№ 50979
гр. София, 16.12.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ИВЕТА В. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело №
20231110134087 по описа за 2023 година
намира, че на основание чл. 140, ал. 3 ГПК следва да съобщи на страните проекта за
доклад по делото:
Производството е образувано по предявени от Л. В. Ч. срещу С. Р. П. и „Р М 2011“
ЕООД осъдителни искове с правно основание чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и по чл. 79, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД за заплащане – при условията на солидарна отговорност помежду им на
следните вземания: сумата от 5 000 евро – част от сумата от 20 000 евро, представляваща
непогасена главница по договор за паричен заем от 29.10.2014 г., сключен между Л. Ч. и С. Р.
П., със солидарен длъжник „Р М 2011“ ЕООД, сумата от 2 000 евро – част от сумата от
19 000 евро, представляваща договорна (възнаградителна) лихва за периода от 28.03.2015 г.
до 19.06.2023 г. и сумата от 10 000 евро – част от сумата от 40 000 евро, представляваща
възнаграждение под формата на печалба от инвестицията на заемната сума в закупуването
на недвижим имот.
Ищцата Л. В. Ч. твърди, че на 29.10.2014 г. между нея, в качеството й на заемодател и
ответника „Р М-2011“ ЕООД, в качеството му на заемополучател, е сключен договор за заем,
по силата на който ищцата предоставила на дружеството заем в размер на сумата от 50 034
евро за закупуване на недвижим имот – ап. 4 на улица „Р 16, Виена. Посочва, че съгласно
договора „Р М-2011“ ЕООД е поело задължение за връщане на заемната сума заедно с
възнаграждение за заемодателя в размер на ½ част от чистата печалба от продажбата на
имота с определен минимален размер на последната от 120 000 евро. Поддържа се, че
изпълнението на задълженията на заемателя по договора за паричен заем е гарантирано от Р
С.ов П., като физическо лице, едноличен собственик на „Р М 2011“ ЕООД и негов
представляващ. Излага се, че съгласно клаузата на чл. 7, ал. 3 от договора замателят следва
да заплати и договорна лихва в размер на 7 % годишно, считано от предоставяне на заема. В
исковата молба се твърди, че поради неизпълнение на задълженията съгласно уговореното,
на 21.06.2018 г. между Л. Ч. и Р П. е сключено споразумение, с което последният се
задължава да погаси заемната сума в срок до 31.12.2018 г. и да заплати на ищцата сумата от
40 000 евро, представляваща печалба от инвестицията в процесния недвижим имот в срок до
31.12.2019 г. В исковата молба се посочва, че за погасяване на предоставения паричен заем
са постъпили четири плащания, като към настоящия момент остава неплатена главница от
20 000 евро, както и договорните лихви в общ размер от 19 000 евро, дължима за периода от
28.03.2015 г. (датата, до която е следвало да бъде продаден имотът) до 19.06.2023 г.
Поддържа се, че е останало незаплатено и възнаграждението под формата на печалба от
инвестицията в имота, чийто краен размер бил определен на 40 000 евро, въпреки
1
продажбата на имота на 06.10.2022 г. Твърди се, че Р П починал на 04.10.2020 г., оставяйки
за свои закони наследници съпругата си Г В. К и сина си Р С.ов П- ответникът по делото.
Посочва се, че след отказ от наследството от съпругата му, именно С. П остава единственият
наледник на баща си и в това качество наследява както активите, така и пасивите от
оставеното му наследство, като отговаря за поетите от наследодателя, но останали
неизпълнение задължения. С тези доводи се отправя искане за осъждане на ответниците за
солидарно заплащане на сумата от 5 000 евро – част от сумата от 20 000 евро,
представляваща непогасена главница по договора за паричен заем от 29.10.2014 г., сключен
между Л. Ч. и С. Р. П, със солидарен длъжник „Р М 2011“ ЕООД, сумата от 2 000 евро – част
от сумата от 19 000 евро, представляваща договорна (възнаградителна) лихва за периода от
28.03.2015 г. до 19.06.2023 г. и сумата от 10 000 евро – част от сумата от 40 000 евро,
представляваща възнаграждение под формата на печалба от инвестицията на заемната сума
в закупуването на недвижим имот. Претендират се разноски.
В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК (с пощ. кл. от 28.12.2023 г.) писмен
отговор ответното дружество „Р М 2011“ ЕООД, представлявано от С. П., чрез
пълномощника си адв. Т, оспорва предявените искове като недопустими, а по същество като
неснователни, оспорвайки ги по основание и размер. Възразява срещу дължимостта на
вземанията поради погасяваните им по давност, която за главното вземане на основание чл.
110 ЗЗД е изтекла на 28.03.2020 г., а договорните лихви и вземането като печалба от
инвестицията в недвижимия имот – с тригодишна давност съгласно чл. 111, б. „б“ и б. „в“
ЗЗД. Намира за недопустими предявените срещу С. П. осъдителни искове, оспорвайки Р С.ов
П. да се е задължил лично да отговаря солидарно с „Р М 2011“ ЕООД за задълженията, поети
с договора за паричен заем, доколкото процесният договор е подписан единствено от
страните по него Л. В. Ч., като заемодател и от „Р М 2011“ ЕООД, като заемополучател.
Счита за неясна връзката на между договора за заем от 29.10.2014 г. и споразумението от
21.06.2018 г., подписано между ищцата и наследодателя Р П., предвид липсата на посочено
качество на страните, предмета и основанието за сключването му, липсата на изрично
позоваване на договора за заем. Предвид това, не следва да се приема, че със сключеното
споразумение са променени условията и сроковете по процесния договор за заем. С тези
доводи ответникът отправя искане за прекратяване на производството като недопустимо
поради изтичане на давностния срок, респ. за отхвърляне на исковете като неоснователни.
Претендира присъждане на разноски.
Подаден е писмен отговор и от ответника С. Р. П., чрез пълномощника си адв. К., с
който същият оспорва предявените искове като неоснователни. Твърди, че не дължи
изпълнение по процесния договор за заем, доколкото същият е сключен единствено между
ищцата и „Р М 2011“ ЕООД. Оспорва се наследодателят на ответника С. П. да е гарантирал
лично, като физическо лице изпълнението на задълженията на дружеството по договора за
заем. В тази връзка се посочва, че Р П. не е посоен като гарант в договора, не е подписал
последния в това качество, поради което не е налице сочената солидарна отговорност с
ответното дружество. Възразява срещу дължимостта на заемната сума с довод за погасяване
на вземането с изтичане на 5-годишна давност съгласно чл. 110 ЗЗД, който срок е изтекъл на
28.03.2020 г. С отговора ответникът оспорва със споразумението от 21.06.2018 г. Р П. да се е
задължил да изплати именно задължението на заемополучателя „Р М 2011“ ЕООД по
договора за заем от 29.10.2014 г. Поддържа, че от съдържанието на споразумението следва,
че същото касае взаимоотношения между ищцата и Р С.ов П. и няма връзка с подписания
договор за заем от 29.10.2014 г. Не става ясно дали и кога конкретно е преведена сумата,
посочена в споразумението и възлизаща на 50 000 евро. В отговора си ответникът П.
оспорва останалата незаплатена главница по договора за заем да възлиза на сумата от 20 000
евро, намирайки, че същата е погасена изцяло. Посочва се, че съгласно споразумението от
21.06.2018 г. възможен начин за изпълнение на паричното задължение е чрез получаване от
ищцата Ч. на суми от продажба на конкретни недвижими имоти. В отговора на исковата
2
молба ответникът П оспорва вземането, представляващо възнаграждение в размер на ½ от
чистата печалба при продажбата на имота, намирайки, че същото е погасено поради
изтичането на договорения между страните в клаузата на чл. 7, ал. 3 от договора тригодишен
срок, считано от датата на окончателното погасяване на заемното задължение. По вече
изложените съображения намира, че същият не следва да отговора за това задължение,
доколкото последното е предвидено в договора за паричен заем, по който Р П не е страна.
Последният не би могъл да бъде обвързан от уговореният размер в споразумението от 40
000 евро. Поддържа се, че собственик на апартамент 4 във Виена е „Р М 2011“ ЕООД,
поради което Р П не би могъл да поеме задължение за продажбата му и за изплащане на
печалба от последната. Наред с това се оспорва реалното реализиране на чиста печалба от
продажбата на посочения в договора недвижим имот и в частност в претендирания от
щицата размер. С тезди доводи ответникът отправя искане за отхвърляне на предявените
искове и за присъждане на сторените по делото разноски.
Съдът, при извършената по реда на чл. 140 ГПК служебна проверка на редовността
на исковата молба и допустимостта на предявените със същата искови претенции, с оглед
изричното възражение, въведено от ответника „Р М 2011“ ЕООД за недопустимост на
предявените срещу него искове, обосновано с погасяване по давност на вземанията, намира
за необходимо да отбележи, че този въпрос касае спора по същество и основателността на
исковете, а не тяхната допустимост, при изложени твърдения от ищцовата страна за
съществуващи в нейната правна сфера на конкретни парични вземания, индивидуализирани
по вид, размер, период и основание за възникването им.
Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК, съдът разпределя между страните
доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти по предявените осъдителни
искове с правно основание чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, както
следва:
В тежест на ищцата е да установи, при условията на пълно и главно доказване,
наличието на следните обстоятелства: възникването на облигационно правоотношение
между нея и ответника „Р М 2011“ ЕООД по договор за паричен заем от 29.10.2014 г., по
силата на което ищцата реално да е предоставила на заемополучателя сума в общ размер от
50 034 евро; солидарното задължаване на лицето Р С.ов П. – в лично качество за изпълнение
на задълженията на заемателя по договора; сключване на споразумение от 21.06.2018 г. с
твърдяното съдържание; настъпване на изискуемостта на вземанията в конкретния размер;
наличието на поето задължение за заплащане на договорна (възнаградителна) лихва, както и
нейния размер и период; наличието на поето задължение за заплащане на възнаграждение
под формата на печалба от инвестицията на заемната сума в закупването на недвижим имот,
действителното реализиране на чиста печалба от продажбата на закупения със заемната сума
недвижим имот, както и нейния размер; отговорността на ответника С. П. за заплащане на
същите чрез установяване, че задължението е станало част от патримониума на солидарния
длъжник, както и, че този ответник е негов единствен наследник по закон. В тежест на
ищцата е да установи настъпване на основание за спиране/прекъсване на давностния срок за
вземанията.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответниците е да установят
основателността на възраженията си, в частност относно липсата на солидарна отговорност
за заплащане на сумите от лицето Р П., респ. от ответника С. П., респ., че са погасили
задълженията.
По доказателствените искания:
Представените от ищцата писмени материали съдът намира за относими към предмета
на спора и необходими за правилното му разрешаване, поради което следва да бъдат приети
като доказателства по делото. На ищцата следва да бъдат дадени указания за представяне в
превод на български език на приложените писмени материали /платежни документи/ - л. 8 –
3
л. 9 от делото – арг. чл. 4 ГПК, в противен случай същите ще бъдат изключени от
доказателствената съвкупност по делото.
Предвид разпределената между страните доказателствена тежест и изложените
твърдения от ищцата относно реализирана продажба на ап. 4 улица „Р 16, Виена, както и
изложените доводи в отговорите на исковата молба, съдът намира, че следва да бъде
уважено искането на ищцата и ответниците да бъдат задължени да представят договор за
покупко-продажба на имота.
На ответниците следва да бъдат дадени указания по реда на чл. 145, ал. 2 ГПК да
уточнят конкретно проведеното оспорване на договора за паричен заем от 29.10.2014 г. и на
споразумението от 21.06.2018 г. относно тяхната автентичност и по съдържание, като при
липсата на уточнение исканията по чл. 183 ГПК ще бъдат оставени без уважение.
Искането на ответника С. П., съдържащо се в отговора на исковата молба, за
задължаване на ищцата да представи пълни извлечения за движението по банковите си
сметки в страната и в чужбина следва да бъде оставено без уважение, от една страна
доколкото по реда на чл. 190 ГПК страната може да бъде задължена да представи конкретен
съществуващ документ, за който се твърди, че е в нейно държане, с оглед прилагане на
правните последици по чл. 190, ал. 2 ГПК в случай на неоснователното му непредставяне,
като в настоящата хипотеза се изисква представянето на извлечение, което да се изготви от
трето лице/лица и по отношение на което липсват твърдения, че се намира в държане на
ищцата, а от друга страна, предвид липсата на достатъчна конкретизация на искането
относно периода, за който се отнасят извлеченията, с оглед и липсата на доводи в отговора за
конкретно извършени плащания за погасяване на дълга.
Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в о.с.з. с призоваване на страните.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 31.03.2025 г. от
13:30 часа, за която дата и час да се призоват страните, на които да се връчи препис от
настоящото определение, обективиращо проекта за доклад по делото, а на ищцата – с препис
от депозираните писмени отговори.
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като писмени доказателства по делото представените от
ищцата писмени материали.
УКАЗВА на ищцата най-късно в откритото съдебно заседание да представи в
превод на български език приложените към исковата молба писмени материали /платежни
документи/ л. 8 – л. 9 от делото/, като й УКАЗВА, че в противен случай същите ще бъдат
изключени от доказателствената съвкупност по делото.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190, ал. 1 ГПК ответниците „Р М 2011“ ЕООД и С. Р.
П. най-късно в откритото съдебно заседание да представят заверен препис от договор за
покупко-продажба на недвижим имот - ап. 4 на улица „Р" 16, Виена.
УКАЗВА на ответниците в двуседмичен срок от получаване на съобщението с
препис от настоящото определение с писмена молба да уточнят проведеното оспорване на
договора за паричен заем от 29.10.2014 г. и на споразумението от 21.06.2018 г. относно
тяхната автентичност и по съдържание, като посочат в какво конкретно твърдят да се
изразява порокът на двата документа, като им УКАЗВА, че при липсата на уточнение в
срок съдът ще приеме оспорването за неконкретизирано, а исканията по чл. 183 ГПК ще
бъдат оставени без уважение.
4
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответниците за задължаване на ищцата да
представи пълни извлечения за движението по банковите си сметки в страната и в чужбина.
УКАЗВА на страните, че могат да вземат становище по дадените указания и проекто –
доклада най–късно в първото по делото заседание.
УКАЗВА на страните, че могат да уредят спора помежду си чрез МЕДИАЦИЯ, като
ги ПРИКАНВА към доброволното му уреждане. При постигане на спогодба дължимата
държавна такса за разглеждане на делото е в половин размер. КЪМ СОФИЙСКИ
РАЙОНЕН СЪД действа програма „Спогодби“, която предлага безплатно провеждане на
медиация.
УКАЗВА на страните, че:
- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК ако живее или замине за повече от един месец в чужбина е
длъжен да посочи лице в седалището на съда, на което да с връчват съобщенията – съдебен
адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България; същото задължение имат
законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 когато
лицата по ал. 1 не посочат съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се
смятат за връчени.
- съгласно чл. 41 ГПК ако отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщил по
делото или на който веднъж му е връчено съобщение, е длъжен да уведоми съда за новия си
адрес; такова задължение има страната и когато тя е посочила електронен адрес за връчване;
същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната, а съгласно ал. 2 при неизпълнение на задължението по ал. 1, както и когато
страната е посочила електронен адрес за връчване, но го е променила, без да уведоми съда,
или е посочила неверен или несъществуващ адрес, всички съобщения се прилагат към
делото и се смятат за връчени.
- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на юридическо лице,
което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а ако лицето
е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения се
прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5