Р Е Ш Е Н И Е № 384
гр. Видин, 13.08.2021 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Видински районен съд, гражданска колегия, в публичното заседание на петнадесети
юли две хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател: ДАНИЕЛ ДИМИТРОВ
при секретаря Милена Евтимова и в присъствието на прокурора .................
като разгледа докладваното от съдия ДИМИТРОВ гражданско дело № 750 по описа за
2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по исковата молба на Л.С.Л. с ЕГН **********, с адрес: ***, лично и като
майка и законен представител на Д. А.А., ЕГН **********, с която, против
А.М.А., ЕГН ********** ,с постоянен адрес:
*** и настоящ такъв в с. Кутово, обл. Видин, ул. „35-та“ № 6,е предявен
иск с правно основание чл. 127 ал. 2 СК вр.чл. 143 от СК
Твърди се от ищцата, че с ответника
съжителствали около шест години.
Излага се, че от съжителството си
имат родено едно дете - Д. А.А., който към момента е на пет години.
Подържа се , че понастоящем ищцата
сама полага грижите по отглеждането на детето, което е диагностицирано с
бронхиална астма средно тежка форма и притежава ТЕЛК за 50 % временна
нетрудоспособност, считано от 24.10.2019 г. Ищцата сочи, че грижите за детето
са ежеминутни, тъй като много боледува, което я възпрепятства да работи, тъй
като непрекъснато би се налагало да отсъства от работа.
Излага, че след фактическата им
раздяла с ответника, а именно към края на месец юли 2020 г. ответникът се
преместил да живее на друго място, като към настоящия момент тя има данни, че
същият живее на семейни начала с друга жена в с. Кутово.
Подържа, че след раздялата
ответникът й е давал средства за детето, но в размер недостатъчен за детето,
като от началото на тази година не й е предоставил никакви средства за детето, както
и че ответникът се дезинтересирал от собственото си дете, а така също е престанал да контактува и с нея.
Ищцата посочва, че от раждането си
до момента за детето се е грижила единствено тя, като същото е привързано към
нея и с оглед възрастта му е необходимо да продължи да живее с неговата майка.
Иска се от Съда да постанови
решение, с което:
- да предостави упражняването на
родителските права върху малолетното дете Д. А.А. с ЕГН: ********** на неговата
майка и законен представител Л.С.Л. с ЕГН: **********;
- да определи местоживеенето на
детето Д. А.А. при неговата майка на адрес: ***;
- да се определи режим на лични
контакти на детето Д. А.А. с неговият баща А.М.А., който да може да го вижда и
взема при себе си, както следва: - всяка втора и четвърта събота и неделя от
месеца от 10.00 часа до 16.00 часа на
същия ден и от 10.00 ч. на неделния ден до 15.00 ч. на същият ден без
преспиване при бащата, за периода на коледните и великденските ваканции по 1
ден за съответната ваканция, както и един месец през лятото, което време да не
съвпада с платения годишен отпуск на майката, след което да го връща по
местоживеенето му, което съвпада с местоживеенето на майката.
- да бъде осъден ответника А.М.А. да
заплаща на детето Д. А.А. чрез неговата майка и законен представител Л.С.Л.
месечна издръжка в размер на 250.00 лв., дължима на всяко първо число на
текущия месец, считано от датата на подаване на исковата молба, ведно със
законната лихва при просрочие до отпадане или изменение на основанието за
плащането й.
Ответникът в едномесечния срок е
подал отговор на исковата молба и е взел
становище по предявените искове,като по същество същите не се оспорват.Изразил
е съгласие родителските права върху
детето да се предоставят на ищцата и същото да живее с нея на посочения в
исковата молба адрес,като по отношение издръжката е посочил ,че може да заплаща
такава в минимален размер.
В съдебно заседание ищцата се явява
лично и с назначения особен представител като подържа исковата молба.
Ответникът се представлява от процесуален
представител, който подържа депозирания отговор на исковата молба.
След преценка на събраните по делото
доказателства във връзка със становищата на страните, Съдът намира за
установено следното:
От представеното удостоверение за раждане
на детето Д. А.А. е видно, че негови родители са страните по делото.
От ангажираното експертно решение №
1342 от 061/08.04.2020 г. на ТЕЛК към МБАЛ „Св. Петка“ АД Видин е видно,че на детето
Д. А.А. е призната 50 % нетрудоспособност/ степен на увреждане без чужда помощ/,
като водещата му диагноза е астма с преобладаващ алергичен компонент, а общото
заболяване е бронхиална астма - средно тежка форма.
От приложеното допълнително
споразумение към трудов договор № 4 от 04.03.2020 г. се установява, че
ответникът работи в бензиностанция на „Ел Строй Инвест Груп“ ЕООД ,както и че получава месечно възнаграждение в размер на
650.00 лева.
В изготвения и приет в съдебно заседание
социален доклад на Д„СП“- Видин е посочено , че майката е поела изцяло грижите
за детето, като бащата се е дезинтересирал от детето си и не се обажда и не плаща издръжка. Отразено
е също така и че детето е диагностицирано с „Бронхиална астма – средно тежка
форма“, видно от ЕР на ТЕЛК с 50 % временна нетрудоспособност, като същото е на
ежедневна терапия с лекарства, а именно: Пулмикорт и Ефира,както и че по данни
на д-р Тосева, личен лекар на детето, същото често болудева и се налага и
антибиотично лечение.Отбелязано е че основните потребности на детето се
задоволяват от майката, тъй като бащата много рядко предоставя средства,както и
че детето е записано в ЦДГ „Славейче“ гр. Видин, но поради здравословното му
състояние често отсъства. От заключението на социалния доклад се установява, че
за детето Д. А. се полагат адекватни на потребностите му грижи от неговата майка
Л.С.Л.,като му е осигурен подслон,
подходящ хранителен режим, дрехи и обувки според възрастта, пола и сезона и
са задоволени здравните му потребности.
При така установената фактическа
обстановка Съдът приема, че исковата претенция е основателна, по следните
съображения:
Съгласно чл. 127, ал. 2 СК, когато
родителите не живеят заедно и не постигнат споразумение относно местоживеенето
на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с него и
издръжката му, спорът се решава от районния съд.
В процесния случай е безспорно, че
родителите на детето Д. са се разделили и
не живеят заедно.
От ангажираните доказателства се
установява, че грижите за детето по отглеждането и възпитанието му се полагат
от майката, както и че от фактическата раздяла между страните през месец юли
2020 г. бащата на детето не участва в отглеждането и издръжката му.
Във връзка с данните по делото
упражняването на родителските права следва да бъде предоставено на майката,
като местоживеенето на детето Д. се съобрази с този факт.
Съдът намира, че упражняването на
родителските права от единия родител не означава прекъсване на връзката с
другия родител. Връзката с бащата е важна, с оглед израстването му и оформянето
му като личност. Прекъсването на тази връзка, с който и да е от родителите във
всички случаи не би било в интерес на
детето, ще наруши правата му и ще се отрази негативно на развитието му.
Предоставянето на упражняването на родителските права на единия родител не
означава прекъсване на грижата на другия към детето. Полагането на грижи над
обема, предвиден с решението е не само
желателно, но и силно препоръчително, защото по този начин се посрещат не
просто физическите, а и емоционалните нужди на детето от присъствието и на
двамата родители в неговия живот.
С исковата молба ищцата е поискала
да бъде определен режим на лични контакти
на бащата с детето , като същият да има право да вижда и взема при себе си
детето всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца от 10.00 ч. на съботния
ден до 16.00 ч. на същия ден и от 10.00 ч. на неделния ден до 15.00 ч. на
същият ден без преспиване,а за периода на Коледните и Великденските празници по
1 ден за съответната ваканция, както и един месец през лятото, което време да
не съвпада с платения годишен отпуск на майката, след което да го връща по
местоживеенето му при майката.
Съдът,събразявайки изложеното и
интереса на детето, включително и липсата на оспорване от страна на
ответника,приема,че режимът на лични контакти следва да бъде определен по
начина и вида предложен от ищцовата страна.
Съгласно чл. 143, ал. 2 СК
родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо
дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си.
Задължението за издръжка спрямо
ненавършилите пълнолетие деца е неотменимо, безусловно задължение на
родителите, независимо от това дали живеят заедно или поотделно.
При определяне размера на дължимата
месечна издръжка Съдът следва да вземе предвид от една страна възможностите на
дължащия издръжка, а от друга страна нуждите на лицето, на което се дължи
издръжка.
В случая е безспорно, че страните по
делото са родители на детето Д., както и че грижите по отглеждането и
възпитанието му се поети от майката,
докато бащата не участва в издръжката.
По отношение доходите на бащата и на
майката са представени писмени доказателства, от които е видно, че бащата работи
на трудов договор с месечно възнаграждение 650.00 лева, а майката, видно от
приложената декларация за материално и гражданско състояние не получава месечен
доход.
Ответникът е в активна трудоспособна
възраст, работи и реализира доходи/доказателства в обратна
насока липсват/.
С оглед изложеното и факта, че и той
е родител на детето, то по отношение на него се поражда задължение за
осигуряването на издръжката му, като
следва да се посочи, че дори и при липса на доходи, за каквато обаче няма
данни, за ответникът съществува не само морално, но и законово задължение да
осигурява част от издръжката на ненавършилото пълнолетие свое дете.
В хода на производството ищцата подържа иска за издръжка в размер на 250.00
лева, а процесуалният представител на ответника в съдебно заседание заявява, че
същият е съгласен да заплаща месечна издръжка в размер на 180.00 лева.
Съгласно чл. 142, ал. 1 СК размерът на издръжката се определя според
нуждите на лицето, което има право на издръжка и възможностите на лицето, което
я дължи, т.е. съдът следва да цени както нуждите на детето – физически и
духовни потребности, така и възможностите на родителя, който я дължи.
С оглед данните по делото и като взе
предвид възрастта на детето и нуждите му, които са завишени с оглед честите
боледувания, съдът счита, че за ежемесечната му издръжка са необходими около 300.00
лева, от които 200 лв. следва да
заплаща ответника, а останалите ще се осигуряват от майката.
При определянето на размера съдът
съобрази, че майката полага непосредствените
грижи по отглеждането и възпитанието на детето ,както и че ответникът не
участва в издръжката му ,включително и това,че няма други алиментни задължения.
С оглед на тези съображения съдът
намира, че предявеният иск е частично основателен и следва да се уважи до
сумата от 200.00 лева,като в останалата част до пълния размер от 250.00 лв. се отхвърли.
Ищцата е освободена от внасяне на
такси и разноски по делото.В тази връзка същата не е направила такива и не и се
дължат.
С оглед изхода на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати държавна
такса върху размера на присъдената издръжка, а именно сумата в размер от 288.00
лв.
Водим от горното, Съдът
Р Е
Ш И :
ПРЕДОСТАВЯ упражняването
на родителските права по отношение на детето Д. А.А., ЕГН ********** на майката
Л.С.Л. с ЕГН ********** с адрес: ***,като
постановява местоживеене на детето при майката.
ОПРЕДЕЛЯ режим за
лични контакти между бащата А.М.А. с
ЕГН ********** с постоянен адрес: *** и детето Д. А.А., ЕГН **********, като
бащата ще има право да го вижда и взима при себе си,както следва: всяка втора и
четвърта събота и неделя от месеца от 10.00 ч. на съботния ден до 16.00 ч. на
същия ден и от 10.00 ч. на неделния ден до 15.00 ч. на същият ден, без
преспиване, а за периода на Коледните и
Великденските празници по 1 ден за съответната ваканция, както и един месец
през лятото, което време да не съвпада с платения годишен отпуск на майката,
след което да го връща по местоживеенето му при майката.
ОСЪЖДА А.М.А., ЕГН **********, с постоянен адрес: *** да
заплаща месечна издръжка на детето си Д.
А.А., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител Л.С.Л. с ЕГН ********** с адрес: ***, в
размер на 200.00 лева, считано от 14.04.2021 г. /датата на подаване на исковата
молба/ ,ведно със законната лихва за забава при просрочие, до настъпване на обстоятелства за изменение,
отпадане или прекратяване на основанието за заплащането й, като ОТХВЪРЛЯ иска в
останалата му част до пълния претендиран размер от 250.00 лв ., като
неоснователен.
ОСЪЖДА А.М.А. с ЕГН ********** с постоянен адрес: *** да
заплати по сметка на РС - Видин сумата в размер от 288.00 лева, представляваща
държавна такса върху размера на присъдената издръжка, както и 5.00 лева
държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението може да бъде обжалвано пред ВОС в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: