V категория, то не е налице отменително
основание по чл.146, т.1 от АПК.
Заповедта съдържа наименование, подпис на
издателя, адресат на акта, разпоредителна част, с която са определени
задълженията, начина и срока за изпълнението им, посочени са фактическите и
правните основания за издаването ѝ, като така са спазени изискванията за
форма съгласно чл.59 от АПК. Указан е както редът, така и срокът за обжалване на акта, поради което не
е налице и отменителното основание по чл.146, т.2 от АПК.
Като правно основание за издаване на
оспорената заповед са посочени разпоредбите на чл.225а, ал.1 във вр. с чл.225, ал.2
и чл.223, ал.1, т.8 и от ЗУТ. Съгласно чл. 225, ал.2, т.2 от ЗУТ незаконен е строеж или
част от него, извършен без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение
за строеж. За издаването на заповед по чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ за премахване на
незаконен строеж, следва да е налице строеж, за който се изисква одобрение на
инвестиционни проекти и/или разрешение за строеж и строежът да е изграден без
надлежно разрешение и инвестиционен проект. Съгласно чл.148, ал.1 от ЗУТ строежи могат да се
извършват само ако са разрешени. По делото няма твърдения, нито са представени
доказателства за наличие на строителни книжа за процесната постройка, а
направеният от административния орган извод за липсата на такива не е оборен,
поради което съдът намира, че строежът е незаконен, като извършен без
необходимите за изграждането му строителни книжа. Незаконните строежи съгласно чл.225а, ал.1 от ЗУТ се премахват, като
изключенията от горното правило са уредени в пар.16 и пар.127 от ПР на ЗУТ, а в настоящия спор
няма нито доводи за търпимост, нито доказателства строежът да е бил извършен
преди 2001г. Нещо повече – от приложената жалба до Община Х. от 23.12.2019г. се
установява, че същата е подадена към момента на започване на изграждане на
постройката. Оттук следва, че е доказано, че процесният строеж е бил в процес
на изграждане именно към този момент – 23.12.2019г., поради което е правилен
изводът на административния орган, че не отговаря на условията за търпимост.
Съдът при извършената служебна проверка не
установи съществени нарушения на административнопроизводствените правила,
налагащи отмяната на оспорената заповед. Обжалваният административен акт е
издаден въз основа на констативен акт, съставен от длъжностни лица при общината,
специалисти в Отдел Териториално устройство,
строителство и екология. С този акт са установени основните характеристики на строежа, липсата на
строителни книжа, както и други правно значими факти, които не са оборени от
събраните доказателства. За
основа на констатациите е ползвана съставената окомерна скица на разположението
на стоежа в имота, като не е спорна неината актуалност и пълнота, посочени са
съответните размери и разстояния. Няма пречка да бъде установено действителното
местоположение и съответните значими за производството данни за пристройката,
тъй като в процесния имот не се твърди да съществуват други пристройки, освен
незаконния строеж. Независимо, че посоченият като титул за собственост нотариален акт не
доказва собственост на имота за извършителя, по делото не е спорно, че именно Д.А.Х.
е извършител на процесния строеж, а за него важат строителните правила и норми,
като при неспазването им е налице предпоставката за приложение на чл.225а, ал.1 от ЗУТ.
Последното изискване за законосъобразност в
чл.146, т.5 от АПК е за наличие на съответствие на оспорения акт с целта на
закона. Доколкото няма конкретни твърдения правомощието за издаване на акта да
е насочено към постигане на друга цел, различна от законоустановената - недопускане
и премахване на незаконните строежи, то не е налице и това отменително
основание.
При това положение и след като се
установи, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, процесната
постройка не е търпим строеж, изградена е без изискуемите строителни книжа, като
производството по издаването на заповедта за премахване е в съответствие с
приложимите материалноправни и процесуални норми и не са допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила, то следва да се приеме,
че Заповед №РД-1240/21.07.2020г. се явява законосъобразна. Тъй като не се
установи наличието на отменителните основания по чл.146 от АПК, то подадената
жалба следва да бъде отхвърлена.
Мотивиран така и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалба против Заповед
№РД-1240/21.07.2020г. на Кмета на Община Х., обл.Хасково, за премахване на
незаконен строеж Пристройка към съществуваща жилищна сграда, находящ се в ПИ
77181.17.312 по КК на гр.Х., УПИ ІХ, кв.258 по ПУП на гр.Х., подадена от Д.А.Х.
***, наследодател на Г.О.Х., И.Д.А., В.Д.А., А.Д. ***.
Решението може да се обжалва от страните с
касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в
14-дневен срок от получаване на съобщението.
Съдия: