Р Е Ш Е Н И
Е
№260537 28.10.2020
година град Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският
районен съд ІІІ-ти граждански състав
На
първи октомври две хиляди и двадесета година
В
публично заседание в състав
Председател: Ивелина Мавродиева
при
секретаря Мирослава Енчева
като
разгледа докладваното от съдията Мавродиева
гражданско
дело № 1863 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по
исковата молба на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД с ЕИК ***** със
седалище и адрес на управление *****, офис - *****, представлявано поотделно от
*****, действащо чрез пълномощника си юрисконсулт *****, против Б.К.К. с ЕГН **********, постоянен и настоящ адрес: ***, с
която се претендира установяването дължимостта на
сумите по заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК №
4705/11.12.2019 г. по ч.гр.д. № 10348/2019 г. по описа на Бургаския районен
съд, а именно: сумата от 3 641. 73 лева, дължима съгласно сключен на
20.12.2018 г. между длъжника и „М.К.“ АД договор за заем CrediGo
№ 5342-00021517, от която 2 498. 26 лева - главница, 117. 12 лева –
договорна лихва за периода от 20.01.2019 г. – падежът на първата неплатена
вноска до 20.07.2019 г. - падежът на
последната вноска, 875 лева – застрахователна премия за същия период, 151. 35
лева - обезщетение за забава за периода от 21.01.2019 г. до 08.12.2019 г. включително,
като вземанията на „М.К.“ АД са прехвърлени на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ” ООД, чиито правоприемник е настоящия кредитор, с рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.01.2015 г., съгласно
приложение № 1 към него от 10.05.2019 г., както и законна лихва върху
главницата от 09.12.2019 г. до изплащането й. Моли се и за присъждане на
направените по делото разноски, в това число и на юрисконсултско
възнаграждение.
Основанията
за дължимост на търсените суми се основават на
твърдения за съществувало облигационно правоотношение по горния договор за
паричен заем, съгласно който “М.К.” АД е предоставило на ответницата заем в
размер на 2 500 лева, като същият се е задължил да върне ведно с договорна
лихва от 155. 38 лева или сумата от 2 655. 38 лева на 7 равни месечни
погасителни вноски от по 504. 34 лева, като освен горните суми е дължима и
застрахователна премия от 875 лв. също платима на 7 вноски от по 125 лв.
Длъжникът не е изпълнен така поетите задължения и към настоящия момент са
останали дължими търсените в настоящото производство суми, съобразно уговорките
между страните по горния договор и общите условия към него. С договора за цесия заемодателят е прехвърлил
вземанията си на кредитора в настоящото производство, за което длъжникът е
надлежно уведомен съобразно изискванията на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД чрез
получаването на исковата молба, ведно с приложенията към нея.
Правното основание на предявените искове
е чл. 422 от ГПК във вр. чл. 99 във вр. с чл. 79, чл. 92 и чл. 86 от Закона за задълженията и
договорите /ЗЗД/.
По делото ответницата не е депозирала
отговор на исковата молба, като същата не се явява в съдебно заседание и не
изразява становище по исковете.
Бургаският районен съд, като взе предвид
исковата молба, изложените в същата факти и обстоятелства и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Със
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК 4705/11.12.2019
г. по ч.гр.д. № 10348/2019 по описа на Бургаския районен съд е разпоредено длъжникът - ответник да заплати на ищцовото дружество търсените в настоящото производство суми. Длъжникът не е бил открит по постоянния и
настоящия си адрес, като не е открит и адрес по месторабота на същия, поради
което и съдът е указал на заявителя на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК да
предяви иск за установяване на вземанията по заповедта, което и обосновава
правния интерес на ищеца от водене на установителния
иск по настоящето производство.
С договор за заем CrediGo № 5342-00021517 от 21.12.2018
г.,сключен между ответницата и „М.К.“ ЕАД с ЕИК ********* по реда на Закона за
предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/, последното й е
предоставило в заем сумата от 2 500 лв. Съгласно договора сумата подлежи
на връщане сумата от 2 655. 38 лв. /главницата от 2 500 лева плюс
еднократна такса от 175 лв./, платима на 7 месечни вноски, с падеж на 20-то
число, от по 379. 34 лв. или общо на
сумата от 1 380. 72 лв. Уговореният лихвен процент е в размер на 18. 37 %,
а годишният процент на разходите е фиксиран в размер на 49. 50 %. Крайният
падеж по договора е 20.07.2019 г. Съобразно уговорките между страните по
договора кредитът се усвоява чрез превод по посочената в договора банкова
сметка. ***. 3 от договора страните са уговорили и ползването на допълнителна услуга – финансирани и
разсрочване на застрахователната премия по сключен договор за застраховка. Т.е.
„М.К.“ АД в качеството си на застрахователен посредник предоставя на ответника
финансиране и разсрочване на сключена с посредничеството на „М.К.“ АД
застраховка „Защита“ към застрахователна компания „У. Живот“ АД. Ответницата се
е задължила да върне на „М.К.“ АД застрахователна премия в общ размер на 875
лева, платима на 7 месечни вноски от по 125 лева, отново платими на 20-то
число, като падежът на първата вноска е на 20.01.2019 г., а на последната
такава е 20.08.2019 г. Представена в тази връзка е и застрахователна полица за
застраховка „Защита“.
Представен
е и сключеният между ищеца и “АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ООД рамков
договор за цесия от 16.11.2015 г., анекси към него от 11.12.2015 г., 16.12.2015
г., 22.01.2018 г., 14.01.2019 г., като съгласно препис –извлечение от приложение
№ 1 към договора са прехвърлени и вземанията на ответницата по договора за
заем.
Цедентът е упълномощил ищеца-цесионер
да уведоми длъжниците за извършеното прехвърляне на
вземанията им с изрично пълномощно, представено по делото, като в тази връзка е
изпратено уведомително писмо до длъжника – ответник, като същото е получено на
16.05.2019 г. от упълномощен представител – Костадин Костов – баща.
Въз
основа на така установените факти, релевантни за решаването на спора,
съдът намира от правна страна следното:
Съгласно
чл. 99 от ЗЗД кредиторът може да прехвърли своето вземане на друго лице, за
което е задължен да уведоми длъжника.
При
това съдът намира, че в случая е налице валиден договор за цесия, съгласно
който „М.К.“ ЕАД е прехвърлило на ищеца вземанията си по процесния
договор за паричен заем. Същевременно съдът намира, че е налице редовно
уведомяване на длъжника за извършеното прехвърляне на вземанията, тъй като
първоначалният кредитор – цедент е упълномощил цесионера да стори това, като са налице изрични пълномощни
в този смисъл и уведомление, приложено към исковата молба което връчено на
упълномощен представител на кредитополучателя – Костадин Костов.
По
отношение на заема и съобразно уговорките по него е следвало предоставения финансов
ресурс да бъде усвоен чрез превод по посочената в договора банкова сметка, ***азателства в тази насока, независимо, че с доклада по
делото съдът е указал на ищеца, че следва при условията на пълно и главно
доказване да докаже изпълнението на задълженията на цедента
по договора за заем. При това съдът намира, че липсата на доказателства в тази
насока се явява основание за отхвърлянето на исковете, тъй като насрещните
задължения на ответницата са налице само при изпълнение на задължението за
предоставяне на уговорената парична сума. Наред с това следва да се отбележи,
че иска за заплащане на уговорената застрохователна
премия се явява неоснователен, дори и да се установи изпълнението на
задълженията на цедента по договора за заем, тъй като
видно от представения договор за застраховка "Защита", същият е
сключен между застрахователя "У." АД и застрахованото лице
–ответницата. По договора за застраховка правата и задълженията на
застрахователя, включително да получи застрахователната премия, възникват
направо в патримониума на ЗК "У." АД.
Правата на "М.К." АД са като трето правоимащо
лице по договора за застраховка, но не и като застрахователен агент, и са
ограничени само до възможността да получи застрахователното обезщетение при
настъпил риск, но не и да търси реално изпълнение на вноските по премията.
Наред с това по делото липсват данни за плащане на премията от страна на "М.К."
АД в полза на застрахователя, за да е възникнало евентуално за него вземане да
получи застрахователните вноски.
При
този изход на делото следва да се остави без уважение претенцията на ищеца за
присъждане на разноски по делото.
Мотивиран
от горното и на основание чл. 422 от ГПК, Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
Отхвърля
исковете на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД с ЕИК ***** със седалище и
адрес на управление *****, офис - *****, представлявано поотделно от *****, против Б.К.К.
с ЕГН **********, постоянен и настоящ адрес: ***, за установяването дължимостта на сумите по
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 4705/11.12.2019
г. по ч.гр.д. № 10348/2019 г. по описа на Бургаския районен съд, а именно: сумата от 3 641. 73 лева, дължима
съгласно сключен на 20.12.2018 г. между длъжника и „М.К.“ АД договор за заем CrediGo № 5342-00021517, от която 2 498. 26 лева -
главница, 117. 12 лева – договорна лихва за периода от 20.01.2019 г. – падежът
на първата неплатена вноска до
20.07.2019 г. - падежът на последната вноска, 875 лева – застрахователна премия
за същия период, 151. 35 лева - обезщетение за забава за периода от 21.01.2019
г. до 08.12.2019 г. включително, и законна лихва върху главницата от 09.12.2019
г., цедирани на АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ООД,
чиито правоприемник е „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД с ЕИК *****, с
рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.01.2015 г.,
съгласно приложение № 1 към него от 10.05.2019 г.
Решението може да се обжалва пред
Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:подпис/не се чете
Вярно с оригинала!
К.К.