Решение по дело №566/2023 на Административен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е

№1133

гр. Пловдив, 16.06.2023 г.

В И М Е Т О НА Н А Р О Д А

 

 

Административен съд – Пловдив, II състав, в публично съдебно заседание на седемнадесети май две хиляди двадесет и трета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЧО ДИЧЕВ

 

при секретаря СЪБИНА СТОЙКОВА и с участието на прокурора МАРИН ПЕЛТЕКОВ, като разгледа докладваното от съдия Дичев административно дело № 566 по описа на съда за 2023 година, за да се произнесе съобрази следното:

 

Производството е образувано по искова молба, предявена от А.Д.С., ЕГН **********, против Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГДИН) – гр. София за присъждане на обезщетение в размер на общо 30 000 лв. за причинени неимуществени вреди от бездействия на затворническата администрация, за периоди:  1. 18.08.2010 г. до 28.02.2023 г. вкл. – 15 000 лв.; 2.  15.04.2021 г. до 28.02.2023 г. вкл. – 15 000 лв.;  ведно със законна лихва от 28.02.2023 г. до окончателното  изплащане на сумата /уточнението е направено в СЗ на 26.04.2023 г./.

В исковата молба е посочено, че нетната площ на пренаселените килии, в които е пребивавал, е под 3 кв. м.; без постоянен достъп до санитарен възел и течаща топла вода. Килиите били мръсни, имало дървеници, хлебарки и гризачи. Пред зимата било много студено, а през лятото топло и  задушно, имало влага и мухъл. От 18.08.2010 г. затворниците си сушали дрехите в килията и това запарвало въздуха и се появявал мухъл. Изброеното му причинило неимуществени вреди.  Претендират се разноски – 10 лв. ДТ.

В СЗ жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв. С., който поддържа исковата молба и моли съда да я уважи, тъй като в съдебното производството са доказани претенциите на ищеца. Уточнява се, че цената на цялата искова претенция е в размер на 30 000 лв., както следва: за периода от 18.08.2010 г. до 28.02.2023 г. – датата на завеждане на исковата молба, като за целия този период е за нарушения, както са посочени: в килиите е задушно, лятно време е много горещо, зимно е много студено, има влага и мухъл, не са осигурени условия за сушене на дрехи и същите се сушат в килията с което се запарва въздуха и има мухъл - за тези нарушения се претендират 15 000 лв. От  15.04.2021 г. до датата на завеждане на исковата молба претенциите са освен за тези нарушения и за пренаселеност на килиите, неосигуряване на санитарен възел  с течаща топла вода, липса на чистота и наличие на дървеници, хлебарки и гризачи-претенцията – претенцията е отново за 15 000 лв.

Ответникът - Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" – гр. София, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Чолаков, в СЗ и в писмен отговор оспорва предявената искова претенция по основание и размер и моли да бъде отхвърлена.

Прокурорът от ОП – Пловдив изразява становище, че исковата претенция е основателна, но прекомерно завишена.  

От извършена служебна справка в деловодната система на Административен съд – Пловдив и в ЦУБИПСА се установява, че искови претенции на ищеца за причинени неимуществени вреди от нарушения на чл.3 от ЗИНЗС са били разгледани за времето от 18.08.2010 г. до 15.04.2021 г. /адм.д. № 1534/ 2019 г. и адм.д. № 999/ 2021 г., и двете по описа на Административен съд – Пловдив/, поради което исковата молба следва да се остави без разглеждане в частта за периода от 18.08.2010 г. до 15.04.2021 г.,  съответно производството по адм.д. № 566/ 2023 г. следва да бъде прекратено в тази му част.

Доколкото се твърди съобразно направеното уточнение, че след тази дата до датата на завеждане на исковата молба претенциите по първия иск са, че в килиите е задушно, лятно време е много горещо, зимно е много студено, има влага и мухъл, не са осигурени условия за сушене на дрехи и същите се сушат в килията с което се запарва въздуха и има мухъл, а по втория иск освен тези претенции са и  за пренаселеност на килиите, неосигуряване на санитарен възел  с течаща топла вода, липса на чистота и наличие на дървеници, хлебарки и гризачи – претенциите на ищеца следва да бъдат разгледани за всички твърдяни нарушения за времето от 16.04.2021 г. до датата на завеждане на исковата молба. Тук следва да се уточни, че след частично прекратяване на производството и тълкуване волята на ищеца за останалата част от исковите претенции, става въпрос на практика за един иск на стойност 30 000 лв. за претърпени неимуществени вреди за периода 16.04.2021 г. до 28.02.2023 г. вкл., от различни твърдяни нарушения на чл.3 от ЗИНЗС.

Установява се от представената справка, че общо 298 дни ищецът е пребивавал в помещения при неспазване изискването за минимална жилищна площ. Всички останали оплаквания за този период, с изключение на това за липса на достатъчна жилищна площ, са оборени от представените писмени доказателства от страна на затворническата администрация, като в същото време ищецът не е ангажирал  доказателства, с които да докаже претенциите си. Този извод не се променя и от показанията на разпитания свидетел, които следва да бъдат преценени от една страна в съответствие с чл.172 от ГПК, а от друга страна няма как чрез свидетелски показания да бъдат оборени неоспорените официални документи, които са представени по делото. Така например за направените твърдения в исковата молба следва да се посочи, че съобразно представените справки и становища е осигурен санитарен възел с течаща вода, почистването се осигурява от лишените от свобода, при което не е налице бездействие на администрацията, представени са доказателства за ДДД, при което също  не е налице бездействие на администрацията, осигурени са условия за сушене на дрехите, при което също не е налице бездействие на администрацията, отоплението се осъществява с централно парно, осигурени са условия за проветрение. В този смисъл  всички заявени претенции, с изключение на неспазване изискването за жилищна площ, за нарушения на чл.3 от ЗИНЗС, са неоснователни и недоказани.

При това положение претенцията на ищеца е частично основателна – по отношение единствено установеното нарушение, изразяващо се в неспазване изискването за минимална жилищна площ. При определяне размера на дължимото обезщетение съдът следва да се  съобрази с насоките в практиката на ЕСПЧ за справедлива база за размера на обезщетението. При съобразяването на сочената практика и на жизнения стандарт за страната, следва да се приеме, по аргумент от §1 т.1 от ДР на Закона за социално подпомагане, че нивото на основни жизнени потребности следва да е съразмерно на нивото на социално-икономическото развитие на страната, което на свой ред отразява жизнения стандарт. При това положение, доколкото минималната работна заплата като статистически показател е общоприет и за отразяване на жизнения стандарт, следва да се приеме, че по–ниският жизнен стандарт в България оправдава и базисното справедливо обезщетение за лоши условия в местата за лишаване от свобода да бъде в размер до 60 % (2.4 евро на ден) от минимално установените 4 евро на ден съобразно жизнения стандарт в Унгария, така, както е прието в практиката на ЕСПЧ. При това положение за времето, през което е констатирано нарушение по чл.3 от ЗИНЗС, изразяващо се в липса на достатъчно жилищна площ, съдът намира, че се дължи обезщетение в размер на общо 1400 лв., ведно със съответната законна лихва, изчислено съобразно актуалната практика на ЕСПЧ и националните съдилища. В останалата част искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

При този изход на делото на ищеца се дължат и разноски в размер на заплатената ДТ от 10 лв., в какъвто смисъл е и претенцията за разноски.

Мотивиран от горното, съдът

 

Р ЕШ И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ исковата молба на А.Д.С., ЕГН **********, в частта за периода от 18.08.2010 г. до 15.04.2021 г. и ПРЕКРАТЯВА производството по адм.д. № 566/ 2023 г. по описа на съда в тази му част.

ОСЪЖДА Главна Дирекция "Изпълнение на наказанията" - София, ул. "Н. Столетов" № 21, да заплати на А.Д.С., ЕГН **********, обезщетение за претърпени неимуществени вреди  за периода 16.04.2021 г. – 28.02.2023 г. вкл. в размер на 1400 лв., ведно със законна лихва от 28.02.2023 г. до окончателното изплащане на сумата.

ОТХВЪРЛЯ иска на А.Д.С., ЕГН **********, против Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГДИН) – гр. София, против Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГДИН) – гр. София, за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди за периода 16.04.2021 г. – 28.02.2023 г., в останалата част, за разликата от 1400 лв. до 30 000 лв.

ОСЪЖДА Главна Дирекция "Изпълнение на наказанията" - София, ул. "Н. Столетов" № 21, да заплати на А.Д.С., ЕГН **********, разноски в размер на 10 лв.

Решението подлежи на касационно оспорване по реда на глава дванадесета от АПК в 14–дневен срок от съобщението пред тричленен състав на Административен съд – Пловдив,  а в прекратителната част – с частна жалба в 7-дневен срок пред тричленен състав на Административен съд – Пловдив.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: