РЕШЕНИЕ
№ 170
гр. Бургас , 03.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVI СЪСТАВ в публично заседание на
единадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:МАРТИН Р. БАЕВ
при участието на секретаря МИХАЕЛА Н. РАДЕВА
като разгледа докладваното от МАРТИН Р. БАЕВ Административно
наказателно дело № 20202120203227 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод жалба на ЗЛ. М. В. с ЕГН: **********, с
посочен съдебен адрес: гр. ********, срещу Наказателно постановление № 19-0769-
002968/25.06.2019 г. , издадено от Началник група в Сектор „ПП“ към ОДМВР-гр.Бургас, с
което за нарушение по чл. 40, ал. 1 ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 2, т. 11 ЗДвП, на
жалбоподателката е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 20 лева, а за
нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП й е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 50 лева и наказание „Лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 1 месец.
С жалбата се сочи, че наказателното постановление е незаконосъобразно, неправилно
и издадено при съществени нарушения на производствените правила, поради което и се
иска неговата отмяна. Бланкетно се оспорва фактическата обстановка, без обаче да се сочат
конкретни доводи за порочност или да се излага фактология, различна от тази в НП.
В откритото съдебно заседание, в което приключи разглеждането на делото,
жалбоподателката се представлява от адв. Б.Я. – БАК, преупълномощен от адв. В.В. – БАК,
тя на свой ред упълномощена от В., който заявява, че поддържа жалбата. Заявява, че не се
доказва ПТП да е настъпило по вина на жалбоподателката, както и че тя е напуснала
мястото, но само за да потърси съдействие от компетентните органи. Пледира за отмяна на
НП и присъждане на разноски.
Административнонаказващият орган, надлежно призован, не се представлява. В
1
писмено становище от упълномощен юрисконсулт се заявява позиция за неоснователност на
жалбата. Посочва се, че нарушението е безспорно доказано, като не са допуснати
съществени нарушения на производствените правила, поради което и се иска то да бъде
потвърдено изцяло. Прави се възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на
насрещната страна.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване
по чл. 59, ал. 2 ЗАНН (видно от разписката на л. 5 – НП е връчено на жалбоподателката на
04.08.2020 г., а жалбата е депозирана директно в съда на 11.08.2020 г.). Жалбата е подадена
от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва
да се приеме, че се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е
частично основателна, като съдът, след като прецени доказателствата по делото и съобрази
закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол, намира за установено
следното:
На 04.03.2019 г., около 12.10 часа жалбоподателката управлявал лек автомобил „БМВ
Х4” с рег. № ****НА в гр. Бургас, по ул. „Цар Калоян“. До дом № 56 тя решила да паркира
на свободно място в редицата от спрели автомобили. В същото време по улицата се движел
и лек автомобил „Тойота“ с рег. № А*****МР, управляван от св. С.К., която също решила
да паркира на свободното място и се насочила към него, като успяла да „шмугне“
автомобила си преди нея. Жалбоподателката спряла, слязла от автомобила си и между двете
възникнал словесен спор и напрежението започнало да ескалира. За да избегне по-сериозна
конфронтация В. се качила в „БМВ“-то си, предприела маневра за движение назад, след
което потеглила и паркирала на друго място. Докато извършвала маневрата настъпило
съприкосновение между управлявания от В. автомобил и този на К., като в резултат на това
по боята на предната броня на „Тойота“-та останали леки следи от одраскване. Почти
незабележими следи останали и по боята на задната броня на автомобила на В..
След инцидента на К. се обадила на тел. 112 и на място пристигнал патрул, в състава
на който влизал и св. Д.К. и св. К.В. – мл. автоконтрольори в Сектор „ПП“-Бургас.
Полицаите обследвали случая и се заели с издирване на водача на „БМВ“-то, като
установили, че това е жалбоподателката, която има адрес в ж.к. „Лазур“. Двамата се
насочили към адреса, като междувременно получили информация, че В. е приета в Спешния
център на УМБАЛ-Бургас, защото е възникнал конфликт между нея, К. и нейния приятел, в
резултат на който на В. е бил нанесен побой. Двамата полицейски служители се отправили
към болницата, като там на място съставили срещу В. АУАН за извършени от нея
нарушения по чл. 40, ал. 1 и чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП, както и й предявили за подпис
протокол от ПТП. Направили и снимки (л.71-77) на двете МПС-та. Предвид състоянието си
В. подписала двата документа без възражения. В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН
жалбоподателката подала писмено възражение срещу акта, в което посочила, че не тя, а К.
се е блъснала в нейния автомобил, но доколкото не е забелязала някакви видими следи, а и
доколкото е имало напрежение между двете, тя е решила да избегне нарастващия конфликт
и за това е преместила автомобила си на друго място в близост. Посочила също така, че
2
малко след това (около 13.00 часа), докато е отивала към автомобила си е била нападната от
К. и друго лице и е била бита, поради което и е потърсила съдействие от полицията, а в
последствие и лекарска помощ.
Въз основа на АУАН на 25.06.2019 г. било издадено и атакуваното НП, в което била
пресъздадена фактическата обстановка, изложена в акта. Административнонаказващият
орган не дал вяра на изложеното във възражението, а също счел, че с действията си В. е
извършила нарушение по чл. 40, ал.1 ЗДвП, поради което и на основание чл. 183, ал. 2, т. 11
ЗДвП й наложил административно наказание „Глоба“ в размер на 20 лева, както и
нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП, поради което и на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП
й наложил административно наказание „Глоба“ в размер на 50 лева и наказание „Лишаване
от право да управлява МПС“ за срок от 1 месец.
Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото материали по
АНП. В хода на съдебното следствие се установиха три групи свидетелски показания. В
първата влизат св. К. и св. Р.Р., които заявяват, че ПТП-то е възникнало по вина на В., която
е направила маневра назад и е блъснала „Тойота“-та на К.. Във втората група влизат
показанията на св. Й.С., която заявява, че не е свидетел-очевидец на случилото се, но в
последствие е гледала записи от видеокамера и е установила, че в действителност „Тойота“-
та се е блъснала в задницата на „БМВ“-то. В третата група влизат показанията на
полицейските служители – св. Д.К. и св. К.В., които не са свидетели на събитията, но
описват действията си по пристигане на място и констатиране на релевантните факти.
Съдът няма причина да се усъмни в добросъвестността на полицейските органи, поради
което и кредитира изцяло техните показания.
По отношения на останалите две групи свидетели, за да прецени на коя от тях да се
довери, съдът съпостави изложеното от тях както поотделно така и съвкупно и достигна до
извод, че следва да кредитира изложеното от първата група свидетели. Това е така,
доколкото св. К. и св. Р. са непосредствени свидетели-очевидци на случилото се и техните
възприятия са най-пълни и точни. Действително в последствие между св. К. и нейният
приятел от една страна и жалбоподателката В. от друга, са възникнали инциденти, които не
са предмет на настоящето дело и които потенциално сочат на предубеденост и
заинтересованост, но доколкото показанията й категорично се подкрепят от заявеното от св.
Р., то и съдът не намира причина да го дискредитира само на база потенциалната
пристрастност. Именно поради това съдът кредитира изцяло показанията на тази група
свидетели, като на база на тях приема, че в действителност причина за настъпване на
инцидента е движението на заден ход на автомобила на В.. Косвена подкрепа показанията
на тези две свидетелки намират в приложения протокол от ПТП, както и в обстоятелството,
че именно К. е тази, която е сигнализирала на тел. 112 и е потърсила съдействие от органите
на полицията – обстоятелство, което е трудно обяснимо, ако в действителност тя беше
причинила инцидента.
Съдът не кредитира изложеното от св. С., досежно това, че К. е придвижила
автомобила си напред и е блъснала автомобила на жалбоподателката. Това е така, защото
3
тази свидетелка не е пряк очевидец на събитията, а преразказва какво е видяла в
последствие на видеозаписи от камера. По делото са приложени видеозаписи от
охранителна камера (л. 35), които бяха предмет на оглед от съдебния състав в заседанието от
10.11.2020 г., но на които не се наблюдават събитията, описани от С.. При това положение
съдът счита, че показанията на тази свидетелка се оборват от показанията на св. К. и св. Р. и
не намират подкрепа в приложените веществени доказателства, поради което и няма как
съдът да им се довери.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и
относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така
установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като
чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма
степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните
органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е
обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта
или в наказателното постановление (арг. чл.84 от ЗАНН във вр.с чл.14 ал.2 от НПК и т.7 от
Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС), а е длъжен служебно да издири
обективната истина и приложимия по делото закон.
В конкретния случай съдът счита, че наказателното постановление е издадено от
компетентен орган – Росица Паязова – Началник група към Сектор „ПП” към ОДМВР-
гр.Бургас, която към дата 25.06.2019 г. е била оправомощена да издава НП, видно от
приложената Заповед Рег. № 8121з-515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи.
АУАН е съставен от компетентно (териториално и материално) лице – младши
автоконтрольор, който безспорно е длъжностно лице на службите за контрол, предвидени в
ЗДвП и който по силата на чл. 189, ал. 1 ЗДвП е компетентен да съставя АУАН за
нарушения по ЗДвП. Административнонаказателното производство е образувано в срока по
чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок. В
случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при
реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателката не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на
административнонаказателното производство.
По същество, съдът следва да посочи следното:
На база на горната фактическа обстановка съдът приема за безспорно доказано, че
при извършване на маневра „движение назад“ от страна на В. е възникнало
съприкосновение между нейния автомобил и този на св. К., в следствие на което са
настъпили леки щети по боята на бронята на двата автомобила – т.е. настъпило е ПТП по
смисъла на § 6, т. 30 от ДР на ЗДвП, („пътнотранспортно произшествие“ е събитие,
възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало
нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно
4
съоръжение, товар или други материални щети). От своя страна разпоредбата на чл. 40, ал.
1 от ЗДвП задължава водача преди да започне движение назад да се убеди, че пътят зад
превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за
останалите участници в движението. При неизпълнение на това задължение, както е в
случая, приложение следва да намери санкционната норма на чл. 183, ал. 2, т. 11 от ЗДвП,
която е специална по отношение на чл. 185 от ЗДвП, и която предвижда наказание „Глоба“ в
размер на 20 лв. на водач, който наруши правилата за движение назад.
Съдът намира, че в случая се доказват всички признаци от състава на това
нарушение, поради което и административнонаказателната отговорност на В. по отношение
на първото нарушение е ангажирана правилно. Наложеното наказание е съгласно
предвиденото в санкционната норма – „Глоба“ в размер на 20 лева, който размер е точно
определен в закона и не може да се обсъжда въпроса за намаляване му (още с т. 1 на ППВС
№ 10 от 28.IX.1973 г. е отречена възможността в производството по обжалване на НП да
намери приложение разпоредбата на чл. 55 НК, поради което нито за АНО, нито за съда
съществува възможност за определяне на наказание под минимално предвидения в закона
размер).
В заключение – конкретно нарушение, за което жалбоподателката е била
санкционирана не е маловажно и за него не е приложима разпоредбата на чл. 28 ЗАНН.
Маловажни са нарушенията, които разкриват по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с типичния случай и се отличават помежду си по "наличието на очевидност,
несъмненост на маловажността на извършеното нарушение". В случая конкретното
деяние не се отличава от обичайните нарушения от този вид, поради което и приложението
на чл. 28 ЗАНН би било незаконосъобразно.
Съдът обаче счита, че второто нарушение е останало недоказано от субективна
страна.
За съставомерността на деянието по чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП е необходимо от
обективна страна неизпълнение от водача на задълженията му по чл. 123 от ЗДвП, като
участник в пътнотранспортно произшествие. От субективна страна това неизпълнение
следва да се дължи на съзнателно поведение на субекта на нарушението. Нарушението може
да бъде извършено само при пряк умисъл, като той се извежда от обективните данни за
деянието, от начина и средствата за извършването му (Решение № 1432 от 29.10.2020 г. на
АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 1583/2020 г. ). В тежест на наказващия орган е да докаже
наличието на съставомерните елементи. В конкретния случай съдът счита, че не се доказва
по безспорен начин В. да е разбрала, че от съприкосновението между двата автомобила са
настъпили материални щети (предпоставка за наличието на ПТП). Това е така, видно от
нейните изявления, че е огледала на бързо колите и такива щети не е видяла, както и от
приложените по делото снимки, от които е видно, че констатираните наранявания по боята
на бронята МПС-тата са минимални и трудно забележими. Поради това съдът възприема
тезата на жалбоподателката, че реално тя не е узнала, че от съприкосновението между двата
автомобила с настъпили материални щети – т.е. не е имала съзнание, че е настъпило ПТП,
5
поради което и няма как да се ангажира отговорността й за това, че не е останала на място.
АНО не е ангажирал категорични доказателства, които да сочат на противното или да
разколебаят изложеното от жалбоподателката в нужната степен, поради което съдът му се
доверява напълно. В случая, не се установява вината на санкционираното лице, доколкото
липсват доказателства за съзнание у същото за възникнало ПТП. Предвид факта, че вината е
съществен, субективен елемент от състава на административното нарушение, то нейната
липса, води до несъставомерност на деянието и неправилно ангажиране на отговорността на
лицето на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП (Решение № 2282 от 22.12.2017 г. на АдмС -
Бургас по к. а. н. д. № 2902/2017 г.)
На самостоятелно основание, дори да не се възприеме горното, съдът следва да
посочи, че споделя и другият довод на жалбоподателката, накарал я да се измести от
мястото, а именно – ескалиране на напрежението и очевидната агресия от страна на другия
участник – св. К.. Видно от множеството приобщени материали от досъдебни производства
и преписки, категорично се установява, че след инцидента К. е станала агресивна и малко
след това е инициирала саморазправа с жалбоподателката, в която е участвал и нейният
приятел. При това положение напълно житейски оправдано е да се приеме, че В. е била
принудена от обстоятелствата да напусне мястото на инцидента, именно с цел да не стане
жертва на агресия, а не с цел да възпрепятства контролните органи. Разгледано през тази
призма и в конкретиката на обстоятелствата, евентуалното нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 1
ЗДвП би носило всички признаци на маловажност по чл. 28 ЗАНН и отново крайният извод
на съда за несъставомерността му биха били същите.
Предвид всичко горепосочено, съдът счита, че законосъобразно е била ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателката за нарушението по чл. 40,
ал. 1 ЗДвП, като наложеното й наказание е правилно и законосъобразно индивидуализирано,
поради което и атакуваното наказателно постановление следва да се потвърди в тази част.
По отношение на нарушението на чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП съдът го намира за недоказано,
поради което и наказателното постановление в тази му част следва да се отмени.
Към момента е настъпила законодателна промяна в разпоредбата на чл. 63 ЗАНН (
ДВ, бр. 94 от 2019 г.), съгласно която - в производството по обжалване на НП въззивният
съд може да присъжда разноски на страните. Уредбата препраща към чл. 143 АПК, който
пък от своя страна препраща към чл. 77 и чл. 81 ГПК, регламентиращи, че съдът дължи
произнася по възлагане на разноските ако съответната страна е направила искане за
присъждането им. В конкретния случай, с оглед изхода на правния спор, разноски се дължат
в полза и на двете страни, но само жалбоподателката е поискала присъждането им. По
делото са ангажирани доказателства за реално сторени разноски в размер на 150 лева за
заплатен адвокатски хонорар (л. 2), който размер не е прекомерен и поради това
възражението на АНО в обратната посока не може да бъде споделено. Доколкото в договора
за правна защита и съдействие не е уточнено каква част от заплатения хонорар от 150 лева
касае защитата по първото нарушение и каква част по второто, то съдът приема, че за защита
срещу всяко едно от нарушенията е заплатен хонорар от по 75 лева. С оглед това, че НП е
6
отменено само по отношение на едно от нарушенията, а по отношение на другото е
потвърдено, то и на жалбоподателката се дължат разноски в размер на 75 лева.
Така мотивиран, на основание чл.63, ал.1, предл.1 и предл. 3 ЗАНН, Бургаският
районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 19-0769-002968/25.06.2019 г.,
издадено от началник група в Сектор „ПП“ към ОДМВР-гр.Бургас, В ЧАСТТА , с която за
нарушение по чл. 40, ал. 1 ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 2, т. 11 ЗДвП на ЗЛ. М. В. с ЕГН:
********** е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 20 лева,
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 19-0769-002968/25.06.2019 г., издадено от
началник група в Сектор „ПП“ към ОДМВР-гр.Бургас, В ЧАСТТА, с която за нарушение по
чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП на ЗЛ. М. В. с ЕГН:
********** е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 50 лева и наказание
„Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 месец.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР Бургас с БУЛСТАТ: ********* да заплати на
ЗЛ. М. В. с ЕГН: ********** сума в размер на 75 (седемдесет и пет) лева, представляваща
сторени в производството разноски за възнаграждение на адвокат.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
– гр. Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
Вярно с оригинала!
АР
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
7