№ 58
гр. М., общ. М., обл. Враца , 24.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – М., I-ВИ ГР. СЪСТАВ в публично заседание на
четиринадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Иванка Н. Кожухарова
при участието на секретаря Евгения Хр. Попова
като разгледа докладваното от Иванка Н. Кожухарова Гражданско дело №
20201450100886 по описа за 2020 година
К. БЛ. К. от гр.С. и Н. К. ХР. от гр.С. чрез адв.С.К. от САК е
предявила иск против Т.К.Е.“ ООД ,със седалище и адрес на управление
гр.М., представлявано от Г.Б. управител за сумата 1 995 лв. представляваща
авансово плащане по прекратен договор за туристически услуги /пакет/,ведно
със законната лихва ,начиная от предявяване на иска до окончателното
изплащане.Претендират се и разноски.
В исковата молба се твърди,че между страните по делото на
27.02.2020 год. е сключен договор за организирано туристическо пътуване/
туристически пакет/ № ТС018614.Ответникът, в качеството си на туроператор
трябвало да представи пакет от основни туристически услуги: настаняване –
две двойни стаи за шестима души и изхранване на база ол инклузив за период
от 10 дни / от 15.08.2020 г.- до 25.08.2020 г./ в хотел категория 5
звезди,находящ се в Турция при заплащане на обща цена за пакета от услуги
в размер на 4 969 лв. В съотвествие с договорените условия ищците
заплатили сумата 1 995 лв.,като ищеца Благоев заплатил 995 лв.,а ищцата
Н.Х.-1000 лв.а сумата 1 470 лв. в брой..След обявяване на извънредното
положение в България през м.март 2020 год. ищците уведомили
добросъвестно и своевременно-преди началната дата на пътуването
служителите в офиса на туроператора,че желаят прекратяване на
1
договора.След множество устни и телефонни разговори и посещения на място
в същия офис разбрали,че туроператора не желае да възстанови внесения
депозит.На 22.07.2020 год. по електронен път изпратили писмено
уведомление за прекратяване на договора.Отговорът на ответника бил отказ
за възстановяване на заплатената сума.Предложено им било да приемат
споразумение за възстановяване на значително по-ниска сума,при условия че
се откажат от правата си.До момента нито им е възстановена сумата, но е
предложено споразумение за разсрочено плащане.Към исковата молба е
представен договора за извършване на туристическа услуга,документи за
внесен депозит и др.документи.
В срока по чл.131 от ПК от Т.К.Е.“ ООД гр.С. чрез адв.Г.Г. от САК е
изпратен отговор,,с който е направено възражение за недопустимост и
неоснователност на предявения иск. Твърди се,че не е приложима
разпоредбата на чл.89 ал.5 от Закона за туризма за прекратяване на Договора
за туристическа услуга, тъй като към момента на провеждане на пътуването
не са били налице непреодолими и извънредни обстоятелства в мястото на
дестинацията.Не е налице официално прекратяване или отказ от договора за
туристическа услуга,като при посещение от страна на ищците в офиса в гр.С.
им било обяснено,че при пътуване със собствен транспорт,направен на база
„ранни записвания“ резервации могат да бъдат анулирани в упоменатите за
това срокове,но сумите могат да бъдат използвани само за друго пътуване
или резервация на осн.чл.5 т.5.3.6 от Общите условия към договора.На
ищцата и е им била предоставена възможност да избере ваучер за внесената
сума с опция да се използва до края на 2021 год. или споразумение за
възстановяване на сумата,което те изрично отказали.Приложени са
доказателства.Претендират се разноски.
С отговора на исковата молба ответника Т.К.Е.“ ООД. в срока по чл.
219, ал. 1 и ал. 3, вр. чл. 133, вр. чл. 131, ал. 1 ГПК са упражнили правото си
да искат привличането по делото на трето лице помагачи на тяхна страна и са
предявили обратен иск. С твърденията си са обосновали интереса си от
същото процесуално действие, поради което молбата за привличане на трето
лице-помагач на страната на ответника следва да бъде уважена от съда.
В срока по чл.131 от ГПК ответника по обратния иск ЗАД
„А.“АД,гр.С.,чрез юрисконсулт Г.С. изпратило отговор ,с който оспорват
изцяло обратният иск.Твърди се,че към датата на събитието 22.07.2020 год.
2
договора между Т.К.Е.“ООД и ЗАД „А.“ АД е бил прекратен.Приложени са
доказателства.Пътуването до Турция ,за което се претендира обезщетение не
е анулирано,същото се е състояло.Претендират се разноски.Приложени да
доказателства.
Искът е с правно основание чл.89 ал.6 вр.ал.5 от Закона за туризма.
Основателността му, съобразно правилата за разпределение на
доказателствената тежест, възлага на ищеца при условията на пълно и главно
доказване следва да установи следните факти от фактическия състав на
правото му, а именно наличие на валидно сключен с ответника договор за
туристически пакет № ТС018614 от 27.02.2020 год..; изправността си по
договора, а именно че е платил капаро с цел ползване отстъпка за ранно
записване; прекратяване на договора на соченото основание и осъществяване
предпоставките за това, а именно възникване след сключване на договора на
твърдяните непреодолими и извънредни обстоятелства, стоящи извън волята
на страните- обявената от СЗО световна пандемия от коронавирус,
въведеното извънредно положение с решение на НС на РБ, ограничения във
възможността за пътуване в РТурция, класифициране на Турция с ниво на
риск 4.Успешно проведеното им доказване възлага в тежест на ответника да
докаже своите положителни правоизключващи и правопогасяващи
възражения по иска, от които черпи благоприятни за себе си правни
последици и в частност твърденията си, че е изправна страна по договора;
основание за задържане на сумата, поради наличие предпоставките на чл. 5. 4
и чл. 5.5.1, чл. 5.5.5 ОУ, както и основания отлагащи падежа на задължението
за възстановяване на сумата.
Нормата на чл. 89, ал. 6 вр. ал. 5 ЗТ регламентира правото на
пътуващия да прекрати договора за туристически пакет по всяко време преди
започването на изпълнението на туристическия пакет, без да заплаща никаква
такса за прекратяване, в случай на непреодолими и извънредни
обстоятелства, настъпили или случващи се в мястото на дестинацията или в
непосредствена близост до него, които засягат значително изпълнението на
туристическия пакет или превоза на пътници до дестинацията, при които
случаи пътуващият има право и на пълно възстановяване на всички
направени плащания за туристическия пакет, без и на допълнително
обезщетение.
Възраженията на ответника за недопустимост на производството,
3
доколкото ищците заявяват чужди права като страна по договор в полза на
трети лица, съдът приема за неоснователни. Налице са надлежни твърдения,
че ищците са страна по сключен от тях договор за организирано пътуване на
тях и още изрично изброени в него физически лица, които обосновават
процесуалната им легитимация. Възможността им да прекрати договора и за
тях, касае въпрос по съществото на спора, отговор на който съдът дължи с
решението си. На първо място, съдът приема, че няма основание да се
приеме, че договорът е такъв в полза на трето лице. По правило страни по
такъв договор са обещателят и уговарящият, т. е третото лице не е страна по
него, но въпреки това договорът поражда права за него. Изключено е с този
договор третото лице да поеме и задължения. Процесният договор за
организирано туристическо пътуване касае ползване на туристическа услуга
от ищцата и още други лица, което обаче е свързано с възникване на
конкретни права, но и задължения за всички потребители на услугата, в т. ч. и
плащане на дължимата за нея цена. Ако и това да не бъде споделено, следва
да се посочи, че няма данни за приемане на уговорката от третите лица, като
за такова приемане не може да се приемат действията им по предоставяне на
личните им данни. Действията на ищцата по сключване на договора за себе
си, но и за други лица, следва да се разглежда на плоскостта на
упълномощаването, при което действайки от чуждо име, т. е от името на
изрично посочените лица последиците са настъпили директно в
патримониума на представляваните лица. На действия извършени без
представителна власт може да се позовава само мнимо представляваният, но
не и трети лица, вкл. по арг. от т. 2 на ТР 4/2015 г. на ОСГТК на ВКС. Затова,
следва да се приеме, че ищцата е имала право да прекрати договора с
ответника изцяло.
Събрани са писмени и гласни доказателства.
Съдът,след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Безспорно е установено,че на 27.02.2020 г. между ищците, лично за
себе си и в полза на още 4 физически лица, от една страна и ответника, от
друга е бил сключен договор за организирано туристическо пътуване №
ТС018614. В чл. 1 е уговорен следния маршрут на пътуването: 15.08.2020 г.
дата на отпътуване и дата на отпътуване 25.08.2020 г. Дължимата цена е 4 969
лева На 02.03.2020 г. ищецът К.Б. е извършил плащане на капаро по договора
4
в размер на 995 лева, а ищцата Н.Х.- 1000 лв.. В чл. 5 ОУ са регламентирани
хипотези на дължимост от страна на потребителя на неустойки, ако реши да
анулира потвърдена резервация по причини независещи от туроператора и
при отказ от пътуване по причини, които не са по вина на туроператора. На
22.07.2020 г. ищците са отправили до ответника по ел. поща изявление за
прекратяване на сключения договор, поради извънредните обстоятелства
настъпили в периода от датата на сключването му до датата, на която започва
да тече, предизвикани от пандемията ковид 19 в световен мащаб и искане за
възстановяване на платената до момента сума от 1 995 лева. В отговор на
това, ответникът е възразил да са налице непреодолими и извънредни
обстоятелства, настъпили или случващи се в мястото на дестинацията или в
непосредствена близост до него, които засягат значително изпълнението на
туристическия пакет, поради което и не били налице пречки по изпълнение на
договора. Предложено им било споразумение за възстановяване на
значително по-ниска сума,при условие,че се откажат от правата си.
При така безспорно установените факти по делото, спорът между
страните е изцяло правен и се свежда до това дали в казуса е налице хипотеза
на прекратяване на договора по реда на чл. 89, ал. 5 вр. ал. 6 ЗТ или по реда
на чл. 89, ал. 1- 4 ЗТ.
Прекратяването на договора по реда на чл. 89, ал. 5 вр. ал. 6 ЗТ
изисква установява наличието на действащ договор, незапочнало изпълнение
на туристическия пакет, наличие на непреодолими и извънредни
обстоятелства в мястото на дестинация или близост до него, които засягат
значително изпълнението на туристическия пакет. Затова на изследване се
поставя въпросът относно съдържанието на понятието "непреодолими и
извънредни обстоятелства", с което борави законът. Тази норма дефакто
транспонира разпоредба на чл. 12 от Директива 2015/2302 на ЕП и Съвета от
25.11.2015 г. относно пакетните туристически пътувания и свързаните
пътнически услуги, за изменение на Регламент № 2006/2004 и директива
2011/83/ЕС на ЕП и на Съвета и за отмяна на Директива 90/314/ЕИО на
Съвета, което обосновава приложимост на постановките й. В пар. 31 от
Преамбюла на посочената Директива е разписано, че пътуващите следва да
имат и право да прекратяват договора за пакетно туристическо пътуване без
заплащане на такса за прекратяване, когато изпълнението на туристическия
пакет ще бъде засегнато в значителна степен от непредотвратими и
5
извънредни обстоятелства, което може да включва например война, други
сериозни проблеми със сигурността, като терористични актове, значителни
рискове за човешкото здраве, като огнище на сериозна болест на мястото на
пътуването или природни бедствия, като наводнения или земетресения или
атмосферни условия, които правят невъзможно безопасното пътуване до
дестинацията, съгласно уговореното в договора за пакетно туристическо
пътуване. Изброяването е примерно, но с оглед на конкретно сочените
обстоятелства, няма съмнение, че като извънредни и непреодолими
обстоятелства могат да се квалифицират именно случаи на наличие на
сериозна болест на мястото на пътуване, поставящо в риск човешкото здраве.
Това поставя въпроса дали такъв риск в дестинацията на пътуването е бил
наличен към 22.07.2020 г., когато ищцата е отправила изявлението си за
прекратяване на договора.
Публично и общоизвестни са обстоятелствата, че още в началото на
м. 02. 2020 г. СЗО публикува Стратегически план за подготвеност и реакция
относно Ковид 19, който има за цел да се спре по- нататъшното предаване на
вируса в Китай и други страни и да се смекчи въздействието на заразата във
всички страни, и в който се отправя призив за мобилизирането на
финансиране с цел създаване на международна координация и подкрепа за
операциите, засилване на националните усилия за подготвеност и реакция и
ускоряване на приоритетните научни изследвания и иновации. Т. е още през
февруари 2020 г. в световен план е прието, че ковид-19 е потенциална заплаха
от извънреден характер за здравето на хората и че има "сериозна опасност
коронавирусът от 2019 г. да се разпространи и в други страни по света" и да
прерасне в пандемия, каквато официално е била обявена от СЗО на 11.03.2020
г. Установява се и в публикации на дирекция "Ситуационен център" към
Министерството на външните работи, че по повод разпространението на
ковид 19, следната информация: от 19 март Турция е затворила напълно
своите граници за влизане в страната за чужди граждани, без значение
националността им, с изключение на тежкотоварния трафик. /https: //www.
mfa. bg/bg/situationcenter/24882/;
На страницата на МВнР е отразено предупреждение за
преустановяване на пътуванията за РТурция в цялата страна, освен при
крайна необходимост. Така посочената информация, води на извод, че към м.
03. 2020 г. е започнало бързо разпространение на заболяване, което е
6
заплашвало да се превърне в "пандемия", като е препоръчано пътуването към
РТурция да се извършва само при крайна нужда. Ситуацията от този момент е
започнала да се развивала изключително бързо и непредвидимо. В периода от
13. 03 до датата на отпътуване и прибиране на планираното туристически
пътуване са били въвеждани с множество заповеди на министъра на
здравеопазването временни противоепидемични мерки на територията на
Република България, свързани с ограничаване свободното придвижване на
населението, водения обществения живот, здравеопазване и всички сфери на
живот. Предприеманите мерки от държавите, както РБългария, така и
РТурция са променяни интензивно. Възможността от заразяване с несъмнено
обявеното за опасно за населението заболяване при евентуално предприето
пътуване е била реална, не изцяло субективна. Безспорно изброените
обстоятелства по налагане рестриктивни мерки в световен мащаб са засегнали
значително изпълнението на туристическия пакет. Предвид ежедневно
менящата се обстановка, поставянето под карантина, затваряне на граници,
въвеждане на ограничения за провеждане на мероприятия, задължения за
носене на маски- на открито и закрито, спазване на дистанция, изисквания за
дезинфекция, установяващ се постоянно ръст на заразени и пр., са породили
неяснота и съмнения за това, че в периода 15.08.2020 г. – 25.08.2020 г. ще
може да се осъществи безпрепятствено и безопасно пътуване, и нормална
почивка на туристическата дестинация, без каквито и да е ограничения, така
както е било планувано осъществяването й към датата на сключване на
договора. Още повече, че така създавалата се ситуация в световен мащаб не е
била преминала към датата, на която е следвало да се осъществи пътуването и
почивката, и тя всъщност е налична и понастоящем. От значение са и
призивите на компетентните органи в Министерството на външните работи,
вкл. предвид пандемията да се пътува само "при крайна необходимост",
каквато безспорно не е организираното туристическо пътуване.
Съдът приема, че към 22.07.2020 г. са били налице предпоставките на
чл. 89, ал. 5 ЗТ и ищците са имали право да прекрати договора на това
основание. В тази ситуация и на основание чл. 89, ал. 6 и ал. 8 ЗТ пътуващият
има право на пълно възстановяване на всички направени плащания за
туристическия пакет, но няма право на допълнително обезщетение. В случая,
ищците са платили сумата от 1 995 лева, която сума следва да им се върне.
Без значение с оглед основанието за прекратяване на договора е соченото от
7
ответника, че е направил разходи, платил е неустойки, защото чл. 89, ал. 6 ЗТ
предвижда връщане на всички плащания извършени от потребителя, без да
държи сметка какви плащания е направил туроператорът към други лица.
На следващо място, към настоящия случай не намира приложение
хипотезата на чл. 25 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на НС от 13.03.2020 г. и за
преодоляване на последиците. Разпоредбата предвижда, че туроператор,
който трябва да възстанови заплатена сума от пътуващ за туристическо
пътуване, когато е било отменено до 31 декември 2020 г. поради
разпространението на COVID-19, може да предложи на пътуващия ваучер за
заплатената сума, а ако пътуващият не приеме ваучера и при липса на друго
споразумение за туристически пакет – заместител, между туроператора и
пътуващия, туроператорът възстановява до 12 месеца, считано от датата на
отмяната на пътуването, всички плащания, които е получил от пътуващия или
от негово име. Т. е основната предпоставка за приложението на този текст е
отмяна на пътуването поради разпространението на COVID-19. В случая
твърденията на ответника са били, че пътуването не е отменено и се е
осъществило.
В заключение, исковата претенция следва да бъде уважена в цялост,
ведно със законната лихва считано от датата на подаване на исковата молба-
03.09.2020 г..
По отношение на обратният иск.
Туроператорската дейност на територията на България се извършва
от регистрирани по Закона за туризма лица,които са търговци или
юридически лица притежаващи право на извършват стопанска дейност.
Туроператорът, установен на територията на Република България, ежегодно
сключва договор за задължителна застраховка "Отговорност на туроператора"
със застраховател по смисъла на Кодекса за застраховането/КЗ/, съгласно
изискването на чл. 97, ал. 1 Закона за туризма/ЗТ/. Според чл. 3 от Наредба за
условията и реда за сключване на договор за задължителна застраховка
"Отговорност на туроператора"/Дв. бр. 2 от 07.01.2014/ обект на
задължително застраховане по наредбата е отговорността на туроператора за
причинени вреди на потребителя вследствие на неразплащане със своите
контрагенти и доставчици, включително при неплатежоспособност и
несъстоятелност на туроператора.Имуществената отговорност на
8
туроператора е уредена в ЗТ.Тя се изразява в задължението за обезщетение на
вредите,претърпени от пътуващия преди или по време на
пътуването,организирано от туроператора.Съгласно застрахователния
договор застрахователя изплаща застрахователни обезщетения на
застрахованите лица-потребители на туристически услуги за възстановяване
на платените от тях суми по договорите им с туроператора преди започване
на пътуването,в случай че то не се осъществи не по вина на потребителя или
за заплащане на разликата,в случаите,когато по време на пътуването са
предоставени част от услуги, уговорени в договора.Застрахователната защита
покрива всички последици от неизпълнението на договорните задължения на
туроператора-не само обезщетяването на настъпилите имуществени и
неимуществени вреди в сферата на потребителите на туристически услуги,но
и връщането на получените от туроператора суми,ако той е финансово
затруднен и неговото икономическо състояние сочи неплатежоспособност.
От приложените доказателства се установява,че Т.К.Е.“ ООД
сключил договор за застраховка, обективиран в Сертификат към
застрахователна полица № 201001315000885318 /11.02.2020 год. с валидност
на застраховката от 30.03.2020 г.до 29.03.2021 год. ЗАД А. АД е поело
задължение да възстанови на застрахования невъзстановимите разходи /
депозити и суми/,заплатени предварително във връзка с пътуване,които не
могат да бъдат възстановени от страна на туроператора.
Неоснователно е становището на ответника по обратния иск,че
договора е прекратен.От приложение от ищеца по обратния иск
доказателства,неоспорени от застрахователното дружество се установява,че
туроператора е превеждал суми на застрахователното дружество и след
твърдението на застрахователя,че договора за застраховка е прекратен.Не е
представена разпечатка от Министерството на туризма,че застрахователният
договор за периода от 30.03.2020 год. до 29.03.2021 год. е прекратен или
невалиден.
В конкретният случай ищеца по обратният иск Т.К.Е.“ООД не
твърди,че е изпаднал в неплатежоспособност или е финансово затруднен за да
възникне отговорността на застрахователното дружество.Поради недоказване
на иска същият следва да се отхвърли като неоснователен.
При този изход а делото ответника Т.К.Е.“ ООД следва да заплати на
ищците направените разноски в размер на 559.80 лв..
9
Водим от горните съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Т.К.Е.“ ООД ЕИК ...... ,със седалище и адрес на управление
гр.М., представлявано от Г.Б. управител да заплати на К. БЛ. К. с ЕГН
********** от гр.С. сумата 995 лв. и на Н. К. ХР. с ЕГН ********** сумата
1000 лв. представляваща авансово плащане по прекратен договор за
туристически услуги /пакет/,ведно със законната лихва ,начиная от 03.09.2020
год. до окончателното изплащане,както и сумата 559.80 лв. разноски.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Т.К.Е.“ ООД ЕИК ...... ,със седалище и
адрес на управление гр.М., представлявано от Г.Б. управител обратен иск
против ЗАД А. АД ЕИк---------, със седалище и адрес на управление гр.С. за
сумата 1 995 лв.като неоснователен и недоказан.
Решението може да се обжалва пред ВрОс в двуседмичен срок от
съобщението до страните,че е изготвено.
Съдия при Районен съд – М.: _______________________
10