Р  Е  Ш  Е  Н  И   Е

 

                                 град София, 06.02.2023 година

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 19 СЪСТАВ, в публично заседание двадесет и четвърти октомври две хиляди двадесет и втора година, в състав:

 

                                                                   СЪДИЯ:  НЕВЕНА ЧЕУЗ

 

при секретаря Маргарита Димитрова, като разгледа докладваното от съдия Чеуз гр. дело № 13 043 по описа на 2017 година, и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

          Предявени обективно евентуално съединени искове с правно основание чл.26, ал.1 пр.1 от ЗЗД вр. с чл. 152 от ЗЗД и иск с правно основание чл. 26 ал.2 пр. 5 от ЗЗД.

 

          Ищецът П.С.Ц. излага в исковата си молба, че е налице сключен предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 30.12.2011 г., по силата на който той, като продавач поел задължение да прехвърли в полза на М.А.З. и В.Г.М., като купувачи, правото на собственост върху ПИ с идентификатор 68134.1982.953, находящ се в гр. София, район „Витоша“, в.з. „Симеоново-Драгалевци II част“, с площ от 1015 кв.м., масивна жилищна сграда, построена през 1967 г. и находяща се в гр. София, в.з. „Беловодски път“, с административен адрес: гр. София, ул. „*********, съставляваща имот с идентификатор № 68134.1938.569.1, ведно с дворно място, съставляващо ПИ с идентификатор № 68134.1938.569 и ПИ с идентификатор 68134.1942.1061, находящо се в гр. София, район „Витоша“, ул. „Живата вода“ с площ, съгласно документ за собственост от 3 110 кв.м. Твърди се, че съгласно предварителния договор продавачът получил от купувачите следните суми : 68 000 лв. на 04.11.2009 г., 51 000 лв. – на 25.11.2009 г., 62 000 лв. – на 01.12.2009 г., 3 000 лв. – на 21.12.2009 г., 29 000 лв. – на 09.03.2010 г., 34 000 лв. – на 09.12.2010 г. и сумата от 23 000 лв. – на 01.01.2011 г. т.е. всички плащания били направени преди датата на подписване на предварителния договор. В исковата молба са изложени твърдения, че така сключения предварителен договор е нищожен с оглед противоречието му с разпоредбата на чл. 152 от ЗЗД, а при условията на евентуалност да бъде прогласена неговата нищожност като привиден такъв.

          Ответниците М.А.З. и В.Г.М., редовно уведомени, оспорват предявените искове в срока по чл. 131 от ГПК чрез процесуалните си представители.

Страните са депозирали и писмени бележки в срока предоставен им от съдебния състав.

Твърденията в исковата молба се поддържат в открито съдебно заседание от адв. Е.-Т..

Възраженията на ответната страна се поддържат в открито съдебно заседание от адв. Т. и адв. Н..

Страните претендират съдебни разноски.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, съобразно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 и ал.3 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Атакуваният пред съда като нищожен, предварителен договор за покупко-продажба, представен по делото, е сключен на 30.12.2011 г., което се установява от неговата титулна част респ. от твърденията в исковата молба. Видно от съдържанието на същия, ищецът като продавач продава на ответниците, като купувачи, в равни дялове от по ½ идеална част описаните в договора недвижими имоти като купувачите купуват същите на цена от 270 000 лв., която сума продавачът получил, както следва: 68 000 лв. на 04.11.2009 г., 51 000 лв. – на 25.11.2009 г., 62 000 лв. – на 01.12.2009 г., 3 000 лв. – на 21.12.2009 г., 29 000 лв. – на 09.03.2010 г., 34 000 лв. – на 09.12.2010 г. и сумата от 23 000 лв. – на 01.01.2011 /т.1.2 от договора/. Като купувачът в текста на договора е декларирал, че е получил изцяло и в брой горните суми в посочения по-горе общ размер.

Според обстоятелствената част на исковата молба ищецът се позовава на нищожност с оглед на обстоятелството, че договорът е сключен в нарушение на императивното правило на нормата на чл. 152 от ЗЗД и предвид което ищецът заявява твърденията си за нищожност на договора като противоречащ със закона.

За да се установи твърдяната от ищеца нищожност на соченото от него основание следва процесният предварителен договор за покупко-продажба да е сключен, за да се обезпечи изпълнението на сключен договор за заем. Наличието на заемни правоотношения между страните, предшестващи сключването на процесния по делото договор се установява от събраните по делото свидетелски показания. Свидетелите М. К. Г. и А.Б.А., разпитани в съдебно заседание от 25.10.2021 г. дават идентични показания за предоставена парична сума на ищеца от страна на ответниците, която сума не била върната от ищеца.

В тази хипотеза от значение за преценката за наличие на съглашение по смисъла на чл. 152 от ЗЗД  между страните по договора за заем, с което е уговорено начин на удовлетворяване на кредитора, различен от предвидения в закона, е това да бъде направено предварително преди възникване на вземането /в този смисъл решение 392 от 18.01.2012 Г. по гр.д. 1487/2010 г. на Четвърто ГО на ВКС, решение 470 от 16.01.2012 г. по гр.д. № 1318/2010 г. на Четвърто ГО на ВКС, решение 710/27.05.2011 г. по гр.д. 430/2010 г. на Трето ГО на ВКС / или едновременно с неговото възникване /решение 33 от 28.05.2018 г. по гр.д. 2112/2017 г. на Четвърто ГО на ВКС/. Видно от данните по делото, процесният предварителен договор е сключен на дата, значително следваща възникването на заемни правоотношения между страните с оглед твърденията на същите респ. ангажираните по делото доказателства, поради което не попада в приложното поле на забраната по чл. 152 от ЗЗД.

При тези данни по делото, дори да се приеме, че предварителния договор обезпечава предходните съществуващи между страните заемни правоотношения, то същият съставлява уговорка за даване вместо изпълнение, каквато уговорка е валидна с оглед наличната възможност по ЗЗД страните да уговорят изпълнение на нещо различно от първоначално договореното /в този смисъл решение 92 от 06.04.2012 г. по гр.д. 761/2011 г. на Трето ГО на ВКС, решение 145 от 01.12.2017 г. по т.д. 2587/20116 г. на Първо ТО на ВКС и др./.

С оглед на което, настоящият съдебен състав намира така заявеният иск за неоснователен и като такъв същият подлежи на отхвърляне.

Поради сбъдване на вътрешното процесуално условие, съдът в решаващия му състав следва да разгледа и заявения евентуален иск.

Съгласно нормата на чл. 26 ал.2 пр.5 от ЗЗД привидните договори са нищожни. За да бъде прието наличието на симулация, на която се позовава ищецът в  исковата си молба следва при условията на пълно и главно доказване да се установи, че страните по договора не са имали воля да бъдат обвързани от него, а са го сключили само, за да създадат привидни правни последици, настъпването на каквито не са желаели. Симулативният договор е нищожен независимо от това, че не прикрива никаква друга сделка /абсолютна симулация/ или прикрива друга сделка /относителна симулация// в този смисъл решение 492/12.07.2010 г. по гр.д. 1904/09 г. на Първо ГО на ВКС/.

С привидните сделки се извършват външни изявления, които отговарят на изискванията за вида сделка, по своето съдържание и форма, но страните по волеизявлението не желаят настъпването на правните последици. При тези сделки страните следва да съзнават несъответствието между изявленията си и вътрешната си воля сделката да не породи правни последици. С оглед на изложеното в производството следва да се докажат наличието на външни признаци на сделката, а в последствие и твърдяната привидност.

 В настоящия случай процесен по делото е предварителен договор за покупко-продажба,  сключен между страните по делото. Същият разкрива всички съществени признаци на такъв, съобразно изискванията на чл. 19 ал.1 от ЗЗД. По делото, при доказателствена тежест на ищеца не се установява липсата на действителна воля у страните по договора да бъдат обвързани от действието му. В случая по делото не е представен „обратен документ”, който по своята същност е частен и също има договорен характер т.е. с него ясно следва да бъдат установени действителните отношения на страните по сделката. Не се представи и документ, който да изхожда от участвала в договора страна или, който да удостоверява изявления пред държавен орган, с което твърдението на ищеца да бъде доказано. Липса на действителна воля у страните да сключат такъв договор не може да се обоснове чрез индиции или по тълкувателен път при съблюдаване на критериите по чл. 20 от ЗЗД с оглед съдържанието на самия договор.

Поради което и този иск като неоснователен подлежи на отхвърляне.

При този изход на спора и на основание чл. 78 ал.3 от ГПК на ответниците се следва сума в размер на 3 000 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение.

 

          Водим от гореизложеното съдът:

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявеният на основание чл. 26 ал.1 пр. 1 от ЗЗД вр. с чл. 152 от ЗЗД от П.С.Ц., ЕГН **********,***, комплекс „Белия квартал“, ул. „**********– адв. М.Е.-Т. иск срещу М.А.З., ЕГН ********** и В.Г.М., ЕГН **********, и двамата на съдебен адрес: *** – адв. Х.Т. за прогласяване на нищожност поради противоречието му със закона на предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен на 30.12.2011 г. като неоснователен и недоказан.

ОТХВЪРЛЯ предявеният на основание чл. 26 ал.2 пр. 5 от ЗЗД вр. с чл. 152 от ЗЗД от П.С.Ц., ЕГН **********,***, комплекс „Белия квартал“, ул. „**********– адв. М.Е.-Т. иск срещу М.А.З., ЕГН ********** и В.Г.М., ЕГН **********, и двамата на съдебен адрес: *** – адв. Х.Т. за прогласяване на нищожност на предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен на 30.12.2011 г. като привиден като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал.3 от ГПК П.С.Ц., ЕГН **********,***, комплекс „Белия квартал“, ул. „**********– адв. М.Е.-Т. да заплати на М.А.З., ЕГН ********** и В.Г.М., ЕГН **********, и двамата на съдебен адрес: *** – адв. Х.Т. сумата от 3 000 лв. – съдебни разноски.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред САС в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

                                                           

                                                                СЪДИЯ :