РЕШЕНИЕ
Номер 260318 07.07 Година 2021 Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски
Окръжен съд , Търговско отделение, ХVIIІ състав
На шести
юли 2021 Година
В публично заседание в
следния състав:
Председател:
Александър Стойчев
Секретар:
Боряна Костанева
като разгледа докладваното
от Съдията гр. дело номер 1092 по описа за
2019 година намери за установено следното:
Предявени са субективно и обективно кумулативно
съединени осъдителни искове по чл. 432 от Кодекса за застраховането във вр. с
чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Предявен е иск от С.Т.А., с ЕГН **********,*** против
ЗД „Бул инс“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София,
бул.“Джеймс Баучер“ № 87, по който се моли ответното дружество да бъде осъдено
да заплати на ищеца сумата от 200 000 лв., представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, а именно болки и страдания вследствие смъртта
на сина на ищеца Т. С.А. с ЕГН **********, която смърт е причинена от водача на
лек автомобил марка „Фолксваген“, модел Голф 3, с рег. № РВ**МТ, а именно
С.М.М., с ЕГН ********** при настъпило ПТП по вина на С.М. на 16.12.2018 г.
около 4 ч. на междуселищен път PDV 1360, 10-ти
километър, между с. Войнягово и с.Климент, общ.Карлово, обл.Пловдив, ведно със
законната лихва върху претендираните обезщетения, начиная от 16.12.2018 г. до
окончателното им изплащане. Установява се от ищеца, че е баща и единствен
наследник на сина си Т. С.А., който е
починал на посочената дата при настъпване на ПТП, при което управляваният от водача
С.М.М. лек автомобил напуска пътното платно и се удря в крайпътно дърво, при
което ПТП са загинали както водача на автомобила, така и сина на ищеца, като
последният е получил множество травми, описани в исковата молба, които са
несъвместими с живота, поради което и същият е починал. В исковата молба се
мотивира искането за плащане на обезщетение с настъпили съществени
неимуществени вреди за бащата на починалия. Също така се твърди от ищеца, че е
отправил искане до застрахователя по чл.380 от КЗ, но последният не е изплатил обезщетение, тъй като не е счел,
че има основание да изплаща исканата сума, тъй като не била доказана
виновността на водача, поради което и ищецът се е обърнал за правна защита към
настоящия съд и желае да му бъдат репарирани настъпилите неимуществени вреди в
определения в исковата молба размер.
Ответникът изцяло оспорва иска. Твърди се
недопустимост на претенцията, тъй като не е изтекъл срокът, предвиден в
разпоредбата на чл.498 ал.3 от КЗ, което води до недопустимост на прекия иск по
чл.423 от КЗ. Твърди се, че ищецът е депозирал претенция за неимуществени вреди
пред застрахователя на 30.05.2019 г., обаче към претенцията не са били
приложени никакви документи във връзка с настъпилото ПТП. С писмо от 18.06.2019
г. застрахователят е изискал представянето на допълнителни документи, но такива
не са били приложени, което е поставило застрахователят във фактическа
невъзможност да определи размера на обезщетението, като се счита, че
тримесечният законен срок за изплащането не е изтекъл, поради което се счита,
че настоящата претенция е недопустима. Освен това се счита искът за
неоснователен. Оспорва се описаният механизъм за настъпване на ПТП, като се
сочи, че липсват предпоставките по чл.45 ЗЗД. Оспорват се представените
констативен протокол за ПТП и скица към него, като се сочи, че това не са
документи, които могат релевантно да удостоверят механизма за настъпване на
ПТП. Също така се оспорва и наличието на причинно-следствена връзка между
настъпилото ПТП и претендираните от ищеца неимуществени вреди. На следващо
място се сочи, че следва да бъде намалено по принцип дължимото обезщетение на
основание чл.51 ал.2 ЗЗД, тъй като пострадалият не е бил с поставен предпазен
колан при настъпване на ПТП, поради което е налице съпричиняване на вредите, а
и поради обстоятелството, че пострадалият се е качил в автомобила знаейки, че
водачът е употребил алкохол. Също така, на основание чл.52 ЗЗД, се оспорва и
размерът на исковата претенция, като се счита, че същата е прекомерно завишена
по подробни съображения в отговора на исковата молба.
Пловдивски Окръжен Съд, ТО, ХVIIІ с., като
обсъди обстоятелствата по делото и представените доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност намери за установено следното:
Между страните е безспорно, че на посочената в исковата
молба дата 16.12.2018 г. около 4:00 ч. на междуселищен път PDV 1360, 10-ти километър, между с. Войнягово и
с.Климент, общ.Карлово, обл.Пловдив е настъпило ПТП с лек автомобил марка
„Фолксваген“, модел Голф 3, с рег. № РВ**МТ, собственост и управляван от
С.М.М., с ЕГН **********, при което водачът напуска пътното платно, удря се в
крайпътно дърво и причинява смъртта на
Т. С.А. с ЕГН **********. Също така съдът намира, че между страните е
безспорно обстоятелството, че е налице валидно правоотношение по сключена
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ относно процесния
автомобил, в който се е возил пострадалият, със ЗД „БУЛ ИНС“ АД. Също така,
очевидно е безспорно, че ищецът е отправил към застрахователя искане за
репарация на неимуществени вреди, като на дата 30.05.2019 г. е отправил изрично
искане, като застрахователят с писмо от 18.06.2019 г. е отговорил, че няма
основание да изплати обезщетението,тъй като не са представени изрични
доказателства за виновността на водача.
На първо място следва да се посочи, че съдът не намира
изложените от ответника възражения за недопустимост на исковата молба за изцяло неоснователни и няма пречка да бъде
инициирана настоящата защита.
Правното основание на предявената претенция е чл.432,
ал.1 от КЗ. Според посочената новела увреденият, спрямо който застрахованият е
отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя. Естествено
това е възможно при наличието на преюдициалните предпоставки на извършен деликт
и валидно правоотношение между причинителя и застрахователя по чл. 429 от КЗ.
Това води до необходимост от изследване предпоставките по чл.45 от ЗЗД.
Съгласно легалното определение на този институт правно релевантните факти,
които следва да бъдат кумулативно изявени са деяние от страна на лицето
управлявало МПС за което е сключена застраховка “ГО”, което в случая е действие
и следва да е противоправно, настъпила вреда в патримониума на ищеца, причинна
връзка между активното поведение на делинквента и резултата, като това е
обединяващия елемент завършващ фактическия състав.
При липсата на акт на наказателния съд установяващ
елементите на изискуемия фактически състав, същите следва да бъдат констатирани
съобразно събраните по делото доказателства. Основни доказателства въз основа
на които може да се установи обективната фактическа обстановка, наред с
писмените доказателства, като констативен протокол за ПТП и др. са и приетите
по делото съдебни експритизи. Следва да се посочи, че съдът изцяло кредитира
констатациите на вещите лица по назначените съдебни експертизи, като
безпристрастни и компетентни. Съвкупния анализ на събраните писмени и гласни
доказателства разгледани в светлината на изложеното в САТЕ обосновават
категоричния извод, че е налице фактическият състав на чл.45 от ЗЗД.
Установява се, че на
посочената в ИМ дата и час е настъпило процесното ПТП, при което водачът
напуска пътното платно, удря се в крайпътно дърво и причинява смъртта на Т. С.А. с ЕГН **********, като управляващият
автомобила С.М. е установено да е употребил алкохол. Съдът намира, че в случая
очевидно е налице противоправно деяние от страна на М., който е нарушил
правилата за движение по пътищата прогласени в ЗДвП. Очевидно са нарушени
правилата прогласени в общата разпоредба на чл.20 от ЗДвП, според
който водачите са длъжни да контролират
непрекъснато пътните превозни средства, които управляват. Водачите на пътни превозни средства са длъжни при
избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с
релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с
превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните
условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо
препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост
да спрат, когато възникне опасност за движението. Нарушен е и чл.5, според който всеки участник в движението
по пътищата с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за
движението, не трябва да поставя в
опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди.
Наред с това ал.3 забранява на водача да шофира пътно превозно средство с
концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда.
Това определя категоричния извод, че е налице
фактическия състав на нормата на чл.45 от ЗЗД. Очевидно е налице деяние от
страна на лицето управлявало МПС, което в случая е действие, въз основа на
което е настъпило и процесното ПТП. Също така несъмнено по делото от
изслушаните експертизи и събраните писмени доказателства се установява пряка причинно
– следствена връзка между активното поведение на водача на автомобила и
настъпилата смърт на сина на ищеца.
На следващо
място следва да се посочи, че между страните е безспорно, че към момента на
настъпване на деликта относно процесния автомобил е била налице сключена
валидна застрахова ГО на автомобилистите с ответното застрахователно дружество.
Ето защо и са налице всички
изискуеми нормативни предпоставки за заплащане на обезщетение за причинените на
ищцата неимуществени вреди от страна на ответното дружество.
Чл. 51 от ЗЗД определя, че обезщетение се дължи за всички
вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, а чл.52
прогласява, че обезщетението за неимуществените вреди се определят от съда по
справедливост. Особеното в този случай е, че стойността на вредата не може да
бъде точно фиксирана с допустими по ГПК доказателствени средства, с оглед на
факта, че по същество негативното
въздействие на деликта интервенира в неимуществената сфера на
пострадалите и е част от техния психо- емоционален статус. Алюзии в тази посока се съдържат в показанията на разпитаните свидетели, като от съдържанието им следва да се извлече необходима информация за изпитваните от ищцата болки и страдания след настъпване на деликта.
Въпреки липсата на възможност за съпоставяне на
претърпените болки и страдания и паричната престация, законодателят е дал
възможност на съда да прецени във всеки конкретен случай какъв е справедливият
размер на това обезщетение.
Това предполага
отчитане не само на болките и страданията, понесени от конкретното увредено
лице, но и на всички онези неудобствата - емоционални, физически и психически,
които ги съпътстват и които зависят не само от обективен, но и от субективен
фактор – конкретния психо – емоционален статус на пострадалия /субективното
отношение към случилото си и отражението му върху психиката с оглед степента на
психическа и емоционална зрялост на лицето/. По делото, относно преживените
болки и страдания на ищеца, са разпитани свидетелите К. и Т.. Съдът изцяло кредитира
техните показания поради обстоятелството, че няма установена заинтересованост
на свидетелите от изхода на спора, а и поради факта, че възпроизвеждат свои
непосредствени и лични впечатления.
В конкретния случай при определяне паричния еквивалент
на дължимото от ответника обезщетение за неимуществени вреди съдът отчита
обстоятелството, че се касае до възможно най- тежкото събитие в живота на
човека, съобразно общите психологически принципи, от които няма данни по делото
да има отклонение. Следва да се отчита, че е налице загуба на дете, като в
случая се установява, че ищецът няма други сродници, които да се грижат за
него. Освен това и възрастта на С. е обстоятелство утежняващо неговото психо –
емоционално състояние, поради факта че на тези години житейският кръгозор е
изключително стеснен до най- близкия родствен кръг.
При съвкупния анализ на събраните
доказателства и отчитайки посочените по – горе обстоятелства настоящият състав
на съда намира, че справедливия паричен еквивалент на претърпените от ищцата болки и страдания,
във връзка с претърпените увреждания, е в размер 200 000 лева.
При така очертаното фактическо и правно статукво се
налага да се разгледа направеното от ответника възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат. По принцип, за да е
налице съпричиняване на вредата, е необходимо да бъде установена по несъмнен
начин пряка причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия
вредоносен резултат. На следващо място изводът за наличие на съпричиняване по
смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не
може да почива на предположение и намаляването на дължимото обезщетение за
вреди от деликт на това основание предполага доказване по безспорен начин на конкретни
действия или бездействия на пострадалия, с които той обективно е способствал за
вредоносния резултат като е създал условия или е улеснил неговото настъпване.
Преценката следва да се извърши с оглед на това дали увреждането би било
причинено и то в същата степен, ако пострадалият не беше извършил конкретно
действие или вместо да бездейства беше направил нещо.
Преценката дали извършените от пострадалия действия,
респ. неговото бездействие обективно способстват за настъпването на вредоносния
резултат, следва да се извършва винаги конкретно, с оглед установената по
делото фактическа обстановка, при която е настъпило увреждането. Неспазването
на установени в нормативен акт правила за извършването на определено действие,
респ. за въздържане от действие, не следва изначално да бъде квалифицирано като
създаване на условия за настъпване на определен вредоносен резултат, респ. за
улесняване на неговото настъпване, освен в случаите, при които неспазването на
тези правила само по себе си е причинило увреждането. Критерият следва да е
дали извършените от пострадалия действия, респ. неговото бездействие обективно
способстват за настъпването на вредоносния резултат, и тази преценка следва да
се извършва винаги конкретно, с оглед установената по делото фактическа обстановка,
при която е настъпило увреждането. Естествено дали поведението на участниците в
настъпилия деликт е законосъобразно има своята правна стойност, но това се
актуализира относно процентното съотношение на съпричиняването.
В случая ответникът прави възражение за съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на почитналия поради факта, че същият се е
возел в автомобила без поставен предпазен колан. В тази посока и двете
експертизи са категорични в своя извод, че евентуалното поставяне на предпазен колан
по некакъв начин няма да повлияе на резултата от ПТП с оглед механицма на
неговото настъпване. Също и възражението, че пострадалият се е качил в
автомобила знаейки, че водачът е употребил алкохол е неоснователно, дотолкова
доколкото е недоказано. Не се събраха по делото изрични доказателства, при
лежаща върху ответника доказателствена тежест, че С. е знаел, че водачът на
автомобил е употребил алкохол.
Следва да се присъди обезщетение в размер на
200 000 лева начиная от датата на която ищецът е отправил искане до
застрахователя да изплати обезщетение- 30.05.2019г. Функционалната отговорност на
застрахователя е дефинирана в
разпоредбата на чл.429 ал.1 от КЗ и съгласно т.1 от цитираната
разпоредба, с договора за застраховка „Гражданска отговорност“ застрахователят
се задължава да покрие в границите на определената в застрахователния договор
застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на
трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен
резултат от застрахователното събитие. В ал.2 на чл.429 от КЗ е регламентиран
обхватът на застрахователното обезщетение, а именно – в застрахователното
обезщетение се включват и: 1. пропуснати ползи, които представляват пряк и
непосредствен резултат от непозволено увреждане; 2. лихви за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред
увреденото лице при условията на ал.3. А ал.3 гласи: лихвите за забава на
застрахования по ал. 2, т. 2, за които
той отговаря пред увреденото лице, се плащат от застрахователя само в рамките на застрахователната
сума (лимита на отговорност). В този случай от
застрахователя се плащат само лихвите за забава, дължими от застрахования,
считано от датата на уведомяването от застрахования за настъпването на
застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал.1, т.2 КЗ или от
датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от
увреденото лице, която от датите е най-ранна. С оглед съдържанието на
цитираната разпоредба в обхвата на отговорността на застрахователя, като отговорност
– дублираща или съвпадаща с отговорността на деликвента, е отговорността за
заплащане на лихви за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане
пред увреденото лице. Единственото ограничение на тази отговорност е дадено в
разпоредбата на чл.429, ал.3 от КЗ и то е – лихвите за забава, ведно с
дължимото обезщетение от прекия деликвент да попадат в рамките на
застрахователната сума – лимита на отговорност и застрахователят да е уведомен
за настъпването на застрахователното събитие
- по реда на чл.430 ал.1, т.2 от КЗ – от застрахования или от увреденото
лице, чрез предявяване на застрахователна претенция. Именно от този момент – от
по-ранната от двете дати на уведомяване, възниква функционалната отговорност на
застрахователя за заплащане на лихвата за забава, която се дължи от самия
деликвент. Законната лихва, която при непозволено увреждане се дължи от датата
на увреждането, по приложимия специален закон – чл.429, ал.3 от КЗ е с начало
един по-късен момент – момента на уведомяването /за разлика от отменения КЗ/.
Т.е. – независимо от това дали застрахователят е в „собствена“ забава по
смисъла на чл.497 ал.1 КЗ, при двете хипотези по т.1 и т.2 от КЗ, от момента на
по-ранното уведомяване по чл.429 ал.3 от КЗ, той дължи законна лихва за забава
върху присъденото обезщетение за неимуществени вреди, но на основание чл.429,
ал.3 от КЗ, във вр. с чл.493, ал.1, т.5 /лихвите по чл.429 ал.2, т.2/ и чл.429,
ал.2, т.2 КЗ, доколкото лихвите, прибавени към обезщетението за неимуществени
вреди, не надхвърлят застрахователната сума. Тези лихви застрахователят дължи
не за собствената си забава, а за забавата на застрахования делинквент, с оглед
функционалната обусловеност на отговорността на застрахователя от отговорността
на делинквента.
Ищецът е освободен от държавна такса и разноски.
Следователно по аргумент от чл. 78, ал. 6 ГПК осъденото лице следва да понесе
дължимата за производството по уважения иск такса. Поради това ответникът
следва да бъде осъден да внесе ДТ от 8000 лв. по сметка на ПОС. Аналогично –
съобразно уважения размер на претенциите, ответникът следва да заплати по
сметка на ОС – Пловдив и депозита за работата на вещите лица, който е бил за
сметка на бюджета на съда или сумата от 500 лв.
Отправено е искане от ищеца за присъждане на адвокатско
възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от ЗА. Искането е своевременно направено,
като очевидно поради липса на парични средства на доверителя, пълномощникът на
ищеца е извършвал услугата безплатно. Ето защо и следва ответникът да бъде
осъден да заплати на адв. М.Р. и С.Ш. сумата от 5530 лева дължимо адвокатско
възнаграждение, ведно с ДДС, съразмерно на уважената част от исковете. Ето защо
и Съдът
Р Е
Ш И
ОСЪЖДА ЗД
„Бул инс“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София,
бул.“Джеймс Баучер“ № 87 да заплати на
основание чл.432 от КЗ на С.Т.А., с ЕГН **********,*** сумата от 200 000 лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, а именно болки и страдания
вследствие смъртта на сина на ищеца Т. С.А. с ЕГН **********, която смърт е
причинена от водача на лек автомобил марка „Фолксваген“, модел Голф 3, с рег. №
РВ**МТ, а именно С.М.М., с ЕГН ********** при настъпило ПТП по вина на С.М. на
16.12.2018 г. около 4 ч. на междуселищен път PDV 1360, 10-ти километър, между с. Войнягово и
с.Климент, общ.Карлово, обл.Пловдив, при което управляваният от водача С.М.М.
лек автомобил напуска пътното платно и се удря в крайпътно дърво, при което ПТП
са загинали както водача на автомобила, така и сина на ищеца, като последният е
получил множество травми, описани в исковата молба, които са несъвместими с
живота, поради което и същият е починал, ведно със законната лихва върху
обезщетението, начиная от 30.05.2019г. до окончателното им изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за претендираната лихва за
процесния период от 16.12.2018г. до 30.05.2019г., като неоснователен в тази му
част.
ОСЪЖДА ЗД
„Бул инс“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София,
бул.“Джеймс Баучер“ № 87 да заплати по
сметка на ПОС ДТ в размер на 8000 лева с, както и да заплати по сметка на ПОС
сумата от 500 лв. представляващи заплатени разноски от бюджета на съда за
назначаване на експертизи.
ОСЪЖДА ЗД
„Бул инс“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София,
бул.“Джеймс Баучер“ № 87 да заплати на
адвокат М. Д. Р. *** с ЕГН ********** с л.к. № ******** и на адвокат С.Х.Ш. ***
с ЕГН ********** с л.к. № ********* сумата от 5530 лева
на осн. чл.38, ал.2 от ЗА представляваща адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните пред Пловдивски Апелативен Съд.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :