Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 26.01.2018 год.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, двадесет и шести състав, в
публично заседание на шестнадесети януари две хиляди и осемнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА ГЪЛЪБОВА
При участието на секретаря Теодора Станчева разгледа докладваното
от съдията
гр.д. № 19157 по описа на ВРС за 2017 год. и,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.50 от СК.
Образувано е по молба на Е.Й.С. с ЕГН ********** *** и
Г.Н.С. с ЕГН ********** ***, с която се иска
прекратяване на брака между страните по взаимно съгласие.
В молбата се твърди, че
молителите са съпрузи по силата на граждански брак, сключен на 19.11.1983г.
Молителите твърдят, че са постигнали сериозно и непоколебимо, взаимно съгласие
за прекратяване на брака с развод.
С молбата е представено споразумение по чл.51 от СК в
следния смисъл: страните нямат имуществени претенции един към друг, семейното
жилище е продадено; страните нямат претенции за
издръжка един към друг; след
прекратяване на брака съпругата ще носи брачното си фамилно име С.; разноските
по делото се поемат така, както са направени.
В съдебно заседание молителите потвърждават сериозното
и непоколебимо съгласие за прекратяване на брака и молят да бъде одобрено
постигнатото от тях споразумение.
Варненският районен съд, след като прецени събраните
по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Молбата
за развод по взаимно съгласие по чл.50 от СК е процесуално допустима.
Разгледана
по същество, тя е основателна.
Видно от удостоверение за сключен граждански брак
бракът между страните е сключен на 19.11.1983г., за което
е бил съставен акт за граждански брак № 2600 от длъжностното лице по гражданско
състояние в гр.Варна.
От извършената проверка на изготвеното
и подписано от страните споразумение съдът констатира, че то е изчерпателно; не
противоречи на закона и на морала. В него се уреждат всички въпроси относно
имуществените отношения между съпрузите; ползването на семейното жилище;
издръжката между съпрузите и фамилното име след развода. С оглед на тези
обстоятелства споразумението следва да бъде утвърдено от съда. Съгласието между
съпрузите, видно и от твърденията им в съдебното заседание, е сериозно, взаимно
и непоколебимо.
На основание от чл.6, т.3 от Тарифа за държавните
такси, които се събират от съдилищата по ГПК, съдът определя окончателна
държавна такса в размер на 40 лева, която следва да се внесе от страните по
равно.
Мотивиран от горното, Варненският районен съд
Р Е Ш И :
ПРЕКРАТЯВА БРАКА между Е.Й.С. с
ЕГН ********** и Г.Н.С. с ЕГН **********, сключен на 19.11.1983г., за което е бил съставен акт за граждански брак № 2600 от длъжностното лице
по гражданско състояние в гр.Варна, по взаимно съгласие на основание чл.50 от СК.
УТВЪРЖДАВА споразумението по
чл. 51 СК, както следва:
ПОСТАНОВЯВА
след развода жената да носи брачното си фамилно име С..
Страните не си дължат издръжка, нямат имуществени
претенции един към друг.
ОСЪЖДА Е.Й.С.
с ЕГН ********** *** да заплати да заплати по сметка на Варненски районен съд
окончателна държавна такса в размер на 20 лева.
ОСЪЖДА Г.Н.С. с ЕГН ********** *** да заплати да заплати по сметка на Варненски районен съд окончателна
държавна такса в размер на 20 лева.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: